Мисия за 60 млн. евро

Невена Картулева България ще поеме председателството на Съвета на ЕС през юли 2018 г. Това ще е първият път, в който страната ни ще застане начело на общността за период от шест месеца, защото е част от нея едва от 2007 г. За разлика от Белгия, която от 1958 г. до 2010 г. е изпълнявала тази задача цели 12 пъти, ние тепърва ще трябва да се учим какво представлява председателството на Съвета на ЕС. То се сменя на ротационен принцип между държавите членки на всеки шест месеца. Основната им функция за този период е да ръководят заседания на всяко равнище в Съвета. Изпълняващите председателството работят в сътрудничество в групи от по 3 страни, наречени тройки. Системата е сравнително нова. Тя беше въведена с Договора от Лисабон през 2009 г. Тройката определя дългосрочни цели и изготвя общ план, в който се набелязват темите, които ще бъдат разгледани от Съвета в рамките на 18-месечния период, в който всяка от държавите ще оглавява общността. Въз основа на тази програма страните изготвят по-детайлен индивидуален шестмесечен план. Настоящата тройка е съставена от Италия, Латвия и Люксембург, като последната страна ще е начело на Съвета до края на годината. През 2016 г. идва ред на тройката Нидерландия, Словакия и Малта. След това – на групата, в която попада България заедно с Великобритания и Естония. Съветът се превърна в пълноправна институция на 1 декември 2009 г., когато Договорът от Лисабон влезе в сила. Съгласно документа, той е едно от 7-те водещи звена на общността наред с: Европейския парламент, Европейската комисия, Съда на Европейския съюз, Европейската сметна палата и Европейската централна банка. Сега начело на Съвета е Доналд Туск – 14-кратният премиер на Полша. Това е първият му мандат с давност две години и половина, като може да бъде подновен само веднъж. Преди институцията беше оглавявана от президента или министър-председателя на държавата членка, изпълняваща шестмесечното председателство на Съвета. Със законодателни промени обаче това се промени и председателят на Съвета не е свързан с държавата членка начело на общността. Един от ангажиментите му е да следи за изпълнението на взетите решения. Заедно с председателя на Европейската комисия представлява на своето равнище Европейския съюз в отношенията му с трети държави. Съгласно Договора от Лисабон седалището на Съвета е в Брюксел, но през април, юни и октомври неговите заседания се провеждат в Люксембург. Задачи Председателството отговаря за работата на Съвета по законодателството на ЕС. За тази цел то трябва да действа като честен и неутрален посредник. Неговите задачи са планиране и ръководене на заседанията в Съвета и в подготвителните му органи и представляване на Съвета пред другите институции на ЕС – най-вече пред Комисията и Европейския парламент. Съветът е замислен като център, който да дава тласък за развитието на Европейския съюз. Поне два пъти в полугодието на неговите заседания се събират политическите ръководители на страните, председателите на Европейския съвет и на ЕК. Върховният представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност също участва в работата му. Когато дневният ред го налага, държавните и правителствените ръководители могат да решат да бъдат придружавани от по един министър — според обсъжданите въпроси. Заседанията се предхождат от среща с председателя на Европейския парламент. В повечето случаи Съветът създава законодателни актове само въз основа на предложения, които са му представени от Европейската комисия. Има право да отправя искания към Комисията. С влизането в сила на Договора от Лисабон правото да приканят Комисията да даде предложение имат и гражданите, ако представят един милион подписа за това. Съветът има открито заседание, когато обсъжда и гласува предложения за законодателни актове или когато провежда общи дебати. Българското председателство В периода 1 юли – 31 декември 2018 г. България за първи път ще определя приоритетите и посоката на развитие на ЕС, а София ще бъде втората му столица. Страната ни ще е ангажирана с организацията на формални и неформални срещи, ще е домакин на дискусии и ще търси широк консенсус по важни за общността въпроси. Все още нямаме лого на председателството, но в началото на пролетта започна работата по него и скоро би трябвало да е готово. Пътят към успешно председателство минава през стабилност на политическата система, която да осигури надпартийно съгласие по приоритетите ни на ниво ЕС, подготовка и осъществяване на ръководенето на общността. Другото задължително условие за всяка държава членка е добре работеща национална администрация. Председателството е възможност за това Европа да види новото, по-добро лице на България. През тези 6 месеца, в които ще сме във фокуса на останалите 27 държави членки, ще можем да работим по имиджа си в ЕС и да утвърдим авторитета на интегриран член, нужен за развитието на общността. Имаме и шанса да дадем тласък на национални приоритети, които съвпадат с общоевропейските. Един от тях е енергийната диверсификация и независимост. Приоритет на комисията „Юнкер” е създаването на ефективен енергиен съюз в Европа, от който бихме имали огромна полза. Друг подобен пример е необходимостта от реформа в миграционната политика на ЕС. Сега България, Италия, Кипър и Гърция поемат най-големия миграционен поток от Африка и Близкия изток. Настоящата европейска рамка за справяне с тези проблеми не е ефективна, но до 2020 г. може да се работи за създаване на солидарна система за поемане и разпределяне