Тема

ЕС влага 70 млрд. евро за развитие и растеж през 2016 г.

Мирослав Еленков „Няма да има орязване на еврофондове, които касаят България.” Това заяви зам.-председателят на Европейската комисия с ресор „Бюджет и човешки ресурси” Кристалина Георгиева по време на дискусията „Да! На българската икономика”. На събитието присъстваха премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът по европейските фондове и икономическа политика Томислав Дончев, министрите на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, на финансите Владислав Горанов, на околната среда и водите Ивелина Василева, на икономиката Божидар Лукарски и на земеделието и храните Десислава Танева. В него участие взе и изп. директор на КСБ и зам.-председател на КРИБ инж. Иван Бойков. Кристалина Георгиева представи основните аспекти в бюджета на Европа за следващата година, които според нея дават възможност за стабилност и растеж на отделните държави. „Няма риск и за отлагане на плащанията, дължими за 2016 г.”, категорична бе тя. Коментарът й беше във връзка с опасенията, че заради отделения от ЕС допълнителен ресурс за бежанската криза могат да бъдат ограничени средствата по оперативните програми. Вицепрезидентът на ЕК посочи, че догодина ще има около 70 млрд. евро за икономическо възстановяване, развитие и растеж и България също ще получи това, от което има нужда. „Имаме политическа стабилност у нас”, отчете Георгиева и добави, че правителството ни работи на принципа „помогни си сам, за да ти помогне и Брюксел”. „От 1 януари насам тази година България е втората страна по усвояване на европейски средства. Ако някой ми беше казал, че това ще се случи, щях да отвърна, че е „сън в лятна нощ”, допълни вицепрезидентът на ЕК. Кристалина Георгиева е убедена, че страната ни трябва да продължи да използва еврофондовете. „2016 г. е важна – това е времето да се заявим като хора, които могат да натискат педала на газта и в ранните години на програмния период”, коментира тя. Вицепрезидентът обаче предупреди бизнеса, че Европа ще съблюдава по-внимателно не само какво е нивото на усвояването, но и какво е качеството на проектите, финансирани с европейски пари. С поглед към случващото се в Европа и света вицепрезидентът на ЕК призна, че има ерозия на доверието в ЕС, и определи като тревожна новата разделителна линия между страните на базата на „стари и нови държави”. „Светът влиза от криза в криза. Досега Европа показва, че намираме решение, когато ножът опре до кокал. Ние сме 507 млн. души, 20% от световната икономика, имаме финансовите и човешките ресурси да се справим. Трябва да имаме и волята да го направим”, заключи Георгиева. Премиерът Борисов обърна внимание на приетия Бюджет 2016 за страната ни. „Той отговаря на много от исканията - в образованието са отпуснати допълнително 130 млн. лв., в сферата на отбраната - също, в тази на сигурността, социалните плащания, за музеите”, изброи той. Борисов подчерта, че целта е догодина да бъде постигнат бюджетен дефицит в размер на 1,5%. Премиерът отчете като успех за страната ни изграждането на магистрали и жп линии, както и строителството на нови пречиствателни станции. „Чрез проекти може да се стимулира строителният бизнес, каза още Борисов. Щети могат да си нанесат изпълнителите само ако не си реализират проектите както трябва. Досега няма една магистрала, която да е пусната без поправки“, коментира Борисов. „Асфалтът ще го мерим и няма да има компромиси. Така че хитринки няма да минат. От бизнеса трябва да знаят, че най-големият враг могат да си бъдат те, ако се опитат да хитруват“, каза още той. Премиерът не пропусна и мерките за енергийна ефективност и националната програма за саниране на жилищните сгради. „Блоковете стават хубави, хората много им се радват”, отбеляза той. Борисов коментира и ситуацията в енергетиката, като изтъкна, че Националната електрическа компания излиза на месечна печалба. „Най-малкото сме ги спрели да затъват”, подчерта той. Друга тема в коментара на премиера бяха санкциите на Европейския съюз срещу Русия. „Те дадоха достатъчно загуби за всички. Като част от ЕС ги спазваме, но това не означава, че ще сме щастливи, ако продължат безкрайно”, призна министър-председателят. Относно бежанската криза Борисов благодари на предишното правителство за започването на изграждането на съоръжението по границата. Предстоящата 2016 г. да е интензивна по отношение на усвояването на еврофондовете от България. Такава задача си е поставило правителството, а вицепремиерът Томислав Дончев в рамките на изказването си на форума я определи като най-голяма пред българския бизнес. Дончев си пожела и през следващата година страната ни да усвоява поне толкова европейски пари, колкото и през тази. Вицепремиерът сподели, че преди година, когато са го попитали каква е най-тежката задача за правителството, той е отговорил: „Стабилността да върви заедно с реформите”. „Днес обаче това ми се струва възможно, което означава, че сме се справили”, посочи Томислав Дончев. „Каква ще бъде 2016 г.? Надяваме се по-добра от 2015 г. Надявам се и всички да можем да плуваме добре в морето от възможности“, изтъкна още той. Като друга задача Дончев посочи увеличаването на вътрешното потребление. Вицепремиерът обърна внимание и на това, че голяма част от секторите у нас работят под потенциала, който имат, и заради това трябва да се търсят нови пазари. „Пет са основните приоритети пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които сме си поставили за 2016 г.