Обикновено уроците се учат чрез грешки. Има една максима, че експертът е човек, който е направил всички грешки в точно определена сфера. Анализът на периода 2007 – 2013 г. показва, че сме събрали изключителна експертиза. За радост виждам нейните плодове в начина, по който се подхожда към програмния период 2014 - 2020 г., което ме зарежда с оптимизъм. Ако трябва да говорим за научени уроци, то смятам, че основният е, че предходният период беше лошо планиран - от една страна и заради недостатъчната законова рамка. Някои от нормативните проблеми още съществуват. Имаме все още лош Закон за обществените поръчки (ЗОП), неправилно разписан според мен. Използваме един изключително бюрократичен Закон за устройство на територията (ЗУТ), който спъва инвестиционния процес. Наскоро участвах в международна конференция, на която ме изненадаха английски анализатори с преглед на административната тежест на аналогичните актове в Европа. Нашият ЗУТ беше на предпоследно място от гледна точка на това дали е благоприятен към инвестиционния процес. Ясни са проблемите с липсата на кодификация в областта на вещното законодателство, особено що се касае до собственост на подземна инфраструктура, кадастър и т.н. Това е нещо, върху което трябва да се работи и което е една от предпоставките за успех през програмния период 2014 – 2020 г. „ОПОС 2007 – 2013” беше лошо планирана от гледна точка на началото й. Започна късно и завършва на мускули. Късният старт рефлектира върху качеството на проектите, което пък се отрази върху изпълнението. Това са уроци, които, надявам се, че подходът през програмния период 2014 – 2020 г. ще позволи да бъдат взети предвид. Естествено за строителите остава предизвикателството да изпълнят проектите в кратки срокове, от което следва да работят за повишаването на собствения си капацитет, на човешките си ресурси. Не говоря за техниката, защото багери ще се намерят. Въпросът е да се осигурят качествени хора, които да поемат управлението на ВиК предложенията и да могат да ги реализират в срок. Смятам, че новите програми в известна степен компенсират големия недостатък на предходните, а именно сбърканите цели. Тук ще си позволя критика директно към Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013. При нея липсваше какъвто и да е критерий за целесъобразност и социално-икономическа оправданост на инвестицията. В тази връзка ще ви разкажа истинска приказка за едно българско село. Там бяха реализирани няколко проекта по ПРСР. Всички къщи са водоснабдени и канализирани. Беше изграден прекрасен стадион с 3,5 хил. покрити седящи места и с 11 помощни игрища. Има и закрит плувен басейн. Всичко това щеше да е чудесно, ако беше реализирано някъде, където има повече хора. В селото живеят 700 души, от които 550 на възраст над 70 години. Питам се къде тук е целесъобразността? Това е нещо, което новите програми по дефиниция регулират дотолкова, доколкото размерът на вложенията - например по ПРСР - е ограничен. Няма повече да правим водни цикли за по 20 млн. лв. в села с 1000 души. Бързината при подготовката на проектите при програмния период 2007 – 2013 г. наистина ни изигра изключително лоша шега. Всички строители сме се сблъсквали с некачествени проекти от гледна точка на пропуските, на откровени грешки и т.н. Част от проблемите са свързани с рамката, зададена от управляващите органи като изисквания, на които трябва да отговарят обектите. Задавам си въпроса, защо е необходимо да бъдат изготвени идейни проекти в излишно големи детайли тогава, когато ще се кандидатства впоследствие за изпълнение чрез инженеринг. Правят се изключително подробни количествени сметки, които се приемат за проектни индикатори, и това създава пречки при реализацията. Не трябва да забравяме, че те се изменят при изготвянето на техническия проект. Това създава проблеми на изпълнителите, но и на бенефициентите и на Управляващия орган. За мен успехът на един проект - например изграждането на водопроводна мрежа, се изразява в броя водоснабдени къщи или потребители, а не в нейната дължина. В този смисъл трябва да има по-голяма свобода специално за това, що се касае до предложенията, които се разработват за реализация чрез инженерингови договори. Същото се отнася и за начина, по който се разписват техническите спецификации. Някои от тях са изключително детайлни, а впоследствие при работното проектиране се установява, че не са верни и че трябва да бъдат променени. Всяко изменение ни изправя пред изключително тежката задача да го обосновем. В резултат на което става дума за допълнителен бюджет или за увеличаване на времето за изпълнението. По този начин влизаме в омагьосан кръг, в който строителите искат допълнителни ресурси, а им отвръщат, че искат много. Възлагането на обществените поръчки като елемент от дългия инвестиционен процес е може би най-болната тема. Целта на законодателството и администрирането на процесите са наистина да се провеждат търгове, а не да се създават поръчкови общества. Това за съжаление се случваше с участието на всички - от възложител до строител. Изпатихме си сериозно от създаването на перверзни тръжни документации със смесени критерии за подбор или възлагане, с изключително креативни методики за оценка на тема най-големи идентифицирани рискове, които достигаха до 128. Те биха били прекрасни, ако изпълнителят, който изброява така педантично рисковете, наистина обещава, че ги поема и са за негова сметка. Тогава срещу тях стои реална стойност. А иначе се получава критерий за най-добро есе, което е абсурдно. Стандартизирането на процедурите трябва да обхване всичко - количествени сметки, ценова оферта, даже да се типизират и техническите