КСБ и институциите обсъдиха строителството през 2016 г.

Петият дискусионен форум на тема „Строителството през 2016 г. – перспективи и предизвикателства. Възможностите през програмен период 2014 – 2020“ събра представители на държавните институции и бизнеса. Те дискутираха развитието на сектора и приоритетните обекти, които ще се изпълняват догодина. Събитието, организирано от Камарата на строителите в България (КСБ) в партньорство с в. „Строител“, се проведе в столичния „София хотел Балкан“. „Дискусионният форум стана традиционен. Той се състои за пета поредна година, като намери своето място и се превърна в най-значимото за бранша събитие. На конференцията откровено и в диалог отговорните за сектора институции и строителите поставят и обсъждат на професионален език важните теми, законодателството, приоритетите, предизвикателствата и проблемите пред фирмите в отрасъла и търсят взаимно полезните решения”, заяви домакинът на събитието – председателят на УС на КСБ инж. Светослав Глосов, в приветствието си към участниците. Сред тях бяха вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев, министрите на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, на околната среда и водите Ивелина Василева и на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски. Специален гост на форума бе председателят на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент Искра Михайлова. Кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова разказа за обектите, които София ще завърши през тази и ще реализира през следващата година. Големите пътни проекти и предизвикателствата пред изпълнението им представиха във втория панел председателят на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) инж. Лазар Лазаров, изп. директор на „Метрополитен“ ЕАД инж. Стоян Братоев и изп. директор на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ (НКСИП) инж. Асен Антов. Главният секретар на Агенцията по обществени поръчки (АОП) Иво Кацаров разясни основните положения в новия ЗОП, а ИСУН 2020 представи Малина Крумова – директор на Дирекция „Системи за управление на средствата от ЕС“ в Министерския съвет. Председателят на Камарата инж. Глосов, който беше и модератор на първия панел от форума, продължи обръщението си към гостите, като даде данни за строителните компании в страната. Броят на вписаните в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС) към 28.09.2015 г. е 4830. От тях 4785 са български юридически лица, 45 са чуждестранни дружества. Преобладаващата част от фирмите са малки - 83,6%, делът на средните е 11,8%, а големите са 1,9%, уточни инж. Глосов. Той напомни, че според данните на Националния статистически институт (НСИ) строителният отрасъл формира 4,7% от Брутната добавена стойност (БДС) и е водещ сектор в икономиката, който осигурява напредък и нови работни места. „През 2014 г. компаниите от бранша в България полагат основите за излизане от кризата, сочат още данните на статистиката”, подчерта инж. Глосов и допълни, че КСБ - организацията, представляваща и защитаваща интересите на сектора, е насочила усилията си в няколко основни направления, като крайната й цел е подобряване на средата за бизнес, намаляване на административната тежест за дружествата, осигуряване на конкурентни и прозрачни условия за провеждане на обществените поръчки, стандартизация на тръжните документи. Той уточни, че за постигане на тези приоритети Камарата работи в конструктивен диалог с представителите на изпълнителната, законодателната и местната власт. „КСБ изрази становище по отношение на внесения от Министерския съвет в парламента нов ЗОП. Одобряваме проектозакона, като се надяваме той да бъде подкрепен от депутатите във вида, в който е представен, без да бъдат правени изменения, които да променят съществените положения в него. Очакванията ни са ЗОП да регламентира един от ключовите въпроси за сектор „Строителство“ – статута на подизпълнителите“, коментира председателят на УС на КСБ и добави, че за бранша е изключително важна и наредбата за търговете в сектора. „Камарата има потенциала да подготви проекта на нормативния документ. По него работи експертна група начело със зам.