на бежанците към всички страни в ЕС. Председателството на Съвета ни дава възможност да бъдем активни и в разширяването на общността. Независимо от обявеното от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер петгодишно замразяване на приема на нови членове, можем да насърчим интеграционния процес в Западните Балкани. Мандатите на Европейската комисия и на Европейския парламент изтичат през 2019 г., което означава, че най-интензивният период на законодателна дейност ще бъде през 2017 и 2018 г. Това съвпада с периода на нашето председателство, така че инициативите ни за евродирективите и юридическата ни подготовка могат да се окажат решаващи за развитието на ЕС. Колко ще ни струва? Българското председателство ще струва на страната около 60 млн. евро. Такава оценка направи вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева по време на заседание на Съвета по европейските въпроси, с което беше даден старт на подготовката за заставането ни начело на Съвета. В Бюджет 2015 не са предвидени средства за подготовката. Ще се търсят възможности за финансирането й чрез Комуникационната стратегия и оперативните програми „Добро Управление“ и „Региони в растеж“. Вицепремиерът уточни, че средствата от европейските фондове не могат да бъдат използвани директно за председателството, но това е възможно за подготовката – за административен капацитет и за ремонти на сградите, в които ще се организират срещите. Освен разходи председателството носи приходи и ползи за България – от туризъм, реклама на държавата и нейните продукти. С предвидения бюджет от 60 млн. евро страната ни ще се опита да реализира най-евтиното председателство, но вложените средства биха могли да се върнат двукратно. Латвия например очаква приходи в размер над 64 млн. евро. От ротационното председателство страната ни ще спечели и обновяване на инфраструктурата. Прогнозният бюджет ще бъде готов през есента. Той ще се основава на анализите за логистика, инфраструктура, административен капацитет и културна програма, обясни Кунева, която е пряко ангажирана с работата по председателството. По думите й най-значителните разходи ще бъдат за обучение на администрацията – за преговорни умения, езици и познаване на европейските теми. Според нея се нуждаем от 500 добре подготвени кадри. Още от сега изчисленията показват, че за шестте месеца управление на ЕС от нас ще е необходимо да бъдат назначени допълнително около 200 служители в постоянното председателство в Брюксел и още 300 в родната администрация. За да се намали в следващите години допълнително тежестта върху държавния бюджет, се предвиждат и финансиране от Европейския социален фонд, както и партньорство с бизнеса. За да се спестят пари, в подготовката ще участват и доброволци, и студенти, а някои от заседанията в ЕС ще се провеждат виртуално. 6,2 млн. лв. се очаква да излезе само обучението на 1000 - 1300 чиновници, които ще участват в подготовката и провеждането на председателството. Те ще бъдат излъчени от всяко министерство и трябва да отговарят на определени условия - минимално ниво на владеене на английски език, години професионален опит, познания за съответния сектор на ЕС, лидерски и комуникативни умения и др. За тези, които не знаят достатъчно добре чужд език, се предвижда допълнително обучение, включително и по индивидуални програми. По ОП „Добро управление“ ще бъдат финансирани и командировките в Брюксел и Страсбург, където ще се провеждат обучения на служителите. Планирани са стажове в евроинституции, за които тази година са отделени 80 хил. лв. Допълнително ще бъдат наети и 300 души технически персонал. За всяка от близо 2000-те срещи, които ще се организират в рамките на председателството, ще трябва да се осигурят преводачи за делегациите. Само 150 - 200 от тези събития ще са в България, а останалите ще са в други европейски държави. За 6 месеца се очаква да се състоят между 30 и 50 заседания на ниво министри. Могат да се проведат средно около 450 срещи с Европейския парламент. Планът на правителството предвижда и редица инвестиции. Когато кабинетът определи къде точно ще се провеждат сбирките на ниво министри от ЕС, сградите ще трябва да бъдат ремонтирани, така че да поемат гостите. Засега предложенията са основните събития да се провеждат в НДК или резиденция „Бояна“, както и в правителствената „Евксиноград“. Тепърва обаче ще се решава коя да е сградата и колко инвестиции трябва да се направят в нея, за да отговаря на критериите на Брюксел. Между 20 и 30 хил. души се очаква да посетят България за 6-те месеца на председателството. Само за министерските срещи броят на чуждите журналисти ще е между 100 и 400 души. Предвиждат се ремонти на пътищата около аерогарите и подобряване на обществения транспорт към тях. Хотелиерите ще бъдат сред най-печелившите, защото хилядите хора, които ще пристигнат у нас, ще трябва да бъдат настанени някъде. За транспортиране на делегациите ще бъдат купени или наети коли и микробуси, както и шофьори и придружители на временни трудови договори. Премиерът Бойко Борисов прогнозира, че НСО ще трябва да се сдобие с около 50 нови бронирани автомобила. Източници: www.consilium.europa.eu www.eu2015lu.eu   Опитът на другите Държавите, председателстващи Съвета на ЕС, са натоварени със задачата да търсят баланса между националния и общоевропейския интерес. Белгийското от 2010 г. и унгарското от 2011 г. са примери в двете крайности. Приоритетите на Белгия в пика на финансовата криза, разбира се, са свързани с изхода от нея и постигането на икономически