Местните бюджети – развитие на градската среда в условия на дефицити

Елица Илчева Новоизбраните местни власти са в процедура по гласуване на бюджетите за настоящата година. На много места те са приети, а от провежданите обсъждания преди гласуването в общинските съвети става ясно, че и тази година градовете ще се управляват основно в условия на дефицити. Поне сред по-малките и средните градове единици са кметовете, като този на морския курорт Несебър, които могат да се похвалят с рекордни бюджети и изключително мащабни строителни програми. За повечето и 2016‑а обещава да е трудна. Всъщност в средата на януари бе обявено, че миналата 2015 г. може да се окаже една от най-тежките за финансите на общините. Правителството очаква местните бюджети да излязат на рекорден дефицит в размер на 553 млн. лв. Ако прогнозата е вярна, това ще е най-лошото салдо за техните финанси за последните 5 години, отчитано пред Евростат. На фона на това ресорното ведомство – Министреството на финансите (МФ), обяви промени в Закона за публичните финанси. В тях е предвидено да се налагат оздравителни програми за затруднени местни управи. Министър Владислав Горанов заяви, че кметовете с парични проблеми ще бъдат законово задължени да предлагат на общинските съвети планове за оздравяване. Решението за разработването им ще се взема при надвишаване на точно посочени гранични финансови показатели. Ако общината не може да се справи сама, ще има правото да иска помощ от държавата, която ще наблюдава изпълнението на оздравителния план. При определени условия помощта ще може да се трансформира в грант, т.е. да стане безвъзмездна. В момента хазната може да дава на общините само временни безлихвени заеми. Въпреки че отчита трудностите на местните власти, държавата и тази година не си позволи разточителност в подпомагането, а според анализатори във финансово измерение помощта й към общините през 2016-а достига историческо дъно. Те се позовават на данни от МФ, според които трансферът към градовете за 2016 г. ще бъде едва 5,1% спрямо брутния вътрешен продукт и 13,4% спрямо консолидираните държавни разходи. През 2014 г. Цифрите са близо 6% от БВП и 16,7% от консолидираната фискална програма (КФП). Средно за ЕС тези стойности са 11,6% и съответно 24%. Тук обаче не може да се говори за изненада, предвид факта, че в края на 2015 г. премиерът Бойко Борисов даде да се разбере, че общините не могат да искат повече пари заради нарасналите разходи за сигурност. Той призова кметовете да вдигат местните данъци и такси, за да набавят средствата. Малцина бяха онези, които се осмелиха да направят тази крачка месеци след местните избори. Първоначално само Сливен и Пазарджик обявиха гръмко, че ще повишат налозите, но впоследствие кметът на Пазарджик Тодор Попов се отказа. Увеличението на данъците в Сливен е факт и е драстично – с над 60%, но и то не решава проблемите на общината, която е сред най-закъсалите в цялата държава. По последни данни тя има 43 млн. лв. дългове към банки и фирми. Въпреки тези притеснителни факти всички общини залагат като свой приоритет подобряването на градската среда. Вече повсеместно е ясно осъзната необходимостта от развитие на инфраструктурата и подобряването на условията за живот. Ето в какво ще инвестират някои от средните и по-малки общини. В Несебър са отличници, строят и дострояват със собствени средства Приоритет за морския град тази година е завършването на започнати строителни обекти от предходната, сред които Многофункционална обществена сграда – културен център, база на БКС, обществена сграда в Слънчев бряг, крайморски парк в Обзор, мини игрище за футбол в Стария Несебър, дом за възрастни хора в с. Кошарица. Строителството на новия културен център започна в началото на миналата година и се финансира изцяло от местния бюджет. Четириетажната сграда е разположена на пл. „Жулиета Шишманова“ и ще разполага с театрална зала с капацитет до 300 места, киносалони, гримьорни, репетиционни, помещения за конгресен туризъм, интерактивна библиотека и Общински информационен център. При общ бюджет 61,3 млн. лв. капиталовата програма на общината е на стойност 18 904 100 лв. От тях 14 835 500 лв. са за строителство. За проектиране са предвидени 2 085 100 лв. Останалите разходи в размер на 1 983 500 лв. са за офис техника, стопански инвентар и купуване на машини, необходими за работата на БКС - Несебър. Новите обекти, заложени в строителната програма, са изграждане на парково пространство около