Тема

Андрей Цеков: Камарата трябва да създаде институт за разрешаване на строителни спорове

Новият ЗОП е добър, голямото предизвикателство сега е правилникът за неговото приложение, който трябва да бъде приет след широко обсъждане с бранша

Ренета Николова Г-н Цеков, съвсем наскоро се върнахте от Турция, където участвахте в международна конференция. Разкажете ни малко повече за нея. В Истанбул се проведе регионална конференция на Фондацията за алтернативно разрешаване на спорове, която е американска организация, но е представена в цял свят. Целта е промотиране и подкрепа на алтернативни методи за разрешаване на спорове, най-вече в сектор „Строителство“. Организацията има регионални представителства във всяка една държава, включително и в България. Над 200 участници присъстваха на форума. Партньорски организации от българска страна бяха Камарата на строителите и Обществото за строително право. Камарата на строителите в Турция беше домакин на срещата. Имаше много интересни международни арбитри по строително право, сертифицирани медиатори по строителни спорове, лицензирани преподаватели по FIDIC, имаше и представители на държавната администрация на Турция на ниво зам.-министри, големи турски строителни и консултантски фирми. От съседни държави, като Румъния и Гърция, имаше пратеници на браншовите организации на строителите. Като цяло форумът беше широко посетен. Една от основните теми в дневния ред бе преглед на проблемите в региона от гледна точка на строителни спорове и методи за тяхното разрешаване. От българска страна аз направих презентация. Това, което излезе като изводи за състоянието на региона, беше, че има наличие на много строителни спорове, произтичащи от типови рискове, като забавяне на плащания, разминаване относно качеството, претенции за удължаване на срок и допълнителни разходи. Констатирано бе, че там, където нещата са оставени на съдебната система, просто не вървят, разрешаването на споровете отнема години. Процедурите са скъпи и неефективни. Общото между всичките държави, представени на форума, е, че има изключително сериозна необходимост за въвеждане на по-бързи производства за решаване на възникнали противоречия в строителството. Един от методите е чрез комисии за разрешаване на спорове – това е т.нар. adjudication, който в България няма точен превод, но това е един ад хок арбитраж в рамките на конкретен строителен договор. FIDIC използва подобен инструмент. Практически смисълът на въпросния механизъм е, че страните още в началото на сключването на договора определят едно лице, което ще играе ролята на арбитър в спорове между тях. Обикновено това са или опитни инженери, които имат богата практика в управление на строителни договори, или опитни юристи, които дълго време са работили с такива договори. Лицето текущо посещава обекта, запознава се с всички проблеми и в момента, в който възникне някакъв спор между страните, те го отнасят към него за разрешаване. Арбитърът в рамките на 84 дни е длъжен да излезе с решение, което подлежи на незабавно изпълнение. Ако страна откаже да се съобрази със становището, се отива на арбитраж, който в повечето случаи потвърждава решението и разпорежда изпълнението. Откакто през 90-те години този механизъм е въведен в Англия, статистиката показва 87% намаляване на строителните спорове, отнесени към съд. Това само по себе си показва, че е ефективно. От една страна, производството е по-облекчено като формализъм. Няма ги специфичните изисквания към исковите молби и т.н. От друга, в много случаи самият авторитет на една подобна фигура предразполага страните към разбирателство, защото, ако те вярват достатъчно на авторитета на този човек, обикновено се вслушват и в мнението му. Той определя кой е прав и ги мотивира да се разберат. Дава им конкретни решения и това помага. Мисля, че е много удачен институт, който има почва и у нас – както на ниво изпълнител – възложител, така и най-вече на ниво главни изпълнители – подизпълнители, където според мен са най-големите спорове в строителството. Как може това да бъде въведено у нас? Какво трябва да се направи, за да има възможност да се добави в договорите? В договорите това може да се въведе чрез стандартизирани клаузи. FIDIC има подобни. Международната търговска камара също е разработила типови договорни клаузи, които могат да бъдат използвани. Разбира се, това е доброволен институт. Страните трябва да го искат при сключването на контракта и да го уредят в него. Има известен законодателен вакуум в България, но той може да бъде преодолян и без нормативни промени, а по тълкувателен път. И облигационното, и търговското право позволяват да има