Тема

ПСОВ на Поморие е проект за пример

Бързото и качествено изпълнение на станцията е без аналог

Десислава Бакърджиева За по-малко от 12 месеца приключи реконструкцията и модернизацията на Пречиствателната станция за отпадъчни води (ПСОВ) на Поморие. Обектът е изпълнен като част от проект „Реконструкция и модернизация на пречиствателна станция за отпадъчни води – Поморие, и реконструкция и рехабилитация на ВиК мрежа на Поморие”, финансиран по Оперативна програма „Околна среда 2007 - 2013”. Той е на обща стойност от 96 686 234 лв., от които 74 808 508 лв. са евро­средства, 18 701 877 лв. са осигурени от държавния бюджет и 3 176 849 лв. – общински. Инвестицията за проектирането и строителството на ПСОВ е 32 856 049 лв. Дейностите за реконструкцията й и дълбоководното заустване са изпълнени на инженеринг от ДЗЗД „Поморие Еко“, в което влизат „Главболгарстрой” АД и „Хидроремонт – ИГ” ООД. Успешното приключване на проекта за ПСОВ – Поморие, е стъпка напред към спазването на поетите от България към ЕС ангажименти за пречистване на отпадъчните води. Супермодерното съоръжение е и крачка към осигуряването на по-чисто Черноморие, както и добър пример за правилно усвоени средства по ОП „Околна среда”. При изграждането на обекта са спазени всички европейски изисквания и стандарти. Строителната площадка е открита на 5 юни 2014 г., а ПСОВ е въведена в експлоатация на 1 юни т.г. - точно преди началото на активния туристически сезон. За периода съоръжението е напълно автоматизирано, с което е подобрено не само качеството на пречистване, но и максимално е улеснена експлоатацията. По линията на водата са построени сграда фини решетки, хоризонтален аериран пясъко-маслозадържател, авариен изравнител, селектор, UV модул за дезинфекция. Реконструиран е биобасейнът с предварителна денитрификация и нитрификация, физико-химично отстраняване на фосфора и разделна аеробна стабилизация на утайките. Подновени са два вторични радиални утаитела и е построен един нов. По линия на утайките са направени два утайкоуплътнителя, съоръжение за обезводняване на стабилизираните и уплътнени отлагания и приемна станция за външни наноси. Два стари аеробни стабилизатора са рехабилитирани и е издигнат един нов. В рамките на проекта са построени и спомагателните обекти „Въздуходувки”, „Обезводняване на утайките”, „Помпена станция на изход ПСОВ”, „Помпена шахта за плаващи вещества от вторичен утаител”. Реконструирани са и всички съществуващи сгради и съоръжения – административен център, работилница с гараж, ел. подстанция, реагентно стопанство и редица помпени станции с различни функции. С всички изградени и подновени съоръжения проектът е постигнал своята цел. Благодарение на внедреното механично стъпало, биологичното пречистване с предварителна денитрификация, нитрификация, физико-химично отстраняване на фосфора, разделна аеробна стабилизация на утайките е подсигурено опазването на чистотата на водоприемника. Пречистените отпадъчни води се изливат на 2 км навътре в Черно море по новоизграден тръбопровод. По сушата той е с дължина 751 м и преминава през пътя Бургас – Поморие. Създадени са всички условия за възстановяване на биоразнообразието и качеството на обитаване на растителните и животински видове около и в Черно море. Екологичните ползи са безспорни и те ще рефлектират в положителен аспект върху качеството на живот на хората, биологичното разнообразие и подобряване състоянието на екосистемите. След реконструкцията и модернизацията на ПСОВ – Поморие, тя може да обслужва 56 626 еквивалент жители при оразмерително водно количество Q= 393,24 л/с. Това е оразмерителният капацитет за крайния експлоатационен период 2042 г. ПСОВ се захранва от съществуващата разделна канализационна мрежа за отпадъчни води от Поморие и кв. „Сарафово” в Бургас. От входната шахта на станцията отпадъчната вода преминава по открит канал през измервателно устройство тип „Паршал”. Пътят на водата продължава през две линии автоматизирани фини решетки – работна и резервна, с отвори между прътите 6 мм. Входящият и изходящият канал са изолирани един от друг със саваци с