Тема

Региони в растеж - БЛАГОЕВГРАД

Благоевградска област е разположена в югозападната част на България. Общата й площ е 6449 кв. км, което представлява 5,8% от територията на страната. Южната й граница е с Гърция, на запад граничи с Македония, на изток – с Пазарджишка и Смолянска област, а на север – с Кюстендилска. Разделена е на 14 общини, 96 кметства и 280 населени места. Населението наброява 324 110 души, или 4,4% от живеещите в България. Това определя Благоевград като шестата по големина област в страната. Релефът й се характеризира с изключително разно­образие – от високопланински до котловинен. В нея се включват изцяло или отчасти двете най-високи планини в България – Рила и Пирин, както и Родопите, в които има територии с високопланински, среднопланински и предпланински релеф. Макар и с по-малка височина, но с планински релеф са и частите от останалите планини в границите на областта. По долините на реките Струма и Места са формирани редица котловини – Благоевградска, Симитлийско-Орановска, Санданско-Петричка, Раз­лож­ка и Гоцеделчевска. В зависимост от надморската височина, релефа и местоположението териториите на областта попадат в 3 климатични зони: преходно-континентална (на север), преходносредиземноморска (на юг) и планинска. Специфичните климатични условия и релеф формират климатичното разнообразие: на север – преходно-континентален климат, на юг – преходносредиземноморски, а във високите части – планински. Средиземноморското климатично влияние е изразено най-силно по долината на р. Струма и по-слабо в Гоцеделчевската котловина, по долината на р. Места. Това създава условия за развитие и отглеждане на голям брой топлолюбиви средиземноморски растителни видове и култури за разлика от останалите райони в страната. Годишното разпределение на валежите е типично средиземноморско – с пролетен и есенен максимум в котловините и ниските места и със зимен максимум във високите райони. Характерни за областта са летните засушавания, които в ниските части са продължителни. Транспортно-комуникационната мрежа на област­та е добре развита. През територията й минават главен път Е79, международната жп линия София – Кулата – Атина, част от теснолинейната жп линия Септември – Добринище и автомобилни пътища от I, II, III и IV клас. Структурата и развитието й са определени от релефа на територията. Обособени са в основни направления долините на Струма и Места с напречни шосейни връзки Симитли – Предел – Разлог и Катунци – Попови ливади – Гоце Делчев. На територията на област Благоевград са разположени 4 гранични контролно-пропускателни пункта – Станке Лисичково и Златарево на границата с Македония, Кулата и Илинден на границата с Гърция. Инж. Стефан Стоев, председател на ОП на КСБ – Благоевград: Европейските средства могат да съживят бранша Инж. Стоев, какво е състоянието на сектор „Строителство“ в Благоевград? Такова, каквото е в цялата страна – усеща се липсата на частни инвестиции. Най-големият проект, който се изпълнява на територията на област­та, е изграждането на АМ „Струма”. Колко фирми членуват в ОП на КСБ – Благоевград, и колко са вписани в ЦПРС? Общият брой на членовете на ОП на КСБ – Благоевград, към 31.12.2014 г. е 54. От тях две нови фирми са приети за членове през 2014 г. Броят на вписаните компании от област Благоевград в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) към 31.12.2014 г. е 170, 20 са новорегистрирани от 1.01.2014 г. През процедура по чл. 20, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите преминаха 150 компании. Разширение на обхвата са получили 19 фирми. Работи се усилено и по „Деклариране на опит”. Какви са основните дейности, които извършвате в момента? Провеждаме срещи с нашите членове, на които разясняваме предстоящите процедури по различните оперативни програми, промените в нормативната уредба (ЗОП и ЗУТ), взетите решения по време на управителни съвети на КСБ и т.н. С неудовлетворение искам да съобщя, че се забелязва слаб интерес към тези мероприятия. Но въпреки всичко сме длъжни да опитваме да предоставяме актуална информация на фирмите. На 28 август 2014 г. се проведе Общото събрание на членовете на ОП на КСБ – Благоевград. Отчетохме дейността и бюджета на Областното представителство за периода от 1.10.2013 г. до 31.07.2014 г. и приехме плана и бюджета за 2015 г. Контролният съвет направи положителна оценка на дейността на Областния съвет за отчетния период. Освен деловия характер на събранието в проведените разисквания беше засегнат и проблемът с неразплащането от възложителите по различни програми, което пряко касае много фирми от региона. Обсъдихме и борбата със сивата икономика. Вече имате и нов офис. Да, така е. След дълго очакване