Светослав Загорски
Почти девствена природа, забулена в митове и легенди, посреща туристите, стъпили на остров Ман. Той е разположен между Великобритания и Ирландия като част от архипелага на Британските острови и е любимо място за много транснационални компании. Ман е данъчен рай, особено предпочитан за режим на собственост и облагане на морския и въздушния транспорт. Неслучайно 35 от 54-те организации в света, които работят със сателити, имат филиали тук.
Островът е любимо място и за мотоциклетистите. Първото международно състезание се провежда през 1909 г., а от 1920 г. до сега трасето е непроменено. Продължаваща повече от две седмици, надпреварата се е превърнала в празник за търсачите на силни усещания от цял свят.
Нашата разходка обаче няма за цел да крием данъци, а да покажем красивите места на острова, които си заслужава да се видят и да се запомнят. Добре е да започнем с опасното Ирландско море и своеобразната врата на Ман – столицата Дъглас. Морето от хилядолетия е носило нещастия за непредпазливите моряци, след като островът става популярна търговска дестинация най-вече заради директните плавания от Ливърпул. За да спрат нещастията, сър Уилям Хилъри изгражда система за защита чрез мрежа от спасителни лодки, като издига и
прочутата кула „Рефюж”
край брега на столицата. Зданието е проектирано от Джон Уелч, изградено върху гранитна скала и е било убежище за закъсалите моряци, като постоянно е заредено с храна и прясна вода.
Дъглас не е голям град и всичко е съсредоточено около пристанището, включително правителствените сгради. Тук е сърцето и на офшорния бизнес.
Въпреки това животът в столицата далеч не е скучен. Разходката може да тръгне именно от пристанището и да продължи по великолепния крайбрежен булевард. Той се извива по цялата дължина на Дъглас.
В края му, където започва улица „Виктория”, ще видите Юбилейния часовник. Той е направен в чест на златния юбилей в царуването на кралица Виктория и оттам тръгва един от старите трамваи, минаващи през града. Качете се и слезте в историческия център – в пешеходната зона на столицата. Тя е непроменена от XVIII в. и първото, с което впечатлява, са теглените от коне трамваи. Ще видите и теснолинейната железопътна линия с парни локомотиви, която първоначално е криволичела из целия остров, а днес обхваща само 24 км. Преди повече от 100 години била открита манската електрическа жп линия и някои от първите вагони все още продължават да се изкачват на над 600 м надморска височина до най-високия връх на острова – Снейфел.
Слезете ли от конските трамваи, можете да се вмъкнете в някоя от малките улички и да потърсите уютен бар, където ще ви поднесат ирландско уиски. То ще ви стопли и ще остави на небцето характерния плодов послевкус. Ако пък сте гладни, можете да опитате желирана змиорка, която е популярна тук и е била любимо ястие на не една коронована особа в Лондон.
Всъщност остров Ман има доста особен международен статут. Той e едновременно независим, но и под върховенството на кралицата на Великобритания. Въпреки че не е част от Обединеното кралство, правителството на Албиниона е отговорно за неговата отбрана. Островът има и собствени пощенски марки, монети и банкноти, чиято стойност се равнява на британската валута.
Има и собствен флаг, на който е изобразен
символът трискелион
– вечно бягащите три крака. Това е и една от мистериите на Ман. Откъде идва този символ и какво е неговото значение? След 1246 г. трите крака на Ман се появяват върху държавния печат като официален символ на острова. Същото изображение е намерено върху антична ваза от VI в. пр.Хр. и се свързва с гръцкия пречупен кръст. Но как е стигнал дотук? Възможно е да е бил пренесен от Средиземноморието при търговията с о-в Сицилия, където този символ също се използвал, или да е бил заимстван от монети на викингите. Изображението на трите крака в броня, както е познато днес, било възприето впоследствие от кралете на Ман.
