Норич - между красивата и тъмната бира

Светослав Загорски Има град, за който местните жители твърдят, че разполага с по една църква за всяка седмица и по една кръчма за всеки ден. Става въпрос за столицата на графство Норфолк – Норич. Тази поговорка обаче показва, че за туристите този малко познат град, който допреди няколко века е бил втори по големина в Англия, е истински туристически рай. Норич е само на 185 км от Лондон, съвсем близо до източното крайбрежие на Острова. Разположен е на р. Уенсъм, като крайбрежната алея – Ривърсайд Уок, е едно от любимите места за разходка на местните. Иначе Норич е симбиоза от красиви сгради с уникални фрагменти, великолепни църкви и музеи. И всичко  това разположено сред приятни улички, като известната „Елм Хил”, където отвсякъде ви дебне страхотна тъмна бира и прословутият пай с бъбречета. Тук векове назад са дрънкали оръжия и са се водели битки, защото Норич има древна история, започваща с римляните. Те основават на територията на днешния град регионална столица, която наричат Venta Icenorum. През V – VII в. в района се нанасят англосаксонци, които създават селищата Westwic и Northwic. С течение на годините градовете и околните села се сливат и се създава Норич. Той се превръща в един от най-големите търговски центрове на Източна Англия. Разполагал е дори със собствен монетен двор. По-късно, с нашествието на викингите, старият град е изгорен и на негово място се вдига нов, в който се усеща силното културно влияние на скандинавците. През 1004 г. селището отново е плячкосано, този път от викингския вожд Свен Вилобради, но след това норманите бързо възстановяват Норич до предишния му блясък. Те изграждат на Томбланд – старо пазарно място на саксите, катедрала, издигат замък и правят базар, който се използва и днес по шест дни в седмицата. Размерите на двореца са впечатляващи – навремето се е наложило събарянето на 98 къщи, за да се освободи достатъчно терен. Той заема доминираща позиция и е превърнат в музей още през 1895 г. Катедралата „Св. Йоан Крастител, започната през XI в., е издигната в изящен викториански стил. Тя изпъква отчетливо в пейзажа на града с кулата си, която е втората по височина в Англия след тази в Солсбъри. Сред най-старите здания е и единственият двуетажен манастир в страната с над хиляда, впечатляващи орнамента по покрива. Други значими примери за средновековна архитектура са Драконовата зала, построена около 1430 г., и Гилдхол, направен в периода 1407 – 1413 г. Обработката и търговията с вълна през Средните векове носи на Норич големи богатства и му позволява да строи повече красиви църкви от който и да е друг западноевропейски град, северно от Алпите. Търговията с вълна привлича тук множество хугеноти и валонци, а тяхното първо поселение неслучайно е наречено Стрейнджърс Хол – Палатата на чужденците. По това време Норич вече е сред най-големите селища в Англия, разполагащ с внушителните 25 храма. Впоследствие нарастват до 57, а в момента са запазени 31. През XIX в. се наблюдава силно разширение размерите на града и на жилищната част, както и на търговски сгради в градския център. Макар че днес Норич се е разпрострял далече извън тогавашните си черти, площ­та, която е заемал в Средновековието, никак не е била малка. Градските стени, части от които са запазени и до днес, ограждат район, по-голям от Лондонското сити. Маршрутът на повечето посетители на Норич обаче тръгва от сградата на кметството на пазарния площад. Друга модерна сграда е Форумът, която е заместила изгорялата през 1994 г. стара библиотека. Сред примерите за прекрасна реставрация е и Драгън Хил – средновековна търговска палата, уникална за територията на Англия. Въобще историята на Норич е неразривно свързана с развитието на градската му архитектура. Неслучайно архитектите и строителите са и най-известните личности на Норич. Сред именитите архитекти, изменили облика на града, пръв е Томас Айвъри. Той придобива слава, построявайки сградата на Събранието, Осмоъгълната църква и къщата „Св. Елена“ в земите около Голямата болница и иновативните домове на улица „Сърей”. Строежите са между 1750 и 1780 г. Томас Айвъри не бива да се бърка с едноименния ирландски архитект, живял през същата епоха. Арх. Джордж Скипър също оставя своя принос. Примери за неговата работа включват главната сграда на Норичкия съюз на улица „Сърей”, Кралската художествена ар нуво галерия и хотел „Дьо Пари” в близкото градче Кромър. Неоготическата катедрала, посветена на св. Джон и намираща се на „Ърлъм Роуд“, е започната през 1882 г. от архитектите Джордж Гълбърт Скот-младши и брат му Джон Олдрид Скот. Градът продължава да расте през XX в. и голям дял от сегашната жилищна част и най-вече областите, разположени по-далече от центъра, датират от този период. Първото значимо здание, появило се след Скипър, е това на Градското управление, отворено през 1938 г., откъдето, както казахме, тръгват туристическите маршрути из Норич. Бомбардировките през Втората световна война, отнели относително малък брой човешки животи, носят значителна разруха на постройките в градския център. Голяма част от реконструкциите, настъпили след конфликта, са извършени от местния главен архитект по това време Дейвид Пърсивъл. Най-значимото постижение в архитектурна насока след опустошението на войната е откриването на университета „Източна Англия” през 1964 г. Плановете са на Дейвид Ласдън, но постройката не следва изцяло неговия замисъл. С течение на времето към университета се добавят пристройки от известни архитекти, като Норман Фостър и Рик Мадър. Фостър проектира „Сейнсбъри Сентър” за изобразителни изкуства и го разполага именно в университетския двор. В зданието има богата сбирка и често се сменят експозициите в подземната галерия. Освен като туристическа дестинация, предназначена за хора – любители на архитектурата, Норич е известен и със своите първокласни магазини, които обаче затварят в 18 ч. Той е сред десетте най-известни шопинг дестинации във Великобритания и освен с качествените си дрехи и обувки е популярен и със своя Норички пазар, който е сред най-мащабните в страната. За футболните запалянковци интерес представлява стадионът „Кероу Роуд”, на който се приемат мачове на ФК „Норич Сити“ с прякор „канарчетата“. Те често попадат в асансьора на Висшата лига и са сред любимите английски отбори. Ако искате да съчетаете обаче културната разходка с някое по-интересно събитие, е най-добре да посетите Норич през септември. Тогава се провежда Фестивалът на културите. Статистиката сочи, че всеки десети в селището е чужденец, което довежда до откриването на това събитие. Идеята е да се покаже как новодошлите в Норич обогатяват неговия културен облик и го превръщат в един невероятно интересен град.