елементи в договорните отношения, които да се определят по волята на трето лице. Тоест страните са се съгласили, че определени задължения ще бъдат формулирани от едно трето лице. Класически пример е при правен спор трето лице да определи как се разпределя тежестта в спора между страните. Според мен това работи, би могло да се въведе и в България. Има и нужда – тя е осъзната, но не е осъзнат начинът, по който трябва да бъде регламентирана. Необходимо е време, трябва просвещение, трябват и практика, и опит. От години темата за алтернативен вариант за решаване на междуфирмените спорове се обсъжда в рамките на съвети и събрания на КСБ, имаше и идея за създаване на арбитраж. Какво се случва в тази насока? В Камарата категорично има разбиране за необходимостта от подобен инструмент за решаване на спорове. Няма формулирано единно мнение за това, какъв е удачният инструмент. Дискусиите гравитират около разширяване на функциите на етичните комисии или около създаването на отделно специализирано звено за подобни спорове. Аз си мисля, че етичните комисии не са подготвени за подобно нещо. Изисква се сериозно познаване на строителните договори. Такова могат да имат опитни проджект мениджъри, особено с практика в чужбина, могат да бъдат инженери или юристи, които са с добра договорна и строителна култура. Но тези специалисти не са много. Може би е добре да има съчетание – един юрист и един инженер да разглеждат подобен спор. Според мен трябва да се създаде специализирано звено към КСБ. Камарата може да учреди например Институт за разрешаване на спорове за членове на КСБ. Тук обаче трябва да направим едно важно разграничение. Подобно звено не може да има авторитета да работи по спорове между строители и възложители, то не може да решава спорове с държавната администрация. Неговото предназначение трябва да бъде решаването на противоречия между фирми – членове на КСБ. Това би била една добра стъпка, защото ще възпитава добра договорна култура. Когато страните в спора знаят, че има инстанция, която бързо може да определи кой е прав и кой не е, тогава едно решение ще подлежи на незабавно изпълнение. Това ще играе и дисциплинираща роля. Самите ние като строители сме се убеждавали, че колкото и да не обичаме стриктния контрол, в обекти, в които имаме много прецизен инвеститорски надзор, постигаме по-добро качество, отколкото в обекти, в които сме оставени да се самоконтролираме. Методите за алтернативно разрешаване на спорове ще повишат договорната култура и етиката в отношенията между страните. „Институт за решаване на спорове” звучи добре. Да, би могъл да бъде институт за разрешаване на спорове или пък нещо друго. Самото име няма значение. Камарата ще реши как да го нарече, но това име наистина звучи добре. Има много неща, които би следвало да се изчистят, но сред основните е, че като всеки механизъм за решаване на спорове той не може да е безплатен. Въпрос на чиста целесъобразност е дали това нещо би се поело от бюджета на Камарата. Според мен това не е много удачно решение. Обикновено страните, които провокират спорове, понасят разходите. В България идеята е ние да го направим, така че да е по-евтино и по-бързо от държавното правораздаване. Лично аз съм имал опит в международни договори с подобно правораздаване. То не евтино, но е по-изгодно от това да отиде човек на международен арбитраж. При нас не става въпрос цената да бъде както при международни договори – там е около 2000 евро на ден за арбитър. Тук става въпрос за разумни размери на средства, съобразени с обема на вземането, които биха могли да се заплащат в бюджета на КСБ и тя да ги ползва за развитието на института и да се помага на страните. Не трябва да се мисли, че това е панацея, безплатно средство за разрешаване на конфликтите, което ще позволи всеки да се жалва от възложителя си. Искам да стане ясно, че ще бъде за спорове между строителни фирми, които трябва да се отнасят към въпросния институт само и единствено когато са изчерпани възможностите за доброволно разрешаване и когато са обмислени от страните и те са сигурни, че са прави. Ако се въведе абсолютно безплатен, спонсориран от Камарата вътрешен арбитраж, ние ще бъдем наводнени от изключително много неоснователни искания. Тук е хубаво да се каже, че става въпрос не само за имуществени спорове, не само за плащания. Типични примери за подобни несъгласия, са тези относно качеството или обема работа. Обикновено страните, когато се договарят, имат абсолютно различни представи кой за какво се съгласява. Възложителят или главният изпълнител обичайно си мисли, че възлага много повече работа или му се иска изпълнителят да свърши много повече