Революционната романтика на Белфаст

Светослав Загорски  

Враждата между католици и протестанти е една от най-старите в света. Днес, близо хилядолетие след нейното начало, тя вече се води повече на фронта на романтиката, а столицата на Северна Ирландия Белфаст е един от най-красивите й декори. Емоционалните конфликти между националистите и юнионистите, както са популярни двете групировки на острова, са само част от специфичната атмосфера на този красив град, която вкарва революционен привкус в общото усещане за романтика.

В буквален превод името Béal Feirste означава устието на вретеното, т.е. на виещата се река Фарсет, край чийто брод е основан градът. Тя е приток на р. Лаган, но в днешно време е скрита в тръба под Хай стрийт, а Бридж стрийт показва къде някога е имало мост над нея. Белфаст е столица на Северна Ирландия от 1921 г. и особено стратегическо място за икономиката на острова. Това се дължи най-вече на пристанището, което е уникално съчетание от високи хълмове, морски залив и речна долина. То е и най-голямото в цялата държава. Именно заради местоположението си Белфаст се е превърнал в един от главните корабостроителни райони в Обединеното кралство. Някогашната най-голяма корабостроителница в света Harland & Wolff, която все още функционира, е именно тук. Тя е най-известна с това, че именно в нея е построен „Титаник“, който потъва през 1912 г.

Историята на града обаче не започва в началото на миналия век, а още от бронзовата епоха. И днес по съседните хълмове могат да се видят останки от бойни укрепления от желязната ера. Въобще Белфаст е заобиколен от доста живописни хълмове,  включително

Кейхвил с прочутия замък „Белфаст“,

за който се предполага, че е вдъхновил Джонатан Суифт да напише романа си „Пътешествията на Гъливер”.

Около IV век пр. Хр. по тези места е имало келтски племена, а през 43 година сл. Хр. римляните започват постепенно да завоюват територии на Великобритания, но тези на Ирландия остават слабо засегнати. През V век ирландците приемат християнството. Едва през VIII век започват нападения на норманите, които приключват през ХI век с победа за местните след намесата на ирландския крал Бриан Бору.

През ХII век започват англо-норманските завоевателни походи, резултатът е, че в края на XVII в. Ирландия е превърната окончателно в английска провинция. Два века по-късно, на 24 април 1916 г. започва Великденското въстание срещу британската власт. Три години след победата на изборите през 1918 г. от страна на партията „Шин Фейн”, Белфаст става столица на Северна Ирландия, като местното правителство започва работа тук.

Днес градът притежава уникален дух, в който са вплетени магнетичните му исторически и културни забележителности, графитите, които са популярно улично изкуство, и непрекъснатите в миналото конфликти между юнионисти и националисти.

Голяма част от центъра е превърната в пешеходна зона с много пейки, където човек може да поседне и да послуша уличните музиканти. Една значителна част от сградите са построени във викториански и стил Edwardian. Нерядко може да видите от самата фасада на постройките да се подават скулптурни глави на царе, царици, митологични създания, богове и поети.

Огромни промени се случиха през последните години на прочутия

площад „Виктория“.

След ремонти и реставрация той е официално открит на 6 март 2008 г., като днес е едно от местата в Белфаст, поддържащи висок стандарт. Тук може да се види и гигантски стъклен купол, широк 35 м в диаметър.

Сред историческите забележителности на площад „Виктория“ е Jaffe Fountain, построен през 1870 г. Тук има огромен търговски център с много магазини, кафенета и т.н. Площад Custom House Square пък е едно от главните места на открито в Белфаст, където редовно се провеждат концерти и публични изяви.

Особено забележителна в центъра е сградата на кметството, която също е построена в стил Edwardian. Тя е изградена през 1906 г. Обиколките в нея са безплатни и са отличен начин да се научи нещо за историята на града. Не пропускайте да посетите и ботаническата градина в Белфаст, която е изградена през далечната 1830 г., а след смъртта на принцеса Даяна е оформена градина и парк в нейна чест.

Друга сграда, на която трябва да се обърне особено внимание, е

парламентът, известен повече като Стормонт.

Основите му са положени през 1922 г., а оригиналните архитектурни планове предвиждат в източната част на Белфаст да се появи голяма централна постройка с купол и с две странични крила, където да се помещават трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. След като сградата била готова, през 1932 г. тук се появило едно същинско произведение на архитектурното изкуство. Стормонт прилича на замък с неговата изчистена архитектура и щедра украса. Архитект на постройката е сър Арнолд Торнли. Той проектира класическа сграда с шест кръгли колони и централен триъгълен фронтон. Облицована с портландски камъни и украсена със статуи, барелефи и дърворезба, сградата има доста сходства с много други парламенти в неокласически стил в различни краища на света.

Особено впечатляваща е голямата зала, която е щедро украсена с италиански мрамор травертин. Част от декора е дело на италиански майстори, които пристигат тук специално за целта през 20-те години на миналия век.

Ако говорим за романтика обаче, трябва непременно да се качим по склоновете на националния парк „Кейхвил”, където се намира замъкът „Белфаст“. От височината на двореца се открива невероятна гледка към града и Белфасткото езеро. Точното му разположение обхваща централната зона на града между „Хай Стрийт“,

Дворцовия площад и площад „Дунигъл”.

През 1611 г. на същото място е издигнат замък, който е бил дом на сър Артър Чичестър – барон на Белфаст. Оттам идва и наименованието Дворцов площад.

Малко по-късно новите собственици на замъка „Белфаст“ и по-специално третият от рода Дунигъл решават да преместят имението по склоновете на Кейхвил, където тогава се е намирал ловен парк за елени. Архитектът на двореца следва в работата си пищния шотландски стил, който се е наложил 3 години по-рано с построяването на двореца „Балморал“. Сградата на „Белфаст” е завършена през 1870 г., като далеч надхвърля първоначално предвидените за строежа разходи от 11 000 паунда.

В края на нашата разходка в Белфаст, на тръгване от северноирландската столица ще се отбием в още един емблематичен замък – „Балигали“. Той отстои само на 26 мили от столицата и е единствената аристократична постройка от XVII век, която все още се използва като резиденция в северната част на страната. Конструкцията на Балигали е издигната през 1625 г. от Джеймс Шоу и съпругата му Изабела Бризбейн. Над главния вход на замъка, който води до главната кула, и до днес е изписано „1625 - GOD.IS.PROVIDENS.IS.MY.INHERITANS”. Над този надпис стои фамилният герб на владетелите му, който представлява шит с инициалите на Шоу и Бризбейн - JS и МЗ.

Доста призрачни истории витаят около „Балигали“. Смята се, че той е обитаван от различни духове, повечето от които приятелски настроени. Днес по-смелите посетители на двореца могат при добро желание да посетят т.нар. призрачна стая, която се намира в една от кулите.