Тема

От 2018 г. строим само сгради с близко до нулево потребление на енергия

5660 държавни и общински здания не отговарят на изискванията

Елица Илчева 10% от националната цел за енергоспестяване на 36 685 т емисии въглероден диоксид до 2020 г. трябва да се изпълнят от строителството на сгради с близко до нулево потребление на енергия (СБНПЕ). Това е приоритет на приетия от правителството Национален план за сгради с близко до нулево потребление на енергия, който предвижда след 2018 г. да се издигат само максимално енергийно ефективни здания. „Планът ще създаде условия за изпълнение на новата европейска политика за енергийна ефективност. Основната цел е да се промени съотношението на дяловете на енергийните източници, използвани в сградите, което в съчетание с добри и балансирани за зима и лято енергийни характеристики на ограждащите елементи да доведе до оптимизиране на годишния разход на енергия до ниски нива, без от това да е повлиян комфортът на обитаване”, пише в документа, одобрен от Министерския съвет. 8Той е разработен на основание Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и се базира на Концепция, докладвана от българските власти на Европейската комисия (ЕК) през 2013 г. Тя поставя най-големите предизвикателства пред строителния сектор, макар че ще бъдат ангажирани всички участници в инвестиционния процес в зависимост от равнищата на индивидуалната им компетентност, отговорност и правомощия. Вниманието е фокусирано върху сградния сектор не само поради факта, че потреблението на енергия в зданията в ЕС продължава да е около 40% от общото крайно, но и поради дългосрочното въздействие на този фонд върху използването на енергия. Националният план трябва да превърне концепцията за СБНПЕ в практически приложима алтернатива на бъдещото строителство след 2018 г., а при доказана ефективност на разходите - и при обновяване на съществуващи сгради. С разработването му се приканват всички участници, ангажирани с изпълнението на държавната политика за енергийна ефективност, да идентифицират полетата на интелигентно приложение на нови строителни и енергийни технологии в сектора. В документа е посочено, че основно предизвикателство на приложното поле на техническите норми за енергийна ефективност през следващите години ще бъде прилагането на дефиницията за сгради с потребление на енергия, близко до нулево (виж карето), както и готовността на българското общество да приеме нейния задължителен характер. До навлизане в този период има още три години, през които са необходими сериозни усилия на всички нива. Националните цели Документът е разработен в период, когато България вече е определила националните си цели до 31 декември 2020 г. Енергийните спестявания дотогава трябва да достигнат 716 ktoe (8325,65 GWh) при крайното енергийно потребление (КЕП) и 1590 ktoe (18 488,52 GWh) при първичното (ПЕП), от които 169 ktoe (1965,13 GWh – 11%) в процесите на преобразуване, пренос и разпределение в енергийния сектор. Очаква се изпълнението на Националния план за СБНПЕ да допринесе за спестяване на крайна енергия от 23,1 ktoe (267,7 GWh), на 46,2 ktoe (535,4 GWh) първична енергия, което представлява 10,04% от националната цел за енергоспестяване за 2020 г. без търговците на енергия. По отношение на опазването на околната среда в резултат от изпълнението на плана се очаква спестяване на 36 685 т емисии СО2. 9Той трябва да играе ролята на катализатор на новото строителство в светлината на технологичния напредък и на подпомагащ фактор при обновяване на съществуващия фонд. Засега равнището на целите не съответства на реалните възможности за обновяване на старите сгради, защото почти 50% от тези за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 1000 кв. м все още не са обновени. От друга страна е направен извод, че концепцията за потребление на енергия, близко до нулево, не е достатъчно популярна сред инвеститорите в нови сгради. Те не са наясно с отношението „качество – цена - ползи“, като изключения правят отделни проекти, покриващи немския доброволен стандарт за „пасивна къща“. Българските норми по енергийна ефективност претърпяха поредното си развитие миналата година. Въведени са числови граници на скàлата на енергопотребление за отделни категории постройки и клас А е включен в националната дефиниция за сграда с близко до нулево потребление на