Тема

В Родопите залагат на Южната тангента и обновяването на инфраструктурата

За стартирането на ЦИП в района през 2016 г. са необходими 9,3 млн. лв.

Свилена Гражданска Проектът на Целенасочената инвестиционна програма (ЦИП) в подкрепа развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа – Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слаборазвити райони е разработен за по-малко от година. Целта на документа е да се преодолее икономическата изостаналост на отделни зони в страната. Програмата обхваща 149 общини, в които живеят около 30% от населението. Тя показва проектната готовност на различните области за икономическо развитие. В предишен брой ви представихме Северозападния регион. Сега ще акцентираме на ЦИП в район Родопи. Той включва съвкупност от 40 общини с 914 населени места от двете области – Смолян (10 общини) и Кърджали (7), и отчасти от други четири – Хасково (7), Пловдив (6), Пазарджик (6) и Благоевград (4). Основната част от региона попада в Южен централен район от ниво 2, а малка част (4 общини) са в Югозападния. Експертите са формулирали визията на региона като „Родопите – завидна природа с възроден баланс от стабилна икономика, атрактивна туристическа дестинация и достоен жизнен стандарт на обитателите си“. Но за да се постигне тази цел, са необходими дейности в четири направления – стимулиране на икономиката, укрепване на човешкия ресурс и административния капацитет, обновяване на инфраструктурните системи, превенция на рисковете, балансирано пространствено развитие чрез трансгранично сътрудничество. Нужният ресурс за реализиране на програмата за район Родопи за периода 2016 – 2020 г. от държавния бюджет възлиза на 94 млн. лв. За стартирането й през 2016 г. са необходими 9,3 млн. лв. Ще се търсят средства по ОП „Регионално развитие“, ОП „Околна среда“, Програмата за развитие на селските райони, ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, трансграничните програми, централните бюджети и други източници. Експертите са установили над 161 проекта с ориентировъчна стойност 1 264 166 хил. лв. Сегашното състояние Има трайни отрицателни тенденции в развитието на демографския профил – застаряване на населението, засилена миграция, което се отразява негативно на работната сила и намалява инвестиционната привлекателност. Ниската степен на изграденост на пътната мрежа от висок клас ограничава възможностите за икономическото развитие на планинските територии и понижава качеството на живот и достъпа до публични услуги. Закриването на индустриалните предприятия е довело до висока безработица, надвишаваща средните за страната стойности на индикатора. Висок е рискът по отношение на последиците от климатични промени, свързани с опасност от наводнения и свлачищни процеси. Незадоволително е нивото на общото състояние на техническата и социалната инфраструктура – режим на водоснабдяването, амортизирана вътрешна водопроводна мрежа, липса на изградени пречиствателни станции за отпадъчни води, нерегламентирани сметища в някои от малките населени места. Наличен е значим природен потенциал, който не се използва ефективно, посочва се в документа. Стимулиране на икономиката Основната потребност е от работещи конкурентоспособни предприятия – както високотехнологични, така и конвенционални, ангажиращи и по-нискоквалифицирани кадри. Основният инструмент за привличане на желаните инвестиции са индустриалните паркове. При стартиране на собствени компании местните ще могат да разчитат на т.нар. бизнес инкубатори. За целта ще се влагат средства в индустриални паркове, в пазарна инфраструктура и в мрежи от преработвателни предприятия. Новите инвестиции ще влеят свеж ресурс за развитието на местната икономика и по-специално в преработващата промишленост (включително високотехнологични дейности и ИКТ), която генерира продукти с висока добавена стойност. По този начин създаването на дружествата ще има директен ефект върху повишаването на местната заетост, увеличаването на разполагаемите доходи на населението и засилването на тяхната мотивация да останат в региона. Постъпилите от съставните общини проекти са групирани по три мерки – „Бизнес паркове“ (индустриални, технологични и логистични), „Друга бизнес инфраструктура“ и „Технологично обновяване и нови предприятия“. Повечето идеи са в сферата на публичните инвестиции, но има и значителен брой