работа. Изпълнителят, от друга страна, има различна визия за ангажиментите си. Причината за това е, че невинаги се разписват ясно заданията към другата страна. Моята практика показва, че обикновено се акцентира върху разработката на текста на договора, а обемът дейности, които изпълнителят или подизпълнителят ще извърши, се дефинира подробно в приложение 1 към договора. Приложение 1 е техническото задание или техническата спецификация. Обикновено това се прави постфактум, ако изобщо се направи. В този смисъл възниква въпросът, за какво са се договорили страните, и предметът на спора е такъв: главният изпълнител казва, че трябва да бъде изпълнена и друга работа за парите, за които са се разбрали. Подизпълнителят казва, че никога не са се разбирали за такова нещо и че няма да го изпълнят. По този начин се губи много време. Главният изпълнител задържа плащането и казва, че няма да плати, докато не се свърши възложената работа. Тогава е много полезен такъв арбитър, който прочита документите и определя кой е прав. Това нещо помага да върви гладко строителството. В големите стандартизирани международни договори има един принцип, който е ясен и трябва да се въведе в България – изпълняваш и спориш. Принципът е такъв, че да не се спира строителството. Главният изпълнител казва: трябва да ни изпълниш допълнително слой изолация. Подизпълнителят спори, че го няма в договора, но принципът е оспорва без да спира работата. През това време се свързва с арбитър, който да реши проблема. Важното е обектът да стане в срок. Логиката е, че строителството е скъп процес. Всеки ден, с който се удължава, носи нови разходи. Това е един пясъчен часовник, в който времето не тече с пясък, а със злато. Става въпрос за голям инженерен състав, който всеки един ден повече на площадката трябва да бъде заплатен. Също има охрана, трябва поддържане на банкови гаранции. Обикновено обектовите разходи, които не са свързани пряко с производството – със заплати на работници, материали или техника, варират между 15% и 25% от стойността на договора. Ако тя е 20 млн. лв., то 5 млн. лв. са само за този състав. За една година на обекта това са 400 000 лв. на месец. Един месец повече са допълнителни 400 000 лв. Като зам.-председател на Камарата Вие отговаряте за една от най-сериозните сфери – законодателството. На Петата национална конференция „ОПОС и Програмата за развитие на селските райони – в преход към новия оперативен период” Вие казахте, че на същата среща в Турция се оказало, че сравнявайки законите, по които работят страните, нашият ЗУТ се намира на предпоследно място по административна тежест. Работна група с подкрепата на КСБ изготви проекти на три нормативни акта, които решават до голяма степен сега съществуващите проблеми. Докъде стигнаха те? Ако има нещо хубаво в ЗУТ, то това е, че го познаваме. Свикнали сме да работим с него. По принцип човек и с фашизма, и с тоталитаризма свиква и с времето започва да му харесва, защото няма друг избор. Всички сме живели в тоталитарно време и знаем, че се свиква. Човек трудно се решава да направи крачка към промяна. ЗУТ обаче определено е тежък закон. Анализът показва, че повечето държави се отнасят доста по-либерално по отношение на по-прости строежи. За една къща в Англия не са необходими почти никакви разрешения. Правиш я. Идва инспекция и ако не си изпълнил правилата, трябва да я събориш. Толкова. Няма предварителни съгласувания. Рискът е при строителя и инвеститора. Като не са спазени законите, всичките последици са при тях. Докато при нас за една къща от 35 квадрата трябва да се минат огромен брой съгласувателни инстанции, преди да се стигне до разрешение за строеж. Това е само един пример. Обикновено когато законите се разписват по толкова обременителен начин, се предполага, че зад това стоят две презумпции. Или тотално недоверие към участниците в процеса, т.е. презумпцията, че те са правонарушители и няма да спазят закона, или се разписват подобни административни прагове с цел генериране на корупция. Други причини няма, кой каквото и да обяснява. Ако се премахнат определени стъпки в предварителния контрол, а се мине само на последващ засилен контрол, то той трябва да е безкомпромисен. Трябва да се направи по начин, който не позволява заобикаляне на закона. Тоест да не се случи така, че някой е направил незаконен строеж и впоследствие този строеж бива узаконен. Също така държавата трябва да има средства, чрез които да принуди инвеститорите и изпълнителите да разрушат неправомерно построеното. Всеки има застраховка „Професионална отговорност”. Реализира се тази застраховка и се събаря за сметка на строителя. А той си търси