мини футболното игрище в стария град, на площадно около културния център, на алеи в новата част на гробищния парк в Несебър и облагородяване на старата му част, изграждане на зрителска трибуна и помещения за отборите на градския стадион в Несебър, както и на осветление във вилна зона „Зора“, на две детски площадки и футболно игрище в Свети Влас. Част от инфраструктурните обекти, които ще се изпълняват през тази година, са основен ремонт на пътя от с. Равда до кръговото движение на главен път Бургас - Варна, пътна връзка с велоалея от моста на р. Хаджийска по маршрута Оризаре - Слънчев бряг, реконструкция и разширение на първия мост към с. Кошарица от главен път Бургас - Варна, виадукт над р. Бяла в с. Гюльовца. Общината подготвя и проект за реконструкция на уличното осветление на ул. „Хан Крум“ и съседни на нея. Предвидени са средства за проектиране на летен театър и паркинг на северния скат в новата част на Несебър, както и спортен комплекс в близост по провлака, включващ подземен паркинг, спортна зала, подходяща за баскетбол, волейбол и художествена гимнастика, два тенискорта на открито, закрит градски басейн. Ще се проектира обреден дом в гробищния парк на града, улици в Слънчев бряг-запад, както и подземен паркинг със спортни игрища в двора на СОУ „Любен Каравелов“. Созопол и Банско насочват капиталовите разходи към проектиране Основна задача на бюджета за 2016 г. на Созопол е да осигури средства за изработване на проекти, с които местната власт да кандидатства по отворените оперативни програми. „И през тази година ще продължим да подаваме проекти по отворените европейски програми, като ще насочим внимание към Програмата за развитие на селските райони, по която можем да кандидатстваме за до 10 млн. евро за асфалтиране на улици в нашите села“, заяви кметът Панайот Рейзи и добави, че към момента общинската администрация работи усилено и по няколко проекта по програмата за трансгранично сътрудничество. Бюджетът на курортния град е 27 млн. лв., за реализация на инвестиционната програма са предвидени близо 5 822 548 лв. Общината има дълъг списък със стратегически обекти, които вече са проектирани и чието строителство предстои. Това са: - Изграждане на дъждовна канализация на ул. „Републиканска”, гр. Созопол, I етап - 460 хил. лв.; - Изграждане на улична мрежа „Провлака” – 1 127 000 лв.; - Изграждане на улично соларно осветление LED, местност Мапи – 74,4 хил. лв.; - Изграждане технологични пътища в РДНО Созопол и реконструкция на ПСОВ-РДНО - 150 хил. лв.; - Подземен паркинг „Север“ и тренировъчно игрище със съблекални – 1 060 644 лв.; - Проектиране и изграждане на спортно игрище с изкуствена трева, с. Равадиново – 172 340 лв.; - Спортен комплекс, с. Крушевец – авторски и строителен надзор – 40 хил. лв.; - Изграждане, ремонт и поддържане на улична мрежа - асфалтиране и тротоари – 2 млн. лв. Подобно е положението и в Банско, което тази година ще разполага с 18,871 млн. лв., при 21 711 339 през 2015 г., когато е имало увеличение благодарение на събраните задължения към хазната, натрупани през предишни години. За 2016 г. планираните собствени приходи са 10 746 000 лв. Сред продължаващите мерки е и обследването на големите хотели и апартаментни комплекси, с което се установява дали плащаният данък отговаря на дължимия. За капиталови разходи са заложени 2 389 365 лв., като средствата са основно за проектиране. С пари от бюджета ще приключи проектирането на новите селищни образувания, появили се при изграждането на многото хотели. Ще се финансира актуализацията на стар план за превръщането на ул. „Найден Геров“ в околовръстен път към изхода за Добринище, като той трябва да е готов до 6 месеца. На първа фаза ще стартира проект за площите около река Глазне. „Включително и вътре в коритото ще се прави художествено оформление. Първо ще възложим конкурс за идеен проект, после и за работен“, разясни кметът Георги Икономов. През настоящата година продължава преобразяването на ул. „Пирин“ в пешеходна зона. Целево ще се финансира също ремонт на кметството в село Места, за който ще се кандидатства по програмите за енергийна ефективност. Ще се направи и подпорна стена на реката, която преминава през цялото село Филипово. В плановете на местната власт са залегнали още ремонти на напоителни канали и вади в земеделските имоти. „Ще търся специалисти, които да изготвят проект за цялостно възстановяване на мрежата за напояване на Банско и Добринишкото поле, като се използват съществуващите