КСБ събра институциите и бранша на пета кръгла маса за обществените поръчки

Екип в. „Строител“ Петата кръгла маса на тема „Модернизация на обществените поръчки“, организирана от КСБ по инициатива на Областното представителство (ОП) – София, с официален медиен партньор в. „Строител“, събра представители на институциите и бизнеса. Новият Закон за обществените поръчки (ЗОП), който влиза в сила на 15 април, беше представен в рамките на форума за първи път след обнародването му, както и проектът за правилник за приложението на закона. Централна тема на дискусиите стана и стандартизацията на документите за търговете, като беше уточнено, че те ще се типизират по сектори и по видове услуги. Вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев, който откри форума, съобщи, че се обмисля идеята за нови санкции за недобросъвестни възложители. По думите му ще се удържа процент от държавната субсидия за общини или ведомства с повече от 4 - 5 нарушения. Той допълни, че размерът на санкциите за местните власти няма на надвишава 5 - 10 на сто от средствата, предвидени за тях от централния бюджет. В петата кръгла маса, чийто модератор беше инж. Николай Станков – зам.-председател на КСБ и председател на ОП – София, участваха още Малина Крумова – и.д. директор на Дирекция „Централно координационно звено“ към Министерския съвет (­ДЦКЗМС), Елеонора Николова – и.д. директор на Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП), Дончо Барбалов – зам.-кмет в направление „Финанси и стопанска политика“ към Столичната община, Иво Кацаров – гл. секретар на АОП, както и представители на Предприятието по управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), на Оперативна програма „Околна среда” (ОПОС), Агенция „Държавна финансова инспекция (АДФИ), Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ). Инж. Светослав Глосов, председател на УС на КСБ: Качеството на ЗОП е от решаващо значение за строителния бранш Благодаря ви, че сте отново тук, в сградата на Камарата, за да дискутираме заедно един от най-значимите за строителния бранш, но и за целия бизнес закони – Закона за обществените поръчки. Аз неведнъж съм казвал, че над 80% от работата в сектора се осигуряват благодарение на европейските фондове, а процедурите по тях се реализират чрез обществени поръчки. Строителната индустрия за 2015 г. по предварителни данни на НСИ формира 4,7% от брутната добавена стойност общо за икономиката. Сключените договори по обявени обществени поръчки в отрасъл „Строителство” за 2015 г. са 2840 броя на стойност от 1,347 млрд. евро. Произведената продукция по предварителни данни на НСИ за 2015 г. в сектора е за 8,208 млрд. евро с ръст 7,4 на сто на годишна база. За първи път от доста години наблюдаваната тенденция е повишение на нивата. Както се вижда, браншът разчита в голяма степен на търговете. Ето защо качеството на базовия закон за обществените поръчки и правилникът за неговото приложение са от решаващо значение за нашия бизнес. Прозрачната и конкурентна среда, елиминирането на възможностите за залагане на дискриминационни условия и корупционни практики, стандартизирането на процедурите и договорите са сред приоритетите, за които Камарата на строителите работи от години. Тук е мястото да изразя своята благодарност за добрия диалог и ползотворното сътрудничество, което срещнахме в лицето на вицепремиера Дончев и ръководения от него екип, на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и на министъра на околната среда и водите Ивелина Василева и техните екипи. Камарата направи своите предложения по закона в процеса на обсъждането на проекта и с удовлетворение днес можем да отчетем, че те в основната си и най-важна част са включени в новия Закон за обществените поръчки. Добре е, че и проектът за правилник за неговото приложение вече е готов. Така че очакваме от 15 април, когато нормативният акт влиза в сила, той да бъде съпътстван и от правилник, разбира се, приет след обсъждане с професионалната общност. Считам, че форумът дава възможност за една широка дискусия на професионален език. Сигурен съм, че експертният капацитет, събран в тази зала, ще намери най-точните отговори по актуалните въпроси, както и съм убеден, че диалогът и сътрудничеството между институциите и бранша дават най-добрите решения както за строителния сектор, така и за държавата и обществото. В тази връзка ще си позволя да припомня едно изказване на вицепремиера господин Дончев на предишно наше събитие. Той каза: „Сътрудничеството ни с КСБ е еталон“. Аз силно се надявам, че то ще продължи да бъде такова и че форум като днешния – вече пета кръгла маса за модернизация на обществените поръчки, ще бъде просто поредната стъпка за утвърждаване на модела, по който ние си взаимодействаме. Николай Нанков, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството: С КСБ дискутираме типизирането на договорите по националната програма за саниране Законът за обществените поръчки дава голям шанс на малките и средните фирми. Предвид скорошното му