парите от инвеститора. Според мен е нужна категорична реформа на ЗУТ. А какво се случва със законите, разписани от Камарата? Те бяха създадени по немски образец с идеята най-малкото да послужат за едно много широко обществено обсъждане и един експертен разговор между администрацията и строителния бранш относно реформа в сферата на административното строително право. Доколкото ми е известно, от страна на държавата няма реакция на този етап. Това е неудовлетворително, защото считаме, че е редно най-малкото един дебат да бъде проведен по тази тема. ЗУТ е лош и трябва да бъде сменен със съвършено различен закон. Може би Камарата трябва да инициира една дискусия – да покани факторите в държавата и да се сложат на масата тези законопроекти? Такива разговори са водени нееднократно. Има единомислие от всички страни, че законът не е добър, и то най-вече в частта за строителството. В частта за устройство на територията аз не бих си и позволил да коментирам. Темата е специфична и нас като строители не ни засяга пряко. Въпреки че в много случаи при стартиране на строителството ни създава пречки, защото процесите по устройство на територията са също толкова мудни. Всеки знае какъв ужас е, ако му се налага да се занимава с един нерегулиран имот и да го вкара в регулация. Така че има единомислие в бранша и е време да бъдат създадени работни експертни групи. Може би трябва да се възобнови темата чрез кръгла маса, на която да бъдат направени конкретни презентации за проблемите, които ни създава ЗУТ. Той създава проблеми и на строителите, и на държавата. Факт е, че администрацията има страхотни затруднения, които й пречат да реализира големи проекти по оперативните програми. И част от тах се коренят в ЗУТ. Естествено, една такава реформа винаги поражда резистентност. Хората се притесняват от промяната, но е крайно време да премахнем бюрократизма от правната уредба в тази сфера. Камарата подкрепи и препоръча използването на договорите на FIDIC. УС се обедини, че те са един добър вариант за използване при търговете през новия програмен период. Обществото за строително право ще работи върху специфичните условия. Бихте ли обяснили малко повече за това? Според мен най-хубавото нещо е, че има абсолютно единомислие в бранша, като не говоря само за строители, но и за проектанти, държавна администрация, надзорници и дори отделни личности. Необходима е стандартизация, която да обхваща няколко етапа – стандартизирани тръжни процедури – от гледна точка на документация и от гледна точка на критерии за оценка на предложенията, и типови договори. FIDIC е решение за уреждане на договорни отношения, изпитано дълги години. Последните 50 – 60 г. целият свят работи по FIDIC. Контрактите не са идеални, но са много балансирани, имат малко недоизпипани неща като всяко човешко творение, но предимството им е, че наистина са международно познати, авторитетни, справедливи и в този смисъл е трудно някой да излезе и да каже, че те защитават точно определени интереси. Не приемам, че те фаворизират изпълнителя. Напротив – FIDIC преди всичко фаворизира възложителя. Ние като строители сме доволни от това, защото то е безкрайно по-справедливо от някои „творения”, разписвани от общинските администрации. Отделно контрактите по FIDIC следват логиката на строителния процес. Те не я нарушават, а реално възпроизвеждат на един договорен език цялата палитра отношения, които се въртят около трите стълба на договора – срок, цена и качество. FIDIC работи с този триъгълник, и то по логичен начин. А той е, че ако една от страните на триъгълника се промени, поне още една се променя. Ако се увеличи срокът, се увеличават разходите. Ако се увеличи качеството, се увеличава цената. Това нещо помага, защото въвежда логика в процеса, противна на тази, която сме свидетели да се разписва. Например увеличава се срока, но не се плаща нищо повече или налага се да се свърши по-голям обем работа без да се подобри качеството - и пак не се плаща нищо повече. Това са алогизми и противоречат на действащото ни право по принцип. Възложителите се заблуждават, че могат с едни безобразни клаузи да изменят вече разписани отношения. Крайно време е да се стандартизира процесът. В този смисъл FIDIC се състои от едни книги в различни цветове, които са утвърдени от Международната федерация на инженерите консултанти за различни типове проектна реализация – чисто строителство, за инженеринг, за малки обекти или за концесии. Ние сме се спрели на Жълтата и Червената книга. Жълтата е за инженеринг, а Червената е за чисто строителство. Към тях се препоръчва да се разписват специфични условия, които да съобразят общите условия с