-председателя на КСБ Андрей Цеков“, обясни инж. Глосов. Той посочи, че типовите договори също са сред приоритетите на Камарата. „Управителният съвет излезе с решение, че препоръчва на компаниите, вписани в ЦПРС, и на публичните възложители като национален стандарт за договаряне на обществените поръчки за строителство и инженеринг да бъдат прилагани общите договорни условия на FIDIC. Камарата се ангажира да изработи и предложи текстове, свързани със специалните положения в тях, за да се избегнат грешките, допускани в други страни при прилагането на този тип контракти”, каза инж. Глосов. По думите му като голямо предизвикателство пред строителните фирми, изискващо неотложни решения, се очертава все по-засилващият се недостиг на квалифицирани кадри. Във връзка с това той подчерта, че Камарата е създала свое дружество, което да работи по въпроса с подготовката на специалисти. „Разчитаме на промените в Закона за професионалното образование и обучение, които да дадат възможност за публично-частни партньорства за създаване на специализирани колежи, центрове за професионална подготовка на кадри и други форми за квалификация на специалисти за сектора”, допълни председателят на УС на КСБ. „Ще завърша с оптимизъм, макар и умерен, не само базирайки се на тенденциите, които сочи националната статистика. В началото на новия програмен период сме. През изминалия допуснахме грешки, но натрупахме безценен опит. С реализацията на големите обекти – метрото, магистралите, пречиствателните станции, депата за отпадъци, красивите и модерни сгради, българските строителни фирми показаха, че могат да се справят и с най-сложните и предизвикателни проекти. Знаем, можем и искаме да строим“, заяви инж. Глосов. Той беше категоричен, че браншът е обединен и с ясни приоритети, а Камарата дава гласност на позициите му. „КСБ е авторитетен, надежден и търсен партньор на българските и европейските институции и международните организации, представляващи сектора. Доказва го високото присъствие на министрите и гостите на нашия форум. Това е пътят към успеха, който ние в Камарата виждаме – с обединените усилия на държавата, браншовите организации, бизнеса да изграждаме модерната инфраструктура на страната ни, за да става тя още по-привлекателно място за живот и инвестиции“, каза председателят инж. Глосов. След като домакинът на събитието поздрави гостите, дискусиите откри вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев. „Председателят на КСБ каза: „Готови сме и можем да строим“. Знам това. Успокояващата новина е, че в хоризонт между 5 и 7 години на пазара, образно казано, ще излязат не по-малко от 20 млрд. лв. Но нека разсъждаваме за експортния потенциал на българския строителен бизнес. На мен ми се иска да видя повече родни фирми да изпълняват мащабни проекти и в чужбина и смятам, че имат шанс за това“, коментира той в изказването си. „Последно ще допълня, че сътрудничеството ни с Камарата не е добро. То е еталон“, посочи вицепремиерът. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова уточни, че повече от половината от споменатите от Дончев 20 млрд. лв. ще бъдат предоставени по линия на ръководеното от нея ведомство. „Това е реално и постижимо. До 2022 г. строителният бранш в страната може да разчита на 12 млрд. лв. по програми и инструменти, управлявани от МРРБ“, заяви Павлова. Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева отчете усвояването на средствата по ОП „Околна среда 2007 – 2013” и даде информация за проектите, които ще се финансират през новия програмен период. Тя уточни, че и за изтеклите 7 години, и за следващите до 2020 г. ресурсът на ОПОС е в размер на 3,5 млрд. лв. „Парите няма да са достатъчни, за да отговорят на нуждите, защото само във ВиК сектора например са необходими близо 12 млрд. лв.“, посочи тя. Министърът обясни, че по ос „Води” от „ОПОС 2014 – 2020” със 700 млн. лв. ще се финансират т.нар. ранни проекти. Сред тях са четирите на общините Пловдив, Асеновград, Добрич и Плевен в партньорство с Долна Митрополия, както и още пет, които ще бъдат одобрени след разговори с JASPERS. Ивелина Василева допълни, че чрез преговори с ЕК българската страна е договорила прехвърлянето на изпълнението на част от рисковите обекти от програмния период 2007 – 2013 г. в новия. Те ще бъдат финансирани също по ос „Води“ - с 233 млн. лв., които са част от общо 700-те млн. лв. за ранни проекти. Министърът съобщи още, че в сектор „Отпадъци“ е открита процедура, насочена към общините. Средствата по нея са 97 млн. лв., като ще бъдат инвестирани в третирането на отпадъци и изграждането на компостиращи инсталации. Василева отправи предложение към Камарата да бъде проведена кръгла маса, на която експерти от МОСВ и от строителния бранш да обсъдят добрите практикиза срочно изпълнение на проекти във ВиК сектора. Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020” беше представена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски. Той посочи, че 673 млн. евро от средствата по нея са предвидени за развитие на железопътната инфраструктура. От тях близо 320 млн. евро ще бъдат вложени в завършването на модернизацията на линията Пловдив – Бургас. През новия програмен период ще се работи и по отсечката Елин Пелин – Септември, допълни Московски. Специален гост на форума беше Искра Михайлова, председател на Комисията по регионално развитие към Европейския парламент. Тя отправи покана към КСБ през 2016 г. в ЕП да бъде направено представяне на Камарата, както и на най-добрите проекти, реализирани от български строители. „Така вашият труд ще бъде показан, а аз се гордея с него и благодаря за всичко, което сте изградили. Заедно ще преодолеем трудностите”, подчерта Искра Михайлова. Във втория панел от форума с модератор инж. Николай Станков – зам.-председател на КСБ, бяха дискутирани големите пътни проекти и предизвикателствата и перспективите през новия програмен период. Той започна с презентация, изнесена от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Лазар Лазаров. От посочените данни стана ясно, че основният финансов ресурс от ОПТТИ ще бъде насочен към завършването на АМ „Струма“. „Нейното построяване е приоритет за държавата. Ако успеем да спестим средства, те ще бъдат вложени в изграждането на тунела под връх Шипка и на прилежащата инфраструктура към него“, уточни инж. Лазаров. Той каза още, че на срещата на министрите на транспорта от региона, проведена в Златни пясъци, е била обсъдена възможността над р. Дунав при Русе да бъде изграден втори мост успоредно на първия, който да поеме големия трафик. „Следващите ни усилия трябва да са насочени по това направление. За целта е необходимо да помислим за изграждането на отсечката отВелико Търново до Русе. Идейното проектиране е възложено. Очакваме след него да пристъпим към същинското строителство. Има вероятност трасето в този участък да бъде реализирано на няколко етапа“, допълни председателят на АПИ. Презентация за развитието на един от най-големите инфраструктурни проекти в страната - столичната подземна железница, направи изп. директор на „Метрополитен” ЕАД инж. Стоян Братоев. Той посочи, че общата дължина на линиите от трите етапа на метрото, изградени през програмния период 2007 - 2013 г., е 21 км, по протежение на които са разположени 20 станции. „Размерът на инвестицията е 642 млн. евро, т.е. 30,5 млн. евро на км. Това включва и цената на влаковете”, допълни инж. Стоян Братоев. Той подчерта, че е в ход изграждането на продължението на втория лъч до ул. „Сребърна“, който трябва да е готов през август 2016 г. „Започваме строителството на третия метродиаметър през тази година и то трябва да приключи през 2019 г. Той минава през труден терен, с няколко реки и големи колектори. Най-сложна за изпълнение ще се окаже станцията при „Орлов мост“. Вторият етап е с дължина 4 км и 4 станции. Планирано е изграждането да започне в периода 2016 – 2019 г. Средствата и за двете фази са осигурени от „ОПТТИ 2014 – 2020”. Финансирането от ЕС е 401 млн. евро, а националното - 92 млн. евро“, обясни инж. Братоев. Инж. Асен Антов, изп. директор на НКСИП, отговаряща за големите пътни проекти у нас, изнесе презентация за автомагистралите „Струма“, „Хемус“ и „Черно море“. По отношение на първата той определи като най-сериозно предизвикателство за строителите изпълнението на лот 3.2. Инж. Антов уточни, че оставащите за изграждане още 250 км от трасето на АМ „Хемус“ ще бъдат разделени в 8 етапа. Той напомни, че за АМ „Черно море“ не е осигурено финансиране с публични средства. „През 2013 г. актуализирахме предпроектните проучвания с цел да изследваме възможността обектът да бъде подкрепен чрез публично-частно партньорство. Интерес за това е изразяван нееднократно от международни компании, но към момента не са предприети по-сериозни действия от тяхна страна“, допълни инж. Асен Антов. Кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова затвори панела, като разказа за приоритетите на София през 2016 г. По думите й усилията ще бъдат насочени най-вече към ремонта на вътрешнокварталните улици и възстановяване на тротоарите и уличното осветление. Ще бъде довършено и изпълнението на програмата за реконструкция на основните булеварди. „Апелирам отново да реализираме качествено проектите, така че всички инвестиции, които правим, да радват гражданите на София и гостите на града”, подчерта тя. Йорданка Фандъкова изрази и благодарност към КСБ и в. „Строител“ за ползотворното партньорство със Столичната община. Модератор на третия панел от форума беше зам.