Тема

КСБ за региони в растеж: МОНТАНА

Област Монтана заема централната част на Северозападна България. Тя е с обща площ от 3635 кв. км, което е 3,2% от територията на страната. Административно е разделена на единадесет общини: Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вършец, Вълчедръм, Георги Дамяново, Лом, Медковец, Монтана, Чипровци и Якимово. Северно от областта е река Дунав, която е и държавна граница с Румъния. На югозапад е съседна Сърбия, а на юг опира до северните склонове на Стара планина. В западна посока е Видин, в източна – Враца, и в южна – София. Важно предимство на област Монтана, свързано с местоположението, е фактът, че през територията й минават два от европейските транспортни коридори от мрежата TINA – №4 (Е79) Видин – Монтана – Враца – София – Кулата и №7 (река Дунав). През Монтана преминава и най-краткият път от Видин за София – ІІ-81, през старопланинския проход Петрохан, който обслужва и пристанище Лом, като му осигурява връзка с гръцкия порт Солун. Релефът на област Монтана е много разнообразен. Северната част е разположена в Дунавската равнина, а в южна посока той постепенно преминава в планински, като обхваща части от Предбалкана. На юг е най-масивният дял на Западна Стара планина с най-високия връх – Ком (2016 м). Климатът в региона е умереноконтинентален – със студена зима и топло лято. Средната годишна температура е 11,1 градуса. Главните реки са Огоста, Цибрица и Лом. Те са с малки водни количества и практически имат слабо значение за напояване. На територията на област Монтана се намират язовирите „Огоста” и „Среченска бара” и още около 50 микроязовира. Минералните извори са сред ценното природно богатство на областта. С национално значение са тези в община Вършец и с. Спанчевци, използвани за лечение на сърдечно-съдови заболявания, на централната и периферната нервна система, ендокринно-обменни, на опорно-двигателния апарат. Извори с топла минерална вода, които могат да имат стопанско значение, се намират в с. Бързия, а също в селата Боровци и Замфирово, община Берковица. Полезните изкопаеми в областта също имат важно значение, предимно строителни материали – варовик, пясък, глина, баластра, индустриални минерали, гранит, диабази. С по-голяма стопанска стойност са залежите на глини и мергели. Находища на огнеупорни глини има при с. Клисурица и при с. Долна Рикса. В община Чипровци има флуоридово находище. Проучено е и находище на лигнитни въглища в Ломския въглищен басейн, между реките Цибрица и Лом, на площ около 300 кв. км, които са с ниска калорична стойност и не се експлоатират. Железни, сребърни и оловни руди има в община Чипровци, където добивът е прекратен, а медни, сребърни и златни – при селата Говежда, Дива Слатина, Дълги дел и Копиловци. Николина Филипова, председател на ОП на КСБ – Монтана: Забелязва се положително раздвижване в сферата на строителството Г-жо Филипова, какво е състоянието на сектор „Строителство” в област Монтана? Напоследък на територията на област­та се забелязва раздвижване в сферата на строителството. През последните една-две години се изпълняват доста проекти с европейско финансиране. Въпреки това местните компании продължават да се сблъскват с редица препятствия. Малките фирми не могат да спечелят търговете за обществени поръчки, затова са принудени да работят предимно като подизпълнители. Колко фирми членуват в ОП на КСБ – Монтана, и колко са вписани в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС)? Общият брой членове на Областното представителство на КСБ в Монтана са 6. Вписаните фирми в Централния професионален регистър на строителя са 37. Какви са основните дейности на Областното представителство в момента? Опитваме се да допринесем за квалификацията на кадрите, което е един от най-сериозните проблеми за строителния бранш. Много се радвам, че имаме добро сътрудничество с ръководството на ПГСАГ „Проф. арх. Стефан Стефанов”. През март в Монтана се проведе един от регионалните кръгове на състезанието „Най-добър млад строител”. КСБ и в. „Строител” бяха партньори на събитието, в което се включиха ученици от Плевен, Габрово, Велико Търново и Видин. Работим и по създаването на колеж в Монтана като продължение на съвместната инициатива на Камарата на строителите в България и Министерството на образованието и науката (МОН) за подготовка на кадри. Един от факултетите в него ще бъде „Строителство и архитектура”. Щастлива съм, че тази идея ще бъде реализирана. По този начин най-после ще обучаваме бъдещи специалисти, които да могат да работят с новите технологии и