растеж, климатичните промени и околната среда, правосъдието и вътрешната сигурност, Eвропейската стратегия 2020. По време на мандата са сключени близо 40 споразумения от законодателен характер между ЕП и Съвета. Всичко това се случи, въпреки че Белгия беше в политическа криза, защото 11-те парламентарно представени партии не можаха да сформират правителство. Председателството се осъществи от служебен кабинет и въпреки това беше успешно. Първото нещо, което Унгария направи, след като застана начело на общността, е да въведе нов закон за медиите, предвиждащ глоби при нарушение на набор от строги правила. Този акт бе осъден от трите най-влиятелни страни в ЕС - Германия, Франция и Великобритания, и разследван от ЕК. Още в самото начало премиерът Виктор Орбан прекрати преговорите с Международния валутен фонд. Този ход окончателно направи невъзможно сътрудничеството с институциите на ЕС. Това е едно от считаните за най-неуспешни председателства. Полското в периода юли - декември 2011 г. пък се проведе на фона на предстоящи парламентарни избори, задълбочаваща се банкова криза в еврозоната и сложната международна обстановка заради Арабската пролет. Въпреки това страната постигна добри резултати за икономическата стабилност и растеж. При нейното председателство беше финализиран договорът за присъединяване на Хърватска, започнаха търговски преговори с Молдова и Грузия. Така въпреки тежките условия в страната тя получи висока оценка за работата си. По отношение на цената на председателството Франция държи рекорда с бюджет от 190 млн. евро през 2008 г. Крайната сума, изразходвана за шестмесечието, е 171 млн. евро, но дори и с нея Париж остава на първо място по разходи. Средствата бяха оценени на над десет пъти повече от тези, които Великобритания беше предвидила за председателството на Съюза през 2005 г. Латвия, която оглавяваше институцията до юли тази година, изразходва 70 млн. евро. Финландия, Португалия и Словения са похарчили близо по 80 млн. евро. Прогнозният бюджет на ирландското председателство на ЕС през 2013 г. е бил 60 млн. евро, но накрая разходите се оказали дори с 9 млн. евро по-малко. Това обаче е вторият път, в който Дъблин председателства ЕС, така че разполага с инфраструктура и обучени кадри. При първото председателство през 2004 г. сумата е достигнала 110 млн. евро. Полша (2011 г.) е платила 115 млн. евро, а Дания (2012 г.) само 50 млн. евро, но в организацията безвъзмездно са се включили и частни компании. През 2014 г. Италия е похарчила 68 млн. евро. Същата година беше изключително тежка за Гърция, чиито финансови проблеми се разрастваха все повече. Затова председателството на Атина беше едно от най-евтините в историята на ЕС. То струваше 19 млн. евро при положение, че страната беше отделила за целта 50 млн. евро. Настоящото председателство на Люксембург е планирало бюджет от 93 млн. евро. Планът В края на юли правителството прие Плана за подготовка на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Документът е структуриран в 5 раздела: Административен капацитет - количествено, качествено и системно подобряване; Инфраструктура, логистика и сигурност; Комуникационна стратегия и културна програма; Финансиране и обществени поръчки; Приоритети и Програма на българското председателство. Първият раздел включва 10 мерки, една от които е набирането на информация по отношение Съвета и подготвителните му органи, другите европейски и международни институции. Втората мярка е оценка на административния капацитет по европейските въпроси, очертаване на слабостите и препоръки за подготовката. Третата е сформирането на Екипа на председателството, включително по функционални групи. Вторият раздел е с логистична насоченост и е свързан с идентифициране на нуждите, планиране и осигуряване на информационни и комуникационни технологии и техническо осигуряване, протоколно обслужване, конферентни сгради, транспортно обслужване, настаняване и кетъринг, както и гарантиране сигурността на събитията, които ще се състоят в страната. Третият касае разработването и изпълнението на Комуникационна стратегия и Културна програма на българското председателство. Именно тези два документа следва да дадат в по-голяма конкретика детайлите относно имиджа и представянето на България във вътрешен и външен план. Четвъртият е насочен към изготвянето и изпълнението на бюджетния план за периода 2016 - 2018 г. и плана за обществените поръчки за избор на външни изпълнители. Петият раздел предвижда да бъдат дефинирани приоритетите на българското председателство, изготвянето на 18-месечната програма на тройката Великобритания – Естония - България и конкретните цели по всяко едно отворено досие, по което ще се водят преговори в ЕС през 2018 г. Правителството одобри и промени в свое решение, с което се създават тематичните работни групи за изпълнение и отчитане на мерките за подготовка. С изменението ще бъдат създадени четири подгрупи към работната група „Инфраструктура, логистика и сигурност“. Така в подготовката на председателството ще се включат и директорът на дирекция „Държавен протокол" в Министерство на външните работи като ръководител на подгрупа „Логистика", зам.-началникът на Националната служба за охрана като ръководител на подгрупа „Сигурност" и изп. директор на Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи", който ще отговаря за дейността на подгрупа „Информационни и комуникационни технологии". Подгрупа „Инфраструктура“ ще бъде ръководена от зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството.