Светослав Загорски
Античната красота на малка Португалия е съсредоточена в един град и това не е столицата Лисабон. На около 200 км северно, близо до Атлантическото крайбрежие, е разположен град Коимбра, който пази португалската история от над едно хилядолетие до наши дни. Той е и своеобразна религиозна люлка на страната, където се издигат най-старата катедрала и най-старият манастирски комплекс. Но безспорно Коимбра е известен най-вече със своя университет. Неслучайно португалците имат поговорката: „В Лисабон пируваме, в Брага се молим, работим в Порто, а в Коимбра учим.” Ето защо може би най-интересното време за посещение в Коимбра, особено за младите туристи, е времето, когато приключва лятната сесия. Тогава студентите организират грандиозни паради, които завършват с нощни концерти и един уникален ритуал – изгарянето на тогите. Именно заради тези празници целогодишно можете да си купите като сувенир студентска емблема и тога.
Университетът е преместен от Лисабон в Коимбра през 1308 г. През 1338 г. крал Афонсо IV го връща в Лисабон. Университетът бил окончателно прехвърлен в двореца в Коимбра през 1537 г. от португалския крал Джон III. През 1772 г. Себастиао Жозе де Карвальо е Мело – министър-председателят на крал Жозе I, реформирал научното заведение. Колекцията от научни инструменти и материали, придобити от тогава до наши дни, са събрани в Музея на естествените науки.
Историята на Коимбра
обаче не започва с неговия университет. Градът датира още от римско време, когато се е наричал Еминиум. През Късната античност той става център на диоцеза (римска административна единица) на мястото на близкия град Конимбрига, който е превзет и частично разрушен от германски нашественици през 465 и 468 г. По-късно Еминиум получава и името на разрушения град. И днес туристите могат да видят римските останки на 16 км от града.
След римляните през VI в. Еминиум е управляван от вестготите, които променят името му на Еминио. Около 711 г. той е завладян от маврите, които го превръщат във важен търговски пункт между християнския Север и мюсюлманския Юг. Християните, предвождани от Фердинанд I от Леон, си възвръщат града през 1064 г. Непосредствено след Реконкистата (исторически период, в който испанските кралства отвоюват полуострова от арабите) Коимбра става център на новообразувано графство, управлявано от мосараба Сиснаду Давидиш. През 1096 г. е част от възстановеното графство Португалия, което през 1143 г. вече e независимо кралство. В средата на XII в. първият португалски крал – Афонсу Енрикеш, превръща Коимбра в столица на Португалия.
През Средновековието селището е разделено на Горен град, в който живеят аристокрацията и духовенството, и Долен, до река Мондего, където се извършвала търговията. Това разделение е валидно и днес.
Истинският дух на Коимбра, ако оставим настрана университета, може да се почувства в момента, в който се шмугнете из тесните калдъръмени улички между каменните стени на къщите в Долния град. Тук има много книжарници, бутици, художествени галерии и най-вече антикварни магазини, които предлагат сравнително евтини сувенири, антики и произведения на изкуството. Тук ще намерите традиционна португалска керамика, както и много изделия от корк. Въобще Португалия се слави като един от най-големите производители на този материал.
Все пак не трябва да забравяме и прословутите местни вина. И ако портото е световноизвестно и всеки е чувал за него, то в Коимбра трябва да опитате и да си купите Beirao Sc., популярно като „Огнена вода”. Това е напитка от грозде, смесена с различни други плодове.
От Долния град ще стигнете до реката, където е разположен кварталът „Байша”. Той е харесвано място от туристите за пазаруване. Предлага идеални за разходка алеи, които се простират по двата бряга на р. Мондего.
Най-интересната разходка обаче предлага паркът „Португал душ Пекенинуш”, известен с колекцията от миниатюрни модели на известни португалски сгради и паметници.
И след като опитате прекрасните местни вина и се насладите на старинната атмосфера, можете да се отдадете на кротък религиозен туризъм.
Старата катедрала
„Се Велиа де Коимбра”
е една от най-забележителните църкви в романски стил в Португалия, която единствена е запазена сравнително непокътната. Отвън тя прилича леко на крепост заради високите си назъбени стени и тесни прозорчета. Строителството й започва през XII в., когато Коимбра става столица на страната. На северната фасада има красива ренесансова порта с височина три етажа. Във вътрешността й е разположен много хубав златен олтар от VI – VII в.
Религиозната разходка продължава с манастирската църква „Санта Крус”, която е разположена в най-известния манастирски комплекс на португалската монархия. Тук са погребани първите двама португалски монарси и затова църквата е наричана Национален пантеон. Комплексът е построен през 1131 г. извън защитните стени на Коимбра, като тогава е най-важният манастир в страната. Той успява да натрупа значително богатство благодарение на многобройните папски привилегии и кралски дарения. Оригиналните му постройки са изцяло обновени от известни архитекти и скулптори през XVI в.
Най-значимата готическа сграда в града е манастирът „Санта Клара“ на левия бряг на река Мондего, основан от кралица Изабела Арагонска през първата половина на XIV в. Той се намира толкова близо до реката, че честите наводнения принуждават монахините да се откажат от него през XVII в., когато е построена новата сграда малко по-нагоре. Развалините на стария манастир са разкопани в началото на XXI в. и днес могат да се видят на левия бряг на реката.
Непростима грешка би било подминаването на
Националния музей
„Машадо де Кастро”.
Той е една от най-известните художествени галерии в Португалия и носи името на известния скулптор Жоаким Машадо де Кастро. Музеят е разположен в бившия епископски дворец.
Добре е да посетите и градския музей в „Едифисио Шиадо”. Сградата първоначално отваря врати през 1910 г. като най-големия в Коимбра търговски център. Днес тук се помещава галерия с постоянни колекции от картини, скулптура, керамика, мебели и предмети от сребро, дарени от местен колекционер.