Изборът за лот 3.2 на АМ „Струма“ ще бъде направен през първата половина на 2016 г.

Десислава Бакърджиева Инж. Антов, каква е равносметката Ви за изминаващата 2015 г.? Трудна ли беше тя за НКСИП и успяхте ли да постигнете заложените приоритети? С какво ще я запомните? При млада организация като нашата е нормално всяка следваща година да бъде по-трудна от предходната. През 2012 г. започнахме с подготовката на търгове за проектиране и съпътстващи дейности, като предпроектни проучвания и ОВОС-и. След което през 2013 г. и 2014 г. трябваше да администрираме доста на брой договори за услуги, да подготвяме тръжни процедури за строителство, а в периода 2014 – 2015 г. последва успешното им провеждане. НКСИП приключи процедури за възлагане на строителни дейности на обща стойност около 1 млрд. лв. През изминалата година стартирахме най-важната си дейност – управление на строителни договори. Първият от тях за изграждане на лот 3.3 на автомагистрала „Струма“ беше подписан през септември 2015 г. Това е най-бележитото събитие за годината. След няколкогодишен подготвителен период успяхме да стартираме реализацията на един от важните проекти, за които отговаря Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти”. Един от най-важните въпроси е готови ли са резултатите от ОВОС за лот 3.2 на АМ „Струма“? Има ли предварителни данни? В началото на декември приключихме процеса на консултиране на обхвата и съдържанието на доклада по Оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) за лот 3.2 на АМ „Струма”. Понастоящем отразяваме получените по заданието мнения. Всеки момент ще започне същинското изготвяне на доклада по ОВОС. Както беше публично обявено в началото на ноември 2015 г., основните варианти за преминаване на магистралата през Кресненското дефиле с габарит Г20 ще бъдат равностойно сравнени като част от процедурата по ОВОС. В началото на 2016 г. ще бъде готов самият доклад по ОВОС, а след това предстоят и обществени обсъждания. Окончателният вариант на трасето в Кресненското дефиле ще бъде определен с решение по Оценката на въздействието върху околната среда вероятно до средата на 2016 г. С приключването на процедурата ще можем и да кандидатстваме за финансиране по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” (ОПТТИ) за лот 3.2 на АМ „Струма”. Разбира се, ние имаме предварителни анализи на въздействията на различните варианти на трасе през Кресненското дефиле. Именно те показаха, че трябва да се откажем от дългия тунел, който първоначално беше предвиден по трасето на лот 3.2 на АМ „Струма“. В този ред на мисли не мога да не спомена и скорошното заседание на постоянния комитет към Бернската конвенция за опазване на биоразнообразието. Конвенцията е авторитетна организация, която в миналото беше отворила досие на проекта за автомагистрала „Струма“. През октомври 2015 г. екологични неправителствени организации поискаха досието на проекта отново да бъде отворено и на българската страна да бъде указано да изгради дълъг тунел в Кресненското дефиле. Разбира се, конвенцията не би могла да служи за налагане на конкретни технически решения за проектите. След като разгледа аргументите на двете страни, комитетът на конвенцията реши да не отваря отново досието. Това е ясен знак, че подходът ни по отношение на подготовката на проекта е издържан. Това означава ли, че няма да строим тунела убиец? Постепенно в края на 2014 г. и началото на 2015 г. стана ясно, че дългият тунел като вариант за реализация на проекта е изключително рисков и на практика невъзможен. Той е неосъществим по редица причини. Част от тях са свързани с високата цена и времето за изграждане на съоръжението. Стойността му е по-висока от наличния ресурс по Приоритетна ос 2 на ОПТТИ, която е за пътна инфраструктура. Строителството на дълъг тунел ще отнеме прекалено много време и няма да се вместим в продължителността на програмен период 2014 – 2020 г. През 2015 г. се установиха и доста геоложки рискове в района на Кресненското дефиле. Не е за подценяване и сеизмоложкият риск. Наскоро стана известен и един допълнителен проблем относно материала, който ще бъде изкопан от северната част на тунела. Той ще е радиоактивен и това ще доведе до допълнителни разходи и вреда върху околната среда. Също така самите междинни достъпи на съоръжението биха били сериозен проблем както за околната среда и за видовете местообитания в дефилето, така и за движението. Да не забравяме, че ако премахнем междинните достъпи, това ще