енергия. Пак през 2015 г. националните изисквания са напълно хармонизирани с европейските, що се касае до техническите спецификации за строителни продукти, както и с приложимите стандарти. Предвидено е разработване на параметри на интегрирания показател „специфичен годишен разход на първична енергия“ в kWh/m2 от скàлата на класовете на енергопотребление с числови граници и е определено нормативното изискване за границите на интегрираната енергийна характеристика на сгради с близко до нулево потребление на енергия. Тук са включени още: значимият дял на енергията от възобновяеми източници; завишаване на изискванията към референтните стойности на коефициента на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи; определяне на нормативни изисквания за ефективност на котли при номинален и при частичен товар. Модел на сградата като интегрирана система, която потребява енергия, е разработен през 2005 г. в Технически университет – София. Той се използва до днес в процедурите за обследване и сертифициране и при разработване на част „Енергийна ефективност“ при проектирането на нови здания. За изследване на приложимостта на националната дефиниция за СБНПЕ са анализирани обстоятелствата на новото строителство в България през последните 10 години. Динамиката показва нестабилен ход на изменение и това прави задачата за коректна прогноза изключително трудна. На основата на данните за периода 2010 – 2014 г. националният план определя сценарии с максимално нарастване на година до 2% за административните сгради и по-малко за останалите. Съществуващят фонд В България не се поддържа единна база данни за енергийното потребление на сградния сектор по категории и подкатегории. За целите на националния план е направена обща оценка. В резултат на извършено симулационно изследване и икономически анализ на глобалните разходи са получени и резултатите за необходимите инвестиции (без ДДС) за въвеждане на енергоспестяващи мерки с цел достигане на изискванията на дефиницията за СБНПЕ, както и екологичните им характеристики. Симулационният анализ на отделните категории показва, че с референтните стойности на коефициентите на топлопреминаване през ограждащите елементи на сградите от 2015 г. се осигурява достатъчно спестяване на енергия, за да може с мерки по системите за отопление, вентилация, гореща вода за битови нужди, охлаждане и осветление да се гарантира допълнително спестяване на енергия за достигане до близко до нулево потребление на сграда. Анализът показа още, че стремежът към намаляване на коефициентите на топлопреминаване не може да бъде водещо правило при търсене на решения при климатичните условия на България. Доказано е, че намаляването на коефициентите на топлопреминаване под референтните им стойности, дадени в законодателството, води до увеличаване на разхода на енергия през летните месеци. Използваната енергия през този период е предимно електрическа. Това налага необходимост от допълнителни инвестиции както за външни засенчващи устройства по фасадите на сградите, така и за разходи за високоефективни технологии за охлаждане. 12Към 2015 г. у нас са преброени 5660 сгради държавна и общинска собственост с неизпълнени енергоспестяващи мерки, които не отговарят на минималните изисквания за енергийна ефективност. Това категорично означава, че въвеждането им предстои в следващите години. В закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) е посочено, че е задължително подпомагане на поне 5% на година от общата РЗП на тази категория сгради в изпълнението на националната цел за енергийна ефективност чрез подобряване на характеристиките на отопляваните и охлаждани сгради държавна собственост. Финансови механизми и мерки При спазване на изискванията за държавните помощи в ЗЕЕ са предвидени достатъчно схеми и механизми за насърчаване. Очаква се Структурните фондове на ЕС да останат основен източник на финансиране за сградите държавна и общинска собственост, а също и частично в жилищния сектор. Определените за достигане междинни цели за енергийна ефективност за отделните групи сгради и инвестициите за тяхното изпълнение, изискващи бюджетни средства, ще се изпълняват и финансират според възможностите, в рамките на средствата от държавния бюджет, за годините на одобрената от Министерския съвет Средносрочна бюджетна прогноза до 2018 г. Посочените стойности