и Областното представителство на Камарата в Благоевград се сдоби със свой дом. Новият модерен офис беше открит на 12 ноември 2014 г. с изискано тържество. Официални гости на събитието бяха председателят на КСБ инж. Светослав Глосов, изп. директор на Камарата инж. Иван Бойков, членът на ИБ и на УС на КСБ и председател на Съвета на директорите на в. „Строител” инж. Пламен Пергелов, председателят на ОП на КСБ – Перник, инж. Таня Каменова, на ОП на КСБ – Кюстендил, инж. Светослав Борисов, председателят на Регионалната колегия на Камарата на архитектите в България арх. Стойчо Манов, председателят на Търговско-промишлената палата в Благоевград инж. Ромео Шатев и председателят на Клуба на строителите ветерани в града инж. Павел Михайлов. След церемонията по откриването бяха връчени и годишните награди „Най-добър строител” и „Пирински строител”. 9Инж. Стефан Стоев, председател на ОП на КСБ – Благоевград: Европейските средства могат да съживят бранша Инж. Стоев, какво е състоянието на сектор „Строителство“ в Благоевград? Такова, каквото е в цялата страна – усеща се липсата на частни инвестиции. Най-големият проект, който се изпълнява на територията на област­та, е изграждането на АМ „Струма”. Колко фирми членуват в ОП на КСБ – Благоевград, и колко са вписани в ЦПРС? Общият брой на членовете на ОП на КСБ – Благоевград, към 31.12.2014 г. е 54. От тях две нови фирми са приети за членове през 2014 г. Броят на вписаните компании от област Благоевград в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) към 31.12.2014 г. е 170, 20 са новорегистрирани от 1.01.2014 г. През процедура по чл. 20, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите преминаха 150 компании. Разширение на обхвата са получили 19 фирми. Работи се усилено и по „Деклариране на опит”. Какви са основните дейности, които извършвате в момента? Провеждаме срещи с нашите членове, на които разясняваме предстоящите процедури по различните оперативни програми, промените в нормативната уредба (ЗОП и ЗУТ), взетите решения по време на управителни съвети на КСБ и т.н. С неудовлетворение искам да съобщя, че се забелязва слаб интерес към тези мероприятия. Но въпреки всичко сме длъжни да опитваме да предоставяме актуална информация на фирмите. На 28 август 2014 г. се проведе Общото събрание на членовете на ОП на КСБ – Благоевград. Отчетохме дейността и бюджета на Областното представителство за периода от 1.10.2013 г. до 31.07.2014 г. и приехме плана и бюджета за 2015 г. Контролният съвет направи положителна оценка на дейността на Областния съвет за отчетния период. Освен деловия характер на събранието в проведените разисквания беше засегнат и проблемът с неразплащането от възложителите по различни програми, което пряко касае много фирми от региона. Обсъдихме и борбата със сивата икономика. Вече имате и нов офис. Да, така е. След дълго очакване и Областното представителство на Камарата в Благоевград се сдоби със свой дом. Новият модерен офис беше открит на 12 ноември 2014 г. с изискано тържество. Официални гости на събитието бяха председателят на КСБ инж. Светослав Глосов, изп. директор на Камарата инж. Иван Бойков, членът на ИБ и на УС на КСБ и председател на Съвета на директорите на в. „Строител” инж. Пламен Пергелов, председателят на ОП на КСБ – Перник, инж. Таня Каменова, на ОП на КСБ – Кюстендил, инж. Светослав Борисов, председателят на Регионалната колегия на Камарата на архитектите в България арх. Стойчо Манов, председателят на Търговско-промишлената палата в Благоевград инж. Ромео Шатев и председателят на Клуба на строителите ветерани в града инж. Павел Михайлов. След церемонията по откриването бяха връчени и годишните награди „Най-добър строител” и „Пирински строител”. Как си взаимодействате с местните власти? Работим добре с представителите на местната власт. Откликват на всеки наш въпрос. Те също се допитват до нас, защото Камарата разполага с голям брой качествени специалисти. А как работите с останалите браншови организации? Миналата година подписахме договор за сътрудничество с Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) – Благоевград. То се изразява в съвместна инициативи в областта на информационната, обучителната и професионалната дейност в условията на взаимна колегиалност, добронамереност и подкрепа. Договорът беше сключен за срок от една година. С какви проблеми се сблъскват фирмите от региона и какво трябва да се промени, за да бъдат решени те? Строителните фирми от региона се сблъскват със същите проблеми, както и колегите от останалите области на страната. Най-вече това е непрозрачното участие в търговете за обществените поръчки. Трябва да се промени нормативната уредба. Тази година се очаква да бъде