приемане сега всички участници в системата на обществените поръчки имат нужда от обучение. С въвеждането от 15 април ще сме свидетели на обективизиране на критериите за оценка, на изключването на дискриминационните условия при провеждането на процедурите. Законът ще даде категорично плоскост за равно конкурентно начало. Той насърчава изготвянето на типови тръжни процедури. С КСБ отдавна обсъждаме стандартизацията. Преди дни дискутирахме типизирането на договорите по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. По нея към момента са приключени и разплатени 5 сгради, а се изпълняват 800. До края на годината се очаква да са изцяло готови 1255 сгради. Изказвам адмирациите си към КСБ за организацията на редица форуми, сред които е и кръглата маса, в която участвам. Тези събития са важни за всички страни. По този начин обменяме опит и становища, за да постигнем голямата цел – по-ефективното разходване на публичния ресурс. Томислав Дончев, вицепремиер по европейските фондове и икономическата политика: Обмисляме санкции върху държавната субсидия за възложители с нарушения Започвам с пожелание: ако не тази година, нека другата или през 2018 г. тенденцията да се обърне – да се запази и - ако може - да се увеличи обемът на средствата, които постъпват като публично финансиране и вие получавате през обществени поръчки. Само че техният дял в това, което правите, да бъде по-малък – около 40 – 45%, а останалото – от частни инвеститори. Ето това е белег на витална, работеща, растяща икономика. Намерението ни е финансовият ресурс, който влиза на пазара, да не бъде по-малък. Дори и след 2015 г., когато поради края на програмен период 2007 – 2013 г. и застъпването му с настоящия 2014 – 2020 г. обемът разплатени средства беше рекорден. За поредна година на събитието присъстват всички ключови държавни институции – Агенцията по обществени поръчки (АОП), министерства, звена и фондове. През 2015 г. е имало 5913 възложители, почти 24 500 изпълнители, 11 111 обществени поръчки, от които близо 10% с европейско финансиране. Общата стойност на сключените договори по търгове е била 6,9 млрд. лв. Това е огромен ресурс – над една четвърт от държавния бюджет. Той задейства цялата машина – Министерския съвет, министерства, агенции, специализирани структури, които имат за цел да надзирават или контролират процеса, и стига до най-малката община и фирма. Изключително чудно е, че такъв сложен процес – и заради европейското законодателство, и заради националното усложняване на процеса, е достъпен за толкова широк кръг участници. Само след няколко години усилия - въпреки всички дефекти и грешки, той се движи според националните и европейските изисквания, което е постижение. По отношение на мерките за контрол се обсъжда нова идея за санкционен режим за възложители с над 4 – 5 нарушения чрез намаляване на държавните субсидии. Когато говоря за рязане на финансирането за местните власти, нямам предвид то да бъде наполовина, защото нямаме за цел да наказваме гражданите. Но представете си субсидия с 5 – 10% по-ниска и серията от изключително остри и неприятни въпроси, които ще породи сред обществеността. Политиците са податливи на обществен натиск в добрия смисъл на думата и трябва да се постараем при нарушения той да бъде осигурен. Министерствата и другите институции ще бъдат санкционирани по аналогичен начин като общините – с редуциране на средствата за работна заплата. Нека не гледаме темата, пречупена през призмата „добрата държава и лошите общини“ или обратното. Тук не съществува разлика и диференциран подход няма да има. Такива санкции се прилагат в редица държави – пример е Ирландия. Там, ако съответната администрация не покрие критериите за ефективност, субсидиите й се намаляват за следващата година. Когато е готова окончателната визия на тази идея, ще са необходими законови промени. С КСБ сме свикнали, когато правим нещо, то да е в режим на публичност и диалог – затова си позволих да споделя идеята. Предвижданите промени ще са в законодателството, уреждащо финансовите отношения между централната и местната власт и между държавните ведомства. Тоест измененията биха засегнали повече от един нормативен акт. Но подчертавам, че това е въпрос, който засега само обсъждаме. Във връзка с разглеждането на жалбите по обществени поръчки от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) мисля, че дискутираният в парламента въпрос, дали казусите да се разпределят на случаен принцип сред членовете на КЗК, трябва да се реши не с новия ЗОП, а с промени в Закона за защита на конкуренцията. Отнасям се със симпатии към предложението случаите да се дават на произволен принцип. Макар че смисълът от това е ограничен. КЗК взема колективни решения, а докладчикът има второстепенна роля. Въпреки това съм разговарял с народните представители и съм дал пълната си подкрепа – промяната да се случи. Петър Кънев, председател на парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм: КЗК трябва основно да се занимава с монополите, а