за изпълнение на целите извън нея имат прогнозен характер. В Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020” има две възможности за финансиране на сгради с БНПЕ. Едната е открита при реализиране на Процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие” в рамките на Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие”. В обхвата й, в рамките на разпределените средства на българските общини, участници в схемата, местните администрации могат да планират проекти за обществени или търговски сгради, построени или обновени в градските райони, като предвидят за тях достигане на нормата за здания с БНПЕ. Макар че всеки проект притежава свои характеристики, националният план препоръчва заданията да бъдат разработени по съотношението „разходи - ползи“. Този тип анализ е задължително изискване в ЕС и представлява техника, при която се претеглят очакваните разходи спрямо ползите за даден период от време. Най-често той е между 20 и 30 години. 10„Енергийна ефективност в периферните райони” е друга приоритетна ос по ОП „Региони в растеж“. Тя е предназначена да подпомогне изпълнението на мерки в обществени и жилищни сгради в малки градове - центрове на общини в периферни райони, които предоставят услуги на заобикалящите ги зони. Конкретни бенефициенти по разгледаната процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са 28 общини. Към настоящия момент тя е отворена за финансиране. Кредитна линия за енергийна ефективност в домакинствата REECL се администрира от ЕБВР. Общата стойност на отпуснатия ресурс е 50 млн. евро. Финансирането от страна на Международен фонд „Козлодуй“ (МФК) е 24,6 млн. евро. То се предоставя на заемополучателите чрез 6 български банки и е подходящо за финансиране на проекти на сгради с БНПЕ. Процедурата е отворена до декември 2019 г. Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ е създаден чрез Закона за енергийна ефективност. ФЕЕВИ първоначално е капитализиран изцяло с грантови средства. Основни донори са Глобалният екологичен фонд на ООН, чрез Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) с 10 млн. долара, правителството на Австрия с 1,5 млн. евро, правителството на България с 3 млн. лв. и частни наши спонсори. ФЕЕВИ изпълнява функциите на финансираща институция за предоставяне на кредити и гаранции по кредити, както и на център за консултации. Оказва съдействие на българските фирми, общини и частни лица в изготвянето на инвестиционни проекти за енергийна ефективност. Основен принцип в управлението му е публично-частното партньорство. Националният доверителен екофонд е създаден през октомври 1995 г. по силата на суапово споразумение „Дълг срещу околна среда” между правителствата на Швейцария и България. Към настоящия момент Фондът е финансирал 100 проекта на обща стойност около 24 млн. лв. Договори с гарантиран резултат (т.нар. ЕСКО договори) пък имат за предмет изпълнението на мерки за повишаване на енергийната ефективност в сгради, предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление, като възстановяването на направените инвестиции и изплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение се извършват за сметка на реализираните икономии на енергия. Възложители по този вид договори могат да бъдат крайните клиенти, а изпълнители - доставчиците на енергийноефективни услуги. 11Екоефективността драстично вдига цените България заема 33-то място по екологична ефективност в света. Индексът се изготвя от Уелския и Колумбийския университет съвместно с организаторите на Световния икономически форум. Той се явява метод на оценка и анализ на показателите на екологична политика на 180 държави. Първото място за пореден път се заема от Финландия. На втора и трета позиция са съответно Испания и Швеция. Следва отново европейска държава – Дания. САЩ заемат 26-а позиция, Русия е на 32-ра, а Китай е на 109-а. На опашката са Сомалия, Еритрея и Мадагаскар. Интересно е, че в световен мащаб индексът оказва влияние на пазара на недвижимите имоти в съответните държави. Например в края на 2015 г. Финландия отчита ръст в цените на жилища с 1,1%, и то на месечна база. В Исландия консултантски компании като Knight Frank изчисляват още по-голямо повишение от 7,3% на годишна база. Швеция пък влезе в новините заради масовия недостиг на жилища, който тласка цените нагоре. На годишна база поскъпването е с 11,1%.