В Северозападна България ще изграждат индустриални паркове и пътища

Свилена Гражданска В подкрепа на изоставащите райони в България от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) предлагат повече публични инвестиции и данъчни облекчения. Това е заложено в проекта на Целенасочената инвестиционна програма (ЦИП) за интегрирано развитие на изоставащите райони в България – Северозападна България (СЗБ), Родопи, Странджа и други погранични, планински и полупланински слаборазвити райони. Тя е изготвена от „Национален център за териториално развитие“ ЕАД въз основа на спечелена обществена поръчка, обявена от МРРБ. Основната поставена цел в документа е повишаване на заетостта на населението и привличане на средства в икономически изоставащите територии на страната. Предвиденият срок на действие на ЦИП е най-малко десет години. Той ще съвпадне с програмния период 2014 – 2020 г. и ще продължи в следващия, до 2026 г. От експертите се очаква тя да действа и след това, тъй като някои от мерките, заложени в нея, са с дългосрочно въздействие. Целенасочената инвестиционна програма е фокусирана върху най-изостаналите в социално-икономическото си развитие и географски необлагодетелстваните територии, обхващащи 148 общини, които включват 53,7% от територията на страната и 29,2% от населението й. В три броя на в. „Строител“ ще ви представим предложените мерки за развитие на районите. Пълният текст на ЦИП е качен на форума на изданието – https://vestnikstroitel.bg/phpbb/. В Регионалния план за развитие на Северозападния район (СЗР) за периода 2007 – 2013 г. се отчита трайна тенденция на изоставане на СЗР сред регионите от ниво 2 както в страната, така и в Европейския съюз (ЕС) по ключовите социално-икономически показатели. Сред основните му проблеми са слабата икономика, драстичното намаляване на броя на населението, ниското ниво на заетост и доходи, вкл. обезлюдяване, и т.н. Постигнатият икономически напредък на СЗР през периода 2007 – 2013 г. е силно ограничен. Предприети са мерки, които целят по-ефективни резултати, но те са недостатъчни като обем и като въздействие. Негативните тенденции са характерни за целия район и на това основание в обхвата на ЦИП са включени петте области – Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч, с 51 общини. Бюджетът на Целенасочената инвестиционна програма за Северозападна България се оформя от средствата по новите ОП „Региони в растеж“, ОП „Околна среда“, Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОПНОИР). Ще се осигури финансиране и от държавата и общините, като ще се търсят и частни инвестиции. Експертите са определили общо 171 проекта с идентифицирани източници на средства за 953 985 хил. лв. Има още 100 предложения за близо 3 348 945 хил. лв., за които не е ясен начинът на финансиране. Бъдещата визия Подпомогнат от ЦИП, оползотворявайки потенциала на р. Дунав, плодородните земи, атрактивното природно и културно наследство и трансграничното съседство, СЗР достига средните национални показатели в икономиката, привлича младите хора и акумулира енергия за позитивно развитие. Но за да се постигне тази визия, е необходимо да се предприемат редица мерки. Стратегическият пакет на документа съдържа три цели със съответни приоритети, конкретни действия и проекти. Първата задача е съживена икономика. Основната потребност на СЗР е от работещи конкурентоспособни предприятия – както високотехнологични, така и конвенционални, ангажиращи и по-нискоквалифицирани кадри. Главният инструмент за привличане на желаните инвестиции е необходимата инфраструктура – индустриален парк, изграден от държавата или общините, където фирмите могат да наемат терени и сгради и да развиват дейността си. Това е нужно, тъй като ще осигури по-висока добавена стойност, доходи и работни места. Постъпили са редица предложения от страна на общините за строителство на индустриални паркове и за създаването на клъстери от преработвателните предприятия. Повечето идеи са в сферата на публичните инвестиции, но има и значителен брой за публично-частно партньорство (ПЧП), както и частни проекти. На този етап са селектирани 10 проектни предложения за индустриални, технологични и логистични паркове, разположени, освен в областните центрове, в Лом, Белене, Козлодуй, Мизия и Бяла Слатина. Тези зони могат да привличат както големи инвеститори, така и малки и средни предприятия (МСП), които да бъдат подпомогнати да модернизират производството си. Наличието на индустриални и технологични паркове ще подкрепи и интелигентната специализация. Подходящи за създаването им са терени с добра транспортна достъпност за осигуряване на връзките с пазара и доставянето на суровини. В програмата е предвидена