предложения за ПЧП, както и частни инициативи. В програмата е предвидено обновяване на съществуващи производствени зони и създаване на благоприятни условия за привличане на вложения чрез осъвременяване на инфраструктурата им. Целта е да се стимулира ролята на градовете за създаване на повече работни места, пример за което е проектът „Регенерация на източна индустриална зона и осигуряване на условия за изграждане на логистичен център“, Кърджали. Разчита се и на по-малките градове, имащи ключова роля за развитието на района. Създаването на стопанско- икономическа зона за бъдещи инвеститори, Ивайловград, както и изграждането на индустриална зона с довеждаща инфраструктура, Момчилград, биха предоставили повече възможности за стабилна заетост на населението в Родопите. За да се подобри бизнес средата, е предвиден проектът „Изграждане на хладилни камери за шоково замразяване на земеделски продукти“, Неделино, както и реализацията на пазари/тържища за селскостопанска продукция в Девин, Неделино, Любимец или модернизиране на съществуващи, като този в Пещера. Насърчава се развитието на микро- и МСП, които да допринасят за подобряване на структурата на местната икономика, създавайки допълнителни възможности за заетост. Сред тях са идеите за мандра, рибарници и гъбарници в община Неделино. Предвижда се подкрепа за разкриване на социални предприятия и други инициативи в сферата на социалната икономика. Подобни проектни идеи според експертите са защитими в локализации без пазарна енергия. В стратегията на ЦИП се залага и на пакет меки мерки, създаващи реални и осезателни преференции за бизнеса в района. Осигуряването им би гарантирало привличане на желаните инвестиции в пространствата. Сред тях са преференциални данъчни ставки за местния бизнес в първичния и вторичния сектор, субсидия върху лихви по инвестиционни кредити (50%) и целеви инвестиционен фонд за МСП. В стратегията е заложено възстановяване на традиционни производства, биоземеделие, като ще се търсят алтернативи на тютюна. Туризъм Валоризирането на природното и културното наследство чрез продаваеми туристически продукти е непостигната цел не само за този район. Ще се въведе мярка, финансираща атракциите. Тя ще е насочена към предлагането на местни основни услуги и опазването на културното и природното наследство (средновековната крепост Устра, Джебел, Брациговската архитектурна школа, Брацигово), към създаване, подобряване и разширяване на инфраструктурата за отдих и обозначаване на обекти (туристически културно-информационен център, Сърница), реставрация, консервация и социализация на забележителности и др. В настоящия пакет от проектни предложения не е пропуснат и емблематичният за района и за България Перперикон. Предвижда се както продължаване на реставрационните и консервационни работи, така и нов посетителски център. Заложени са инвестиции в инфраструктура, подобряваща достъпа до забележителности (екопътека Ковачевица, община Гърмен – Долен, община Сатовча), изграждане на дребномащабна инфраструктура за подобряване на туризма и запазване на историческото наследство (община Батак), както и изграждане на атракции (писта със съоръжения за зимен спорт, Доспат). Добър пример е проектното предложение за разработване на общи пакети от туристически услуги за общините Гърмен, Банско, Гоце Делчев, Сатовча и Хаджидимово. Мярката подкрепя и усилията за създаване на нови туристически дестинации (като Калята, Якоруда). В преследване на ясната цел „квалифицирани кадри за съживена икономика“ ЦИП „Родопи“ се фокусира върху създаването и привличането на специалисти със средно професионално и висше образование. Сред основните причини за емигриране на младите поколения се нарежда и липсата на възможност за придобиване или наемане на жилище на достъпна цена, с подходящ стандарт. Затова ЦИП включва дома като елемент на стратегията си, която е стъпка към реализация на структурен аспект от регионалната политика за района. Предварителните разчети параметрират програма за 500 жилища. С осигуряването им в района се разчита да се гарантират потребностите от готови квалифицирани специалисти в стимулираните сфери на реалната икономика. В следваща фаза на приложение на програмата ще се уточнят важните детайли, като форми на финансиране, собственост, владеене и др. Същевременно новата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” ­(ОПНОИР) предвижда