Тема
КСБ и БАВ представиха сертификата „Знак за качество“
Документът доказва, че предлаганите продукти отговарят на стандартите
Мирослав Еленков,
Емил Христов
„Проблемът с качеството през последните няколко месеца беше много широко и сериозно повдигнат в общественото пространство. Това се превръща и в основна задача в дейностите на Камарата на строителите в България (КСБ) през тази година.“ Това каза инж. Благой Козарев – член на УС на КСБ и зам.-председател на Българската асоциация по водите (БАВ), при откриването на форума „Развитието на дейността на „Знак за качество на БАВ“. Събитието бе организирано от КСБ и БАВ. В него взеха участие инж. Иван Иванов – председател на БАВ, инж. Александър Маринчев – директор на Дирекция „Знак за качество на БАВ“, представители на КСБ, на фирми – членове на Камарата, и компании – производители на строителни материали.
„Решихме да организираме това събитие с целда запознаем максимално колегите от строителните дружества какво точно представлява този сертификат и как се издава“, каза инж. Козарев. „Изключително благодарен съм на КСБ и в. „Строител“, че чрез тяхното съдействие успяхме да осъществим тази среща“, посочи инж. Иван Иванов. „Ние от БАВ започнахме инициативата преди повече от 3 години с идеята да създадем по-конкурентна и по-лоялна среда в сектора за производство и продажба на тръби. Всичко стартира след разговор с Българската асоциация на производителите на пластмасови тръби, които споделиха, че на пазара излизат много продукти, които не отговарят на стандартите. Осъществяваният от държавата контрол не е достатъчно надежден. Затова ние проучихме практиките в други европейски страни, основно в Австрия, където се оказа, че този проблем е решен отдавна чрез въвеждането на подобен знак за качество“, обясни инж. Иванов.
„Целта на този форум е да проведем открит диалог с представителите на строителните компании у нас и да потърсим тяхната обратна връзка за това, дали има смисъл от тази дейност и как тя може да стане по-ефективна. Искаме да получим подкрепата на строителите за идеята ни да предложим някои законодателни изменения, които да задължат всички страни да бъдат по-внимателни в това, какви материали се влагат под земята“, допълни председателят на БАВ.
От думите му стана ясно, че такива срещи вече са проведени с проектантите и производителите на тръби. Предстоят дискусии и с ВиК асоциациите. „Много от хората приеха радушно идеята и обещаха да залагат в своите проекти като препоръка използването на материали със „Знак за качество на БАВ“, каза инж. Иванов.
„Самият знак за качество представлява сертификат, който доказва, че предлаганите продукти отговарят на стандартите. Това става чрез тестване на конкретни обекти, избрани на случаен принцип. Проверката се извършва по строго определен ред и с пълен контрол на начина, по който тези продукти се изследват в лабораторна среда. Всички процедури са описани подробно. Постарали сме се да направим тази дейност независима от основната работа на БАВ, за да няма притеснения, че върху финалния резултат е повлияно по някакъв начин. В крайна сметка, който получи този сертификат, ще бъде добре приеман от всички в бранша“, отбеляза инж. Иван Иванов.
Той посочи, че до момента само три фирми са имали смелостта да подложат своите продукти на периодично тестване – двама производители на пластмасови и един на керамични тръби. „При тях също сме открили проблеми и не всичките им продукти са получили сертификат за качество. Но положителното от досегашната ни практика е, че когато даден продукт не получи сертификата, веднага се вземат мерки. След една година фирмите имат право отново да кандидатстват със същите продукти. Всичко това доказва безпристрастността и независимостта на процедурата“, посочи инж. Иванов и апелира повече фирми да започнат да подлагат своите продукти на тестване. От думите му стана ясно, че в момента в България работи само една лаборатория за изследване качеството на такива материали.