машини, предлагащи се вече на пазара. Членовете на Клуба на строителите ветерани в Монтана също активно участват в различни наши срещи и се опитват да бъдат полезни със своя богат професионален опит. Как си взаимодействате с местните власти? Поддържаме добри контакти с представителите на местната власт. Винаги когато сме ги потърсили по даден въпрос, са се отзовавали. Единствено съжалявам, че в рубриката на в. „Строител” – „КСБ за региони в растеж”, посветена на област Монтана, поради различни причини не успяха да вземат участие повече кметове на общини, с които работим. С какви проблеми се сблъскват фирмите от област Монтана? Един от основните проблеми е сивият сектор и затова доста фирми са принудени да работят на много ниски цени. Много е трудно да се намери решение на този въпрос. Ето защо е важно хората да осъзнаят, че когато не си внасят осигуровките, нито ще получат пенсия, нито адекватно медицинско обслужване. Намирането на квалифицирана работна ръка също е сред големите трудности не само за местните фирми, а и за бранша като цяло. Старите и добре обучени кадри постепенно излизат от трудоспособна възраст. От друга страна, младите работници, които постъпват на стаж при нас, след време отиват или в по-големите градове, или в чужбина. Липсват и ръководни кадри, и техници. Други проблеми са недоброто качество на влаганите материали, междуфирмената задлъжнялост, както и просрочията на плащанията от страна на държавата към фирмите. Какво е Вашето мнение относно новия Закон на обществени поръчки (ЗОП)? Проектът за нов ЗОП е добър. Отстранени са някои от нередностите, залегнали в стария норматив. Лошото е, че Законът за обществените поръчки постоянно и многократно се променя през няколко години. Винаги съм била на мнение, че е много по-удачно като база за нормативни документи, свързани с бранша, да бъде използван старият Правилник за капиталното строителство. Там поне всичко беше написано точно и ясно. Разбира се, в него могат да бъдат променени някои дребни неща, но като цяло този текст регламентираше и улесняваше целия строителен процес. Какво очаквате от новия програмен период 2014 – 2020 г.? Надявам се проектите през новия програмен период да осигурят повече работа за строителните фирми. Пожелавам на колегите да успеят да си набавят и достатъчно квалифициран персонал за дейностите по тези обекти. Дано да няма някакви проблеми, свързани с разплащането при изпълнението на програмите. По този начин няма да има и такова високо ниво на междуфирмената задлъжнялост, а и нови дългове от страна на общините към строителите. Как оценявате работата на екипа на в. „Строител”? Аз съм строител и винаги съм казвала, че това е моят вестник. Много съм доволна от качеството на публикуваните материали. Личи си, че изданието се развива успешно. Областният управител на Монтана, кметът на града, а и градоначалниците на останалите общини от региона също редовно четат в. „Строител” и имат много високо мнение за него. Рангел Спасов, председател на Клуба на строителите ветерани в Монтана: Компаниите трудно се сдружават в обединения Клубът на строителите ветерани в Монтана беше създаден в края на 2014 г. Вече имаме около 60 членове, като очакваме в скоро време техният брой да нарасне до 100. Преобладаващата част са бивши деятели от Домостроителния комбинат в града, както и колеги, работили в сферата на промишленото и гражданското строителство. Един от приоритетите ни е да привлечем ветерани, които са свързани с изграждането на хидротехнически обекти. Клубът в Монтана, подобно на останалите в страната, се занимава основно с организиране на срещи на нашите членове, честване на бележити дати, като Деня на строителя, отбелязване на юбилеи. През есента подготвяме посещение до Калафат и моста „Нова Европа“, известен още като Дунав мост 2. Ще проведем и среща за обмяна на опит с колегите от клуба във Видин. В момента сме в начална фаза на съвместни дейности с ПГСАГ „Проф. арх. Стефан Стефанов”. Очакваме и предложения от страна на ръководството на ОП на КСБ – Монтана, за реализиране на общи инициативи. Строителните фирми от област Монтана трудно печелят проекти, възлагани по обществени поръчки. Една от пречките за това е, че не се сдружават в обединения. Друг основен проблем, но не само за нашия регион, а за цялата страна, е квалификацията на кадри за строителството. Инж. Цветан Сълов, управител на „Сълов” ООД: Ситуацията в бранша е пряко свързана с положението в цялата държава Профилирали сме се основно в изпълнението на обектите на фаза груб строеж. Работим в сферата на жилищното и промишленото строителство. Разполагаме със собствена складова база и автосервиз. Проблемите, с които се сблъскват фирмите от областта, са подобни на тези, които срещат и колегите от цялата страна. На първо място това е липсата на квалифицирани кадри. Публикувам обяви, обръщам се и към бюрото по труда, но резултатът не е задоволителен. Друга пречка за мен е конкуренцията, която имаме от т.