не с обжалванията по ЗОП Законът за обществените поръчки е нов и предизвика сериозни дебати в парламента. Вицепремиерът Томислав Дончев благодари, че го приехме, но истината бе, че имаше доста обсъждания и във водещата Комисия по правни въпроси, и при нас. Основната задача на Комисията по икономическа политика и туризъм е в края на краищата да регулира процесите, за да създадем добра бизнес среда в България. ЗОП е един от компонентите за нея. Имаме много проблеми, по които работим, по част от тях успяхме да постигнем успехи, по друга – не особено. Българската икономика и бизнес са на опашката в Европа. В класация на The Economist отпреди две години страната ни е на последно място по брой часове и отработени дни. Колкото и странно да е, големият проблем не са празниците, а болничните дни. На българския работник се падат 22 дни болнични, при два в Турция. Друга пречка е посочена в анализ на Института по образование към Българската академия на науките и тя касае въпроса колко учат децата ни. Те най-малко се обучават и най-много почиват в Европа. Третият проблем, с който не успяхме да се преборим, но стои на дневен ред, са т.нар. отработвания. Само три държави в Европа ги прилагат – България, Румъния и Сърбия. Следващото предизвикателство е дуалното образование. Самият аз съм песимист как ще успеем сами да го въведем у нас. Над 80% от младежите в Швейцария, Германия и Австрия учат един до два дни в училище. В останалото време работят във фирмите. Договорите се сключват между предприятието и родителите им. Неслучайно там безработицата сред младите е под 3% и държавите не изпитват нужда от квалифицирани кадри. Песимист съм, че това може да стане у нас. Само заради преместването на стихотворението „Балкаджи Йово“ от програмата за 6-и в тази за 8-и клас падна министърът на образованието и си представям какво ще правим, ако кажем, че след 10 клас няма да се учи география или история. България е след 100-тното място в класацията за правене на бизнес на Световната банка по дължина на процедурата за получаване на строителни разрешения. Страната ни в същото изследване е след 110-а позиция по срокове за включване в енергосистемата. На пръв поглед това са законодателни проблеми, но практиката показва, че в 90% от случаите нормативните актове не са толкова лоши, колкото преходните и заключителните разпоредби, които дават права на съответните ведомства с наредби да регламентират процесите. Успяхме да премахнем графика на отпуските и при работещи 400 хил. фирми у нас спестяваме около 500 т хартия от това, че не попълват ненужни документи. Върнахме стария режим, който дава възможност всеки един работодател, който има служители, навършили години за пенсия, да ги освободи, ако не са необходими на фирмата. Но това е съвсем нормален режим за бизнеса. Работим по няколко други проблема. На последното заседание на Комисията не успяхме да излъчим ново ръководство на КЗК и това още веднъж показва, че интересите са сложни. Най-вероятно ще се пристъпи към нова процедура. За мен най-големият проблем не е кой ще е начело на КЗК. Проблем е, че Комисията е антитръстова и трябва основно да се занимава с монополите в България, а 98% от нейните решения са свързани със Закона за обществените поръчки. И може би тепърва ще трябва да се направи и дебат дали не е редно институционното обжалване по ЗОП да е отново работа на съдебната власт, а не на КЗК. Ивелина Василева, министър на околната среда и водите: До края на април ще представим на АОП стандартизирани документи Те касаят възлагането на инфраструктурни обекти в секторите „Води“ и „Управление на отпадъци“ Темата на дискусията е модернизацията на обществените поръчки. Силно вярвам, че новият ЗОП е изражение на стремежа ни за това. Не само от гледна точка, че документът изцяло транспонира европейските директиви, но и защото чрез него се гарантира ефективното използване на публичните средства и се осигурява икономическото развитие на България. Голям процент от инвестициите се извършват чрез публични средства, които са предмет на обществени поръчки. Стремежът за оптимизация е налице в процедурите и на всички етапи от процеса на възлагане. Искам да напомня историята до тук, която градим от гледна точка на изпълнението на ангажиментите за прилагането на политиките чрез финансовите инструменти, които МОСВ управлява – Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020“ (ОПОС), ПУДООС и Националния доверителен екофонд. Безспорно най-големият финансов инструмент е ОПОС. Какво сме направили? По старата оперативна програма в сектор „Води“ към бенефициентите – общините, са изплатени 2,4 млрд. лв. С тях са изградени 50 пречиствателни съоръжения за отпадъчни води, положена е водоснабдителна и канализационна мрежа с дължина 2550 км. Успяхме да приключим мащабни обекти и тук искам да благодаря на общините, на партньорите ни – изпълнители, и на колегите, които ръководят процеса – Управляващия орган на ОПОС. В сектор „Управление на отпадъци“ бяха изградени 18 регионални системи