спецификации. Това ще доведе до яснота и предвидимост на процеса. Ще позволи акумулирането на познания, опит и намаляване на цената на едни бъдещи грешки. През предходния програмен период се сблъсквахме с разнообразни строителни договори. Чест прави на УО на ОПОС, че заложиха на типизирани контракти. Препоръчаха червен и жълт FIDIC и той се прилагаше изключително последователно от бенефициентите. В контраст при ПРСР 232 общини прилагаха, фигуративно казано, 702 различни договора. Тези контракти се разписваха небалансирано с близкоизточния манталитет, че всички рискове трябва да са за сметка на строителите. Те трябва да отговарят за всичко, дори когато дойде финансова корекция заради начина на провеждане на тръжната процедура. Наред с това договорите съдържаха екзотични клаузи, които по цял свят се считат за аморални или незаконни, например ще ти платя, ако ми верифицират плащанията. Това се случва независимо от разпоредбите на Търговския закон. Смятам, че УО трябва да се въздържа от клаузи, които задължават бенефициента, и при липса на финансиране да не спира изпълнението на проекта. При тръжните процедури от строителя се изисква определен финансов ресурс. Това се дължи на факта, че той трябва да инвестира, преди да може да получи плащане, и обикновено този период е около 3 месеца, т.е. един - за реализация, и два - за сертифициране, отчитане и разплащане. В зависимост от големината на обекта сумата, която трябва предварително да осигури строителят, може да достигне 3, 4 или 10 млн. лв. Смисълът за доказване на финансов ресурс не е за покриване на неизпълнение от страна на възложителя. Сроковете за голяма част от обектите бяха нереалистично кратки. Това е в резултат на късния старт на програмите. В други случаи проблемът се дължи на изключително надценени възможности от страна на изпълнителя, за да получи повече точки при оценката. Тук е необходимо категорично повишаване на капацитета и възможностите от страна на строителите за планиране. Моите лични впечатления са, че в България едва ли има и 10 души специалисти, които да знаят какво е това мрежови график и да правят анализ по критичния път, без който не може да се обоснове претенция за удължаване на срока. В този смисъл има огромен вакуум от подобен капацитет. За качеството на изпълнената работата сме виновни строителите и трябва да го признаем пред цялата общественост. Бързахме, но и в много случаи обещавахме, че ще реализираме повече, отколкото възнамерявахме. В техническото предложение се записваха красиви обещания. И първата ни работа след избирането бе да променим например оборудването, което сме предложили. Строителството е изключително динамичен процес и в него единственото сигурно е, че нещо ще се промени. Този риск може да е заради това, че сме открили грешка в проектната документация, в количествените сметки, в техническата спецификация, в предписаната технология, или заради други проблеми, които могат да бъдат създадени от възложителите или от трети лица. Например сред тях са подземна комуникация, археология, невъзможност да се навлезе в строителната площадка заради неизвършени отчуждения. Тези обстоятелства са неминуеми. Големият проблем е какво се случва, когато се осъществят възможните рискове. Анализът на предходния период показва, че те пораждат трудни спорове между изпълнител, възложител и УО. Обикновено над цялото това бойно поле се развява знамето на чл. 43 от ЗОП, който забранява изменения на договора. Членът е олицетворение на правно невежес­тво и противоречи на европейската правна доктрина в областта на обществените поръчки. Слава богу, ще го погребем без почести с приемането на новия ЗОП, който транспонира евродирективите. Но чл. 43 се изтъкваше като аргумент за прилагане на разписаната в договора методика за разпределение на рисковете. Създаваха се проблеми, особено що се касае до пропуски, отнасящи се до проектни грешки, защото разпоредбата на ЗОП не ги считаше за непредвидено обстоятелство и съответно не бяха условие за промяна на договора. Друг е въпросът, че тълкуването, какво е изменение на контракт, не е вярно. Ако един риск е разписан в договора и е упоменато, че е за сметка на възложителя, ако е осигурена сума за непредвидени разходи, то тогава проблем няма, защото правопораждащата воля на страните не се променя. В тази връзка през програмния период 2014 – 2020 г. със съвместни усилия ще се ограмотим взаимно - изпълнители, бенефициенти и управляващи органи, за това как се ръководи строителният процес и за договорите, за да не се стига до изказвания, като например, че законът не търпи грешки. Господ ги прощава, нормативният акт също не ги забранява, а изисква да се вземат мерки. Смисълът е да създадем обществени блага, а не да започваме отначало. Чутото на форума ме изпълва с оптимизъм, доколкото смятам, че сме единомислещи, че чрез стандартизиране на договорите ще избегнем подобни проблеми. КСБ преди шест месеца се обедини около становището, че препоръчва използването на договорите на FIDIC за всички оперативни програми, доколкото контрактите са изпитани в практиката и са относително обективни. Те ще създадат предпоставки за създаването на стабилна трайна договорна култура на всички участници в процеса. Ключовият инструмент за преодоляване на лошите практики и за създаването на добри не е простото разписване на стандарти, а са хората. Всяко зло се поправя само чрез образование. Трябва да се борим срещу липсата на познания. Синът ми е на 5 години и е изключително добър във футбола. Всеки път ме пита дали е такъв и аз му отговарям – не си, но ако продължаваш така, ще станеш. Това е посланието ми към строителите, възложителите и държавната администрация.