мярка, която да съдейства на компаниите и заетостта чрез публични инвестиции в бизнес зони и инкубатори, пазари, рибарски пристанища и друга речна инфраструктура и в работещи индустриални зони. Тук попадат предложения главно на малки общини. Сред тях са изграждане на рибарско пристанище в Белене, на рибарски селища и лодкостоянски в с. Загражден и с. Сомовит и др. Мярката е насочена в подкрепа предимно към МСП и микропредприятия. Целите са разширяване на производството и откриване на работни места, внедряване на нови продукти и иновации. По следващата мярка - „Технологично обновяване, изграждане на нови предприятия“, са обединени инвестиционни инициативи за нови производствени мощности. Техни носители са предимно частни субекти и ПЧП, но има и кандидати за т.нар. социални предприятия, които по правило са публична инвестиция. На този етап са селектирани общо 11 проекта, предложени от дисперсно разположени в района общини. Следвайки опита на аналогични програми в други европейски страни, стратегията на ЦИП залага и на пакет от „меки“ мерки, създаващи реални и осезателни стимули за бизнеса в района. Сред тях са преференциални данъчни ставки за местни фирми от първичния и вторичния сектор на икономиката за първите три години от съществуването на нова стопанска единица. Предвидена е субсидия върху лихви по инвестиционни кредити, като минимумът ще е 30%, а максимумът – 50%. Безлихвени заеми ще осигурява Целевият инвестиционен фонд за МСП. Според експертите най-значимият ресурс на района е плодородната земя. Освен за частни проекти, ПРСР отрежда значителен ресурс и за публично инициирани намерения в подкрепа на изостаналите сектори. На този етап е регистрирано едно проектно предложение за изграждане на модерен масив за интензивно зеленчукопроизводство в рамките на ПЧП в Лом. Идеята би могла да се реплицира във всички общини на района, в които има подходящи условия и инвестиционен интерес. Предимството на предложението е осигуряването на работни места за хора с по-ниска степен на образование. Има предложение за направата на общинско предприятие за посадъчен материал в Роман. Изпълнението на идеята не изисква допълнителни инвестиции за преквалификация на работна ръка, което прави мярката особено подходяща за СЗБ. В документа са записани и частни проекти, касаещи животновъдството. В контекста на ЦИП по­мощ­та се насочва към публични и публично-частни инвестиции в обслужваща инфраструктура. Пример е селектираният проект за изграждане на пчеларска лаборатория и пчеларска борса в Лом. В програмата не е забравено и биологичното земеделие. Засега „Насърчаване на биологично земеделие и прилагане на агроекологични мерки в Бойчиновци“ е единствената регистрирана идея. Нормалното стопанско ползване на земеделските земи и горите изисква развита и добре поддържана мрежа от полски и горски пътища. Подобни заявки се съдържат в предложения от Видин, Долни Дъбник и с. Бойница, но те биха могли да се мултиплицират за всички общини в района. Логическата верига на планираната подкрепа в аграрния сектор се затваря с научното обслужване – най-надеждния фактор за създаване и реализация на успешни бизнес планове. Добър пример е идеята от Кнежа за създаване на регионален агроцентър за професионално обслужване на земеделски производители. Валоризирането на природното и културното наследство чрез продаваеми туристически продукти е непостигната цел не само за този район. Доказателство за големите надежди за развитие на туризма са многото проектни предложения (над 40) на съставните общини и съответните областни администрации. Следвайки тематичната им насоченост, те са групирани в 3 мерки – „Обекти/атракции“, „Маршрути/инфраструктура“ и „Продукти“. Ще се инвестират средства в експониране на археология, обновяване на музеи и други туристически обекти за обогатяване на предлагането в района. Според експертите екопътеките и ландшафтните паркове са утвърждаваща се форма за представяне на атрактивното природно наследство. Освен пешеходните маршрути съществуват и така наречените наследствени пътеки, включващи предимно обекти от културното наследство, тематично композирани в пространства с регионални мащаби. Примери за такива са „Виа Траяна Балканика“, „Православни манастири в Северозападна България“. Може да се развива СПА туризмът в общините Летница, Троян, Априлци и Тетевен. Проектните идеи за туристически продукти варират от ограничено локално предлагане (като „Магията на чипровските занаяти“) до регионални композиции, като „Римска крайпътна станция Ад Путеа”, с. Рибен, област Плевен, „Античен град Улпия Ескус” до с. Гиген и крепостта Сторгозия до Плевен. В преследване на ясната цел „квалифицирани кадри за съживена