нар. сив сектор. Тези хората работят, пренебрегвайки всякакви правила и на твърде ниски цени. Ние трудно можем да дадем по-конкурентна оферта от тяхната. Такива бригади са много на брой в нашия регион. Освен това не е ясно поради каква причина цените на някои от основните строителни материали, като бетон и желязо, при нас са с 10 – 15% по-високи. Ситуацията в бранша е пряко свързана с положението в цялата държава. Когато гражданите имат по-големи възможности, те ще могат да инвестират и в строителството. Инж. Стефан Костов, управител на „Стенли-03” ЕООД: Надявам се през новия програмен период инвестициите в Северозапада да се увеличат  Фирмата е създадена през 2003 г. При нас работят около 100 души. Занимаваме се с изграждане на електропреносни и електроразпределителни мрежи и системи (електропроводи, трафопостове, монтаж на ел. табла и др.). Изпълняваме и редица строително-монтажни работи. Изграждали сме дори и фотоволтаични паркове. Работим по обекти на територията на цялата област Монтана, а също така и в чужбина. През 2014 г. завършихме ремонта на Градския пазар в Лом и строителството на Центъра за настаняване от семеен тип „Мечта“. В него живеят 12 деца и младежи със специфични потребности. Проектът е финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество „Румъния – България“. Основният проблем, с който се сблъскват фирмите от региона, е намирането на квалифицирани кадри. Това важи не само за Монтана, но и за цялата страна. Качествените работници намират реализация или в по-големите градове, или зад граница. Надявам се новият програмен период 2014 – 2020 г. да доведе до увеличаване на инвестициите на територията на област Монтана, а и в Северозападна България като цяло. Ивайло Петров, областен управител на Монтана: Всички проекти трябва да бъдат разплатени коректно През последните няколко години в Монтана бяха изградени редица обекти. Те са основно в сферата на инфраструктурата и екологичното строителство. Не само в града, а и по селата бяха създадени значителни придобивки, от които да могат да се възползват хората. По различните европейски програми, в т.ч. и по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), бяха ремонтирани много площади, изградени са пречиствателни станции, нови пътища. Видимо е, че област Монтана се облагороди. Тук, както и в останалите части на страната, се довършват започнатите строително-монтажни дейности от миналия програмен период 2007 – 2013 г. До 31 декември 2015 г. всички дейности трябва да бъдат разплатени коректно. Един от най-значителните проекти, които бяха реализирани през предходния период, е мостът „Нова Европа“, който отвори вратата на целия Северозапад към съседните държави и Западна Европа. През новия програмен период 2014 – 2020 г. ни предстои изграждането на скоростния път Видин – Монтана – Враца – Ботевград. Очаквам да бъдат реализирани и проекти по новата ПРСР. На този етап изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради върви по план. Беше проведена мащабна кампания за популяризирането на програмата. Основните пречки, с които се сблъскахме, са свързани с изискването за пълно съгласие от страна на собствениците. Някои от тях вече не обитават своите имоти, тъй като живеят в други градове или в чужбина. Добре, че бяха направени необходимите административни изменения в правилната посока, които могат да облекчат процеса. Един от бонусите за нашия регион е, че в Монтана беше отворен офис на Българската банка за развитие (ББР). Държавната администрация трябва да е в услуга на бизнеса. Затова и областната управа поддържа добри взаимоотношения с ръководството на ОП на КСБ – Монтана. Винаги сме си сътрудничили и сме си помагали взаимно. По мои наблюдения основните проблеми в областта на строителството са липсата на инвестиции и на квалифицирани кадри. Златко Живков, кмет на община Монтана: Поставихме основите за развитието на общината до 2020 г. Г-н Живков, споделете с читателите на в. „Строител” строи ли се в община Монтана? По отношение на строителството последният мандат беше изключително успешен за община Монтана. Инвестирани са значителни средства в различни обекти, финансирани както