ел. задвижка. Задържаните отпадъци се събират и отвеждат с контейнери. След решетките по открит стоманобетонов канал отпадъчната вода постъпва в аериран пясъко-маслозадържател. В него остават по-тежките минерални примеси и пясък, което улеснява по-нататъшното изваждане и обработване на утайките. Отделеният пясък помпажно се подава към специален класификатор и контейнерите към него. Класификаторът и резервоарите за пясък, фините решетки и въздуходувките към задържателя са монтирани в обща сграда. Непосредствено до канала след аерирания пясъко-маслозадържател е инсталирана и автоматична пробовземачка. От механичното стъпало отпадъчната вода постъпва за биологично пречистване в селектор и биобасейн (ББ) с предварителна денитрификация и нитрификация. В ББ замърсителите се разграждат биологично, като се отстранява азотът (БПК5 елиминиране). Селекторът служи за подобряване утаителната способност на биомасата. Там механично пречистената вода се смесва с рециркулираща активна утайка. Посредством саваци тя се разпределя равномерно към камерите на денитрификатора, а след това и в нитрификатора на биобасейна. Вътрешната рециркулация (нитратният поток) се осъществява чрез помпи. За биологичното пречистване на водата в нитрификационната зона за осигуряване на необходимия кислород има повърхностни аератори. Преди селектора са внедрени аварийни преливник и изравнители за поемане на пиковото натоварване. В биостъпалото се осъществява и физико-химичното отстраняване на фосфора, като за целта се дозира подходящ реагент – FeCl3. Изпълнителите са създали условия за подаване на реагента на вход „Селектор“, на вход ББ и на „Вторични утаители“ (ВУ). По време на експлоатацията може да се оптимизира изборът на реагент за отстраняване на фосфора, както и необходимата му доза. Изградена е и байпасна връзка на селектора и биобасейна, която се отделя посредством ръчно управляеми саваци. С помощта на разпределителна камера отпадъчната вода отива от ББ към вторични радиални утаители. В тях активната биологична утайка заедно с фосфатната, получена при физико-химичното отстраняване на фосфор, се отлага и се отделя от пречистената вода. От вторичните утаители тя преминава през UV модул за дезинфекция и измервателно устройство на изход и се насочва към приемника. Активните отпадъци от вторичните утаители постъпват в калови шахти, по една за всеки ВУ. В шахтата са монтирани саваци с подвижен преливен ръб за регулируемо подаване на наслойките към помпена станция за рециркулираща активна утайка (РАУ) и излишна активна утайка (ИАУ). РАУ посредством помпени агрегати постъпва в селектора на биобасейна, а ИАУ се препомпва в аеробни стабилиза­тори. Устойчивата утайка се подава посредством помпи към уплътнители. След постигане на необходимата степен на уплътняване тя се отвежда към инсталация за обезводняване. Стопанството за механично обезводняване се състои от захранващи помпи, центрофуга, дозаторна инсталация за полимер, транспортен шнек. Така обезводнената утайка се съхранява на изсушителни полета. Те са 11 на брой и са ситуирани извън сградата за обезводняване на утайки. За обеззаразяването на тези вещества с цел използването им в селското стопанство или за наторяване на горски фонд на вход „Центрофуга” преди захранващите помпи в камера за реакция утайката се смесва с вар­но мляко. То се приготвя във варово стопанство, което заедно със съоръженията за обезводняване на утайките са инсталирани в обща сграда. При необходимост варно мляко може да се дозира в биобасейна за корекция на рН. Осигурен е и резервоар за прием на външни води и утайки от септични ями от вилни зони и съседни населени места. Инж. Димитър Теллиев, „Главболгарстрой“ АД: Паралелно с реконструкцията се осъществяваше и пречистването Инж. Теллиев, кое е специфичното и интересното при реконструкцията на една пречиствателна станция за отпадъчни води? Интересното на проекта е, че е реконструкция. Това е много по-трудно в сравнение с изграждането на ПСОВ. Ако пречиствателната станция е нова, изпълнителят значително по-лесно може да се разгърне върху цялата площадка и да реализира