готов новият вариант на ЗОП. Необходимо е да се обърне повече внимание на малките и средните фирми от бранша, за да могат да останат на пазара. Какво очаквате от новия програмен период 2014 – 2020 г.? Очаквам оперативните програми да бъдат отворени по-скоро. Именно средствата от тях могат да съживят бранша. Защото единствено по-богатите общини могат да си позволят собствено финансиране на проекти. Малките едва свързват двата края. Според Вас какви трябва да са приоритетите на КСБ? Приоритет на Камарата трябва да е активното участие в изготвянето на промените в ЗОП и ЗУТ, също така да се засили работата на Института за професионална квалификация на кадри и ръководители на обекти. Вече на всички е ясно, че почти няма учебни заведения у нас, които да могат да подготвят строителни работници с подходяща квалификация и практика. А това е много важно. 11Инж. Владимир Заечки, управител на „Заечки” ЕООД: Спешно трябва да се прекъсне връзката между възложител и комисия „Заечки“ ЕООД е строителна компания, специализирана в хидротехническо строителство, ВиК мрежи и съоръжения, строежи от енергийната инфраструктура, депа за твърди битови отпадъци, жилищни и промишлени сгради. В последните години по-голямата част от строителството в област­та е свързано с изграждането на обекти, финансирани по европейски програми, с основни възложители общините. Според Закона за обществените поръчки възложителят, т.е. кметът, назначава комисия за разглеждане, оценяване и класиране на участниците в процедурите по ЗОП. В повечето случаи членове на тези комисии са общински служители без нужната квалификация, знания и опит в четенето и разбирането на техническите предложения на строителите. В същото време изискват от участниците наличие на специалисти със стаж и опит. Не може комисия от счетоводители и еколози да оценява техническо предложение за инженеринг по FIDIC – „Жълта книга”. Този факт създава условия за манипулиране на комисиите и търговете. От друга страна, пряката зависимост между възложител/кмет и членовете на комисиите (работодател и служители) също създава условия за манипулация и усещането в участниците е, че обществените поръчки не се печелят от най-добрите, а се дават на предварително избрани фирми по други критерии, които не са официално обявени. Във връзка с това за решение на проблема бих предложил следните промени в Закона за обществени поръчки: 1. Спешно трябва да се прекъсне връзката между възложител и комисия. Това може да стане чрез сформирането на звено за избор на изпълнител към Агенцията за обществени поръчки. 2. Комисията за разглеждане, оценяване и класиране на участниците в процедурите по ЗОП да бъде разделена на два състава: първи състав – сформиран за разглеждане само на плик №1 „Документи за подбор”, като членовете му се избират на случаен принцип; втори състав – сформиран от тесни специалисти, свързани с конкретната сфера на обществената поръчка, която да разглежда и оценява плик №2 „Техническо предложение за изпълнение”, избрани също на случаен принцип. След което двата състава да разгледат плик №3 „Предлагана цена” и да излязат с общо решение за избор на изпълнител. 3. Членовете на комисиите за разглеждане, оценяване и класиране на участниците в процедурите да носят персонална отговорност за законосъобразността и целесъобразността на своите решения. Ако техните решения бъдат обявени от КЗК или ВАС за незаконосъобразни, да търпят и финансови санкции. Само така можем да направим крачка напред към прозрачността и обективността в избора на изпълнители на обществени поръчки и управлението на европейските средства, към което се стреми обществото ни. По този начин ще си върнем уважението и доверието към професията строител. През програмния период 2014 – 2020 г. очаквам повече прозрачност в сферата на строителството, а също и по-лесен и опростен достъп на малки фирми до средствата по оперативните програми. 12Инж. Спас Китанов, управител на „Китанов” ЕООД: Финансирането на всеки следващ проект е сред най-големите трудности за малките фирми Основната дейност на „Китанов” ЕООД е строителство на жилищни сгради – от проектирането през изграждането до въвеждането им в експлоатация. Сред най-големите трудности за малки фирми като нашата е финансирането на всеки следващ проект. Ясно е, че в това отношение трябва да разчитаме единствено на себе си. Но бих искал настоятелно да подчертая, че един от най-наболелите проблеми на строителите и инвеститорите в Благоевград е присъединяването на новопостроените сгради към електро-разпределителната мрежа. Една напълно готова нова сграда е принудена понякога с месеци да чака както присъединяването си към мрежата, така и Акт 16, само защото проектирането на външните линии и издаването на разрешение за тях се бави - не по вина на строителя и въпреки неговата коректност. Това се е превърнало в голям проблем. По въпроса за новия програмен период ще бъда крайно откровен: не се интересувам. Опитът ми ме научи да не храня илюзии. 