подкрепа на студентите с два вида стипендии – за развитие на специалисти в приоритетни области, насочени към решаване на проблемите на пазара на труда, и за разширяване на достъпа до висше образование. Системата на студентското кредитиране ще бъде запазена и развивана, като за целта ще се използват възможностите на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ДВ, бр. 69/2008 г.) и националният бюджет. ЦИП ще се възползва от описаните източници и за своята цел ще създаде регионален фонд, захранван както с публични средства, така и с частно финансиране от местния бизнес. Той ще отпуска стипендии в няколко направления – за технически специалности, необходими за развитието на съответните отрасли в икономиката, за студенти, които след завършване се ангажират да работят в общинските администрации (повишаване на административния капацитет), за гимназисти и подпомагане на професионални училища и паралелки с оглед създаване на бъдеща квалифицирана работна ръка за предприятията, за преквалификация на по-нискообразованото работоспособно население. Поради липса на общински/областни предложения в тази сфера консултантът предлага системен проект-мярка за обновяване на оборудването и учебните програми във всички професионални училища в района – 44 бр., като стартира приоритетно с най-жизнеспособните, които предлагат най-добра връзка с икономическия профил. Без да се намесва в правомощията на Министерството на образованието и науката и в автономията на институциите, ЦИП може да стимулира диалога за съдържанието на учебните програми и да направи заявка за потребностите на региона. Обновяване Тази цел е третата стратегическа опора на ЦИП „Родопи“ в триадата икономика – хора – инфраструктура и среда. Въпреки проведеното приоритизиране и съответна редукция предложенията в този сектор (619 млн. лв.) съставляват близо 60% от номинираните заявки по програмата (общо 1035 млн. лв.). Проектите са групирани според най-важните заявени потребности на транспортно-комуникационните системи, на достъпа до бизнес обекти, на водоснабдителните системи и хидромелиорациите, на системите за превенция на рисковете от природни бедствия. Реализирането на Южната тангента – Петрич – Гоце Делчев – Смолян – Кърджали – Хасково – Харманли – Тополовград – Елхово – Болярово – Царево (596 км до Царево), е друг приоритет. Тази стратегическа идея е застъпвана в много предходни планови документи. Актуалността й нараства с времето и в настоящата ЦИП се трансформира в един от приоритетите за подобрена достъпност и свързаност не само на района, а на цялата южна периферия на страната ни. Детайлните проучвания на трасето в 14 участъка показват потребност от различни форми на намеса – от „козметична операция“ само с подмяна на маркировка до разширения и сериозни реконструкции. Общата дължина на трасето (Петрич – Царево) е около 596 км. Тъй като то е сбор от републикански пътища, за финансиране ще се разчита основно на ОПРР, Приоритетна ос 7 „Регионална пътна инфраструктура“. Рехабилитация на пътната мрежа Желаният пространствен модел за безпрепятствено развитие на района неизбежно минава през удовлетворяване на потребността от чувствително подобряване състоянието на пътната мрежа в района. Чрез ЦИП ще се финансират само участъци, осъществяващи връзките с производствени и бизнес обекти, за да се стимулира инвестиционната активност. Ще се разчита и на ефекта от изпълнението на други транспортни участъци, включени в националните приоритети, защото това ще подобри достъпността в района към важни за икономическото развитие туристически обекти. Подобряването на свързаността чрез рехабилитация на пътната мрежа и оптимизация на обществения транспорт по направленията с най-интензивни ежедневни трудови пътувания около по-големите градски центрове ще улесни мобилността, като се запазва местоживеенето им. Тук се включва както обновяването на различни отсечки, включително изграждане на обходи (Гърмен, Рудозем), така и на пътища от общинската пътна мрежа. Ще се ремонтира и мрежата от общински пътища за осигуряване на достъп до туристически и исторически обекти (крепостите Лютица и Родостица, Ивайловград, изграждане на път от м. Беслет до с. Сърница), както и достъп до природното и културното наследство в района. Ще се извърши рехабилитация на път от Природен резерват Кастракли към Кемеров