“. Това заяви министър Лиляна Павлова. Сред най-важните задачи пред ръководеното от нея ведомство е успешното приключване и разплащане на проектите по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 - 2013” и стартирането на новата ОП „Региони в растеж”. 70% от безвъзмездната финансова помощ по нея вече са отворени за усвояване към общините като основен бенефициент. Министър Павлова отбеляза, че 12% от бюджета на програмата, или 370 млн. лв., са на разположение на бизнеса под формата на финансов инженеринг в рамките на пет специализирани фонда на принципа на инициативата JESSICA, която беше изпълнявана досега. През изминалия програмен период с бюджет 66 млн. лв. по програмата са активирани, мултиплицирани и привлечени инвестиции в размер на 260 млн. лв. Очакванията са със средствата по новата в размер на 3 млрд. лв. да се осигурят допълнително около 1 млрд. лв. от бизнеса за регионално развитие под формата на публично-частно партньорство в областта на туристическата и градската инфраструктура, индустрията и др., като средствата достигнат 4 млрд. лв. до 2020 г. Като втори приоритет министър Павлова посочи водната реформа и инфраструктура. „До края на януари - февруари догодина промените ще са изцяло завършени”, информира тя. До момента са реализирани редица стъпки и действия, включително реформа в регулаторния орган и окрупняването на сектора във водни асоциации. През новата година предстои разработване на прединвестиционните проучвания за 16 от областите в страната, в което може да се включи и бизнесът. Павлова съобщи, че ще бъде създаден специален фонд и за водна инфраструктура с капитал около 250 млн. лв. от новата ОП „Околна среда”. Целта е отново да се стимулира публично-частното партньорство в два вида проекти - за съфинансиране от банковия сектор и финансовите институции, и за проекти, свързани с енергийна ефективност, когенерации и бизнес проекти в областта на водоснабдяването. Третият приоритет за министерството е пътната инфраструктура. Регионалният министър отбеляза, че и догодина ще се разчита на максимално усвояване на еврофондовете за ремонт и строителство на пътища. Акцент ще бъдат и усилията на държавата да въведе ТОЛ система, като по-справедлива, с повече приходи за реинвестиция в пътната инфраструктура. Реформата в кадастъра също е важен акцент в работата на МРРБ догодина. Основната цел е в партньорство с бизнеса и Министерството на земеделието и храните да се осигури по-пълно покритие на страната с кадастрална карта. „Наливането на картата на възстановената собственост в общ единен регистър ще позволи да предоставяме по-качествена услуга в електронен вид за бизнеса“, обясни министър Павлова. Националната програма за енергийната ефективност на жилищните сгради е петият приоритет, по който ще се работи. Министърът информира, че към момента са одобрени 2800 сгради, в които да се реализират мерките. Лиляна Павлова призова бизнесът да се включи по-активно в решаването на проблемите около ОПРР, особено по мярката „Енергийно обновяване на българските домове“, която финансира с европейски средства монтирането на топлоизолация. В МРРБ има множество сигнали за фирми, които не искат да работят или работят некачествено, заради което има риск да не бъдат завършени част от сградите с европейско финансиране. „Нашето категорично изискване е за качество на строително-монтажните дейности, особено когато е с безвъзмездна инвестиция“, обърна се министър Павлова към представителите на бизнеса. Тя напомни, че програмите за саниране са стартирани и като подкрепа към малкия и средния бизнес, но на много места малките фирми нямат нужния капацитет, като скелета, работници, механизация, а често предявяват и претенции за удължаване на сроковете. „Искаме да подкрепяме малките и средните предприятия, но виждаме, че те нямат възможности, затова трябва да намерим най-доброто решение на проблема“, призова Павлова членовете на КРИБ. Министърът напомни, че по националната програма за енергийна ефективност, където има и конструктивно укрепване на сградите, инвестицията от държавата е за около половин милион лева на жилищен блок, което я прави по-добра програма от европейската. „Разчитаме изключително много на качествено свършена работа, защото инвестираме 1 млрд. лв. и имаме възможност за още 1 млрд. лв., но трябва да влагаме пари в качество, в сигурност, да докажем ефективност и висок стандарт“, заяви министър Павлова. „Държавата няма как да строи частни жилища, но може и трябва да подкрепя с политики изграждането на нови с всички стандарти”, коментира още тя в отговор към представител на бизнеса, който попита за такава възможност. Павлова обясни, че в разработената от МРРБ „Целенасочена инвестиционна програма за слаборазвитите региони” има мярка за строителство на жилища - като подкрепа за бизнеса и младите семейства. Министърът на финансите Владислав Горанов коментира приетия Бюджет 2016. „Вярвам, че България ще се възползва от предимствата си и темповете на растеж ще продължат да се повишават“, каза той. „По отношение на ръста на икономиката бюджетът има пасивна роля. Погледнато доктринално - документът е подкрепящ растежа”, каза той. Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев репликира, че в бюджета са предвидени повече пари за министерства, които не правят реформи.