Матера - уникалният декор на филмите за Христос

Всяка година по коледните празници телевизиите се надпреварват да излъчват исторически филми за Христос. Малцина са тези, които знаят, че почти всички мегапродукции са с един и същи декор – древния италиански град Матера. Уникалното селище с къщите дупки, изкопани в скалите, се намира в южната област Базиликата, известна и с името Лукания. Мнозина казват, че именно от това име произлиза и българската дума „луканка”, тъй като и тук, както и в у нас, се прави подобен изсушен колбас. Матера вече е неразривно свързан с България и покрай фак­та, че това ще е градът, който заедно с Пловдив е Европейска столица на културата през 2019 г. Намиращото се само на 45 км от Йонийско море селище датира отпреди 9000 години и вече е включено в Списъка за световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В миналото Матера е принадлежал към териториите на Древна Гърция, а след това е станал римска колония. Градът е бил покоряван от готите, лонгобардите, сарацините. По-късно е минал под контрола на норманите. През XV в. приютява дори албанците, бягащи от турските атаки. През целия Матера преминава каньон, който е превърнат в селище от праисторическите племена. Склоновете са изградени от ронлив материал – туф, който макар и изключително трудно, се поддава на копаене и дълбаене. В скалистия хълм има и множество естествени пещери, а хората благодарение на собствените си ръце са направили още по-големи дупки, които са превърнали в свои домове, наречени саси. Този вид къщи преобразили естествения пейзаж и му придали причудливи архитектурни форми, превръщайки го в една наистина уникална гледка. Елегантни структури се редуват с подземни коридори, пещерни галерии и лабиринти, създавайки зрелищни пейзажи. Каньон, наслагващи се жилищни сгради и камбанарии предизвикват изненадващ ефект и омайват с красотата си. Най-странното е, че много от сасите са разполагали с по няколко стаи, а по-късно са имали и изградена канализация, както и множество басейни. Предполага се, че върху покривите на къщите си хората са имали градини, в които са отглеждали най-различни зеленчуци. След II в. Матера се разраства, а неговите жители стават все по-находчиви. През този период започва изграждането на по-сложни сгради, някои от които от камък. Появяват се и църкви. По покривите на вече построените къщи се надстрояват нови сгради и се изграждат и улици. Днес места, които на пръв поглед изглеждат като улици, се оказва, че всъщност са горната част на нечий дом. Превърнали се в незабравима туристическа атракция, сасите не могат да бъдат определени към никой познат досега архитектурен стил, а заради прекаленото им застрояване в края на XIX в. те трудно могат да бъдат разграничени като отделни постройки. Голяма част от жилищата продължават да се реставрират, тъй като са били безстопанствени в продължение на 40 години. Саси ди Матера включват два района – Сасо Баризано и Сасо Кавеозо. В центъра им се намира най-старият културен пласт Чивита, което е сърцето на целия комплекс. Очарователни са и скалните църкви, които между VIII и XIII в. са приютявали латински и гръцки монаси, прогонени от Изтока. Някои от тях са сложни пещерни мрежи с големи подземни камери и се смята, че са използвани от монасите за молитвено усамотение. Днес звучи почти като виц, но си е истина, за която свидетелстват и архивите – градчето, сред чиито очарователни камънаци са снимани над 40 филма, много от които холивудски, навремето е трябвало да бъде заличено от Земята с нещо като бомба. Поради тези причини през 60-те години много от къщите са изоставени, а Матера става символ на упадъка и нищетата. Това показват и заснетите там филми от рода на „Ръмжащите години” (1962) на Луиджи Дзампа, „Демон” (1963) на Брунело Ронди, а по-късно и „Христос се спря в Еболи” (1979) на Франческо Рози с Джан-Мария Волонте. Въпреки че първоначално демонстрира грозотията и нищетата, киното е първото, което разбира огромното значение и поезия на камъните. Писателят и режисьор Пиер Паоло Пазолини и неговият филм „Евангелието на Матея” (1964) убеждават всички, че изпразвайки града, се извършва истинско престъпление и че напротив – земята на Матера притежава неустоима красота. Отивайки сред камънаците и скалните църкви, творецът се озовава в селище от други времена. Лицата на местните селяни, които стават статисти, приличат на хора отпреди 2000 години. Филмът е толкова истински, че омайва всички, а на фестивала във Венеция през 1964 г. получава и специалната награда на журито. Така след филма на Пазолини Матера се превръща в култово място за киномани и интелектуалци. Към неговите естествени декори се стичат и много продукции от Холивуд. През 1985 г. Матера като библейска сцена привлича и Брус Бересфорд, който снима „Цар Давид” с Ричард Гиър. Киноманите могат да минат по дългото стълбище на Сасо Кавеозо, където е снимана продукцията Via Crucis. За лентата е направена и Портата на Йерусалим. Тук може да се видят и местата, където за снимките на филма са организирани сцените с разпъването на Христос на кръста, пазарът, Тайната вечеря. От последните години красивите пещерни къщи на Матера се помнят най-вече от „Страстите Христови” на Мел Гибсън. Само на няколко километра от Матера се намира и село Берналда, откъдето произхожда семейството на режисьора Франсис Форд Копола. Преди няколко години той вдигна там сватбата на дъщеря си – режисьора София Копола, с музиканта Томас Марс. Днес каменните помещения приютяват над 80 магазина, очарователни хотели, работилници, ателиета и др. Много от едновремешните необитаеми жилища от туф обаче също се съживяват след реставрирането и избелването им. Първоначално местната администрация се чуди дали да превърне камънаците в музеи, оставяйки цялата покъщнина в тях, както е била, или да ги разруши и да издигне нови жилища. В крайна сметка решава да последва посланието на Пазолини, който чрез филма си превръща камъните в източник на поезия. Все пак не всичко в Матера е свързано с киното и сасите. Тук могат да се видят останките от един недовършен дворец. Това е замъкът Трамонтано, строен през XVI в. от граф Джан Карло Трамонтано. Владетелят обаче е убит по време на бунт през 1514 г. и строежът спира с вдигането на 3 кули при предварително предвидени 12. Доста по-късно при възстановителни работи на централния площад работници се натъкват на останките на още един древен замък, а впоследствие са открити големи римски цистерни. Огром­ният подземен резервоар е със сводест таван и е пълен с колони. Изключително красива е и катедралата на Матера, наречена „Санта Мария де ла Бруна”. Строена е в периода 1268 – 1270 г. в римски архитектурен стил и с височина на камбанарията от 52 м. В непосредствена близост до главната порта е статуята на Мария де ла Бруна, подкрепена от светиите Петър и Павел. Главната особеност на фасадата е прозорец във формата на розетка, разделена на 16 части. Украсата е предимно в бароков стил заради възстановяването от XVIII в. Две други важни църкви в Матера са посветени на апостол Петър – San Pietro Caveoso и San Pietro Barisano. San Pietro Barisano наскоро е реставрирана по проект от Световния фонд за паметниците. Основната на олтара и интериорите са почистени, а липсващите парчета от корнизи, релефи и друга украса са реконструирани по фотографски архиви или по аналогия на околните фрагменти. Но в красивия и семпъл южен италиански град си заслужава и да похапнете. Кухнята тук е уникална. Менюто в Матера се характеризира с вкусни ястия, макар и приготвени от оскъдни продукти. За повечето от тях се използват събираните до града треви и подправки. Сред типичните ястия са печеният хляб и пастата орекиете (ушички) с броколи, цикория и зелен боб. Много вкусни са и равиолите с рикота. Типични за Матера основни блюда пък са агнешкото в тенджера, овнешкото месо и др.