строителството на отделните подобекти. Спецификата при рехабилитацията на ПСОВ се състои в това, че в рамките на осъществяването на строително-монтажните работи количествата на постъпващата отпадъчна вода не могат да бъдат ограничени и трябва да бъдат гарантирани изходните показатели на пречистване. Не можехме да си позволим да спрем процесите и да замърсим Черно море. Затова паралелно с реконструкцията продължаваше и пречистването. Изключително сложен процес, който няма как да бъде реализиран без екипна работа и правилна организация на етапите на дейностите. Наложи се да действаме едновременно върху всички стъпала на пречистване. Предизвикателство бяха и кратките срокове, малката отредена площ на строителство, липсващата връзка за изолиране на отделните стъпала на ПСОВ, сезонното туристическо натоварване и гарантирането на чиста вода, отговаряща на емисионните норми и разрешителното за заустване. Проектът бе не само сложен, но и много отговорен. Строителството продължи 360 дни. Изградихме редица нови обекти, реконструирахме съществуващите и заедно с това прехвърляхме водата по различните съоръжения. За този период успяхме да постигнем всички заложени параметри. Проектирането ни отне около два месеца. Кое наложи реконструкцията на ПСОВ? В какво състояние беше обектът? Станцията е пусната в експлоатация през 1992 г. и съответно не отговаряше на новите еврокодове за отстраняване на биогенни елементи – азот и фосфор, в чувствителни зони като Черно море. Това беше основната причина да се направи реконструкция. От друга страна сградите и съоръженията бяха в лошо състояние, а оборудването - старо и амортизирано. Липсваха автоматизация и контрол върху различните стъпала и подобекти. Ние направихме една напълно автоматизирана ПСОВ, лесна за експлоатация и за обслужване. Разкажете как беше реализирано дълбоководното заустване ... То беше основна част на проекта. „Главболгарстрой“ АД е първата строителна фирма, която е правила такъв тип заустване, и то на наш частен обект. ПСОВ – Аркутино, е пречиствателна станция на Българското Черноморие, където през 2007 – 2008 г. беше изградено пилотното по рода си дълбоководно заустване на повече от една морска миля. Ние имаме експертизата, работили сме по много подобни съоръжения. Дори в момента изграждаме такова на ПСОВ - Созопол. Но разликата между Созопол и Поморие е голяма. Едното е гравитачно, а другото е помпажно. В Созопол има воден стълб и водата си отива по хидростатичен натиск гравитачно в морето. В Поморие то е помпажно, защото обектът се намира на много ниска кота. За целта на изхода на ПСОВ е изградена помпена станция, която отвежда пречистените води по две тръби навътре в морето. Заустването на обекта в Поморие преминава през много сложен участък. На пространството между площадката на ПСОВ и морето имаше блато, което трябваше да насипем. Първо направихме сложен насип, който после разкопахме, за да положим тръбите в сухата част. В морето тръбите бяха внедрени на 2 км навътре с помощта на специализирани водолази и техника. Използвахме опорни блокове и кораби, които не само трасираха, но и издърпваха предварително заварените елементи до съответния участък. Полагахме тръбите в изключително тежки условия. Процесът на дълбоководното заустване е дълъг и част от него беше изпълнен през зимния период, когато морето е бурно и мътно. Справихме се с всичко в рамките на шест месеца, като изградихме 2 тръби с обща дължина от близо 2,9 хил. м. От тях 2,13 хил. м са в морето, а останалите близо 800 м са на сушата. С какви други трудности се сблъскахте при изпълнението на проекта? Голям проблем бяха липсата на подземен кадас­тър и високите подпочвени води. Установихме и много разминавания с геоложки доклади. Фактът, че ПСОВ нямаше изолираща връзка на отделните технологични стъпала, направи проекта по-сложен и по-труден за реализиране заради неблагоприятните условия. Как бе избрана технологията? Тя е конвенционална с проточна система. Има механично, биологично и т.