от бюджета, така и по оперативните програми. В момента работим по над 30 проекта. Разкажете малко по-подробно за тези проекти. Най-значимият проект, реализиран на територията на общината за последните 100 години, е водният цикъл на Монтана. Инвестицията възлиза на 53 млн. лв. С тях са построени 44 км канализационна и 16 км водоснабдителна мрежа. Окончателната стойност на проекта, изчислена по реално договорени средства и по допустими за финансирането разходи, възлиза на 44 561 487,11 лв. без ДДС. От тях 41 174 805,78 лв. без ДДС са осигурени от ОП „Околна среда 2007 – 2013“ под формата на безвъзмездна финансова помощ, а 3 386 672,34 лв. без ДДС – от общинския бюджет. Изпълнител е Обединение „Канализация Монтана 2012“, включващо „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД, „Водоканалстрой“ ООД и „Водстрой 98“ АД. Такива обеми досега бяха непознати за нас. След успешната реализация на този проект Монтана доби истински европейски облик. Монтана е в топ 5 на българските общини по реализиране на екопроекти. През 2006 г. беше изградено депо за твърди битови отпадъци, а от 2009 г. имаме нова пречиствателна станция за отпадъчни води. След което през 2012 г. построихме сепаратор за твърди битови отпадъци и съответно през 2015 г. успешно довършихме водния цикъл на града. Друг проект, който изпълнихме, е по „Зелена и достъпна градска среда”. Той включва 4 подобекта. Единият е новият парк „Свети Дух”, който е с 11 дка площ. Също така беше реконструирана т.нар. Слънчева градина, както и булевардите „Алеко Константинов” и „Парта”. Важен за нас проект е и реставрацията на крепостта Калето, която е отворена за посетители. Така Монтана вече е на картата на атрактивните туристически дестинации в страната. Много на брой са и реконструкциите, свързани със спортната инфраструктура. На стадиона беше поставено ново ел. табло, а пистата бе ремонтирана. Започна ли вече изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради? В момента все още сме на етап процедура. На територията на града вече са сформирани 9 сдружения на собствениците. Същинската работа предстои. Какви са основните проблеми, които стоят на дневен ред пред общината? Един от основните проблеми на общината е високото ниво на безработица. Тя е около 10% за Монтана и 20% за цялата област. По-голямата част от хората без препитание са нискоквалифицирани или без образование. В същото време изпитваме трудности при намирането на работници с нужните умения. Според Вас как може да се преодолее безработицата? Проблемите могат да бъдат решени по няколко начина. От една страна, като кандидатстваме по всички програми от новия програмен период. Опитваме се да привличаме и външни инвеститори. На територията на общината действат между 2000 и 2500 микро-, малки и средни фирми. През тази година предстои да бъде открит нов технологичен парк, в който ще участват редица български и чуждестранни компании. Скоро в Монтана ще отвори врати и модерна клиника по хемодиализа. Всички тези проекти ще доведат до откриване на нови работни места и до намаляване на безработицата. Как се подготвяте за новия програмен период 2014 – 2020 г.? Вече подписахме договорите по Приоритетна ос 1 на ОП „Региони в растеж”. Става въпрос за 15 обекта, които са на обща стойност 19 млн. лв. Имаме и 7 готови проекта по програмите за трансгранично сътрудничество „Румъния – България” и „България – Сърбия”. Може да се каже, че поставихме основите за развитието на общината до 2020 г., а дори и до 2022 г. Сътрудничите ли си с ОП на КСБ – Монтана? Работим добре с ОП на КСБ – Монтана. С тяхното активно съдействие ще бъде създаден колеж за квалификация на кадри, в който ще се обучават и бъдещи строители. Няма как да не Ви попитам за сензацията на футболната А група, а именно отбора на Монтана. Очаквахте ли преди началото на сезона, че клубът ще се представи толкова добре и ако положителните резултати продължат до края на шампионата, предвиждате ли модернизация на спортната инфраструктура в града? Стартът на футболния отбор на Монтана в А група действително беше на високо ниво. Екипът ни е добър, работим отдавна заедно и се готвихме сериозно за това предизвикателство. Радвам се, че показахме добри резултати срещу някой от най-класните тимове в първенството, разполагащи с доста високи бюджети. Надявам се доброто ни представяне да продължи и занапред. Освен икономически Монтана е и спортният център на Северозападна България. Младежите показват добро отношение към всички спортове, особено към колективните. Затова и за в бъдеще предвиждаме модернизация