Невена Картулева Законопроектът за държавния бюджет за 2016 г. беше одобрен от Министерския съвет и влезе за разглеждане в комисиите към Народното събрание тази седмица. Нормативният акт и средносрочната прогноза за периода 2016 - 2018 г., която представлява мотивите към него, бяха публикувани в сайта на Министерството на финансите. От документа става ясно, че общите разходи на хазната през 2016 г. ще бъдат с 2 млрд. лв. повече спрямо настоящата година. Дефицитът, заложен в законопроекта, е 1,8 млрд. лв., или около 2% от прогнозния Брутен вътрешен продукт (БВП). Това е с 0,5 на сто под заложените 2,5% недостиг в средносрочната бюджетна прогноза. Напомняме, че дефицитът в Бюджет 2015, изготвен от кабинета „Орешарски“, е 3%. Целта на сегашното правителство е недостигът да бъде намален не само през тази, но и през следващите две години – до 1,4% за 2017 г. и 1% за 2018 г. Планира се да бъде поет и нов държавен дълг в размер до 5,3 млрд. лв. От тях до 3,9 млрд. лв. могат да бъдат взети по линия на споразумението за дилърство с четири банки, което беше сключено миналата годна. Парите ще са необходими за рефинансиране на стари задължения и за финансиране на бюджетния дефицит от настоящата година. Според Маастрихтските критерии дефицитът не бива да надвишава 3 на сто от БВП. За да покрие по-високите разходи, Министерството на финансите, ръководено от Владислав Горанов, предвижда догодина да събере и 2,4 млрд. лв. повече приходи, като 1,5 млрд. лв. от тях ще са данъчни постъпления. От ДДС се очаква в хазната да влязат 670 млн. лв. повече спрямо 2015 г., а от акцизи – 490 млн. лв. Прогнозите и очакванията за развитието на българската икономика са ревизирани в положителна посока и отразяват по-добро от планираното представяне през 2015 г., както и благоприятни тенденции до 2018 г. Предвижда се БВП догодина да достигне 2,1%. Нивата на растеж се запазват и през 2017 и 2018 г. – съответно до 2,5% и 2,7%. Данъчно-осигурителната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, както и ограничаване на измамите и повишаване на фискалната устойчивост, записано е още в проектобюджета. Ще се запазят размерите и съотношенията на вноските за фондовете на държавното обществено осигуряване за 2016 г., като за 2017 и 2018 г. се повишава размерът на постъпленията за фонд „Пенсии” на ДОО с по 1%. Минималната работна заплата (МРЗ) ще бъде увеличена от 1 януари 2016 г. на 420 лв., а от 1 януари 2017 г. на 460 лв. Пенсионната политика предвижда от 2017 г. вместо осъвременяване на пенсиите от 1 юли да се извършва преизчисляването на тези за трудова дейност с по-голяма тежест на една година осигурителен стаж, като увеличението ще бъде с процент, равен или по-голям от процента, определен по чл. 100 на КСО. Регионалното развитие и благоустройството, както и изграждането на транспортната инфраструктура в страната остават сред ключовите приоритети на правителството и през периода 2016 - 2018 г. Реализирането на тези политики налага водещо място на инвестициите в инфраструктура. Финансирането ще се осъществява и с национални средства, но най-вече с подкрепата на оперативните програми на ЕС. Приходите в бюджета са концентрирани в събираемостта на данъци и такси и постъпленията от еврофондовете. Правителството обаче има и нова идея. За хазната е планиран допълнителен бонус от 600 млн. лв. еднократно плащане. Догодина ще се проведе конкурсна процедура и ако бъде избран инвеститор, с него ще се сключи договор за предоставяне на концесия на гражданско летище София. Именно изплащането наведнъж на 600-те млн. лв. е условие за споразумение с концесионера. След публикуването на проектобюджета министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски коментира в парламента, че средствата от концесията на летище София може да са достатъчно, за да покрият задълженията на железниците. В края на октомври министърът на финансите Владислав Горанов обясни, че 600-те млн. лв. ще са само първоначална такса и впоследствие частният оператор ще плаща отделна вноска при експлоатацията на летището. „Спекулативно е да кажем колко ще е тя, защото ще е предмет на състезание между отделните кандидати за концесиониране“, уточни Горанов. Той заяви, че подготовката за процедурата от страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е в напреднала фаза, а и към аеропорта вече неформално е заявен интерес от различни оператори. Владислав Горанов също потвърди, че средствата от концесията ще бъдат използвани за решаване на натрупаните проблеми в родните железници. „Можем да приемем, че това е вътрешносекторна сделка в рамките на системата на транспорта“, посочи той. Ефективното усвояване на европейските фондове също е главно приходно перо, защото в проектобюджета е посочено като условие за икономическото и социалното развитие на страната. Със средствата от тях би се ускорил процесът на растеж, биха се създали предпоставки за по-висока заетост, социално включване и териториално сближаване. В документа се посочва, че идейната и техническата подготовка на част от инфраструктурните проекти, които ще се изпълняват през програмен период 2014 - 2020 г., са извършени със средства от оперативните програми, съфинансирани през 2007 - 2013 г., което предполага по-ранно стартиране на тяхната реализация. Взето е под внимание и забавеното одобрение на новите оперативни програми от ЕК и затова се очаква реалният им старт да бъде през 2016 г. Планираните приходи за периода 