икономика“ ЦИП оставя на другите планови документи проблемите на ниските нива на образование, фокусирайки се само върху създаването и осигуряването на специалисти. Логиката на интервенциите по тази цел се вписва в три направления. Първото е привличане на изградени специалисти в желани сфери чрез осигуряване на жилище. Притеглянето на бъдещи специалисти - ученици и студенти, чрез стипендии срещу завръщане в района е втората посока. Последната е повишаване на качеството в образованието – чрез обновяване на оборудване и учебни програми в професионалните училища, както и чрез укрепване на базата за висше образование в съответствие с разработените и приети от МОН стратегически документи и Методологията за приоритизиране на обектите на образователната инфраструктура за територията на Република България. Науката и образованието са незаменими фактори за растеж и икономическо развитие. ОПНОИР ще бъде ключовият инструмент за постигане на националните ангажименти по стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Постъпилите на този етап общински предложения (с ограничен обхват и количество) са групирани в 2 мерки: Мярка 2.7.1. Обновяване на оборудване и учебни програми в професионалните училища В предишния планов период по-голямата част от образователната инфраструктура получи ресурс за обновяване (включващо и енергийно саниране) на сградния фонд. В пряк интерес на целенасочената инвестиционна програма е повишаване на качеството в професионалното образование. В този контекст мярката е ориентирана не към обновяване на сградния фонд, а към оборудването и учебните програми. В периода на изработване ЦИП е регистрирала 4 проекта в тази сфера (във Враца, Априлци, Тетевен и с. Хайредин). Мярка 2.7.2. Укрепване на базата на висшето образование Отдавнашна идея е разкриване на ВУЗ във Видин. Валидна е закономерността, че наличието на висше учебно заведение е мощен фактор за развитие на съответния град. В контекста на Дунавската стратегия и разширяващите се възможности на трансграничното сътрудничество могат да се добавят още аргументи в полза на университет в тази локализация. Актуалността и потенциалът на идеята са мотиви за подкрепата и включването й в ЦИП. Тя се нуждае от допълнително проучване относно обвързаността на програмите с конкретните потребности на бизнеса в региона, на възможностите за привличане на студенти и преподаватели и от съседни страни, за национално, но и европейско акредитиране като гаранция за конкурентоспособност и качество. В Плевен е предвидено да се построи университетски кампус с технологичен парк. Третата основна цел е инфраструктура и екология. Тя е една от стратегическите опори на ЦИП за Северозападна България в триадата икономика – хора – инфраструктура и среда, където многократни предходни анализи са доказали огромни дефицити. Въпреки проведеното приоритизиране и съответна редукция проектните предложения в този сектор (3,53 млрд. лв.) съставляват над 82% от заявките по програмата. В общо пет приоритета са групирани най-важните потребности на транспортно-комуникационните системи, на достъпа до бизнес обекти, на водоснабдителните системи и хидромелиорациите, на системите за превенция на рисковете от природни бедствия. Някои от предложените мерки не водят директно до растеж, но са основна предпоставка за възстановяване на важни производства и за повишаване на сигурността в района. Реализиране на елементите от Трансевропейското транспортно направление „Ориент – Източно Средиземноморие” и автомагистрала „Хемус” Макар и само частично осигурени (финансово и проектно), тези стратегически предложения са от особена важност за района и затова намират място във всички планови документи на регионално и областно ниво, включително и настоящата ЦИП. Това са изграждането на четирилентов път Е79 Видин – София, модернизация на жп линията Видин – София (засега до Медковец, 60 км) и автомагистрала „Хемус“, етап 1 и етап 2 (от Ябланица до Велико Търново). Развитието на транспортната инфраструктура има важна роля за свързване на центровете на растеж, публични услуги, както и за индустриалните зони. Пътят Видин – София, както и участъкът от АМ „Хемус“ имат ключова роля за рестартиране на икономиката на СЗР, тъй като свързват центровете Видин, Монтана, Враца, Ловеч и Плевен, където са локализирани и предложенията за обновяване на съществуващи и изграждане на нови индустриални зони, технопаркове и бизнес зони. В този контекст чрез свързващата функция, която имат, посочените пътища формират икономическата структура на територията. Независимо че развитието й е обект на секторни стратегии и програми за развитие, отделни участъци - особено от пътната инфраструктура, биха могли да бъдат обект