удължи значително реализацията на проекта и той би бил извън всякаква рамка на финансиране. И най-малкото забавяне би било за сметка на човешки животи. Понастоящем в дефилето има по около 4 смъртни случая годишно. Така че на практика тунел с дължина от 15 км е невъзможен, и то по повече от една при­чина. Верижната катастрофа през 2015 г. в най-дългия тунел у нас - „Витиня”, ще повлияе ли на окончателното решение за лот 3.2 на АМ „Струма”? Не трябва да обвързваме този инцидент с бъдещото строителство на тунели у нас. Все пак за него причините бяха лошите метеорологични условия, мъглата и несъобразената с тях скорост. Трагичното събитие в тунела „Витиня“ няма да повлияе на крайния избор за преминаване на магистрала „Струма“ през Кресненското дефиле. За съжаление тази катастрофа беше една поредна илюстрация колко сериозни могат да бъдат инцидентите в тунелите. Дори и да не са с голяма честота, когато се случат, последствията са изключително тежки. Кога ще стартира процедура за избор на изпълнител за лот 3.2 на АМ „Струма”? Имаме нагласа да обявим обществена поръчка за възлагане на строителството до края на 2016 г. Разбира се, всичко зависи от процедурата по ОВОС и положителното решение на Експертния съвет в МОСВ. Приключването й не е само в компетенциите на ­НКСИП, за да се ангажирам с конкретен срок. Реалистично е реализацията на лот 3.2 на АМ „Струма” да започне през 2017 г., и то в самото й начало. Вече има избрани изпълнители за строителството на пътните отсечки на лот 3 от АМ „Струма”. Какво предстои по тези проекти? За лот 3.3 изпълнителят в момента изготвя своя технически проект на база идеен. Целта е тази пролет да стартира същинското строителство. За лот 3.1 избраните фирми подготвят документите, необходими за сключване на договор за строителство и супервизия. Те трябва да са готови в най-скоро време, за да подпишем контрактите. Последователността на реализацията на проекта при лот 3.1 ще е същата като при лот 3.3. В началото изпълнителят следва да изработи технически проект на база на идейния. НКСИП провежда търг за изпълнител на тунел „Железница“, който е част лот 3.1 на АМ „Струма“. Имаше критики в медийното пространство относно цената на съоръжението. Основателни ли са те? В България отдавна не е изграждан такъв тип проект за пътен тунел. Не е голяма изненада, че обществеността го гледа по по-особен начин за разлика от другите инфраструктурни обекти. Да не забравяме, че цената все още не е известна. Трябва да се отбележи, че това е едно изключително сложно съоръжение. Не само като конструктивно изпълнение, но и по отношение на системите, които трябва да бъдат заложени за вентилация и пожарна безопасност, за осветление. Тунел „Железница“ е с дължина малко над 2 км. Или той ще бъде почти два пъти по-дълъг от „Ви­тиня“. Бюджетът за проекта включва известен резерв и очакваме действителната стойност, на която ще бъде сключен договор, да бъде доста по-ниска. Бюджетната цена е изчислявана на база консервативни допускания за геоложките условия и със значителен запас за възникване на строителни рискове. През изминалия декември беше избран изпълнител за първия етап за доизграждането на АМ „Хемус“. Обявените суми от кандидатите, вкл. и на определния строител, надхвърлиха доста прогнозната стойност. Как ще коментирате това? Действително индикативната стойност беше доста по-ниска от ценовите оферти на участниците. Причините за това са няколко. На първо място предварителните оценки на стойността за проекта бяха изготвени още през 2013 г. по окрупнени показатели. Впоследствие се оказа, че теренът, през който минава трасето, е изключително сложен и са необходими големи мостови съоръжения и три тунела с дължина почти 2 км. Именно това продиктува високата цена на участъка и разликата между оферираните цени и индикативната стойност. Това само по себе си не е проблем и нямаше причини процедурата да бъде прекратявана. В крайна сметка най-точен индикатор за стойността на всеки един проект са офертите на участниците в процедурите. Има ли вече индикации как ще бъде осигурено финансирането за доизграждането на АМ „Хемус“? Не бих могъл да кажа нищо повече от това, което последно съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, че се мисли вариант частично да се финансира през 2016 г. от бюджета. Но ще трябва да се търси подкрепата на народните представители за осигуряване на финансиране, защото строителството ще надхвърли мандата на настоящото правителство. Какъв е напредъкът