Продадена и препродадена, морската база в Кърджали гине

Морската база до стената на язовир „Кърджали” е добре познато съоръжение не само за жителите от региона, не само за хората, които се занимават с водни спортове и морско дело. Помнят я като добре работеща структура, която е раждала шампиони и е обучавала подрастващите. През последните години обаче тя неколкократно смени собствениците си, преминавайки през ръцете на „Войнтех” ЕООД и фирмите на няколко местни бизнесмени. В момента собственик е пловдивската строителна компания „Анастасов” ЕООД, която е решена да промени тъжното настояще. Вестник „Строител” се опита да стигне до отговорите на въпросите защо базата пустее и какво е бъдещето й?

За да обрисуваме моментното положение, правим кратка разходка наоколо, разходка, която би ви ужасила. Металните парапети са ръждясали и скоро ще паднат. Прозорците са изпотрошени, катинарите и вратите - разбити. Вятърът клатушка висящите пластмаси от покрива, а паркетът в стаите е съсипан. В някои помещения са останали жалки подобия на мебели. На пода са разхвърляни учебни табла по шофиране и устройство на морски лодки. Мазилката се руши, от мивките и плочките в някогашните бани не е останало нищо. Килимът от боклуци е невъобразим. Безумни надписи със спрей и тебешир само дооформят абсурдната картина, а захвърлената табела „Бар бутик Фантастик” я превръща в иронична. Пред базата растат големи смокини. Презрелите плодове обаче тягостно подсказват, че тук не стъпва човешки крак. На един от прозорците пък се мъдри гордата емблема на Организацията за съдействие на отбраната - ОСО.
Тя е създадена заедно със строежа на стената на язовира още по времето на ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната), за да развива и популяризира морските спортове. През годините в нея работят изтъкнати майстори на спорта, уважавани в цялата страна. Това са Милчо Милушев, който е домакин на базата, треньорът по ветроходство Орлин Хадживълчев, скутеристът Николай Сурков, треньорът и бивш състезател по спортен морски многобой Жора Ермишкин.
През 1975 г., по думите на дългогодишния състезател по водомоторен спорт Николай Сурков-Никси, базата работи на пълни обороти. Провеждат се тренировки и лагер-сборове по няколко вида спорт - скутеризъм, кану-каяк, ветроходство, водни ски. Базата разполага с две големи и отлично оборудвани работилници – дърводелска и железарска. На разположение на отборите е огромен хангар за всички лодки – гребни, ветроходни, скутери. Запазен и до днес е хелингът - специфично съоръжение с електромотор и релси, което служи за издърпване на лодките от водата по стръмния наклон нагоре.
По онова време тук има четири спални помещения с по 12 легла, предназначени за деца и юноши, които провеждат тренировъчен лагер. Базата кипи от живот. Всекидневно много хора спят там, хранят се, сами поправят двигатели, боядисват лодки и тренират. Условията са толкова добри, че освен да поправят моторите на скутерите, механиците съставят собствени конфигурации на двигатели и аеродинамика. Освен това в базата се провеждат часове по „Теория на морското дело”, където в специален кабинет младежите учат азбуката с флагчета, различните морски възли, устройството на различните типове лодки, спецификата на комуникацията между корабите.
Морският клуб тогава е извършвал и стопанска дейност. Провеждали са се редовни курсове до селата край язовира с два нови 63-местни пътнически водомета тип „Заря”. Единственият недостатък е бил ограниченият достъп до базата. Пътят е през стената на язовира, но там контролът от страна на полицията винаги е бил засилен поради стратегическото значение на обекта. Клубовете работят успешно и дълги години носят медали за града.
През 1993 г. обаче базата преминава в ръцете на „Войнтех” ЕООД. И продължава да работи добре. Готвят се отбори по водни спортове, спортен риболов, дори мотокрос. Парите обаче намаляват и става ясно, че Министерството на отбраната няма възможност да финансира повече тези спортове. Всички подозират, че чрез „Войнтех” ЕООД, която наследява ОСО, военното министерство иска да разпродаде редица свои спортни обекти и имоти в цялата страна, включително и морската база в Кърджали. Странно защо обаче, по разказите на Николай Сурков, вместо да се захване с тази задача, „Войнтех” първоначално започва да строи садки с идеята да развива рибовъдство. Тогава начело на морския клуб стои Христо Лазаров. Неговото назначение е доста парадоксално, защото до този момент той отговаря за радиоклуба към ОСО и няма нищо общо с морския спорт и морското дело като цяло. Според Сурков и колегите му управлението на Лазаров съсипва морския клуб. Всичко около стопанисването и управлението на базата по онова време определят като „тъмна Индия”. Тогава материалната база на морските клубове от цялата страна масово се разпродава. Това продължава дълги години, а около собствеността на базата няма развитие. На 16 април 2002 г. в интернет страницата на Агенцията за приватизация излиза следната информация:
„Агенцията за приватизация обявява публични търгове с явно наддаване за продажбата на „Морска база – язовир Кърджали” и „Аероклуб”-Добрич, обособени части на „Войнтех” ЕООД, София. Начална тръжна цена на „Морска база – язовир „Кърджали” е 170 хил. лв., а стъпката на наддаване е 10 000 лв. Депозитът за участие е 17 000 лв. Търгът ще се проведе на 35-ия ден от датата на обнародване на настоящото решение в „Държавен вестник”.
По-късно имотът попада в ръцете на кърджалийския бизнесмен Мирослав Шопов, който я продава на днешния й собственик - строителната фирма „Анастасов” ЕООД. Тя е със седалище в Пловдив и неин президент е Стоян Анастасов. Потърсихме и Стоян Анастасов, за да ни разкаже какви са плановете му за морската база, какви инвестиции се планират и какво ще е бъдещето на това съоръжение. Той ни обясни, че в най-скоро време базата ще бъде превърната в нещо красиво, успешно и модерно. Приказката ще има своя хепиенд. Вестник „Строител” ще следи темата в следващите седмици, когато морската база край яз. „Кърджали” ще получи бъдещето, което заслужава.