и бяха изплатени 705 млн. лв. Наистина мащабни инвестиции, които бяха извършени в резултат на провеждането на обществени поръчки и изпълнението на 328 договора за строителство и надзор. Всички знаем и отчитаме липсата на добро планиране в старта на стария програмен период, което доведе до концентрацията на ускорени дейности по програмата в рамките на последните няколко години. Обществените поръчки, възлагани по ОПОС, бяха подготвени и приключени с подписването на договорите в рамките на две години. Това доведе до интензивен процес на строителство и отново искам да благодаря за усилията, които бяха положени основно през 2015 г. Тези са идентифицираните слабости и трябва да положим усилия да не се повтарят. Сега е моментът да се фокусираме върху доброто планиране. Именно от тази гледна точка типизирането на документите за провеждане на обществени поръчки, което е част от концепцията за модернизация, е от изключителна важност както за строителния бранш, така и за институциите. Чрез стандартизацията ще се осигури максимална ефективност при инвестирането на публичните средства. Благодаря за доброто партньорство на КСБ, заедно вече сме в напреднал етап на разработването на типизираните документи, които касаят възлагането на обществени поръчки при строителството на инфраструктурни обекти в секторите „Води“ и „Управление на отпадъци“. Това включва стандартизиране на договорите, на методиката и съответно указанията за подбор на изпълнителите. Така ще се осигури баланс между интересите на всички страни и ще се намалят пропуските. Някои заплатиха скъпо грешките, с тежки последствия за общините, на които бяха наложени финансови корекции. Очакванията ни са, че доброто сътрудничество и партньорство, което имаме изградено в годините, ще ни доведе до симплификация, повече ефективност и ползи за цялото общество. Смятаме, че до края на април ще имаме готовност да представим на АОП разработените стандартизирани документи. Работим заедно с Централното координационно звено към Министерския съвет и с Агенцията по обществени поръчки. Сътрудничим си много добре и с КСБ. Още от миналата година започнаха разговорите ни и съвместната ни дейност за изготвяне на стандартизирани документи за възлагането на обществени поръчки в сферата на строителството. Това включва СМР и надзор. Продължаваме с усилията и смятаме, че в началото на новия програмен период наличието на стандартизирана документация ще ни доведе до там, че ще може в максимално бърз порядък да започнат реалните действия и по изпълнението на проектите. Какво се случва с програмен период 2014 – 2020 г.? Миналата година бяха обявени покани за проектни предложения към бенефициентите на стойност 988 млн. лв. През тази в индикативната работна програма са включени 18 покани за проектни предложения на обща стойност 698 млн. лв. Всичко това ще доведе до възможност за кандидатстване и старт на изпълнението на проекти, които обхващат 50% от ресурса на новата оперативна програма. За строителите възможности има в секторите „Води“, „Управление на отпадъци“ и „Превенция на риска от наводнения и свлачища“. Това, което очакваме, е бърз старт на изпълнението, за да може и оперативната програма да върви в нормален ход. Благодаря на участниците във форума за съвместната работа. Мисля, че заедно ще постигнем желаното от всички нас – ефективност, както и полза за обществото. Доц. д-р инж. Георги Линков, председател на Комисията за ЦПРС: Стандартизацията е правилната форма Всеки един форум по презумпция е полезен, защото това е формата хората да се съберат и да обсъдят теми от общ интерес. Намерението е добро, чуха се важни неща, но доколко ще видят „бял свят“ в окончателен вариант, остава да се надяваме. Бяха засегнати ключови теми. Стандартизацията е правилната форма за постигане на ред. Качество се постига със стандарти. Това е нещо, което връзва китките на „палавата“ администрация в процеса. Инж. Евтим Янев, председател на ОП на КСБ – Пазарджик: Успяхме да влезем в същината на новия ЗОП Организацията на работната кръгла маса на тема „Модернизация на обществените поръчки“ беше чудесна и в крайна сметка ни доведе до желания резултат. Когато човек чете даден документ, той му изглежда „сух”. Но по време на проведената дискусия успяхме да влезем в същината на новия Закон за обществените поръчки (ЗОП) и правилника за прилагането му, за което съм безкрайно доволен. Предполагам, че тази среща ще доведе и до последващи дискусии и коментари в гилдията. Елеонора Николова, и.д. директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност: Ще направим анализ и на правилника за прилагане на ЗОП Темите, които в продължение на четири години обсъждахме с КСБ, намериха отражение в новия Закон за обществените поръчки (ЗОП). Отдавна говорим с Камарата за въвеждането на електронни обществени поръчки, за централни органи за покупки, за предварителна сертификация на участниците като добри практики за намаляване на корупционните възможности. Многократно подчертахме, че към новия ЗОП е подходено така, че той да е рамков и да урежда принципни въпроси, което всъщност води до устойчивост на законодателството, каквато досега не сме наблюдавали. Той урежда основните принципи, обекти, субекти, видове процедури, а останалите технически аспекти – ред, начин и правила, са останали за правилника за прилагането му, който също ще бъде внимателно анализиран от нас. Действително сме се отнесли отговорно като съгласувателна институция при проверката на закона с оглед на това, дали той дава възможност за корупционни практики. В огромна степен сме удовлетворени от добрите решения в ЗОП. Най-вече в областта на стандартизиране на процедурите, типизиране на обявленията и становищата, които трябва да бъдат публикувани на страницата на Агенцията по обществени поръчки (АОП). Също и от участието на независимите експерти и критериите за подбор. Много е важен единният европейски документ за обществени поръчки. Уредена е презумпцията за годност на кандидатите. Това е нещо, което единствено Камарата на строителите в България е направила и отстоява. Ние от Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП) винаги сме давали за пример КСБ и нейния Централен професионален регистър, защото предварителната сертификация на участниците е ценна възможност. Тя осигурява предпоставки в процедурата да се изберат качествени изпълнители, ограничава възложителя да изключва кандидатите по субективни изисквания и внася ред в бранша. Ще се радвам тази възможност за официални списъци на одобрени стопански субекти и сертификат, издаван от сертифициращ орган, да се развият по начин, така че останалите браншове да се събудят. Това ще е добър пример – да подредят нещата при себе си и да очакват, че възложителите ще се отнасят с нужното уважение към тях и ще зачитат предварителната дейност, която е направена по подбора на качествени изпълнители. Няма да се спирам подробно на обстоятелството, че за първи път след нашето решение, което обявихме през февруари 2013 г., се въвежда електронен търг и каталог на динамичните системи за доставки и т.н. Държа да кажа, че държавата ни загуби 3 години, защото, ако имаше добро сцепление между държава и политическа воля, можехме много по-рано да се поздравим с процедури, които отдавна чакаме. Имаме и няколко критични забележки. Доколко сме работили добросъвестно и качествено по закона, се видя от дебатите в Народното събрание, тъй като хората, които бранеха текстовете, използваха нашите становища. А тези, които искаха да се обозначат като опозиция, не бяха си направили труда за собствен анализ на ЗОП и се позоваваха отново на нашия труд. Нашите анализатори са отбелязали две слаби места. Отново акцентираме върху необходимостта от по-сериозно планиране и подготовка на възложителите при провеждане на обществените поръчки. Може да се стигне до излишък – да се направи търг без фактическа необходимост от него. Това се наблюдава в малките общини. Вторият момент е неефективност при изразходването на европейските средства. То се случва при завишена ориентировъчна стойност, която е в основата на определяне ценовото предложение на кандидатите и може да доведе до изпълнението на поръчката на по-висока цена от пазарната. Винаги сме препоръчвали извършването на маркетингово проучване. Анализът на пазара трябва да стане важна дейност за възложителите. Изразили сме притеснение от обстоятелството, че се дава възможност в рамките на 12 месеца да се започне отново процедура за изпълнение на строеж или проектиране или да се стартира поръчка с еднакъв или сходен предмет, които не са били известни на възложителя. Това безспорно са казуси, възникнали от необходимост. От проблеми, с които са се сблъскали възложителите. Но за нас е предпоставка за узаконяване на целесъобразността, за разделяне на обществените поръчки и за избягване на конкурентна поръчка. Тук е необходимо АОП в рамките на засиления предварителен контрол да наблюдава възложителите да не се възползват недобронамерено от гъвкавостта на закона. В контекста на ползотворната ни работа с КСБ бих искала да поканя представителите на Камарата да участват в новия ни проект за намаляване на административната тежест върху малкия и средния бизнес чрез ограничаване на корупционни практики в общините. Организацията има особено голям опит в областта строителните разрешения заради тяхната необходимост за реализацията на обекти. Проектът ни е продиктуван от незавидното място на България в класация за икономическата свобода на фондация „Херитидж” и вестник „Уолстрийт Джърнъл”. Страната ни е на 60-а позиция в ежегодния индекс, като се наблюдават общо 186 държави в света. Разчитаме на професионализма и опита на КСБ. Ентусиазмът и мотивацията на гражданите да започнат бизнес се убиват от многобройните административни процедури и разрешителни. Инж. Георги Изворов, председател на ОП на КСБ – Разград: Възможността за промяна в подписани договори е постижение Считам, че проведеното мероприятие постигна голяма част от целите си. Представителството беше на изключително високо ниво и никой от участниците не избяга от наболелите въпроси и проблеми. Мога да изразя удовлетворението си от начина, по който колегите от ОП – София, и в. „Строител“ бяха организирали форума, и от задълбочения анализ на новия ЗОП, направен от УС на КСБ и в частност от зам.