„Проблемът с влагането на некачествени продукти продължава да съществува. Идеята ни е да го ограничим до минимум. За да не посочваме кои са „лоши”, ние се стремим да показваме „добрите” фирми. Нашата голяма цел е да се заложи изменение в нормативната база, което или да задължава вземането на реални проби при изпълнението на обектите, или да се използва „Знака за качество на БАВ” или еквивалентни стандарти. Според мен, докато не се прави реално тестване на използваните материални, няма как да се разчита на лоялното и отговорно отношение на всички. Най-добре би било, ако се взимат проби от всички продукти на всички обекти. Но реалИнж. Александър Маринчев презентира в детайли предимствата на сертификата то това е неосъществимо, първо, защото, по този начин относително се повишава цената на строителството, а и се създава много сложна организация. „Знакът за качество на БАВ“ замества това повсеместно взимане на проби, което минимизира разходите“, обобщи инж. Иванов.
„В „Райкомерс Конструкшън” ЕАД използваме само тръби, сертифицирани от БАВ. Истината е, че е имало случаи в историята на фирмата, когато сме страдали от некачествени материали. Ударът по имиджа на компанията в такива случаи е много тежък. Бяхме стигнали дори до това, че се налагаше сами да изпращаме части от тръбите, които използваме, за изследване и невинаги имаше съответствие с желаното и записано качество“, разказа за опита си инж. Благой Козарев.
„Успехът на начинанието ни зависи от това, до каква степен възложителите или пък изпълнителите ще започнат да го изискват от доставчиците. Лично за нас, като строители, „Знакът за качество на БАВ“ е изключително полезен. В крайна сметка използването му води дори до икономия на разходи за проверка и тестване в лаборатории. Така всяка фирма има една по-голяма предвидимост и спокойствие, че се работи с добри материали. Надявам се все повече производители да се включат в тази инициатива. Който няма знак за качество, след 3 години няма да го има на пазара“, каза инж. Козарев.
По време на форума инж. Александър Маринчев направи презентация на сертификата, като запозна в детайли участниците с какво той е полезен за тях, стъпките за издаването му и как се осъществява контролът. Той разказа, че документът се получава след разглеждане от комисия, в чийто състав влизат представители на КСБ, БАВ, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, производителите на материали и представители на Българския институт за стандартизация.
Участниците в дискусията се обединиха около идеята, че този сертификат е нужен. Според тях е хубаво да се помисли и как самите възложители да бъдат включени в инициативата.
Инж. Благой Козарев, член УС на КСБ и председател на секция „Хидростроителство“:
Камарата за пореден път заяви своята ангажираност по въпросите за качеството на строителните дейности във ВиК проектите
Ренета Николова
Инж. Козарев, Камарата на строителите в България (КСБ) и Българската асоциация по водите (БАВ) организираха форум „Развитието на дейността на „Знак за качество на БАВ“. Какво наложи провеждането му?
Няколко са причините да се организира провеждането на подобен форум. На първо място в този момент е от изключителна важност Камарата за пореден път да заяви своята съпричастност и огромна загриженост по въпросите, свързани с качеството на строителните дейности във ВиК проектите. Огромният обем усвоени европейски средства в последните няколко години и кратките срокове за изпълнение на проектите по Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) предизвикаха претенции на възложителите към качеството на извършените работи. Някои от тях основателни, а други – не. Вероятно и ние като строители имаме вина за влошеното качество, но не бива да пренебрегваме и фактора, какви са влаганите материали. Много често на българския пазар се доставят такива със съмнителни качества и въпреки че са придружени с изискуемите сертификати и документи за съответствие, при влагането им в строежите се оказва, че е нарушено качеството на крайния продукт. В тези случаи негативният имидж остава изцяло за сметка на строителя, без да засягаме и неизбежните разходи и загуби, които търпим.
На второ място, аз като представител на Камарата на строителите в комисията към БАВ, даваща „Знак за качество на БАВ“, се чувствам отговорен да запозная колегите с начина, по който се издава този знак, и процедурите на работа там при вземането на решения. Факт е, че издаването на този сертификат е свързано с огромно количество проверки и тестове както на придружаващата документация, така и на крайния продукт. Изключително стриктно и отговорно се подхожда към всеки отделен компонент, не се допускат никакви компромиси и дори при минимални несъответствия със стандартите знак за качество не се дава.
Темата качество ще бъде водеща за КСБ през 2016 г. Камарата стартира такава инициатива, като първата среща, на която и Вие присъствахте, бе с кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова. Защо въпросът застава сред водещите в дневния ред на бранша, какво трябва да се промени?