10Инж. Павел Христов, председател на Клуба на строителите ветерани в Благоевград: 2015 г. за нас ще бъде още по-успешна Инициативата да създадем Клуб на строителите ветерани в Благоевград беше на ръководството на НКСВ. На учредителното събрание присъстваха гости от София. Беше избрано тричленно ръководство. На последвалото Общо събрание уточнихме и размерът на членския внос. Броят на ветераните, които в момента членуват в нашия клуб, е около 30 души. Всички те са изтъкнати строители, инженери, архитекти, икономисти, технически ръководители и т.н. Можем да отчетем, че досегашните срещи преминаха при почти 100-процентова посещаемост. Предстои ни да изготвим вътрешна програма, в която освен чествания на рождени и имени дни смятаме да включим организирани посещения до някои от знаковите строителни обекти в страната. Мога да заявя, че Клубът на строителите ветерани в Благоевград набира темпо, и смятам, че 2015 г. за нас ще бъде още по-успешна от миналата. 13Инж. Радослав Костов и инж. Христо Муртов, управители на „Растер – Юг” ООД: Основен проблем е, че фирмите не съществуват, за да растат и да се развиват, а само за да оцеляват „Растер – Юг“ е създадена през 1990 г. В началото основната дейност на фирмата беше фокусирана върху изработката и монтажа на желязна, алуминиева и PVC дограма. Но през годините се развивахме и постепенно значително обогатихме портфолиото на извършваните от нас услуги. Днес сме специализирани в множество дейности от строителната индустрия, като: изграждане на инфраструктурни обекти; строителство и реконструкция на административни, промишлени и търговски сгради; извършваме търговска дейност с бетонови изделия и разтвори, добавъчни материали за бетон и скални материали с различна зърнометрия. Основният проблем е напълно ясен – липсата на частни инвестиции. Това кара строителните фирми да разчитат главно и почти изцяло на обществени поръчки, които се печелят на необосновано ниски цени, изцяло против принципите на пазарната икономика. Така се стига до ситуацията, в която фирмите не съществуват, за да растат и да се развиват, а само за да оцеляват. Освен това обществените поръчки в голямата си част са с некачествени проекти. Което води до проблеми при изпълнението и съответно при разплащането. Финансовата част на проекта се изкривява значително. Разрешаването на тези проблеми е тясно свързано с решаването на проблемите на страната ни и в други сфери, а именно стабилизиране на политическата обстановка, ангажираност на управляващите с осигуряване на стабилна икономика и благоприятна инвестиционна среда. Надяваме се, че всички ангажирани в процеса – представители на държавата и на бизнеса сме се поучили от предишния програмен период. Очакваме много по-бърза и адекватна реакция от страна на държавните органи и агенции при изпълнението на оперативните програми. Важно е да има по-качествено зададени проекти и по-добре регламентиран процес за избор на изпълнители. 14Инж. Иван Чапов, управител на „Хидроенергийна компания” ООД: Спазването на правилата за безопасност на труд и охрана е от изключително значение „Хидроенергийна компания” ООД разработва и предлага пълен инженеринг, изграждане и експлоатация на водноелектрически централи, както и електроенергия от възобновяеми източници, управление на горското стопанство, повишаване ефективността на обществените активи и мрежи. На международно равнище се занимаваме с изграждането и на фотоволтаични, хидро- и вятърни централи и осъществяваме пълен мениджмънт, операции и поддръжка на вече направени съоръжения. Във фотоволтаичния сектор имаме над 368 MWp инсталирани мощности, повечето от които са изградени през последните години. В сектора на вятърната енергия предлагаме монтаж и демонтаж на вятърни генератори за проекти в цяла Европа. „Хидроенергийна компания” ООД започва като „Хидроенергострой”, създадена в България през 1998 г. През 2002 г. фирмата разширява своя обхват на услуги, като добавя изграждането на водноелектрически централи в портфолиото си, за да стане лидер на българския пазар. През 2006 г. започнахме разработване и изграждане на слънчеви фотоволтаични инсталации и услугите ни са достъпни по целия свят. В компанията работят над 350 служители и имаме представителства в Гърция, САЩ, Великобритания и Чили. Изградили сме над 80 MW хидро- и фотоволтаични централи. Проблеми в сектора има навсякъде. Трудност за нас например е изпращането на хора за работа в Чили, тъй като пътят дотам е над 30 часа със самолет. Въпреки това имаме необходимия опит и успяваме да се организираме. Спазването на правилата за безопасност на труд и охрана са от изключително значение. Ако те бъдат нарушени, могат да ти прекратят контракта във всеки един момент. 