-председателя Андрей Цеков. Струва ми се, че видях ясно изразена политическа воля от представителите на изпълнителната власт за справяне с недобрите и корупционни практики при провеждането и контрола на обществените поръчки. Считам, че новият ЗОП е крачка напред и ще допринесе за подобряване на конкурентната среда в нашия бранш. Не съм успял да се запозная с проекта на правилника за неговото приложение, а както знаем, дяволът винаги е в детайлите. Считам либерализирането на възможността за промяна във вече подписани договори за постижение, защото всички знаем, че рядко в нашия бранш може да се предвиди всичко на етапа на провеждането на процедурите и подписването на договорите. Дано това не се използва злонамерено. Колкото и добра да е една нормативна база, ако няма воля за нейното изпълнение, резултатът няма да е положителен. Постигнатото с отнемането на възможността субективно да ни оценяват линейните графици и работни програми, надявам се, няма да се изроди в това да ни мерят субективно инженерния, технически и изпълнителски персонал, каквато опция предоставя законът. Радвам се и на новите възможности при работата с подизпълнители, които законът ни позволява. Постигнатият на форума диалог между бранша и институциите ме обнадеждава. Иво Кацаров, гл. секретар на Агенцията по обществени поръчки: Концепцията на директивите е за по-кратки процедури Изпълнителният директор на АОП ще координира процеса по стандартизация Агенцията по обществените поръчки (АОП) е традиционен участник в тези срещи и мисля, че не сме пропуснали нито една. Всеки път обсъждаме промени в правната рамка на търговете, което не би трябвало да е добър атестат за устойчивостта на законодателството. Сега обаче за първи път коментираме изцяло нов подход за уреждане на правната материя в областта, и то не само като национална, а като част от общностната политика на Европейския съюз (ЕС). Преди дни наши колеги бяха в Брюксел, където се срещнаха с представители на Европейската комисия и на останалите страни членки, и се оказа, че България е една от малкото държави, които ще успеят да транспонират европейските директиви навреме. Тъй като Законът за обществените поръчки (ЗОП) е ключов, във финалната фаза на неговото приемане в парламента той стана удобен претекст да се разрази политическа дискусия. За съжаление тя не беше особено конструктивна и несправедливо отклони интереса от закона с несмислени послания. Не бяха отчетени положените огромни усилия, за да стане нормативният акт факт и да може времевата рамка за въвеждането му да бъде спазена. За щастие имаше доста хора, които се запознаха със закона добросъвестно и професионално. Сред тях са и представители на КСБ, за което им благодаря. Преди няколко дни прочетох във в. „Строител“ обширна статия, в която етично и с нужното разбиране се проследяваха както добрите страни на ЗОП, така и някои слабости. Точно това трябваше да бъде направено и от много други хора, за да може повече пропуски да бъдат отстранени на по-ранен етап. Между другото, предвид факта, че законът е изцяло нов, трябва да се очаква, че ще има определен период на напасване. Естествено е да възникнат някои въпроси. Това обаче не бива да е причина да загърбваме добрите му страни. Нека добросъвестно се опитаме да решаваме проблемите, защото – харесва ли ни или не – това е правната рамка, която ще очертава средата в следващите десетина години. Важно по отношение на ЗОП е да се създаде правилно разбиране за неговата философия. Тя не отразява наша политика, а общ европейски модел. Инспирирана е от факта, че в хода на работата по директивите Европа изпадна в икономическа криза, която засегна най-вече южните части. Рецесията стигна дотам, че финансовите системи на големи структуроопределящи държави бяха сринати и това е една от причините в директивите да бъдат отразени някои направления. Акцентите, които са залегнали в нашия закон, са свързани с ускоряване на възлагателния процес. Търси се повишен оборот на средствата и бързото им достигане до бизнеса. Европейският законотворец всъщност е осъзнал, че не може да губи време и ресурс в дълги и сложни процедури за търгове и не може да има купища ограничения пред кандидатите и участниците и прекален формализъм и да се очаква, че европейските поръчки ще бъдат елемент от икономическото стимулиране. Затова концепцията на директивите е по-кратки процедури. Първото, което ще видите в новия ЗОП, е решително съкратени срокове. Имаше много доводи „за” и „против” тази промяна, но тя вече е факт. Второто са повечето възможности за гъвкава оценка на предложенията, като се държи сметка както за покупните цени, така и за бъдещите разходи. Очакваме да се развият методики, базирани върху оценка