Както споменах, може би най-голямата причина са огромния обем и кратките срокове пред които бяхме поставени като строители. Когато времето е малко, е трудно да направиш задълбочена оценка на качеството, което предлагат всички търговци и производители. Информацията, че даден производител има проблеми с качеството, не е систематизирана и по-скоро се разпространява под формата на слухове и неформални контакти. Много често подобни информации са плод и на нелоялна конкуренция между търговците и ние като строители сме изправени пред предизвикателството да придобием компетенции и за производството на тръби например. Със знака за качество на БАВ изпълнителите намират решение на всички тези въпроси. Освен това ние като строители трябва да обърнем сериозно внимание и върху нашите си вътрешни проблеми: организацията на работа, квалификацията на персонала, подбора ни на подизпълнители и не на последно място реалния капацитет на дейностите, които можем да поемем. Комбинация от фактори, които са специфични за всяка компания и тя трябва да намери решение на тези казуси.
Малко преди реалния старт на „ОПОС 2014 - 2020“, по-точно на т.нар. фазирани проекти, какви уроци научихме, какво не бива да повтаряме?
Уроците за строителите са тези, за които говорихме преди малко. Тук обаче е мястото да кажем, че ролята на Камарата е да се бори за едно по-плавно и равномерно разпределяне на работата във времето. Струпването на всички проекти в края на програмния период е изключително натоварващо не само за строителите, но и за всички въвлечени в този процес. Последните няколко години липсата на административен капацитет се усети особено осезаемо както при възложителите, така и в Управляващия орган (УО) към ОПОС. Интересът за едно по-планирано и предвидимо изпълнение на проектите е общ и ние трябва да обединим сили в това направление. Смятам, че наша съвместна цел трябва да е да намерим начин още поне 20% от средствата по програмата да се усвоят преди приключването на регионалните прединвестиционни проучвания, които се очаква да завършат през 2018 г. Така ще се избегнат нови т.нар. фазиранни проекти и със сигурност ще сме в състояние да контролираме по-добре качеството на нашата продукция.
Какво се очертава като проблеми пред фирмите в сферата на хидростроителството в началото на новия програмен период?
Преди всичко за нас е проблем липсата на достатъчно проекти. В България се създадоха строителни мощности за усвояване на близо 400 млн. евро годишно в сферата на ВиК строителството. Сега тези мощности престояват и доста от нас са в затруднено положение да подсигурят работа, с която да уплътнят техниката и хората си. Така наречените предварителни проекти са на стойност 300 млн. евро и очевидно не са достатъчни за всички, да не говорим, че това са все пак средствата за период от 3 години.
Какъв въпрос, касаещ компаниите, които реализират ВиК проекти, бихте поставили пред УО на ОПОС?
Има доста задачи, които бихме могли да решим съвместно. Много активно в момента подготвяме една работна среща с УО, на която да обсъдим въпроси, свързани с начините на отчитане на реализираните дейности, критериите за обществените поръчки, договорите за изпълнение, възможностите за признаване на т.нар. допълнителни или непредвидени разходи. Хубавото е, че диалогът е търсен и от двете страни и имаме шанса да си подредим така нещата, че в крайна сметка да постигнем едни по-стабилни и предвидими резултати. Нужно е да обърнем внимание на обхвата и съдържанието на работните/техническите проекти, да уеднаквим отчетите и обхвата на срещите и докладите за напредъка. Налице са и доста други въпроси, които искаме да поставим и да търсим тяхното решение, но като цяло съм оптимист и вярвам, че както сме запретнали ръкави и работим здраво, нашите предложения ще бъдат чути и до голяма степен приети.
Като член на УС на КСБ и председател на секция „Хидростроителство“ какви са според Вас най-важните задачи на Камарата през 2016 г.?
Приоритет номер едно за нашата секция е да повдигнем дискусията за разширяване обхвата на т.нар. предварителни проекти, по-скоро предварителните средства по ОП „Околна среда 2014 – 2020“. Изключително важно за всички нас и като цяло за държавата е да убедим Европейската комисия, че трябва да избегнем повторното струпване на огромно количество проекти в самия край на програмния период и отново да застрашим успешното изпълнение на програмата.
