Парламентът приема новия ЗОП

Свилена Гражданска Народните представители приеха първите членове от новия Закон за обществените поръчки (ЗОП) при второ четене на нормативния акт в пленарна зала. Документът бе внесен на 12 август 2015 г. от Министерския съвет в парламента и приет на първо четене от депутатите на 29 октомври 2015 г. В законопроекта са разписани новите европейски директиви, касаещи търговете и концесиите. България е задължена да ги транспонира до 18 април т.г. Това е едно от предварителните ни условия по Споразумението за партньорство с Европейския съюз за периода 2014 - 2020 г., което все още не е изпълнено и засяга всички програми с европейско финансиране. В директивите е акумулирана практиката на Съда на ЕС. Новият ЗОП е рамков и урежда основните принципи и правила в процеса на възлагане, свързани с обявяване, провеждане и приключване на процедурите, някои аспекти от изпълнението на договорите, както и необходимите условия да се гарантира правилното планиране на поръчките. Техническите аспекти на процедирането ще бъдат обект на подзаконова нормативна уредба. Очаква се след приемането на закона да бъде обявен за обществено обсъждане правилникът за прилагането му. Действието на ЗОП е обвързано и с въвеждането на изцяло нов набор от приложими образци, които се очаква Европейската комисия да приеме с нарочен регламент и електронен модул за използването им, предоставен от Агенцията по обществени поръчки. В законопроекта се съдържат правилата за обжалване и контрол върху тръжните процедури. Разработен е и изцяло нов национален ред за възлагане под праговите стойности на директивите, който съответства на основните принципи за публичност, прозрачност, равнопоставеност и пропорционалност. Народните представители приеха предмета и целта на новия ЗОП. Той ще определя условията и реда за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки или услуги. Законът трябва да осигури равнопоставеност и недопускане на дискриминация, свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност на кандидатите. Депутатите определиха и обхвата на ЗОП, както и кои са възложители на обществените поръчки. Одобрено бе, че нормативният акт се прилага и когато с публични средства се финансира пряко с повече от 50% строителство с прогнозна стойност, по-голяма или равна на 5 млн. лв., услуги, свързани със строителство, когато те струват 1 млн. лв. или повече. Новия ЗОП няма да важи за търгове и конкурси за проект, които трябва да се възлагат по правила, установени в международно споразумение за доставки, услуги или строителство на обекти, предназначени за съвместна реализация или експлоатация от подписалите го страни. ЗОП няма да се прилага за поръчки, които са по разпоредбите на международна организация или финансираща институция, когато средствата по тях са изцяло от тях, или при такива, където те са финансирани с повече от 50% от тях. Той няма да се прилага при придобиване и наемане, независимо с какви финансови средства, на земя, съществуващи сгради или други недвижими имоти, или права върху тях, както при някои правни услуги. В ЗОП не попадат и някои дейности, свързани със сектор „Отбрана“ или научноизследователските проучвания. ЗОП няма да важи при търгове за купуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги. Едновременно с това депутатите приеха да се запазят ин-хаус поръчките. Институциите ще могат да ги възлагат на дружества тяхна собственост или на такива, при които 80% от дейността е формирана от услуги, извършени за публичните ведомства. Условие е в юридическото лице-изпълнител да няма пряко частно капиталово участие, с изключение на такова, което не е свързано с контролни или блокиращи правомощия и не оказва решаващо влияние върху фирмата. Същевременно народните представители одобриха министърът на труда и социалната политика да предлага на правителството списък на стоките и услугите за възлагане на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания или за стопански субекти, чиято основна цел е социалното и професионалното интегриране на хора с увреждания или на хора в неравностойно положение. Депутатите приеха тринадесет вида процедури. Това са открита, ограничена, състезателна с договаряне, договаряне с предварителна покана за участие, договаряне с публикуване на обявление за поръчка, състезателен диалог, партньорство за иновации, договаряне без предварително обявление, договаряне без предварителна покана за участие, договаряне без публикуване на обявление за поръчка, конкурс за проект, публично състезание, пряко договаряне. В закона са разписани и техните определения и приложното им поле. Така за откритата процедура и публичното състезание се смятат тези, при които всички заинтересовани лица могат да подадат оферта. При ограничената процедура оферти могат да подадат само кандидати, които са получили покана от възложителя след проведен предварителен подбор. Народните представители приеха стойностните прагове при търговете при второто гледане на ЗОП в пленарна зала. За строителство прагът е равен или по-голям от 5 млн. лв. и е два пъти по-малък от заложения в директивата – 10 млн. лв. Това е така, тъй като у нас обемите са по-малки от тези за ЕС. Прагът за доставка и услуги е равен или по-голям от 264 033 лв., за социални услуги по приложение №2 – 500 хил. лв. Възложителите ще могат да възлагат директно обществени поръчки с прогнозна стойност, по-малка от 50 хил. лв. при строителство. Възложителите ще могат да прилагат реда за възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица, когато търговете са от 270 хил. лв. до 5 млн. лв. за строителство, за доставки или услуги от 70 хил. лв. до 264 033 лв. или 500 хил. лв. в зависимост от вида на поръчката или на възложителя. Депутатите приеха и методите за изчисляване на прогнозната стойност на поръчката. Тръжната документация трябва да съдържа техническа спецификация, инвестиционни или други проекти, когато се изискват за подготовката на оферта. Към нея трябва да има методика за определяне на комплексната оценка на офертата, когато е приложимо, образци на документи, както и указания за подготовката им, проект на договор. Ако документацията е конкурсна, към нея трябва да има проектна задача и указания за изпълнението й, всички технически данни, критериите за оценка на проекта, тяхната относителна тежест и начина за определяне на комплексната оценка на проекта. Възложителите трябва да предоставят неограничен, пълен, безплатен и пряк достъп чрез електронни средства до документацията от датата на обявяването на търга. Депутатите приеха и правилата за обявление за възлагане на поръчките. Търговете ще могат да бъдат процедирани чрез централизирана електронна платформа. На нея ще бъдат публикувани решенията и обявленията от Регистъра на обществените поръчки и тръжната документация. Чрез нея ще могат да се извършват запитвания и предоставяне на разяснения, изпращане на покани, подаване на заявления за участие и оферти, оценяване на оферти, сключване на договор, подаване на заявки по договори, фактуриране, разплащане, обмен на друга информация и документи. Условията за използване на платформата ще се уредят с наредба на министъра на финансите и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Народните представители приеха и основанията за задължително отстраняване на участник от търг. Това може да се случи, ако кандидатът е с влязла в сила присъда по Наказателния кодекс у нас или в държава - членка на ЕС, или трета страна. Както и когато той има задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски към България или общината по седалището на възложителя или на своето. Това правило няма да бъде прилагано, ако се налага да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, или размерът на неплатените налози или социално-осигурителни вноски е не повече от 1% от сумата на годишния оборот за последната приключила финансова година. Кандидатът може да бъде отстранен, ако е предоставил документ с невярно съдържание или не е дал исканата информация. Участникът ще бъде отхвърлян, когато са установени влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, че при изпълнение на договор за обществена поръчка е нарушил чл. 118, чл. 128, чл. 245 или чл. 301 - 305 от Кодекса на труда или аналогични норми в държава, в която е установен. Той няма да може да продължи в търга, ако е установен конфликт на интереси, който не може да бъде отстранен. До редакционното приключване на броя ЗОП не бе приет изцяло от народните представители. Още по темата - четете в следващия брой на в. „Строител“.