16Бисер Михайлов, областен управител на област Благоевград: Забелязва се ръст на строителството Последните няколко кризисни години неминуемо се отразиха на икономическата сфера – както в сектор „Строителство” в цялата страна, така и в област Благоевград. Смятам, че основни фактори, обуславящи влошаването в строителния отрасъл у нас, са ограниченото търсене и голямото предлагане в сектора, липсата на чуждестранни инвестиции и колебанията на икономическата среда. Състоянието и развитието на пазара се влияе също и от демографските тенденции и стратегическите насоки за развитие на региона. Като основен проблем се очертава липсата на свежи оборотни средства в частния сектор, което доведе до спад в търсенето на строителни услуги. Това от своя страна отключи редица негативни тенденции – междуфирмена задлъжнялост, миграция на специалисти, амортизация на материалната база, разрастване на сивия сектор, занижено качество на продукта. Следствие от това са ограничените частни инвестиции, забавените плащания от страна на държавата и общините към строителните компании, некоректните отношения при превъзлагане на строително-монтажни работи, липсата на достатъчно подготвени кадри и т.н. Основен източник на инвестиции в строителството както за цялата страна, така и за област Благоевград са държавните и общинските поръчки, финансирани със средства от европейските фондове и програми или от националния бюджет. Активността се дължи основно на публичния сектор. Общини като Благоевград, Гоце Делчев, Разлог, Банско и Гърмен стартираха изпълнението на инфраструктурни и благоустройствени проекти. Статистическите данни за въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2014 г. сочат, че броят им в област Благоевград е 23. За сравнение: в област Видин те са 3, във Велико Търново – 16, във Варна – 91, в Пловдив – 56, в Смолян – 5, в Кюстендил – 10, в София – 79, и в Търговище – 10. Това показва, че Благоевград заема средно място в класацията. Забелязва се лек ръст на строителството, което е положителна предпоставка за сектора. Разглеждам го като инвестиционна политика, защото областният управител няма преки правомощия за регулиране на процеса. Състоянието и развитието на сектора зависи от инвестиционната програма на конкретните общини. Тук е мястото да спомена Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, която е най-мащабната инициатива за подобни мерки у нас. Тя е насочена към общо 70 хил. стоманобетонни сгради в 265 общини. Интересът към програмата е изключително висок, тъй като очакванията са да спомогне за създаването на допълнителна заетост в бранша. Малките и средните строителни фирми на територията на цялата страна ще могат да реализират дейности за 1 млрд. лв. В условията на криза ще бъде осигурена заетост не само в строителството, но и в областта на производството на материали. Инвестиция в такъв мащаб ще бъде своеобразна инжекция в икономиката и в сектора, която дава работа не само на специалистите, но и на хората с ниска квалификация. Ролята на областния управител като представител на държавата в процеса на реализацията на програмата се състои в: – проверка на документи за сключването на договор чрез попълване на контролен лист – наличие на необходими обстоятелства за одобрение; – подписване на договор за целево финансиране с кмета на общината и с Българската банка за развитие; – наблюдение на процеса по обновяването на сградите в изпълнение на договора за целево финансиране чрез регулярно изпращане на информация за текущия напредък по програмата, съдържаща броя на регистрираните сдружения на собствениците, на заявленията за интерес и финансова помощ, на одобрените заявления, както и на сключените договори между общината и сдруженията на собствениците. Програмният период 2007 – 2013 г. предостави възможности за усвояване на значителен финансов ресурс в област Благоевград. В изпълнението на оперативните програми за него сме на 3-то място в Югозападния район – след област София-град и Софийска област. Броят на сключените договори по отделните оперативни програми е 331 на обща стойност 351 179 385 лв. Общините на наша територия реализираха проекти, насочени към рехабилитация и асфалтиране на улици, ремонт и реконструкция на ВиК мрежата, на тротоари, площадни и пешеходни зони, изграждане и ремонт на спортни зали и физкултурни салони, прилагане на енергийно ефективни мерки в сградите, изграждане на детски площадки