Светослав Загорски
Кой е най-красивият град, разположен на брега на Балтийско море? Този въпрос няма еднозначен отговор, но мнозина биха отговорили, без да се замислят, че това е най-голямото полско пристанище – Гданск. Градът има изключителна архитектура и едновременно с това е символ на борбата за свобода още от далечния X в. Той е отдалечен на около 1900 км от София, но мнозина от нас със сигурност си спомнят, че именно той започна да събаря доминото, което срути в крайна сметка и Берлинската стена. Искрата се запали в една от гданските корабостроителници, където Лех Валенса създаде „Солидарност”. Днес на синдикалиста е кръстено летището в Гданск.
Неслучайно в града прозвучава и първият залп от Втората световна война – той е най-важното пристанище в Балтийско море и дълги години е немско владение под името Данциг. През 1793 г. е присъединен към Кралство Прусия, в което остава до края на Първата световна война. Според Версайския мирен договор Гданск получава статут на свободен град, управляван от Обществото на народите.
Ето защо Хитлер започва оттук и през 1939 г. германският военен кораб „Шлезвиг Холщайн” открива огън по полския морски форт Вестерплате. Легендата разказва, че тогава Полша е имала право само на 78 военни, които да защитават порта. Впоследствие още хора се промъкват тайно като цивилни и общият им брой достига близо 200 души. Те успяват да опазят полуострова в продължение на една седмица, борейки се срещу 2000 германски войници. Според повечето местни накрая са се предали, защото мунициите им свършили. Днес мястото е превърнато в парк, а в центъра му се издига монумент в памет
на загиналите.
И говорейки за история и за кораби, можете да видите много от тях в близост до едно от най-вълнуващите места в града –
Старото пристанище
Старинни и красиви плавателни съдове, с високи мачти и галантно разпънати платна, товарни и военни, пътнически, малки и големи колкото 6-етажни здания, в морето или в реката. Между тях понякога си позволяват да плават дори смели канута, управлявани от запалени авантюристи или просто от туристи. Да разгледаш града по вода, всъщност не би ви звучало така странно, ако знаехте, че в топлите месеци по р. Мотлава, на която е разположен Гданск, се движи воден трамвай, който на цената на нормален билет за градския транспорт изпреварва със завидна преднина повечето задръствания по успоредните улици.
Ако се върнем обратно назад в историята, то всичко започва през 997 г., когато Гданск е споменат в летопис за св. Адалберт Пражки с името Gyddanyzc. Археологическите разкопки установяват, че на територията му е имало поселение още през V в. Славяни от племето поморяни започват да заселват района през VII в., а немски колонисти – в XII в. През 80-те години на X в. на мястото на съвременния Гданск е построена отбранителна крепост от княз Мешко I за защита срещу езичниците. Така зароденото селище се превръща в оживен търговски център с около 10 000 жители в началото на XIV в., но през 1308 г. то е превзето и разрушено от тевтонските рицари. Градът отново процъфтява под властта на рицарите и през 1361 г. става пълноправен член на Лигата на ханзата – търговски съюз, който е монополист по онова време в търговията в района на Балтийско море. В средата на XVI в. Данциг е най-важното балтийско пристанище и най-големият град в Полша.
Когато се разходите из днешен Гданск, няма как да останете равнодушни от красотата и невероятната атмосфера, която цари навсякъде в селището. Сградите тук са по-големи, а улиците – по-широки от тези в другите средновековни градове, много красиви домове са още от времето на Лигата на ханзата.
Златната порта
е мястото, откъдето започват всички първи разходки в Стария Гданск. Тя е проектирана от архитекта Абрахам ван ден Блоке през 1612 – 1614 г. на мястото на готическа порта от XIII в., която е била част от старите градски укрепления. В близост до нея се намира късноготическата сграда на Братството на св. Георги.
Минали през нея, стигате до красивия главен площад „Длуги Тарг” – „Дългия пазар”, и уникалните къщи от XVII в. по Мариацката улица. На този площад си заслужава да се обърне специално внимание на Нептуновия фонтан – също шедьовър на Абрахам ван ден Блоке от 1617 г.
Артуровото здание също е разположено на площад „Длуги Тарг”. То е било място за срещи на търговци и средище на социалния живот. Името е взаимствано от легендата за крал Артур, който се смята за олицетворение на рицарството. Първоначално в Англия, а след това и в други европейски страни на негово име са кръщавани здания, където се събирали рицари и аристократи.
На метри от площада започва най-известната улица в селището – „Длуга”. Дългата улица представлява красива пешеходна зона, известна като Кралския път, по който в миналото е минавала процесията на владетелите, посещавали Гданск. Достъпна в днешно време и за хора без синя кръв, улицата създава усещането, че всеки момент по паветата ще изтрополят подковите на рицарски коне.
В близост до
ул. „Длуга”
се намират две по-малки чаровни улички – „Пивна” и „Мариацка”. Денем и двете предлагат на всеки ъгъл всевъзможни кехлибарени накити на сравнително достъпни цени, а нощем се превръщат в галерия от по-големи и по-малки пъбове, бирарии, клубове и ресторанти. И, да, сервитьорът не греши – бирата се сервира със сламка за дамите, а при желание може да се сипе на дъното на чашата и черешов сироп.
След като сте разпуснали с пиво, можете да се насочите и към различните забележителности. Отбийте се в Кметството – великолепна сграда от XIV в., в която днес се помещава музеят, представящ основаването и историята на града. В близост е Кралският параклис, построен от полския владетел Ян III Собиески в периода 1678 – 1681 г. в стил барок. Много интересни за посетителите са цистерианската катедрала „Олива” и цистерианският манастир „Олива”.
Но колкото и да обикаля човек уличките на града, да се оглежда и снима всичко наоколо, нищо не може да се сравни с една панорамна гледка от птичи поглед. И за нея съвсем не е нужен самолет, а само воля да изкачиш около 450 стръмни стъпала на
готическата църква
„Св. Мария”.
Тя е 105 м дълга, внушително висока и претендира да бъде най-голямата тухлена църква в света. Срещу две злоти човек може да се качи до върха й да се полюбува на гледката, която побира Стария Гданск на една длан и разкрива останалата част от селището.
Строежът на храма започва през 1379 г., като корабът й е широк 66 м. Има странични крила и трансепт. Днес църквата може да побере около 25 000 богомолци.
И, разбира се, рано или късно човек стига до Балтийско море, което в залива на Гданск е винаги спокойно, навярно заради полуостров Хел, който пази плажа от силните северни ветрове. Независимо по кое време на годината сте там, няма начин да не намерите много нови приятели. Най-често това са цели ята лебеди, които само чакат някой да им се полюбува, за да изпросят трохи или нещо по-съществено за ядене. А ако имате късмет, е напълно възможно да зърнете дори черен или петнист лебед, открояващи се на белия фон.