на спортната инфраструктура на територията на общината, която ще бъде реализирана и чрез кандидатстване по различни програми. Лалка Илиева, кмет на с. Копиловци: Изграждаме обекти основно по ПРСР През последните години на територията на с. Копиловци, а и в цялата община Георги Дамяново се строи усилено. Изграждаме обекти основно по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Наскоро реконструирахме една чешма в селото, на която всяка зима на Ивановден се провежда традиционното къпане. Направихме ремонт и на площада в селото – с нови пейки, тротоари и детски атракциони. По този начин центърът придоби много уютен и приятен вид. Извършихме подмяна на канализационната и водопроводна мрежа, както и асфалтиране на част от улиците. Надявам се, че през следващия програмен период ще намерим програма, по която да доблагоустроим селото, което е най-голямото на територията на общината. Гробищният ни парк също има нужда от обновяване. Най-сериозният проблем за Копиловци е недостигът на работни места. Работят шивашки цех и фабрика за безалкохолни напитки, но все още има хора, които са без препитание. Напоследък много се говори за подобряване състоянието на Северозападна България. Дано това да се случи в действителност. Един от вариантите е чрез привличане на външни инвеститори. Инж. Иван Лазаров, кмет на община Вършец: До края на септември ще открием новата спортна зала  През последните 4 години на територията на община Вършец се строи доста интензивно. Повече от 30 години не сме изпълнявали толкова голям брой проекти – както в областта на инфраструктурата, така и в туризма. Именно това са и нашите два основни приоритета и работим доста активно в тази посока. Кандидатстваме почти по всички възможни европейски програми. Изградихме нова пречиствателна станция, в по-големите села беше прокаран водопровод. Осветлението на цялата пътна мрежа на общината е подменено. В момента строим може би най-големия социален обект във Вършец – многофункционална спортна зала със закрит плувен басейн. Той трябва да бъде приключен до края на септември. Този проект ще допринесе за бъдещото развитие на общината в сферата на спортовете, в които имаме традиции. Във Вършец има само един блок, който отговаря на изискването за минимум 32 апартамента, залегнало в Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Въпреки че организирахме редица срещи, собствениците не постигнаха съгласие и в крайна сметка не подадоха документи за саниране. Може би ще имаме желаещи и от нашата община, когато по програмата ще могат да участват и по-малки кооперации. Вече имаме подготвени проекти и за новия период 2014 – 2020 г. Ще търсим финансиране за ремонт на съществуващата и изграждане на нова инфраструктура. Също така ще доразвием водопроводната мрежа. Във Вършец има цял квартал, в който тя е само частична, а там живеят много млади хора. Основният проблем на малки общини като нашата е липсата на възможност да бъде реализиран нормален бюджет, с който да покриваме всичките си нужди. Жителите ни са с ограничени финанси и трудно си плащат данъците, въпреки че те са под реалните прагове. Вариантите за реализиране на проекти със собствени приходи са малко. Единствената ни възможност за големи публични инвестиции са именно европейските програми. Към нашата община има инвестиционни интереси основно в сферата на туризма. Надявам се, че през последните години сме успели да създадем по-добри условия и Вършец е станал по-атрактивно място за външни капиталовложения. Те биха могли допринесат за подобряване на условията за живот в града. Работим успешно с ръководството на ОП на КСБ – Монтана. Сътрудничеството е важно за нас. Затова в различни общински комисии почти винаги участва представител от ОП на КСБ – Монтана. Александър Александров, зам.-кмет по териториално-селищно устройство и благоустройство на община Лом: Предвиждаме изграждането на обиколен път на града Още в началото на мандата довършихме проекта „Изграждане и възстановяване на градската крайречна зона на Лом”, който е на стойност около 7 млн. лв. Бяха построени множество алеи, спортни и детски площадки, тенис корт, игрище за миниголф. Всичко това придаде европейски облик на града. В момента приключваме проект за изграждане на зелена и достъпна градска среда, включващ 4 подобекта. Беше извършена реконструкция на уличната водопроводна мрежа и възстановяване на пътната инфраструктура след разкопаването за полагане на водопровод в с. Ковачица. Чрез тази инвестиция постигнахме намаляване на разходите от порядъка на три-четири пъти. Стойността на