на продукцията в целия й жизнен цикъл. Третата по-значима насока е свързана с бързото възлагане на процедури, включително и чрез обръщане на реда, с което допълнително се намалява формализмът. Търсят се всички възможности за допускане на повече лица в състезанието въпреки сериозните критики, които бяха чути по този въпрос. За първи път отношенията между бизнеса и възложителите са регламентирани още на етапа на подготовка на процедурата и има стремеж към сближаване на тези две групи, докато се търсят решенията. Електронизацията на поръчките е издигната почти в култ, а там, където е възможно, трябва да се прилага и пълна централизация. В последното тримесечие на миналата година в Дъблин беше проведен един от най-големите семинари, свързани с обществените поръчки. Там се събраха представители на почти всички институции, работещи в област­та, най-големите централни органи за търгове. И съвсем ясно беше дефинирано ново послание – акцентът вече не пада върху технологията на самата процедура. За нея трябва да бъдат намерени формални, механични, бързи и лесни средства. Целият акцент се поставя върху правилното планиране на процедурата, сключването на качествен договор и навременния резултат от него. Това залитане към фаворизиране на самите процедурни стъпки отива на заден план. Те трябва да бъдат решени чрез електронизация, централизация или чрез механизация на процеса. Истината е, че парите трябва бързо и по възможност публично да отиват в изпълнителите и да се превръщат в полезен резултат. Това е целта. Обществените поръчки не могат и не бива да бъдат част от факторите за стагнация. Към всичко това сме добавили опростен национален модел, повече публичност и механизми за унифициране на процеса, който е сведен до най-често използваните възможности. Последното най-интересно е, че изпълнителният директор на АОП ще координира изработването на стандартизирани условия за възлагане на поръчките. Казвам го, тъй като би следвало Камарата да участва в този процес. Неговата цел е възложителите и бизнесът да могат да си стиснат ръцете по отношение на това, което е допустимо в определени поръчки, и да се действа в тази обща схема. Ще се търси и намаляване на възможностите за обжалване. Знаете, че правилникът за прилагане на ЗОП е качен за обсъждане на портала за обществени консултации към Министерския съвет. В него са уредени технически въпроси. Сега завършваме приложимите образци и програмния продукт за работа с тях. Надяваме се до влизането на закона в сила да имаме пълния набор от програми и инструменти за прилагането му. Изготвя се тръжната процедура за изработване на новата платформа за обществените поръчки, която ще се задейства поетапно и ще влезе в своята пълна версия към 2017 г. На нея ще се обявяват търговете. Цялата комуникация между възложители и кандидат-участниците ще върви през платформата. Офертите ще се подават там. Те ще подлежат на оценка чрез заложените в системата възможности. Договорите ще се сключват в платформата и през нея ще се извършват разплащанията по тях. Всичко това ще става с минимална човешка намеса. Ще работим интензивно, защото, след като направихме Регистъра за обществените поръчки, в тази област отчитаме забавяне и липса на необходими инвестиции. На семинара в Дъблин стана ясно, че макар че бяхме напред в момента на присъединяване към ЕС и имахме регистър, с какъвто останалите държави не разполагаха, сега сме назад – нямаме платформа за търгове за разлика от другите. Не очакваме всичко, което бъде предложено, да се възприеме безкритично. Но бихме искали, когато се критикува, това да се прави с идеята нещата да се подобрят. Като хора, които са работили по нормативната уредба, имаме интерес тя да покаже качества и нашият труд да не се компрометира. Работата по закона беше координира от висшата изпълнителна власт в лицето на вицепремиера Томислав Дончев. Мога да ви уверя, че пред нас в нито един момент не са поставяни други изисквания, освен да съблюдаваме насоките на европейските директиви. При изработването на българските правила да се ръководим от идеята за ефективност и гарантирана публичност. В този смисъл законът е може би с най-малък национален принос, тъй като в същността си отразява механично европейските директиви. Тук може да е допусната и някоя грешка, защото при въвеждането им може да сме транспонирали и някои слабости, от които директивите традиционно страдат. Внимавали сме. Там, където вратата е била прекалено широко отворена, сме я притворили. Практиката ще покаже доколко сме били прави. Може да се каже, че ЗОП е най-европейският закон за обществените поръчки, и това, което се надявам да сме постигнали, е той да е по-добър за възложителите, бизнеса и в крайна сметка за гражданите. Законът обаче е само инструмент и не може да реши проблемите. Съществен е въпросът, как ще си служим с него. Това е основното предизвикателство. От това, как ще го прилагаме, зависи с какви впечатления ще останем за неговата полезност. Андрей Цеков, зам.