на финансиране от ЦИП предвид интегриращата териториална функция, която тя изпълнява. Доизграждане и обновяване на елементите на Репуб­ликанската пътна мрежа (РПМ), вкл. меридиалните връзки в района Желаният пространствен (и функционален) модел за безпрепятствено развитие на района неизбежно минава през удовлетворяване на потребността от чувствително подобряване на състоянието на Републиканската пътна мрежа. Ролята на трансевропейското транспортно направление Ориент – Източно Средиземноморие и АМ „Хемус” се допълва и от някои обекти с регионално значение от II и III клас, които свързват по-малки по мащаб производствени зони в рамките на средните и малките градове. Сред предложенията са обходи на градове, липсващи междуселищни връзки, пътни съоръжения, стратегически идеи, като тунели под Беклемето (Троян – Хр. Даново) и под Петрохан. Последните предложения, обсъждани многократно в предходни периоди, са обосновани от потребността да се осигури по-добра обвързаност на Северна с Южна България и да се преодолеят различията в социално-икономическото им развитие. Но те са възможни единствено в далечна перспектива, при доказана транспортна натовареност, наличие на значим финансов ресурс, задълбочен анализ „разходи – ползи“ и сериозна екологична оценка. В ЦИП са регистрирани 23 проекта за обновяване на пътни отсечки и съоръжения от РПМ. Ориентировъчната им стойност е 65 млн. лв. Териториалното им разположение е с равномерно покритие на района. Необходимостта от нови мостове на р. Дунав, свързващи България и Румъния, е коментирана в много стратегически документи. В региона могат да се изградят два: Оряхово – Бекет и Никопол – Турну Мъгуреле. Реализацията на мярката е възможна само в дългосрочен план – след преговори със северната ни съседка и подкрепа и участие от нейна страна. Има предложение на община Брегово за нова жп линия Видин – Брегово – Мокране (Сърбия). Приоритетите в сектора показват, че тя също е възможно да бъде реализирана в по-далечна перспектива. Фактът, че добрата достъпност е решаваща за оползотворяване на туристическия потенциал в района, става неоспорим мотив за приоритизиране и включване в ЦИП проектните предложения с такава насоченост. На този етап са регистрирани 6 проекта за ремонт на общински пътни отсечки до обекти във Вършец, Чипровци, Димово, Грамада и Кула. Доизграждането и обновяването на елементите на Републиканската пътна мрежа ще подобрят достъпа до съоръжения на реалната икономика и заетост. До момента са инвентаризирани само 2 предложения за нови и обновени пътни връзки (Козлодуй и Оряхово), но може да се прогнозира много по-голямо запълване на тази проектна линия. Доизграждане и обновяване на водоснабдителни системи Тази мярка е насочена към справяне с дефицитите във водоснабдяването. Включени са както реконструкции на довеждащи водопроводи и съоръжения, така и насочване на допълнителни количества вода с нови елементи на мрежата. Посочен е и нереализираният от десетилетия проект за изграждане на язовир „Черни Осъм“, Троян. Той има по-голямо значение за водоснабдяването на съседните общини, отколкото на местната администрация, на чиято територия е проектиран, реализирането му предполага много сериозни екологични анализи и оценки. Предвидено е осигуряване на необходимата за интензивно земеделие инфраструктура и намаляване на рисковете от наводнения, заблатявания и нежелани високи нива на подпочвени води. Освен изграждане и ремонт на линейни обекти в проектите се включват и ремонти на източници за напояване – микроязовири. Сред приоритетните потребности се нареждат и мерките, повишаващи сигурността във функционирането на района и ефективното ползване на природните му ресурси. Заявките за превенция на рисковете от природни бедствия имат важната задача както да опазват живота и собствеността на населението, така и да гарантират опазването на изградената комуникационно-транспортна и инженерно-техническа инфраструктура. Тук се включват превантивни действия за предотвратяване на рискове от наводнения чрез корекции и почистване на речни корита (в с. Медковец, Кнежа, Плевен, Брегово, с. Чупрене, Криводол, с. Борован и Мизия). Ще се модернизират диги, дренажи, подпорни стени в Пордим, Брегово, Долни Дъбник, Мизия, Бяла Слатина, Оряхово. Регистрирани са проектни предложения за превенция на свлачища в Мизия, Оряхово, с. Бойница, Червен бряг, Берковица и Вълчедръм. Макар и изключена като цяло от ЦИП, общинската пътна мрежа получава подкрепа по две направления. Първото е достъп до туристически и бизнес обекти, а второто – аварийно състояние на пътни съоръжения, застрашаващи с изолиране на свързани селища. Пример за такава ситуация е мостът при с. Малорад, община Борован.