националното законодателство. Това е за определени специфики. Например Глава 10 на FIDIC се занимава с предаване на обект. Разбира се, всяко национално законодателство си има своите характерни процедури и в този смисъл Глава 10 трябва да бъде изменена така, че да е съобразена с тях. Това са особеностите. По същия начин във Втора глава има откриване на строителна площадка. Разписани са логични стъпки, но трябва да бъдат синхронизирани с националното законодателство. Това е смисълът на създаването на специфични условия и тяхното разписване. Камарата и Обществото за строително право съвместно работят по специфичните условия, така че FIDIC да бъдат съобразени с нашите закони. Това ще бъде изготвено до края на декември, след което трябва да се съгласува с държавната администрация. Искрено се надявам, че тези договори ще бъдат наложени като стандарт във всички обществени поръчки. Чувал съм коментари от страна на министерствата, че не могат да задължат бенефициентите по оперативни програми, примерно общини, ВиК или органи на държавата, да използват тези контракти. Няма такова нещо, защото този, който дава средствата, той определя и договорите, и условията. Министерството на регионалното развитие и благоустройството може да задължи всички бенефициенти. Министерството на околната среда и водите го направи през изминалия период и мисля, че това беше едно правилно решение. Всичко зависи от държавата. Тя ще е най-големият ползвател на това стандартизиране, защото ще може да обучава една администрация по еднотипен начин. Ще може също така да изгради култура за управление на проекти и да се защитава безкрайно по-добре при одити от страна на европейските контролни органи. Тя е най-големият бенефициент. Също така може да се отиде в друга крайност. На конференцията в Истанбул разговарях с румънските колеги. При тях подходът, който е съгласуван между държавата и браншовите организации, е условията на FIDIC, леко модифицирани, да се възпроизвеждат в наредба. Тази наредба да регламентира строителните договори в областта на обществените поръчки. Това е по немския модел, който обаче не е стъпил на FIDIC, а на общи условия. Реално тогава строителният договор между държавата и главния изпълнител, колкото и да е голям обектът, представлява страница и половина. В нея се посочва, че за всички въпроси се прилага определена наредба. Всичко е ясно и точно. Това може да е подход и в България. В тази връзка ние сме изразили мнението си пред държавната администрация, и то на различни нива. Имаме подкрепа за идеята от много инстанции, но смятам, че е време да организираме една среща, на която да присъстват Камарата и всички браншови организации в сферата на строителството, за да покажат, че поддържат този подход. Нека да има и представители на държавната администрация, които да изразят становището си. Тази среща е най-логично да е под егидата на министъра на еврофондовете Томислав Дончев. Смятам, че това трябва да стане най-скоро. Новият програмен период е на вратата. Новият ЗОП трябва да бъде приет и транспониран, за да влезе в сила от април 2016 г. Според мен огромна част от проблемите ще бъдат решени чрез един стандартизиран договор, който да обедини около себе си и администрацията, и строителния сектор. В противен случай ще имаме големи проблеми. Същото се отнася и за стандартните тръжни документации. Там проблемът е по-сложен. Ясно е, че не може да има абсолютно идентична тръжна документация за всички типове проекти, но администрацията я иска. Това се чу на последната конференция на КСБ и вестник „Строител“. Изключително необходима е на администрацията. Тук смятам, че трябва да има доста полезни ходове, защото съществуват много големи международни институции, които са разработили и проверили в практиката стандартни типове тръжни документации. Най-добрият пример тук е Световната банка. Европейската комисия също има създадени такива, макар че аз не съм напълно удовлетворен от качеството на техните типови документи. Би могло да се направи още една съвместна инициатива на бранша и държавната администрация за изготвянето на пълна стандартизация на документите. Тоест да се знае, че обстоятелство „Х“ се удостоверява с декларация 27. Тя от своя страна е еднаква 30 години напред и е само в един вид. Формата на банкова гаранция е една и съща, формата на ценова оферта е една и съща. Това се отнася и за техническото предложение от гледна точка на съдържание и глави. Така ще се спестят много време и разходи по съставяне на офертите, защото по този начин човек ще знае всичко. Има декларация и само попълва нужното. Така и за общините ще е по-лесно, защото те често обясняват, особено