-председателят на КСБ Андрей Цеков. Тема на дискусиите бяха промените в законодателството и очакванията на бранша, новият ЗОП и електронното кандидатстване и отчитане в ИСУН 2020. Иво Кацаров, гл. секретар на АОП, определи проекта на нормативния акт за обществените поръчки като закон на възможностите. По думите му ключово в него е пълното съответствие на текстовете с европейските директиви, като националните интерпретации са сведени до минимум. „Поставен е силен акцент върху електронизацията. Намалена е административната тежест при провеждане на търговете. Основна роля за това има единният европейски документ за обществените поръчки. Той ще замени представяните досега книжа - за финансово и икономическо състояние, технически възможности и квалификации“, обясни Кацаров. Елеонора Николова, и.д. директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП), коментира, че оглавяваната от нея институция е установила позитиви в новия ЗОП. Тя изказа адмирации и за доброто регламентиране на избора на външни експерти. В обобщение на темата за новия програмен период Малина Крумова, директор на Дирекция „Системи за управление на средствата от ЕС“ в Министерския съвет, представи ИСУН 2020. Тя отбеляза, че важно за модернизираната система е въведеното електронно кандидатстване със стандартизиран формуляр. „Стандартизацията позволява по-голям обем структурирана информация, която след това може да се обработва, да дава автоматизирани справки, да служи за анализи“, коментира Крумова. Инж. Симеон Пешов, почетен председател на КСБ: Инженерингът трябва да има място в бъдещото законодателств В КСБ приехме инженеринга като правилен метод на работа. Имахме много спорове по темата. Проектантската гилдия е против него, а строителната е „за”. Защото чрез инженеринга изпипваме проектните решения, постигаме адекватен срок и качество. Затова той трябва да намери своето място в бъдещото законодателство. През годините допуснахме голям дъмпинг. Това порази строителите, като не им даде възможност да предлагат добри заплати. Отново има опасност да направим същата грешка с новите търгове. Похвалихме се пред Европа, че даваме най-евтина цена на километър магистрала. И какво от това? Не бива да допускаме дъмпинг - отнася се и за администрацията, и за КСБ, и за всички фирми. Друг въпрос, за който трябва да потърсим решение, е стабилността в отрасъла. Ще дам конкретен пример. Обучаваме грейдерист. Той трябва да бъде най-добрият специалист в пътното строителство, от него зависи много. Даваме му 1200 лв. - не иска да работи. Ако му предложим 2000 лв. – готов е. Но грайдеристът иска да има постоянна работа, а не 6 месеца в годината! Получава се синусоида и не можем да задържаме качествените кадри. Трябва да вдигнем цената на продукта, нямаме друг изход. Щом искаме да се изравним с Европа, необходимо е да го направим по всички критерии. Да има стабилност, да има високо заплащане. Защо наши специалисти отиват в Испания, Германия и работят, а тук не искат? Това е наболял въпрос и е добре да го дискутираме още много пъти на нашите срещи. През новия програмен период трябва да завишим превантивния контрол, за да избегнем финансовите корекции, които се отразяват тежко и на общините, и на строителните фирми. Инж. Николай Станков, зам.-председател на КСБ: Време е да се мисли за развитие на ПЧП В новия програмен период ще има много работа за строителния бранш. Всички оперативни програми дават перспективи за това. На форума бяха представени доста обекти, които ще се реализират. През следващата година ще започнат т.