Бизнес обединенията – ключов фактор за конкурентоспособността на икономиката

Мария Желева, Ана Георгиева, експерти КСБ  

„Съединението прави силата“ е национален девиз на редица държави, сред които и България. Актуалността на посланието може да се отнесе както към обществено-политическия живот, така и към бизнеса. Взаимодействието с цел подобряване на конкурентоспособността все още трудно се възприема от мнозинството фирми и предприемачи като нещо позитивно. За част от тях конкурентът не само, че не е потенциален партньор, а напротив – просто трябва да бъде „победен“. Има и малцина обаче, които вече са открили предимствата на кооперирането и в резултат на това са образували реално функциониращи бизнес клъстери.

Теоретично те представляват доброволни обединения от сходни, взаимосвързани или допълващи се фирми за получаване на допълнителна добавена стойност и повишаване на конкурентоспособността. Кооперирането може да бъде както хоризонтално – компании със сходна дейност, така и вертикално – такива от различни нива на дадена индустрия. Целите са разнообразни, в това число развитие на бизнес стратегии и/или научна и развойна дейност (R&D), използване на обща специализирана инфраструктура, предоставяне на услуги за участниците, иницииране на съвместни действия за подобряване на дейността, увеличаване на пазарното присъствие, осъществяване на връзка между обучението и наемането на специализирани кадри и др. В състава на клъстерите често влизат и научни и образователни институции, консултантски фирми, експериментални лаборатории, местни власти, неправителствени организации.

Първите обединения се появяват още преди 200 години, но първоначално от тях са се възползвали най-вече свръхголеми предприятия. В края на 80-те години на миналия век обаче в резултат на глобализацията и на ожесточената международна конкуренция интересът към темата на по-ниско ниво, включително и сред малките и средните предприятия, се увеличава. Освен това особено през последните години кризата в Европа стимулира допълнително конкурентни компании да формират бизнес сдружения, за да намалят негативните ефекти от влошените икономичес­ки условия.

Какви са обаче предимствата от обединенията за малките и средните предприятия? И какво дадена фирма не би могла да постигне сама? На първо място, това е същественото намаляване на разходите за субектите, ползващи общи платформа, стратегия или услуга. Освен това клъстерът предоставя възможност за финансиране на развойна дейност и въвеждане на иновации, които не могат да бъдат осъществени от една малка фирма. Групирането на свързани предприятия позволява и увеличаване ефективността и производителността на труда, както и подобряване на конкурентоспособ­ността. Не на последно място, продуктите и услугите се позиционират по-лесно, чрез което се улеснява нарастването на пазарния им дял. От гледна точка на индустрията ползите от клъстерирането са по-висок икономически растеж, социално благополучие и заетост, подобрена бизнес среда, повишена инвестиционна привлекателност на даден регион.

За да бъде успешно и ефективно

едно обединение, обаче е необходимо да са изпълнени няколко условия. Първото е да бъде ръководено от дългосрочна и устойчива цел, към която са съпричастни всички участници. Второ, да се създаде такава система за управление, която да не позволи надмощие на един или на няколко участници. Трето, да се дефинира адекватно на кой пазар или в кои сектори ще функционират обединените фирми и какви ще са техните общи дейности. Освен това съществена роля за генериране на нови идеи и предоставяне на ноу-хау при клъстерите играе и участието на университети и научноизследователски институти.

Добри практики

Клъстерите са по-разпространени в секторите ИКТ, транспорт и логистика, здравеопазване, технологии, хранително-вкусова промишленост и автомобилостроене. Строителната индустрия обаче също може да се похвали с успешни организации, макар и по-малко. Сдружаването в сферата на енергийната ефективност е доказало своите предимства. В Австрия например е създаден клъстерът „Зелено строителство в Долна Австрия“, в който членуват около 200 фирми. Дейността им е свързана със саниране и реновиране на сгради, с енергийния мениджмънт и технологии. Целта на клъстера е да свърже бизнеса и науката чрез иницииране на иновативни проекти, както и да подпомага фирмите при кандидатстване за национално и за международно финансиране. Някои от дейностите на австрийския клъстер са осъществяване на обучения за иновативно енергийно строителство, съвместно развитие на продукти и услуги, ангажиране на компании за развойна дейност и др.

Друг пример за успешен регионален клъстер в Европа е белгийският „Еко-Строителство Валония“. Той обединява 186 архитекти, строители, производители на материали, изследователски центрове, образователни институции и асоциации. Целта е да се стимулира използването на екологични материали и технологии, енергийно ефективно проектиране и строителство, а всеки от участниците подписва и т.нар. Зелен устав.