водоизточници. Това е изключително важно, за да се развие земеделието“, коментира Икономов. В Добринище общинската управа залага 170 хил. лв. за рехабилитация на улици и тротоари. Предстои проектиране на ул. „Иван Козарев“ и централния площад, на ул. „Гарата“, на физкултурния салон, който е в окаяно състояние. За минералната баня, за която вече е изготвено енергийно обследване, има начертани мерки да се смени котелът, да се направят нова изолация, вентилация, електроинсталация и архитектурно да се освежи фасадата. Самоков със 7 млн. лв. повече, Севлиево планира увеличение на приходите Значително увеличение на бюджета за 2016 г. е регистрирано в друг зимен център – Самоков. 31 778 746 лв. е приетата рамка, в която собствените приходи са 18 734 000 лв. и надминават трансфера от държавния бюджет в размер на 13 044 746 лв. При обсъждането на капиталовата програма на общината бяха дискутирани въпроси, свързани с обектите на туристическата инфраструктура и инвестиционната програма в тази сфера. Местната власт получава около 500 хил. лв. приход от туристическа такса, които реинвестира в сектора. За финансиране до голяма степен ще се разчита на европейски програми. Това се отнася за ВиК мрежата в Боровец, за изграждане на зони за отдих и атракциони като байк парк, стена за катерене, пътека на здравето и др. Най-големият капиталов разход е за реконструкция на стария център на Боровец, за която са предвидени 40 хил. лв. Близо 2 млн. лв. ще бъдат вложени в асфалтиране на улици в града и селата. Севлиево започва годината без просрочени задължения към персонал и доставчици. „Отчитаме преизпълнение на собствените приходи за 2015 г. спрямо първоначалните разчети - с ръст от 4%, което формира приходи от данъчни и неданъчни постъпления в размер на 6 646 997 лв. Общото изпълнение на данъчните приходи е почти 100%, като при данък върху превозните средства е достигнато преизпълнение от 141 802 лв.“, съобщи кметът Иван Иванов. И за 2016 г. е планирано увеличение на постъпленията от данъчни приходи в абсолютен ръст спрямо бюджета за предходната година от 415 600 лв. С него ще бъдат финансирани дейности по благоустрояване на градската среда, ремонти на тротоари и улици, реконструкция и изграждане на детски и спортни площадки. „През тази година ще санираме всички детски градини и училища. Над 360 хил. лв. ще отделим за вътрешни ремонти в детските градини. Ще въведем мерки за енергийна ефективност в голям брой жилищни сгради, ще завършим общия устройствен план на общината, ще изградим нова мултифункционална спортна площадка в жк „Митко Палаузов" и ще обновим тази до спортната зала, ще разширим системата за видео наблюдение и др. Ще продължим да инвестираме в мерките по изпълнение на Генералния план за организация на движението в града - ще поставим нови светофарни уредби на кръстовищата на ул. „Росица" с ул. „Опълченска" и с ул. „П. Р. Славейков", допълни кметът. Бюджетната рамка за 2016 г. е 22 886 700 лв., в това число 12 774 700 лв. за делегирани от държавата дейности и 10 112 000 лв. от местни приходи. Критична година за Сливен въпреки увеличението на данъци „Не помня от времето, с което се занимавам с цифри, община Сливен да е била в по-тежко състояние. Нека си дадем сметка къде и кога се намираме - 2016 г., в най-задлъжнялата община в България. В национален мащаб и в медиите се говори за нас и на мен ми е неудобно да слушам непрекъснато, че ние сме най-зле. Не спестяваме нищо по отношение на затрудненото финансово състояние, което се дължи на лошото управление през последните години и за което оценка дават избирателите." Това каза пред общинските съветници в града кметът на Сливен Стефан Радев по време на приемането на бюджета. По думите му предложеният вариант е най-добрият за условията, в които е поставена общината. „В бюджета има малко място за промени и маневри. Надявам се той да е последният от този вид, който разглеждаме в Общинския съвет“, допълни Радев. На желанието на съветници за включване на нови строителни обекти той отговори, че всеки от тях означава още задължения за община Сливен: „Целта на бюджета е финансова стабилизация и по-висока ефективност на разходите, осигуряване на средства за изпълнението на договори по оперативни програми и развитие. Освен това се цели усъвършенстване на социалната и техническа инфраструктура и разплащане на просрочените задължения“, уточни кметът. Общият размер на финансите, с които ще се управлява общината, е 96 902 466 млн. лв.