нар. ранни проекти по ОП „Околна среда“, за които съобщи министърът на околната среда и водите Ивелина Василева. Вероятно ще се сблъскаме с различни трудности, но това, на което бих искал да акцентирам, е да не се избират изпълнители по критерий „Най-ниска цена“. Така всички губим - и икономиката, и строителният бранш. Неслучайно има липса на кадри в сектора – голяма част от работещите в сферата потърсиха по-добро заплащане извън България. Така че апелирам към всички колеги да избягват дъмпинга, защото както се видя, той не води до нищо добро. Затова тръжната документация трябва да е оформена по правилния начин. Надявам се през новия програмен период да се справим по-успешно на базата на опита от предходния. Както спомена председателят на регионалната комисия в ЕП Искра Михайлова, трябва да се привлича частен капитал и формата за това е публично-частното партньорство (ПЧП). Тя цитира Холандия, която е получила 1 млрд. евро. субсидии от ЕС, но страната е успяла да привлече частен капитал, с което умножила сумата до 8 млрд. евро. Не можем да се сравняваме с Холандия, но трябва да сме наясно, че еврофондовете не са панацея. Те няма да са безкрайни и е време да се мисли за развитие на ПЧП. Моментът е дошъл. Публично-частното партньорство е работещ инструмент в световен мащаб, доказал своя потенциал за устойчиво развитие. Прилага се дори в страни, в които правителствата имат достатъчно ресурси, като например САЩ. ПЧП се развива добре и в Канада, в Европа водеща при него е Англия. Разбира се, България трябва е внимателна, защото по света има не само добри, но и лоши практики. Реализацията на ПЧП не е никак лесна, особено когато става въпрос за голям инфраструктурен обект. В крайна сметка нашата държава няма опит. Затова пък може да се възползваме от чуждия. Има воля от страна на правителството за развитие на ПЧП, така че могат да се започнат реални стъпки в тази посока. Инж. Валентин Зарев, председател на секция „Проектиране и строителен надзор“ към КСБ: От КСБ идват най-добрите решения Форумът беше полезен. Научихме какво ни предстои през новия програмен период, за процедурите и промените. След като знаем какви са целите до 2020 г., трябва да се направи цялостна концепция за развитие след този период - главно във ВиК сектора и околната среда. Доволен съм от това, което чух от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, че строителният бранш може да разчита на 12 млрд. лв. по линия на МРРБ до 2022 г. Хубаво е, че в обхвата на Оперативна програма „Региони в растеж“ попадат и по-малките пътища. Естествено, гръбнакът са автомагистралите, защото се ползват от най-много хора. Най-важно е първо да бъдат построени те, но не бива да се забравят и останалите класове пътища. Най-големи възможности за строителния бранш виждам в Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“. В ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ ще се сблъскаме с голямото предизвикателство – завършването на автомагистрала „Струма“ и най-вече изграждането на лот 3.2 между Крупник и Кресна. Камарата на строителите в България създаде експертен съвет, който анализира проблемите, свързани със строителството на варианта с дълъг тунел. Именно от КСБ идват най-добрите решения. Неслучайно в момента се търси алтернатива с къси тунели и виадукти, която ще бъде по-икономична и ще останат средства и за АМ „Хемус“. Иван Моллов, изп. директор на „Райкомерс Конструкшън“ ЕАД: Строителните фирми да не губят набраната инерци Определено съм доволен от организацията на събитието. С всеки един форум тя става все по-добра. Трябва да си вземем поука от предния програмен период и да не оставяме проектите да се изпълняват в края. За съжаление по отношение на тези във водния сектор според мен ще се случи същото и през този програмен период. Вярно е, че има обективни причини, но ми се струва, че трябва да бъдем по-настоятелни в посока на това да има повече преходни дейности и да направим така, че да не се губи инерцията, която са набрали строителните фирми. Въпросът, който постави почетният председател на КСБ инж. Симеон Пешов относно кадрите и това как да ги задържим, беше много на място. Служителите искат да виждат предвидимост. На по-високо ниво това се отнася и за фирмите. Те също имат необходимост от нея, за да могат да планират ресурсите и развитието си. Тази синусоида е основното препятствие пред последователното развитие на бранша. Инж. арх. Валентин Трашлиев, изп. директор на „Евро Алианс Инженеринг“ АД: Проблем номер едно е липсата на кадри Форумът беше много полезен. Политиците вече ни чуват. Браншът има много проблеми, с които трябва да се борим. На първо място е липсата на кадри. На второ е нормативната уредба, която трябва да се промени. Затрудненията с публично-частното партньорство са от години и тъй като няма качествено законодателство в тази сфера, не можем да реализираме нищо по подобен механизъм. Много фирми ще стигнат до задънена улица заради това. Елеонора Николова, и.