В България функционира успешно индустриалният клъстер „Подземна инфраструктура” – ИКПИ. Той е създаден по Оперативна програма „Конкурентоспособност“. В него участват строителни фирми, проектанти, асоциации и производители на материали в сектор „Инфраструктура”. Целта е да подпомага разработването на иновативни продукти и технологии за реконструкция и модернизация на подземната инфраструктура в съответствие с европейските стандарти. Част от дейностите на клъстера включват създаването на мрежа за обмен на информация и на професионален опит, взаимно предоставяне на експертна и организационна помощ и др.

Що се отнася до професионалното образование, обединяването в тази сфера също представлява ефективен инструмент за повишаване квалификацията на кадрите. В САЩ например функционират 16 кариерни клъстера за специфични индустрии, развити по инициатива на държавната админис­трация. Тяхната цел е да подпомогнат прехода от образование към заетост чрез информиране на ученици и студенти относно кариерните възможности, както и чрез преструктуриране и модифициране на учебните планове според интересите на новите поколения и актуалното развитие на икономиката. Те обединяват образователни институции, индустриални групи, работодатели, федерални агенции и др.

България също може да се похвали с успешен клъстер в бранша на рудодобива и преработката на метали, целящ подобряване качеството на кадрите. Това е „Средногорие Мед“, създаден от най-големите предприятия в района на Централна Средна гора. Основната му цел е изграждане на професионални гимназии в общините в региона, за да се осигурят по-добре подготвени кадри. Дори се предвижда създаване на „Средногорие Колидж“. Наред със „Средногорие Мед“ в инициативата участват още общините в региона и Министерството на икономиката и енергетиката. Те планират и изграждане на „Средногорие Лабораторис“.

Добрата новина е, че от отделни добри примери клъстерирането в страната може да се превърне в традиционно успешна практика. „През следващия програмен период на ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” Министерството на икономиката и енергетиката ще продължи да подкрепя създаването и развитието на клъстери в страната като фактор за повишаване на конкурентоспособността на българските предприятия“, заяви Красин Димитров – зам.-министър на икономиката, по време на Четвъртата балканска и черноморска конференция „Ден на клъстерите“. Той увери, че ще бъдат насърчавани иновациите в обединенията, и припомни, че за първи път в националния бюджет за 2014 г. са предвидени финансови средства именно за тази сфера. Българските клъстери ще получат подкрепа за насърчаване на иновациите и укрепване на административния капацитет, както и за интернационализация и популяризиране на дейността им в чужбина.

Петър Статев, председател на Асоциацията на бизнес клъстерите: Да се управлява клъстер е изкуство на мениджмънта

Г-н Статев, кое е най-важното, което трябва да знаем за клъстерирането?

Един от големите проблеми е, че то не може да се направи за един ден. Клъстерът, особено в условията на свободен пазар и на демократична политическа система, изисква време, за да се създадете доверие между участниците. Необходимо е да се изгради система за управление на отношенията им, която да даде устойчивост и развитие. Тя не трябва да позволи на една фирма да има превес над останалите в обединението. Първите клъстери в България се разпаднаха именно по тази причина – всички са равни, но един е по-равен. Ето защо, за да се поддържа клъстерна организация, е изкуство на мениджмънта. То е по-различно от това, да се управлява фирма. Свързано е с умението да се създаде система за управление на отношенията между предприятията, която първо да успее да разпознае техните специфики, сила, познания и въобще защо си струва да бъдат привлечени в клъстера. След това трябва да се дефинира на кои пазари дадена комбинация от компании може да търси реализация. И в крайна сметка с помощта на хора, които разбират от маркетинг и от продажби, да се създадат съответните предпоставки за излизане на тези нови пазари.

Как да се създаде подобна система за управление на отношенията между фирмите?

Всеки клъстер трябва да я изгради. За съжаление аз лично се занимавам с подобни обединения почти 10 години вече и виждам, че е изключително малък броят на хората, които разбират това, за което досега говорихме.

На какво се дължи това според вас? На традиционна неспособност да работим ефективно заедно, или проблемът е друг?

Въпросът е в какви рамки на отношения и взаимодействия е поставена дадена нация. Когато говорим за бизнес, трябва да има рационално отношение към темата и да не се толерират корупционни практики. В Европа също ги има, но не се поощряват. Бюрокрацията възпроизвежда корупционните модели ежедневно. Ако едно МСП изпълнява проект по оперативните програми, трябва да задели административен и финансов ресурс. Това е така, защото нашите оперативни програми са създадени по абсолютно непрагматичен начин и те защитават интереса единствено и само на бюрокрацията. Казвам го абсолютно отговорно и сериозно. В последната пролетна сесия за клъстери например резултатът беше следният: от около 50, които спечелиха проекти, 3/4 бяха създадени в последните 2 дни преди изтичане на срока за кандидатстване.

