Палиативно, но решение. Решение, но палиативно
Златната есен, която завладя и столичните улици, позволи с добри очи да се разходим по столичните булеварди. Съботният следобед ни завари на път за Южния парк, а фотокамерата ни запечата движението на кръстовището на бул. „България” и бул. „Гоце Делчев”. И видя нещо ново.
Десетина дни преди това от двете страни на официалното трасе към Бояна, откъдето сутрин и вечер два супер-автомобила с включени синьо-червени светлини възвестяват началото и края на управленския ден на държавния глава, кипеше усилен строителен труд. Най-накрая, след 25 години експлоатация,
мъдреците от транспортния отдел на Столичната община забелязаха, че късите места за престрояване за ляв завой и в двете посоки създават задръствания и в другите ленти за движение. Пречат и за бързото движение на официалните автомобили, както и на останалите.
И за няколко дни майсторите си свършиха работата. Багер, няколко камиона, съответното заграждение по техника на безопасността, майстори и общи работници, и в резултат – виждате! Тези за ляво са си в платното, тези за направо – също. И проблемът с „тапите” пред официалните кортежи беше решен. В полза на всички участници в движението.
Палиативно, но решение, както е в заглавието на репортажа… Решение, но палиативно, както е в неговото продължение. Нека не ви притеснява тази игра на думи, защото на същото това натоварено кръстовище има точно пет автобусни линии, една трамвайна, няколко маршрутни трасета и поне две стоянки за таксита. А по отношение на новите софиянци да не говорим – живеещите в кварталите под цялата Витошка яка се изсипват именно тук и искат да се придвижват. Наляво, надясно, нагоре, надолу…
Решавайки проблема със струпването в левите ленти на „България”, управленците трябваше да мръднат на сто метра по „Гоце Делчев”, посока „Цар Борис III” например. За да видят, че палиативно, но решение с малко средства можеше да се намери и тук, на супертапата при първото малко кръстовище с ул. „Солун”. Достатъчно е една кола да спре с мигач за ляв завой и автобусите не могат да минат. Пречат и паркираните автомобили, и кофите за боклук.
След това палиативно, но решение за едно само кръстовище и за един по-приемлив ляв завой не ни остава нищо друго, освен да се опитаме да поразсъждаваме за столичната транспортна инфраструктура, но в условията на криза.
Ясно е, че освен на „Околовръстното”, „Брюксел”, „Цариградското” в района на метрото и някои други жизненоважни за града трасета теодолити и лати тази и следващата година няма да видим. Разбираемо е. Няма средства. И подземни гаражи под столичните училищни дворове също няма да видим. И край спирките на метрото няма да има мира за изнервените шофьори, които се опитват да паркират където трябва и където не трябва. Най-често – в нарушение на правилата за движение по улиците и пътищата, или, още по-лошо – в нарушение на „собствената територия” на живеещите в околните блокове. Които продължават да пукат гуми на „пришълците” или опитват здравината на ключовете си върху боята на автомобилите…
В същото това есенно време, когато и листата на дърветата падат и замърсяват допълнително пейзажа, по линия на временната заетост едни лелки се подпират на метлите около спирките. И вместо общинарите да закупят съответната малка механизация за измитане и събиране с моторни прахосмукачки, както е по цяла Европа, те назначават контрольори.
В същото това есенно време, когато малките строителни фирми изнемогват без работа и освобождават квалифицираните си работници, общината е тази, която може да реши с повече идеи и с малко средства общите ни затруднения по столичните улици.
Кръстовището на бул. „България” и бул. „Гоце Делчев” е пресният пример. Преди година за този ремонт щеше да се хване само бригада майстори от кв. „Факултето”. Днес тази работа е свършена от можещи хора. В условията на криза няма малки и големи обществени поръчки. И фирмите не „бягат” от работа.
Подобни палиативни решения са възможни на много места в столицата. И общинарите добре ги знаят. Забраните, каквито и да са те, не решават проблемите. Те само ги изострят, разстройват отношенията между хората и контролните органи и вгорчават делника и на двете страни.
В условия на криза трябва да се работи. Изчакването тя да отмине от само себе си по-скоро прилича на агония.
Агонията е мръсна дума за столичния град.