д. директор на ЦППКОП: Правилникът за приложение на ЗОП е не по-малко важен от закон Когато през февруари 2013 г. презентирахме нашия модел за решение в областта на обществените поръчки, дори като оптимисти не си представяхме, че идеите за кратък период ще намерят място в закона по най-добрия начин. Искам да се присъединя към суперлативите за добрата организация на петия пореден форум, организиран от Камарата на строителите в България и в. „Строител”. Благодарение на тях се повишава качеството на дискутираната тема. КСБ взима ефективно участие при разработването на нормативите. Екипът, изработил проекта на Закон за обществените поръчки (ЗОП), се е справил. Актът е на европейско ниво и отчита заложеното в европейските директиви. Той е рамков закон. Важен е и правилникът за неговото приложение. Не трябва да забравяме, че дяволът се крие в детайлите. Надявам се и правилникът да има същите високи качества като проекта на ЗОП. Установили сме различни позитиви в новия закон. Един от тях е ясното разграничаване на публичните и секторните възложители. Имаме дефиниция, която изключва злоупотребите, случили се през последните години. Адмирации заслужава и изчерпателното изброяване на решенията и обявленията, които обективират процеса по ЗОП, така че страните да са напълно наясно със ситуацията. Добра регламентация има и при избора на външни експерти. Те ще могат да правят реално проучване на пазара. Без него рискуваме индикативната стойност при търговете да е подценена или надвишена, което говори за лошо свършена работа от страна на възложителя. Въвежда се и т.нар. паспорт – единният документ за обществени поръчки, което прави фирмите конкурентни на европейския пазар. От председателя на УС на КСБ инж. Светослав Глосов и от други представители на Камарата знам, че когато възложители от Азия търсят български фирми, те проверяват в Централния професионален регистър на строителя, защото в него са вписани проучени и проверени компании. През 2013 г. говорихме за предквалификацията, т.е. за предварителна регистрация, което е изключително ценно понятие в процедурата по ЗОП. Една от големите възможности за манипулиране е т.нар. плик 1, или критериите, които възложителят включва по отношение на участниците. Там субективизмът е изключително висок. Затова решението предварително фирмите да се регистрират било към единен орган в държавата или към браншови организации е изключително добра практика. Камарата е пионер в този процес. Няма да се изморя да казвам, че КСБ подреди сектора чрез ЦПРС. Направихме малки забележки, когато разглеждахме проекта за нов ЗОП. Радвам се, че те намериха отражение в окончателния му вариант. Една от тях е дефинирането на понятието „подизпълнител”. В документа е намерено решение за плащане директно към него. Имахме възражение срещу възможността да се прекрати процедурата въз основа на целесъобразност. Това е субективен фактор и впоследствие той отпадна. Добре е разписано създаването на централни органи за покупки. Имаме забележка върху липсата на достатъчно критерии, които да посочат начина, броя и структурата, към която ще възникнат. Те могат да бъдат както регионално ориентирани, така и да са на централното ниво. Ще се създаде подобен орган към Министерството на здравеопазването. Имаме тревоги и за малките обществени поръчки, които са изключени от тежката процедура по ЗОП. Те са класирани в три подгрупи. Не знам дали само обявяването в профила на възложителя е достатъчно. Андрей Цеков, зам.