нар. третично пречистване за отстраняване на азот и фосфор. Утайковото стопанство е с аеробна стабилизация. Проектантският екип беше изцяло български. Той се справи блестящо и избра най-правилната технологична схема, съобразена с малката площ и постигайки ниски експлоатационни разходи. Трябваше да направим промяна на предназначението на някои съществуващи съоръжения. Изградихме изцяло ново механично стъпало. Биологичното стъпало го преустроихме така, че да отговаря на изискванията на чувствителната зона. Утайковото стопанство претърпя пълна промяна и сега разполага с изцяло автоматизирана система за обезводняване на вече стабилизираната утайка. Изградихме автоматична инсталация за UV дезинфекция с цел обеззаразяване на пречистените води в сезонното натоварване. ПСОВ – Поморие, отговаря на всички европейски изисквания. По-трудно или по-лесно се работи по един проект, когато е на инженеринг? Един проект, реализиран на инженеринг, дава свобода на изпълнителя. Определено, когато можеш на база одобрен идеен проект да изготвиш свой работен, се постигат по-лесно заложените от възложителя изисквания. Това беше изпълнено от „Главболгарстрой” АД. В момента пречистените отпадъчни води отговарят на изискванията на водоприемника и на по-ниски експлоатационни разходи. От колко човека се състоя екипът, работил по участъка? Бройката се променяше ежеседмично спрямо различните етапи. Процесът беше динамичен и служителите ни трябваше да се координират не само спрямо строителните дейности, но и съгласно доставките на машинно-технологичното оборудване, неговия монтаж, пуск и въвеждане в SCADA управление. Максималният брой на работещите на площадката е достигал до 300 – 350. Проектантският екип се състоеше от 15 човека, а в постоянното инженерно ръководно звено имаше 6 специалисти. Как се работи по проект, който стриктно се наблюдава от толкова много страни? Предвид факта, че обектът се намира на Черноморското крайбрежие, той действително бе наблюдаван от много страни. Трудно се работи по този начин. Всеки един проект си има своите недостатъци, които се изчистват по време на изпълнението му. Няма перфектен работен проект. „Главболгарстрой” АД има опит в реализацията на подобни обекти. Категорично експертизата ни се повишава с всеки следващ реализиран обект. Няма прилика между отделните съоръжения, всяко е специфично само за себе си. Опитът, който се придобива при реконструкция на една работеща ПСОВ, е голям, защото не можеше да бъде спряно пречистването в рамките на реконструкцията, която изпълнихме качествено и в срок. Модерното съоръжение откриха премиерът Бойко Борисов и трима министри „Новата пречиствателна станция ще гарантира здравно-екологичните качества на водата и ще подобри условията на живот както на местното население, така и на стотиците туристи, които почиват в района на Поморие”. Това заяви премиерът Бойко Борисов на откриването на ПСОВ - Поморие, който пристигна на официалната церемония заедно с трима министри – на околната среда и водите Ивелина Василева, на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и на земеделието и храните Десислава Танева. Лентата прерязаха Ивелина Василева, кметовете на Поморие Иван Алексиев и на Бургас Димитър Николов и инж. Симеон Пешов, президент на „Главболгарстрой” АД. Бойко Борисов благодари на всички, които са положили усилия за успешното реализиране на проекта. След което се качи на 6 м височина, за да огледа новите и реконструираните съоръжения на пречиствателната станция. По време на събитието министър Ивелина Василева посочи, че обектът има много предимства. „Модернизираната ПСОВ – Поморие, разполага с гъвкава технология съобразно нуждите на сезонното натоварване. Постигнато е отстраняване на биогенните елементи – азот и фосфор, за да бъде защитено биоразнообразието в морската акватория”, заяви тя. По думите й над 33 хил. души ще ползват модернизираната пречист­вателна станция през лятото. Извън сезона броят на хората, свързани към рехабилитираното съоръжение, е 16 800. Кметът Иван Алексиев подчерта, че обектът бе изпълнен само за 360 дни. Според него ПСОВ – Поморие, е нещо уникално, защото в България няма аналог на такъв проект – осъществен за толкова кратко време и с високо качество.