по-малките, че нямат капацитет ... Стандартизацията по принцип намалява фактора грешка. На конференцията прозвуча и нещо още по-интересно в дискусия между Малина Крумова и Яна Георгиева. Става дума за необходимостта от уеднаквяване на методите за управление на проекти. Всяка оперативна програма в миналото разписваше определена методика и дадени инструкции към бенефициентите как да управляват проектите. Те често се различаваха. А строителството е един процес. Той се подчинява на едни закони. Има си разработени стандарти, международно признати, които според мен трябва да бъдат въведени след съответната адаптация. В този смисъл Project Manager Institute е може би най-голямата организация в света, която разработва стандарти. Тя има такъв и за управление на строителни проекти. В него са разписани функциите и задълженията на всички участници – изпълнител, възложител. Кой какво прави, в каква последователност. Какви документи трябва да бъдат създадени. Това според мен би затворило по един логичен начин цикъла. Тоест стандартни тръжни документи, стандартни строителни договори, стандартни правила за управление на проектите. Последното, което би останало, е утвърждаването на единни етични правила в бранша. И накрая, завършекът на всичко - една по-ефективна система за разрешаване на спорове. По този начин се обхваща целият строителен процес, и можем да говорим за реинженеринг на строителния бранш. На дневен ред е новият ЗОП. Камарата подкрепи проекта на Министерски съвет. Той е внесен в Народното събрание. Сигурно ще има промени, но тъй като се опира върху европейските директиви, едва ли те ще са големи. Въпросът е как ще бъде разписан правилникът или наредбата за неговото приложение. Законът наистина е хубав, защото без излишен креативизъм е добре разписана европейската директива, но той има нужда от детайлизиране. Като принципи и рамки е страхотен, но е необходим правилник, който да регламентира процедурите. Той е най-важният и определя как ще се провеждат търговете в рамките на закона. Тук вече е важно това, което ще се изготви. Дали ще се разпише по един доволно либерален или консервативен начин, дали ще се предвидят всички възможности, които биха позволили изкривяването на една процедура. Създаването на този правилник е предизвикателство. Безспорно Агенцията по обществените поръчки (АОП) трябва да го осъществи. Не смятам, че е редно да го прави строителният бранш. Първообразът е необходимо да дойде от АОП и след това да се проведе много широко обществено обсъждане в рамките на браншовите организации. За мен е задължителен отделен раздел по отношение на поръчките в строителството. Не може да има стандартна процедура и за поръчка на кламери, и за строителство на атомна електроцентрала. Няма как да стане. В тази връзка имам някои опасения. Вече е декември. Законът трябва да влезе в сила до април 2016 г, а е минал само на първо четене в Народното събрание. Законът не може да работи без правилник. А да да влезе той в сила, трябва да се организира сериозно обсъждане. Нужно е заимстване на опит и идеи от строителния бранш, а и от всички публични институции, които възлагат обществени поръчки. Тук и общините имат думата, защото те са правили най-често грешките. Ако този правилник не излезе „утре“, както се казва, няма да остане време. В бързината се притеснявам да не бъде приет един недомислен документ, което ще даде лош старт на новия закон. Като Камара апелираме отново и ще потърсим среща с държавните институции, в която да се включат и представители на целия строителен бранш, за да обсъдим какъв е екшън планът и каква е стратегията за влизане в сила на тези актове, така че да не прескочим обсъждането. Тук ще си позволя да кажа: искрено се надявам, че този правилник няма да ни бъде даден за мнение, както се е случвало с други документи, на 19 декември с указание да се предложи позиция до 3 януари. Надявам се да не се случи така, защото това би предотвратило възможността от реален дебат. Поради тази причина среща е необходима, и то до месец, важно е да седнем на една маса и всеки да изрази притесненията си и да сподели опит. Мисля, че това ще е един наистина добър подход, защото сигурно 80% от финансовите корекции, които дойдоха през миналия програмен период, бяха за неправилно прилагане на процедури за провеждане на обществени поръчки. Да разбирам, че началото на 2016 г. ще е динамично по отношение на законодателството? До април следващата година ЗОП е основният приоритет. Сега изграждаме къщата, в която ще живеем в следващия програмен период. Ако днес проектираме и градим нефункционално, ще се спъваме 4 години. Нека да го направим като хората.