–председател на УС на КСБ: Препоръчваме договорните условия на FIDIC По време на форума разгледахме две изключително важни теми, свързани с реинженеринга, който се извършва в системата за възлагане на обществените поръчки и на управление на оперативните програми. Живеем в предизвикателно време, в което предстоят изключително важни законодателни реформи, касаещи търговете. Темата за обществените поръчки е наистина необятна. Камарата на строителите в България изрази принципната си подкрепа за новия ЗОП. През последните десет години не си спомням да сме били по-удовлетворени от законодателна инициатива в областта на обществените поръчки. Три са основните теми, които вълнуват членовете на Камарата. Едната е свързана с изключителната несигурност в начина на провеждане на тръжните процедури, необходимостта от подробното им разписване и стандартизирането на документацията. Това ще позволи увеличаване на прозрачност­та, равнопоставеността, а също така и на обективността на оценката на предложенията, тогава когато се прилага критерият „Икономически най-изгодна оферта”. Всички искаме да видим края на практиките, при които по подобна методика 60 т. идват от оценката на риска при подмяна на топлоизолация. За отделните видове и типове строежи Камарата може да бъде полезна и заедно с държавните институции да разработи стандартизирани методики и процедури за провеждане на търгове. Втората тема е за подизпълнителите. КСБ приветства възможността за включването им на по-късен етап. Според нас това не трябва да е свързано само с тяхната замяна, а и да може да се подписват договори с нови. Последната тема е свързана с изменението на договорите. Изразяваме удовлетворение, че се е възприела мъдростта, натрупана от съдебната практика и горчивия опит на цялата страна в последните години. Имахме проблеми след написването на предходната уредба относно изменението на договорите. Голяма част от трудностите при изпълнението на поръчките произлиза от договорите. Затова от Камарата преди няколко месеца се обединихме около препоръката за типизиране на контрактите и приближаване към международно признати стандарти, каквито са например договорните условия на FIDIC. Типизирането в областта на обществените поръчки ще спести средства. Инж. Таня Каменова, председател на ОП на КСБ - Перник: Основните насоки за сектора се чуват ту Форумът се състои за пети път и аз за пети път съм тук. Не съм пропуснала събитие. Провеждането му е наистина важно, защото основните насоки за това, какво ще се случва в нашия сектор, се чуват тук. Форумът е полезен и трябва да го има всяка година. Инж. Светослав Борисов, председател на ОП на КСБ - Кюстендил: Дискусията беше ползотворн Доволен съм от форума. Основните насоки за това, как ще се развива строителството през новия програмен период, бяха очертани. Стана ясно откъде ще идват средствата, за какво ще бъдат разпределяни. По този начин различните участници в процеса ще са наясно със своите възможности. Дискусията беше ползотворна. Анушка Вальова - Колева, председател на ОП на КСБ - Хасково: Всичко, което ни вълнува за новия програмен период, беше споменат Определено форумът беше много ползотворен. Всичко, което ни вълнува за новия програмен период, беше споменато. И като оперативни програми, и като обеми. Ще се радвам, ако всички строителни фирми се реализираме добре през новия програмен период. Работа ще има, средства - също. С общи усилия трябва да се движим напред. Инж. Мирослав Мазнев, консултант - КСБ: С този форум е намерена подходяща форма за диало Безспорно форуми, които дават възможността на държавната власт и браншовите камари да обменят информация, са полезни. Това говори за обща посока. Тя се обосновава с това, че целта е една. Изключително силното присъствие на министри и на ЕП в лицето на Искра Михайлова говори за взаимен интерес към проблемите на тази важна брънка в икономиката – строителството. Най-ценното е, че КСБ е намерила подходяща форма за диалог. По този начин проблемите на бранша се чуват. Вярно е, че времената са тежки, но когато има желание за диалог, решенията се намират. Борислав Брайков, началник отдел „Анализи, професионална квалификация и мониторинг“ - КСБ: Поздравявам организаторите Първото, което искам да кажа – че израстването в организацията на форума е очевидно. Беше много силен, за което поздравявам в. „Строител“. Защото участниците често са същите, но е изключително важно как ще ги подредиш, за да извлечеш от тях максимума знания, който могат да ти дадат. Мисля, че всички бяха на изключително високо равнище именно защото организацията беше направена така, че те дадоха най-доброто от себе си. Получих визия какво ще е бъдещето на отрасъла, а в някаква степен и на страната и дори как ще изглеждат България и столицата след няколко години. На заетите в сектора пожелавам повече работа. Надявам се, че това ще се случи, че ще се обърнем още повече и към новите технологии, което от своя страна ще съкрати и ползването на ресурси – човешки и материални.