извършените строително-монтажни работи е 3,2 млн. лв. Имаме и два големи проекта по Програмата за трансгранично сътрудничество „Румъния – България”. Първият е за изграждане на търговско-логистичен център за развитие на трансграничен бизнес и търговия. Другият е за основен ремонт на спортна площадка „Дунавски юнак”. Това се оказа много успешен социален проект. За 4,3 млн. лв. беше обновена Многопрофилната болница за активно лечение „Св. Николай Чудотворец”. В Лом построихме и център за настаняване от семеен тип за деца с увреждане. Общата стойност на реализираните проекти надхвърля 25 млн. лв. Лом е една от общините, които попадат в обхвата на Оперативна програма „Региони в растеж”. Предвиждаме обновяване на зелената площ около Паметника на Еремия Българов, прилежаща към сградата на Историческия музей. За близо 1 млн. лв. ще бъде направена и рехабилитация на уличната мрежа и инфраструктурата към нея. Ще бъде възстановен площадът, намиращ се на ул. „Софийска”, а зелената площ към читалище „Събуждане” ще бъде подобрена. Освен това в кв. „Младеново“ предстои да бъдат изградени спортна площадка и социални жилища. За около 700 хил. лв. без ДДС ще направим велоалея в икономическата зона на града с дължина 2 км, като ще се постави и енергоспестяващо осветление. Общата стойност на всички тези проекти е около 17,5 млн. лв., но имаме и още няколко готови. По Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради вече са сключени 4 договора. Готови сме с плановете за водоснабдяването на две села на територията на общината – Трайково и Замфир. Те са на обща стойност около 6 млн. лв. Също така предвиждаме рехабилитация на спортната зала и стадиона. В с. Добри дол ще бъде извършена поетапна подмяна на водопровода. Той е строен през 70-те години и е напълно амортизиран. Само за миналата година има над 180 аварии. Предвиждаме изграждането на обиколен път на Лом. След построяването на моста „Нова Европа“ особено през зимата Лом се явява единственият възможен път за преминаване на тежкотоварни камиони. В момента движението на практика минава през центъра на града, а улиците ни не са разчетени за такова голямо натоварване. Затова е жизнено необходимо да бъде направен и обходен маршрут. Анатоли Първанов, кмет на община Чипровци: Ще акцентираме върху проекти, свързани с водоснабдяването и благоустрояването По оперативните програми изпълняваме два големи проекта. Единият е за изграждането на спортен комплекс, включващ стадион, плувен басейн и съблекални. Той ще бъде окончателно завършен в края на август. Инвестицията е в размер на 5,5 млн. лв. Другият проект е за подобряване условията на живот посредством изграждане на нова улична мрежа и тротоари към тях в селата Железна и Мартиново. В Железна бе извършен ремонт на Културния дом, който ще се използва и за читалище. През миналия месец приключихме с новия Етнографски център на занаятите в Чипровци, в който има малки демонстративни работилници по грънчарство, дърворезба, иконопис. Скоро ни предстои и финализирането на атракционен парк в планинската част на общината, където ще има доста нестандартни съоръжения за екстремни спортове. На 10 км от Чипровци е изграден ландшафтен парк за разходка и отдих. Общата му площ, включваща екопътеки, заслони, беседки и чешми, е 35 кв. км. До края на месеца ще бъде завършена и залата за фитнес в града. Всички тези проекти по оперативните програми определено ще подобрят облика на населените места на територията на общината. За съжаление не успяхме да реализираме някои дейности, като подмяна на водопреносната мрежа в населените места и отварянето на интернет клубове, където хората да могат да общуват със своите близки, живеещи в чужбина. Всъщност основните проблеми на общината са свързани с трудно осъществимата телекомуникация. С малки изключения почти всички райони са с много слаба връзка на телефонните и интернет доставчици. Това е една от причините младите хора да не се задържат на територията на общината. В момента работим по проект, който ще позволи по-добро покритие на операторите. Другият голям проблем е водоснабдяването. Тръбите трябва да бъдат подменени, тъй като са много остарели, а това води до чести аварии и режим на водата. Имаме идея общината да стане привлекателна туристическа дестинация. През новия програмен период 2014 – 2020 г. ще акцентираме основно върху проекти, свързани с водоснабдяването и благоустрояването на Чипровци. Търсим инвеститори за изграждането на добър хотелски комплекс, който да отговаря на нуждите на града. Вече има интерес от страна на няколко фирми.