в селата, рехабилитация на общинската пътна мрежа и др. Най-много финансови средства са изразходвани за транспортната инфраструктура – 51,65% от договорените пари. Значителни са и инвестициите в подобряване на екологичната – 19,01%, и социално-културната инфраструктура – 9,06%. Най-малко средства са вложени в подобряване на административния капацитет – 0,36%, и предпазване от природни рискове – 0,75%. От голяма обществена значимост е проектът на община Благоевград за ремонт и оборудване на СБАЛО „Свети Мина”, който допринесе за монтирането на съвременна апаратура за лъчелечение и лъчетерапия за онкоболни. АМ „Струма“ е един от най-важните инфраструктурни проекти, който се изпълнява на територията на област­та. Както знаем, магистралата е част от Трансевропейски транспортен коридор №4, който в Югоизточна Европа е Видин – София – Кулата – Солун, и предлага най-краткия маршрут за връзка между плавателния път на река Дунав и Егейско море. Като част от Коридор №4 аутобанът ще осъществява връзка между страните от Централна Европа с Румъния и България, респективно между Балтийско и Черно/Егейско море. Този маршрут е най-натовареният през България по направлението север – юг. В процеса на реализация на Публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“ общините получиха финансиране за голям брой проекти, но и значителен брой от подадените предложения не получиха подкрепа. Това означава, че местните власти разполагат с готови проекти, за които да търсят финансиране през новия програмен период 2014 – 2020 г. Оценката на социално-икономическото развитие на областта показва, че Благоевград в сравнителен план заема една от водещите позиции в страната. Но към настоящия момент, както и в почти всички области, са налице редица проблеми, породени най-вече от икономическата криза. Един от основните е безработицата и по-конкретно младежката, необходимостта от създаване не само на временна, но и на устойчива заетост на най-силно засегнатите групи на пазара на труда, както и ниските доходи. Висок е процентът на безработица най-вече в отдалечените планински села, чиито жители са основна целева група на социалните програми за осигуряване на заетост. Факт е, че няма инвестиционен интерес на територията на област­та. Икономическото развитие и привличането на все повече и повече чуждестранни, а и вътрешни инвестиции и създаване на нови работни места е втори проблем, свързан с първия. От съществена важност е доизграждането на областта, повишаване на конкурентоспособността на местната икономика и цялостното повишаване качеството на живот на хората, като тук става въпрос за пътна, за екологична, образователна, социална и културна инфраструктура, благоустрояване на централните градски части и кварталите в градовете. Говорим също и за реализирането на мащабни проекти в селата от областта. Те ще дадат възможност, от една страна, да бъде заета работна ръка, която ще участва в изпълнението, а от друга – да се подобрят както условията за живот, така и инвестиционният климат. Постигането на добри и желани резултати би било възможно, отчитайки потенциала за развитие на областта, както и необходимостта от осигуряване на конкретност и последователност при реализацията на целите и приоритетите за региона. Един от тях е създаването на благоприятна инвестиционна среда. Тук основна е ролята на органите на местното самоуправление, на общинските съвети и кметовете, които чрез ефективна данъчна политика да предоставят добри условия за бизнеса. На следващо място са общинските планове за развитие, които в синхрон със стратегическите документи на национално и регионално ниво рамкират средносрочните цели и приоритети. Това е главният стратегически документ, който предначертава целите за устойчиво и интегрирано социално-икономическо развитие в рамките на новия седемгодишен период. Отчитайки наличния потенциал, перспективите за развитие и политиките, залегнали в актуалните европейски, национални, регионални и областни стратегии, основната цел на общинския план е да предложи рамка и последователни конкретни действия за устойчиво и интегрирано развитие на местно ниво чрез обществено значими проекти. Иначе казано, необходимо е да бъде стимулирано използването на местния потенциал в самия регион. Наред с това съществуват няколко общи приоритета, които са и европейски, свързани с постигането на енергийно ефективна икономика, приобщаващ растеж, намаляване на безработицата, ограничаване на негативните климатични явления и парниковите газове с до 20% до 2020 г., повишаване използването на възобновяеми енергийни източници. Областната администрация Благоевград винаги е била отворена към възможности за ефективно партньорство с браншовите