2016 - 2018 г. по програмите, финансирани от ЕС, включват определения индикативен размер на разходите, които се очаква да бъдат възстановени от ЕК. Очакваните постъпления по години са, както следва: за 2016 г. – 2116,6 млн. лв.; за 2017 г. – 2362,1 млн. лв., и за 2018 г. – 2112,5 млн. лв., е записано в средносрочната бюджетна програма. Регионално развитие Политиката в област­та на регионалното развитие е свързана със създаването на условия за балансиран и устойчив растеж на регионите, както и превръщането им в по-атрактивни места за живеене и работа, подобряването на транспортната свързаност, достъпа до публични услуги, повишаването на трудовата заетост и инвестициите, съхраняването на природната среда и опазването на културната им идентичност, посочва се в законопроекта за държавния бюджет. Той отразява и планираните мерки за подобряване инфраструктурната свързаност чрез изграждане и модернизиране на пътната и ВиК мрежа. Изпълнението на целите по отношение на регионалното развитие ще се осъществява основно чрез финализирането на Оперативна програма „Регионално развитие” и новата ОП „Региони в растеж“. Догодина ще продължи и финансирането на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради в 36 градски центрове. За жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда в бюджета са предвидени 2443,0 млн. лв. Важен елемент за осъществяването на държавната политика в сферата на пътната инфраструктура през следващите години ще бъде подготовката, проектирането и доизграждането на трите ключови автомагистрали „Струма”, „Хемус” и „Черно море”, записано е в нормативния акт. Приоритети в сферата на транспорта са още създаването на модерна и интегрирана инфраструктура по основната и разширената Трансевропейска мрежа на територията на България, както и подобряването на свързаността на регионите чрез модернизиране на пътната инфраструктура. Предвижда се и развитие на железопътните превози като евтини, достъпни и екологични. Ще продължи работата по ОП „Транспорт” на базата на плана за действие за приключването на проектите в рамките на програмен период 2007 – 2013 г., както и по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020”. За ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“, която стопанисва и управлява предоставените й активи – публична и частна държавна собственост, и изгражда, поддържа и развива жп инфраструктурата, са предвидени по 135 млн. лв. на година за периода 2016 - 2018 г. За ангажиментите на НКЖИ в посока реализация на проекти, свързани с европейските транспортни оси и коридори на територията на страната, ремонт и рехабилитация на железопътната мрежа, компанията получава по 105 млн. лв. за 2016 г. и за следващите две години. Финансирането на новите проекти по основните европейски коридори, включени в Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020”, ще се предоставя от Кохезионния и Структурните фондове на ЕС. НКЖИ ще осигурява собствен ресурс само по отделни проекти. Размерът на трансферите от държавния бюджет за ДП „Пристанищна инфраструктура” за прогнозния период също се запазва на нивото от 2015 г. – 11 млн. лв. на година. Разходите Един от ангажиментите на страната ни в перо „Разходи“ е вноската в общия бюджет на ЕС. По години за периода 2016 - 2018 г. тя е, както следва: 1009,7 млн. лв. за 2016 г., 1000,8 млн. лв. за 2017 г. и 1056,1 млн. лв. за 2018 г. В прогнозните данни е включена и допълнителна сума във връзка с очак­ва­ното влизане в сила догодина на Решение на Съвета от 26 май 2014 г. относно системата на собствени ресурси на ЕС (2014/335/ЕС, Евратом), което ще се прилага със задна дата от 1 януари 2014 г. Във връзка с това ЕК ще преизчисли годишните вноски на държавите членки за 2014 г. и 2015 г. По предварителни прогнози на Комисията през 2016 г. България ще трябва да плати допълнително за двете години общо около 33,2 млн. лв. Предвидените пари за държавните служби са в размер на 2046,3 млн. лв. Финансирането за отбрана и сигурност е 3301,4 млн. лв. За сектор „Образование“ правителството предоставя 3121,8 млн. лв., а за „Здравеопазване“ - 3940,2 млн. лв. Парите за социално осигуряване, подпомагане и грижи са 11 897,0 млн. лв. Планираните разходи за лихви по обслужване на дълга, както и за надчисления по държавни инвестиционни заеми са 802,3 млн. лв. Средствата за култура са 580,4 млн. лв. Разходите за икономически дейности и услуги са 5652,8 млн. лв. Те включват и финансирането на политики в област­та на промишлеността и строителството. Ще бъдат подкрепени мерките за създаването и развитието на микро-, малки и средни предприятия, подкрепа на процеса на възпитание в предприемачество, насърчаване създаването на предприятия, базирани на иновативни идеи, и стимулиране на научноизследователската и развойна дейност. Финансовият ресурс ще бъде фокусиран и върху стимулиране на пазарно ориентирани научно-приложни изследвания, предназначени за индустрията и създаване на условия за привличане на частни капитали за финансиране на иновации и подобряване на бизнес средата. Относителният дял на общинските разходи за 2016 г. достига 5,1% от БВП. Средствата за местните власти се увеличават със 176,5 млн. лв., в т.ч. и общата субсидия за делегираните от държавата дейности – със 156,1 млн. лв.; на изравнителната субсидия – с 5 млн. лв.; на трансферите за зимно поддържане и снегопочистване – с 5,1 млн. лв.; на целевата субсидия за капиталови разходи – с 10,3 млн. лв.