по подготовката на останалите две фази за доизграждане на АМ „Хемус“? Проектите за целия участък от пресичането с път II-35 (между Плевен и Ловеч) и Белокопитово са готови. В момента, в който се изяснят възможностите за финансиране на участъка или части от него, бихме могли много бързо да стартираме дейности по отчуждаване и подготовка на процедурите за обществени поръчки за възлагане на строителство и за тези две фази. Реално имаме пълна готовност при наличие на средства. На какъв етап са отчуждителните процедури и археологическите проучвания за лот 3 на АМ „Струма“ и новите трасета на АМ „Хемус“? В най-напреднала фаза са процедурите за лот 3.3 на автомагистрала „Струма“, където има влязло в сила решение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В момента подготвяме преписката за проекта за внасяне в Министерски съвет. Така че съвсем скоро ще започне уведомяването на собствениците на имоти след вземането на решението на МС. Очакваме да спазим предвидения срок, а именно да сме готови поне с преобладаващата част от отчужденията до пролетта на 2016 г., когато изпълнителят планира да стартира строителните дейности. Отчуждителните процедури за лот 3.1 на АМ „Струма“ са на сходен етап. Наскоро беше подписано решение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В кратък срок ще внесем преписката в Министерски съвет. За етап 1 на автомагистрала „Хемус“ парцеларните планове се процедират в момента. Предстои гледането им на Национален експертен съвет за устройство на територията и регионалната политика, където трябва да бъдат внесени за разглеждане. И за този обект дейностите, свързани с отчужденията, се изпълняват с добри темпове. По отношение на археологията и за лот 3 на АМ „Струма“, и за етап 1 на АМ „Хемус“ сме готови с предварителните проучвания. Идентифицирани са археологически обекти, които трябва да бъдат проучени. Това ще бъде направено в момента, в който приключим с отчужденията. В крайна сметка трябва да притежаваме земята, за да се стартират каквито и да е дейности. За целта имаме сключен рамков договор с Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките за срок от 4 години. Контрактът ни позволява много бързо - в рамките на около месец, да възлагаме археологически проучвния с произволен обем по всеки от обектите. Рамковият договор покрива не само магистралите „Струма“ и „Хемус“, но и АМ „Черно море”. Като цяло не очакваме проблеми и забавяне, свързани с археологията. Процедурите по отчуждаване обаче могат да доведат до забавяне на старта на реалните строителни дейности. Кандидатствахте ли за финансиране на подготовката на проекта на АМ „Черно море” по ОПТТИ? Да, подадохме апликационна форма в края на септември 2015 г. Формулярът за кандидатстване включва дейностите по проектиране, археологически проучвания и изготвяне на доклад по ОВОС. Той е в процес на разглеждане от страна на Управляващия орган на ОПТТИ и вероятно ще бъде одобрен в началото на тази година. В момента подготвяме тръжните досиета за възлагане на основните подготвителни дейности и планираме да стартираме процедурите за обществени поръчки в първите месеци на 2016 г. Какво друго предстои на НКСИП през 2016 г.? През настоящата година основният фокус ще се измести върху управлението на строителните договори за автомагистрали „Струма“ и „Хемус“. Това са двата контракта за изграждането на 60 км от етап 1 на АМ „Хемус“, договорите за лотове 3.1 и 3.3 на АМ „Струма“ и по всяка вероятност - и за тунел „Железница“. Или общо 5 договора на стойност от близо 1 млрд. лв. Изправени сме пред изключително сериозна задача и именно тя ще бъде наш приоритет през 2016 г. Причината е, че това са някои от най-големите пътни проекти у нас, и ще направим всичко възможно да ги реализираме с необходимото качество, цена и срок. Полезно ли беше сътрудничеството с Камарата на строителите в България през 2015 г.? Как би могло да се задълбочи? През 2015 г. КСБ беше не само наблюдател на събитията в строителния сектор, но и имаше много активна роля по редица актуални проблеми, свързани с реализацията на проектите, за които НКСИП отговаря. Това беше много полезно сътрудничество. Надявам се то да продължи по същия начин и през новата 2016 година и да разширим обхвата на взаимодействието помежду си. Какво си пожелавате да се случи през 2016 г.? Оптимист ли сте за новата година? На всички колеги пожелавам здраве и късмет през новата година. Ако полагаме необходимите усилия, резултатите сами ще дойдат.