и неправителствените организации, синдикати и др. В този ред на мисли считам, че в дух на колегиалност и партньорство можем да установим добра комуникация с ОП на КСБ – Благоевград, и на основата на конструктивен диалог да си бъдем взаимно полезни. Очакванията за новия програмен период 2014 – 2020 г. са големи – както на всеки жител, така и нашите. Сега най-важно е да създадем предпоставки и условия за изпълнение на Областната стратегия за развитие, като насочим вниманието си към определените в нея приоритети. Те гарантират развитие на бизнеса, по-качествен живот за хората, намаляване на безработицата и бедността и насочване на средства към малките и отдалечени населени места. Визията за Благоевград, формулирана в стратегията, е да се мобилизират съвместни усилия за развитие на областта като съвременен, европейски, социално отговорен, екологичен и привлекателен регион за обществен и икономически живот. Тя задава и основните приоритети, които определят стратегическите цели за постигането й. Устойчивият икономически растеж чрез развитие на конкурентоспособна икономика следва да бъде ключов приоритет в новия програмен период, тъй като ще доведе до повишаване качеството на живот в областта. Разбира се, за това трябват инвестиции – както от държавния бюджет, така и от европейските фондове. В този ред на мисли, до средата на годината се очаква да стартира по-голямата част от оперативните програми за 2014 – 2020 г. Ще бъдат предоставени възможности за кандидатстване на допустимите бенефициенти за реализация на обществено значими проекти, като подмяна на водопровод и канализация, както и за ремонт на уличната мрежа и подобряване на градската среда, културната, образователната и спортната инфраструктура. ОП „Региони в растеж“ ще предостави възможности За подобряване състоянието на техническата и комуналната инфраструктура. За насърчаване на инвестиции за ремонт и обновяване на многофамилните жилищни сгради и обновяване на социални жилища. За ремонт и изграждане на пътища и развитие на туризма. ОП „Човешки ресурси“ ще осигури Възможности за бизнеса. Квалификационни услуги и обучения за заети лица в микро-, малки, средни и големи предприятия. Повишаване качеството на живот, социално включване и намаляване на бедността, както и трайната интеграция на маргинализираните общности чрез комплексни мерки и прилагане на интегриран подход за подобряване достъпа до заетост, образование, социални и здравни услуги. ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” Очакванията ни са да бъде завършена автомагистрала „Струма“ и да разширим контактите си с Европа. Това е предпоставката за свежи външни инвестиции, от които се нуждаем. ОП „Околна среда“ Ще предостави сериозни инвестиции на общините за нови депа за отпадъци, водоснабдителни системи и съоръжения, осигуряващи чиста околна среда. Програма за развитие на селските райони (ПРСР) Разчитаме много на нея, тъй като почти цялата територия на областта попада в обхвата на селските райони. Средствата от програмата могат да достигнат не само до общините, но и до обикновените потребители – бизнесмени, земеделски производители и обикновени граждани. По ПРСР очакваме да започнат работа местни инициативни групи, които да обхванат цялата територия и чрез които да намалим бюрократичните процедури, както и да помогнем за облекчаване режима на кандидатстване. Опитът на Сандански и Разлог е изключително ценен и доказва, че това са успешни форми за стартиране на бизнес, разширяване на съществуващия и най-вече развитие на селскостопанския и туристическия отрасъл. Програмите за трансгранично сътрудничество И през настоящия програмен период сме заложили и очакваме резултати чрез тази програма в областта на създаване на съвместни инициативи, мрежи и партньорства за насърчаване опазването на природата, енергийната ефективност и устойчивото използване на ресурсите. Тук с директно кандидатстване Областната администрация ще насочи вниманието си към проекти с българо-македонско партньорство за алтернативна енергетика, съвместни планове, проучвания и стратегии. Имаме готовност и с проекта „Разработване на система за ранно предупреждение и оповестяване за опазване на екосистеми и устойчиво управление на риска от наводнения“, както и предложения за съвместен туристически продукт с Гърция и с Македония. С увеличените средства по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ очаквам повече бенефициенти да обновят производствата си, да внедрят иновации и да повишат квалификацията на работниците си, което за нас означава повече доходи, по-голяма заетост и по-добра конкурентоспособност. И накрая искам да изразя увереността си, че тези средства ще бъдат по-достъпни, процедурите