Загадка за острова са и котките от породата „Манкс”. Това необикновено животно донякъде прилича на заек, тъй като задните му крака са доста по-дълги от предните. Освен това те нямат опашка. Смята се, че преди векове моряците донесли котенца от Азия, където по принцип се срещат безопашати котки, и така възникнала породата „Манкс”.
Историята на Ман обаче предлага и други митове. Островът е населен още преди 6500 г. пр.Хр. Келтското културно влияние датира от V в. и техният диалект манкс започва да се разпространява.
Според местната митология островът носи името на келтския бог на морето Мананан, който управлявал острова. За да го предпази от нашественици, той го обгърнал със своята мантия от мъгла. Според някои от преданията о. Ман е дом на много самодиви. Ще те сполети лош късмет, ако, преминавайки по известния техен мост, пропуснеш да ги поздравиш с „добър ден”. За да си осигуриш късмет пък, трябва да им оставиш монета.
През VI в. населението е християнизирано от ирландски монаси. През IX в. тази територия била завзета от викингите и останала тяхно владение до XIII в. По това време бил създаден парламентът, наречен тинуолд. Смята се, че той е най-старата подобна институция в света, която е действала без прекъсване. До XIII в. о. Ман е в състава на Норвежкото царство на Хебридите, след което бива отстъпен на Шотландия. В крайна сметка островът става протекторат на Англия през 1333 г. През 1828 г. става зависима от Великобритания територия.
Излизайки от Дъглас и следвайки историята на острова, трябва задължително да се отбием в
средновековното селце Крегнеш.
Превърнало се в жив музей, то е останало абсолютно непроменено от хода на времето и ни връща в периода XVIII – XIX в., когато риболовът и селското стопанство са били основни стълбове на икономиката. Тук хората все още продължават да живеят в къщи със сламени покриви, говорят местния островитянски диалект и изработват типични само за този регион изделия.
Веднага след това се насочваме към един от главните символи на
острова –
известното водно колело „Лейди Изабела”.
Намира се край град Лекси и илюстрира индустриалното развитие на Ман. То и мината до него са разположени на около половин миля от селището в стръмната долина на р. Муър. Мястото е уникално заради използването на реката за захранване с енергия за всички съоръжения на мината, което го прави едно от най-важните постижения на индустриалната революция във Великобритания. Тук се е добивала една пета от цялото количество цинк в Обединеното кралство през 1870 г., а също и желязо и олово.
Водното колело, построено през 1854 г., е кръстено на жената на тогавашния лейтенант – губернатор на острова. Днес то е най-голямото от този род в света.
За накрая пазим и перлата в короната на остров Ман – средновековната му столица Касълтаун, която датира от далечната 1090 г. Градът също е на брега на Ирландско море и от пристанището все още излизат лодки в открито море, макар от 1970 г. на него да не акостират търговски кораби.
Касълтаун се отличава с тесните си улички и малки рибарски къщички. Там ще ви посрещне старото начално училище с класните стаи, останали непокътнати от 1930 г. Малката бяла сграда гледа към морето. Фасадата й е запазена в автентичния си вид, вътре се помещава магазинче за сувенири и книги, а на няколко крачки е старата класна стая. Всичко е съвсем реално, като сцена от стар филм. Въпреки че сградата е малка, атмосферата вътре е приятна, връщаща назад във времето, когато училищата са се помещавали в местните църкви.
В града се намира и замъкът „Рушен“, който е една от най-старите средновековни крепости в Европа. Той е бил седалище на царете на Ман, като тук загива и последният скандинавски владетел на острова – крал Магнус Олафсон през 1265 г. Кралят е последен от династията на Магнусите, която се възцарява в Ман през 871 г. По-късно замъкът е служил като административен център, съд, а впоследствие става и затвор. Престава да функциунира като такъв едва в края на XIX в. Днес посетителите могат да видят колекции от костюми и мебели, характерни за XVII в.
Браво,хубаво четиво. Само да вметна за състезанието с мотори, че името е „ТТ“.