Големият проблем е, че за разлика от западноевропейските системи за осъществяване на публични инвестиции при българската има филтър, но оттам нататък тя не се интересува и не конт­ролира по никакъв начин резултата от тях. Или, казано с други думи, няма нови работни места, патенти, излизане на външни пазари и т.н.

АБК често изразява притеснение от липсата на системен подход и критерии за оценка на реално действащите клъстери в страната. Каква е ситуацията в момента? Утвърдена и въведена ли е вече система за акредитация на тези сдружения у нас?

По отношение на системата за акредитация има напредък. Едно от нещата, които асоциацията прави, е да филтрира реални бизнес структури от тези, създадени за един ден или преследващи други цели. В интерес на истината през изминалата година ние изключихме от организацията един редовен и три асоциирани членове. За сметка на това по един, по два нови клъстера се присъединяват.

За да измерим нивото на измамата, представете си следното: в края на 2012 г. установихме, че има над 84 организации, регистрирани като клъстери. На половината от тях не намерихме нито телефон, уеб сайт, просто ги няма. Изкуствени структури, създадени само на хартия. Едва около 20 от останалите 40 фирми се оказаха живи. През 2013 г. броят на клъстерите достигна над 230. Ясно е, че от тях едва 1/5 или 1/6 ще продължат да съществуват и работят след края на проекта. В настоящия момент в асоциацията членуват 13 реално функциониращи клъстера. Според нас има поне още 15 – 20 такива в страната.

Колкото до системата за акредитация, без да имаме все още официална консолидирана позиция на АБК, най-общо мнението ни е, че такава трябва да се въведе, защото чуждият опит показва, че няма как по друг начин да подобрите ефективността на публичните инвестиции.

Европейската практика предвижда да се види какви клъстери има: развити, които вече са на международните пазари, развиващи се, които правят нещо видимо, и протоклъстери (току-що регистрирани). Отделят се 10% от размера на държавната помощ за начинаещите, независимо колко са те, т.е. редуцира се рискът до 10%, а не до 80%, както е в момента. Сега действащата система в България пропуска всички, а това, което ние предлагаме, е чрез тази акредитация да има отсяване. На второ място идват развиващите се и развитите клъстери. Техните нужди са различни. В момента всяко обединение, без значение кога е създадено – вчера или преди 10 години, кандидатства по един и същи модел. Ние предлагаме на прото и на начинаещите да се дават пари само за изграждане на административен капацитет и за формиране на структури за устойчиво развитие. А клъстерите, които са във фаза на развитие, да получат средства за изработване на собствени продукти и услуги.

Това унгарският модел ли е, който предвижда пропорционално финансиране на базата на развитие на сдружението? И той ли е най-добрият пример, от който България би могла да заимства?

Да, точно така, това е унгарският модел, който на нас много ни харесва. Но ние отиваме още по-нататък. В Европа съществува система за сертификация, която предвижда два вида клъстери – с бронзов и със златен етикет. Проблемът й е, че работи само на документи. Ето защо ние предлагаме коренно различен подход. Според АБК един клъстер трябва да се мери на първо място според резултатите, които е постигнал за фирмите членове. Всичко друго е допълнително. По този начин, ако един клъстер претендира да е развиващ се или развит, да се види колко работни места са открити, колко нови пазари (продуктови или географски) са достигнати и най-важното – има ли увеличаване производителността на труда в отделните фирми благодарение на работата им през него.

Предлагаме държавата да дефинира политиката и целите, да определи ресурсите, след което да обяви конкурс за дружества, които да управляват публичния ресурс.

На какво отдавате факта, че в АБК няма строителен клъстер?

Интересен въпрос. Ще ви дам една гледна точка, без да претендирам, че е единствено вярна. Нека да видим откъде идват парите за строителство днес. Изчезнаха директните чуждестранни инвестиции, които развиха сектора, т.е. премина бумът на хотели, ваканционни селища. Днес големите обекти са инфраструктурни. Там парите минават през публични търгове.

МСП би трябвало да се обединяват, за да са конкурентоспособни, нали?

Така е, но въпросът е след това кой пазар ще атакуват? Няма да им стигнат оборотите за мащабните обекти. Отдавна някои от големите строителни фирми са вече всъщност компании за проектно управление. И поради историята, оборотите, референциите те печелят мащабните търгове. Ето защо, според мен, малките и средните предприятия биха могли най-успешно да се реализират на пазара за енергийна ефективност.

Г-н Статев, предстои общо събрание на АКБ. Каква е равносметката ви за изминалата година? Оптимист ли сте за бъдещето на клъстерирането в България?