мост (туристическа връзка между Борино и Батак). Водоснабдителните системи Необходимостите на ВиК сектора са многократно по-високи от прогнозируемите ресурси. За да има осезателен и бърз ефект, ЦИП „Родопи“ визира само потребностите на извънселищните елементи на водоснабдителните системи. Всеизвестните и отлагани с десетилетия нужди от обновяване на селищните мрежи се оставят в институциите на общинските планове и провизиите на съответните оперативни програми. В ЦИП „Родопи” се предвиждат технически и технологични действия за изграждане на нови и реконструкция на съществуващи водоснабдителни мрежи за редица села от общините Мадан, Кърджали, Джебел и др., както и подобряване на техническото състояние на системите и строителство на пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ ) –от яз. „Тракиец“ за Хасково ирехабилитация и модернизация на ПСПВ „Енчец“, Кърджали. Превенция на рискове Сред приоритетните потребности се нареждат и мерките, повишаващи сигурността във функционирането на района и ефективното ползване на природните му ресурси. Заявките за превенция на рисковете са групирани по области и общини, като действията са насочени към предотвратяване на наводнения чрез укрепване на бреговата ивица –диги, подпорни стени и други подобни съоръжения (Пещера, Батак, Брацигово, Асеновград) и почистване и корекция на речните корита на реките (р. Хасковска, р. Крумовица, р. Сивковска, р. Камбурска). В процеса на изпълнение на програмата се очаква появата на заявки за превенция на свлачища, тъй като този проблем е особено болезнен за региона. Балансирано пространствено развитие Трансграничното сътрудничество е от важно значение за преодоляване на структурните проблеми на граничните райони в резултат на тяхното периферно местоположение. Основните дейности се концентрират върху развитието на инфраструктурата – пътища и жп транспорт, пречиствателни съоръжения и телекомуникации, както и развитие на съвместни екологични и туристически проекти, които повишават привлекателността на районите за инвестиции и подобряват качеството на живот в тях. В голямата си част териториалният обхват на ЦИП съвпада с този на Програмата за трансгранично сътрудничество „Гърция – България 2014 – 2020”, която има 5 приоритетни оси. Това са „Конкурентен и иновативен трансграничен регион”, „Устойчив и приспособим към климата трансграничен регион”, „Трансграничен регион с подобрена взаимосвързаност”, „Трансграничен регион с висока степен на социално приобщаване” и „Техническа помощ”. Програмата ще спомогне на ЦИП за отваряне на южната ни граница и активизиране на функциите в Родопите и чрез засилен обмен с Гърция. Това ще увеличи обмена на потоци, хора и товари и ще скъси транспортните разстояния между двете страни, ще подобри достъпа до зимните ни курорти, както и до гръцките пристанища. Отваряне на юг през границата Този приоритет подкрепя както стари проекти с готовност за реализация, така и нови идеи с предстоящи проучвания за доказване на необходимост и двустранно желание. Сред тях са доизграждане на ГКПП Кърджали – Комотини, област Кърджали, строителство на ГКПП Еледже (Рудозем – Ксанти), област Смолян, на ГКПП Доспат, откриване на ГКПП Аврен – Миртиски, Крумовград, както и туристически ГКПП Кожари – Еталия (Гърция) с 5 км свързващ път, Борино. Изпълнението на тези проекти зависи не само от проектната готовност, социалната подкрепа и значимост и финансовата осигуреност, но и от двустранните договорености между страните. Съвместни екологични и туристически проекти Този приоритет кореспондира с втората ос на програмата за трансгранично сътрудничество с Гърция – „Устойчив и приспособим към климата трансграничен регион“. В контекста на ЦИП по приоритет „Екология и туризъм“ ще се подкрепят предложения, насочени към справяне със специфични рискове, популяризиране и развитие на природното и културното наследство и др. За подобряване защитата на околната среда и ефективното използване на ресурсите (гори, води, почви, туристически ресурси) в контекста на ЦИП се предлага създаване на трансграничен природен парк „Родопи“ – стара идея, резултат от трансграничното сътрудничество от 90-те години. Това предложение подкрепя идеята на ЕС за зелен пояс в граничните територии със съхранени природни ценности. В следващия брой ще ви разкажем проектите идеи за развитие на района Странджа – Сакар.