Светослав Загорски  

Всички сме чели арабските приказки за чудеса, изящни дворци и несметни богатства. Ако предприемете пътуване до иранския град Исфахан, ще можете лично да се убедите, че авторите им са били много близо до истината.

Исфахан се намира в средата на Иран, на почти еднакво разстояние от Каспийско море и от Персийския залив в Арабско море. С това си местоположение през XVII в. градът е бил един от най-големите и значими в света. Той е стратегическа спирка от Пътя на коприната, както и на трасето, което свързва Русия с Персийския залив. Тази комбинация е привличала като магнит най-големите търговци и дипломати от Европа и Китай, от Османската империя и моголска Индия. За него казват „Исфахан Несф-е Джахан“, което ще рече „Исфахан е половината свят“.

Той заема средата на Иранското плато при надморска височина 1574 м. На юг се простират възвишенията на планината Загрос.

Всичко това обяснява факта, че Исфахан, който в момента е третият по големина град в Иран след Техеран и Мешхед, между XVI и XVIII в. е бил столица на Персийската империя по времето на династията на Сефевидите – най-пищните и богати владетели в древния Арабски свят. Това е селище, построено буквално за да заслепява, от шах Абас Велики, царувал от 1587 до 1629 г. Той бил владетел с легендарна екстравагантност и апетити.  Шахът премества столицата тук през 1598 г. и застроява наново един вече процъфтяващ търговски център - като витрина на богатата династия на Сефевидите. Дори днес много от градските джамии, дворци, пазари, мостове, широки булеварди и обществени паркове отразяват славните дни на неговия своеобразен трийсетгодишен строителен възход – един от най-големите световни експерименти в градското планиране.

Туристите могат да добият донякъде представа за посрещането на гостите на двора на Сефевидите, като отседнат в хотел „Аббаси“, построен в обвивката на кервансарай от ХVI в. Исфахан е на повече от 2500 години и е включен в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО заради безценните архитектурни обекти на арабската култура, по-голямата част от които са издигнати между XI и XIX в.

Там се намират също изключително стари градини и някои от най-големите забележителности в Иран. Особено отличителни са Чахар Бак, Петъчната джамия, Имамската джамия, „Шейх Лотфула“. През XI в. в Исфахан е живял и работил известният философ и лекар Авицена.

В Арменската част интересни са катедралата „Ванк”, Витлеемската църква и покритият пазар Кесария. Други забележителности в града са Площадът на имамите, високата порта „Али Капу”, дворци, мостове, Цветната градина на Мартир, гробището на загиналите във войната с Ирак.

Нашата разходка в Исфахан задължително тръгва от огромния площад „Емам“, чиято форма наподобява правоъгълник. Дължината му е 512 м, а ширината - 159 м. Около него са концентрирани повечето исторически сгради. Погледнат отгоре, площадът представлява просторно и елегантно обществено пространство, оградено с арки и с две от най-красивите джамии в шиитския ислям. По средата има живописни зелени поляни, изкуствени езера и фонтани.

От южната страна е джамията „Емам“, или Шах джамия, с лукообразен купол, минарета и високи арки на входовете, наричани айвани. Те са покрити със сложни мотиви от сини плочки и с неотстъпващ по разкош интериор. Вторият вход, както и минаретата на Емам джамия също са облицовани със сложни орнаменти от плочки, предимно в цвета, наречен „исфаханско синьо“.

Откъм източната страна е джамията „Шейх Лотф Аллах“ с изящен купол в светлобежово и синьо, украсен с деликатна ажурна мозайка от лози и цветя.

Срещу нея, от запад, е дворецът „Али Капу“, където шах Абас можел да посреща местните и чуждестранни сановници или да се наслаждава на концертите в музикалната стая с нейната серия от сводове, изкусно подсилващи акустиката.

От северната страна на площада е големият сводест пок­рит пазар, който се простира на почти километър и половина и все още предлага много от произведенията на изкуствата и занаятите, които шах Абас някога покровителствал, за да подсили икономиката на търговския кръстопът: килими, кована мед, керамика, ръчно щамповани тъкани, рисувани миниатюри, бродерия.

Зад пазара лежи куполът на Джамех (Петъчната) джамия, датираща от първата златна епоха на Исфахан през XI в. под властта на селджукските турци – сграда, свързана с великия поет и учен Омар Хайям. Петъчната джамия е строена от ХI до ХVIII в. Тук се включва и периодът на моголското влияние върху  персийската архитектура при управлението на сина на Чингис хан - Угедей, който живее тук като шах. Смятана е за една от най-големите джамии в света със своите 476 купола.

Напускайки площада „Емам”, ще минем по главния местен булевард „Чахар Бах“, около който някога имало величествени павилиони и градини. Той води до монументалния виадукт „Си-о-Се“ - Моста на 33-те арки, построен през 1599 - 1602 г. над широката река Зайанде, която прорязва южния край на града.

На изток се намира не по-малко впечатляващият мост „Хаджу“ (1650 г.) - особено красив, когато неговите 23 арки са осветени през нощта. Той е построен през XVII в. от Шах Абас II, по време на най-великия период за исляма. Известен е с пищната си златиста нощна гледка и с двата си големи павилиона в центъра, изградени специално за романтичната почивка на шаха.

Вечер под арките на „Хаджу“, където акустичният резонанс е особено звучен, се събират групи певци и изпълняват без музикален съпровод древни песни за любов, за война и за славата на своя край.

Впечатляващ е дворцовият комплекс от XVII в. „Чехел Соту” - в буквален превод „Четиридесет колони”. Той включва голям парк, шадравани, дворцова сграда, музейна експозиция. Също е построен от Шах Абас II и се използвал за официални приеми и забавления. Многобройните пана от керамични плочки отразяват радостта от живота и любовта, както и исторически събития.

В двора на „Чехел Сотун” днес двадесетина майстори на приложните занаяти изработват и продават най-различни произведения. Удоволствие е да се наблюдава тяхната усърдна работа над изящните сувенири.

На върха над Исфахан се намира свещеният храм на огъня „Афашхаг”, незагаснал до завладяването на Исфахан през 642 г. от арабите. Днес около 1% от населението на Иран все още изповядва древната религия на огнепоклонниците (парсите), проповядвана от Зороастър.

Най-далече - на 9 км от центъра, е Храмът на Зороастър. Хълмът се издига на 210 м над околната равнина. На каменната плоча пише, че храмът е от III - VII в.

Сред тези руини жреците са съхранявали свещения огън. Изкачването дотам не е лесно, тъй като се налага да се катерите по чукарите, понеже няма пътеки.

На върха се издига цилиндрична кула, която някога е била висока 20 м. Наричана е от местните  Кула на курбана (жертвоприношението). Заради обиколните прозоречни отвори се предполага, че това е била военна сигнална сграда. В нея се е палил огън, сигнализиращ приближаването на врага.