ще бъдат облекчени и резултатите ще бъдат значително по-добри в сравнение с миналия програмен период. Надявам се на по-голям интерес и активност при кандидатстването, както и повече отворени покани по оперативните програми. Разбира се, и чрез лостовете на държавното финансиране в приоритетните политики очаквам постигане на заложените цели както в регионалните, така и в националните стратегически доку­менти. Инж. Красимир Герчев, кмет на община Разлог: Имаме проектна готовност за 2014 – 2020 г. Ако трябва да направим сравнение с бума в строителството преди няколко години, то ситуацията сега е по-различна. Инвестициите в частния сектор са малко. Това се дължи главно на икономическата обстановка в страната. Въпреки всичко общините от област­та успяха да реализират доста инфраструктурни проекти, включени в капиталовите им програми. На територията на Разлог се изпълняват няколко важни обекта. Модернизацията на съществуващите и изграждането на нови спортни терени в Разлог, Годлево и Баня е на стойност 5 866 571 лв. и се осъществява по проект „Подобряване на достъпа на населението на община Разлог до спортни и свързаните със свободното време и отдих услуги”, финансиран по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Спортният комплекс в с. Годлево ще включва състезателно игрално поле с изкуствена тревна настилка и постоянна ограда, трибуни за зрители, сграда със съблекални и санитарно-битови помещения, паркинг за посетители и за служители. В с. Баня е изградена многофункционална спортна площадка за футбол на малки врати с изкуствена тревна настилка и тенис корт с размери 20 на 40 м. Игрището разполага и с модерно осветление. Стадионът в Разлог ще бъде основно обновен, като целта е след реконструкцията да се превърне в нов спортен комплекс с три сгради със съблекални и помещения за треньори, медицински кабинет, съблекалня за съдии, помощно помещение. Теренът, който се използва за малко тренировъчно игрище, ще бъде с изкуствена тревна настилка. Ще се направи и ограда с височина 4 м и осветление на четири стълба. Ново игрище ще се изгради между сградите и основното игрище на стадиона. Ще бъдат обособени помещения за медии и контролна стая. По трибуните се предвижда разделение според изискванията на две зони – места за гости и за домакини, с буфер между тях. Три хиляди седалки ще бъдат подменени. Предвидени са места за инвалиди пред трибуните, както и достъп до тях. Стадионът ще разполага със съвременна сигнално-озвучителна система и голямо електронно информационно табло. Тази година отново с европейски средства ще бъдат завършени ремонтите на пътищата Разлог – Годлево, Разлог – Бетоловото, Разлог – Баня, Баня – Горно Драглище и рехабилитация на отсечки в Добърско и Елешница. Целта е да се създаде достъпна среда до всички населени места. Предстои ни да реализираме и проект за депо за битови отпадъци. Продължаваме с изграждането на паркинги, тротоари, поливна система и др. Имаме и инвестиционни намерения от частни фирми за строителството на къщи, тъй като това се търси в момента. Като основни проблеми можем да отчетем бюрокрацията, която понякога затруднява реализирането на гореспоменатите проекти. Смятам, че комуникацията между управляващите органи и общините трябва да бъде на много по-добро ниво, защото в крайна сметка сме партньори, а не врагове. Провеждаме дискусии с Националното сдружение на общините в Република България и търсим начини за решаване на проблемите, с които се сблъскваме. Имаме и проектна готовност за новия програмен период. Разработваният в момента Интегриран план за градско възстановяване и развитие на Разлог очертава визия до 2020 г. Той ще осигури общи идеи за конкретни инициативи за обновяване на средата в строителните граници на града. Дефинираните обща визия и стратегия за развитие до 2020 г. ще бъдат подкрепени от координирани и допълващи се проекти. Не на последно място Интегрираният план за градско възстановяване и развитие ще бъде основен аргумент община Разлог да разработва проекти с финансиране от Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020”. Като приоритет за нас можем да отчетем инвестициите в индустриалните зони, защото освен като туристически Разлог винаги се е славел и като индустриален център. След пагубната приватизация, която беше извършена през 90-те години на миналия век, смятам, че сега е време нещата отново да се върнат на мястото си и старите производства да бъдат възобновени. Това неминуемо ще доведе и до създаването на работни места. Общината ще действа усилено в тази насока. В момента търсим варианти, обособяваме терени в близост до индустриалните зони, за да можем да предложим добри условия на потенциалните инвеститори.