-председател на УС на КСБ: Новоприетият закон отразява мъдростта и опита, натрупани в Европа в продължение на 30 - 40 години Удовлетворени сме от регламентирането на статута на подизпълнителите Когато си мисля за качествено законодателство, винаги си представям Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), който бидейки роден през 1950 г., е изменян около девет пъти за тези 66 години съществуване. В противовес на това до сега действащият ЗОП е точно обратният пример. В този смисъл бих искал да кажа, че аз изпитвам вътрешното усещане, че новоприетият ЗОП по-скоро прилича на ЗЗД, доколкото той отразява доста коректно мъдростта и опита, които са натрупани в цяла Европа в продължение на едни 30 - 40 години, в които се развива правото в областта на обществените поръчки. Не е проявявано голямо „творчество“ при транспонирането на тази европейска мъдрост. Задоволство от качеството на закона, тогава когато беше все още законопроект, ние заявихме точно преди една година, когато беше предходната кръгла маса. Сега с удовлетворение констатираме, че тази принципност и законодателна справедливост е съхранена при обсъждането и приемането му. КСБ изрази удовлетворение като цяло от характера на закона, както и от някои основни негови принципи. Приветствахме принципа на процесуална икономия, който е залегнал в подхода на възлагане на обществени поръчки. Изразихме удовлетворение от някои разпоредби, които според нас увеличават шансовете на малките и средните предприятия за участие в процедурите, в това число и въвеждането на застраховките като форма за представяне на гаранции от участниците в търговете. Удовлетворени сме от регламентирането на статута на подизпълнителите. Трябва да кажа, че точно в тази връзка може би е най-добрият пример за сътрудничество между Камарата и държавните институции. Ние в продължение на една година изразявахме нашата категорична позиция, че що се касае за поръчки за строителство, следва да бъде допусната възможност за номиниране на подизпълнители и след сключване на договора. Това е коректно разписано в закона и отразява икономическите реалности. Естествено най-много сме удовлетворени от кончината на чл. 43 от досегашния ЗОП, който забраняваше всякакви промени в договорите. Не поради факта, че фирмите ламтят за допълнително възлагане, а поради факта, че строителството е процес, в който промяната е неизбежна, съпътстван е с прекалено много рискове, които са извън контрола както на изпълнителя, така и на възложителя. Въвеждането на новия режим чрез член 116 на сегашния ЗОП е явление, което следва да се приветства, но същевременно трябва да бъдат изработени необходимите механизми и договорно-правна култура, които да позволят правилното му прилагане и да ни предпазят от извращения на този режим. Що се касае до правилника, аз имах възможност да се запозная доста набързо в последните дни. Направил съм няколко бележки. Правилникът запазва принципния дух на закона. Той представлява пример за качествено законодателство, доколкото смятам, че той коректно доразвива някои основни принципни инструменти и институти, регламентирани в ЗОП. Аз лично съм удовлетворен, че виждам регламентиране ясно и точно на статута на клоновете на чуждестранни юридически лица, тъй като съм виждал доста случаи в практиката, когато те са отстранявани от процедурите. Прави ми добро впечатление акцентът върху „опциите“ по чл. 21 на ЗОП, които са доразписани в чл. 7 и 8 от правилника. Това е един неизползван инструмент от възложителите, който и досега беше в тяхна полза. Когато очакват, че в изпълнението на един договор са възможни и допълнителни дейности, то те имат възможност да специфицират в договора механизми, чрез които да се остойностяват тези работи. Според мен правилникът чрез ал. 3 на чл. 7 практически елиминира един от основните аргументи, че нашето законодателство не позволява клаузите на договорните условия на ФИДИК относно възлагане на допълнителни дейности в рамките на един строителен договор, т.е. той примирява клауза 13 от договорите на FIDIC със съществуващото законодателство за обществените поръчки. Това ще даде възможност според мен особено на големите договори за много по-голяма оперативност при изпълнението на допълнителните работи, когато такива, разбира се, се налагат. Голямо достойнство на закона и правилника са разпоредбите, които регламентират публичност­та и прозрачността. Порталът за обществени поръчки, когато започне да функционира през 2017 г., ще е инструмент за утвърждаване на прозрачността в този процес. Някои притеснения поражда в мен член 30, който регламентира подготовката на процедурата за обществените поръчки. Не мога да си обясня точно защо е необходимо в случаите, в които документацията за търга е изработвана от външни лица, в обявлението да бъде посочвано тяхното име, професия и месторабота. Лично аз този елемент на публичност не си го представям преди възлагането на поръчката. Кому е нужна тази публичност? Има една интересна разпоредба, на която би следвало да обърнем внимание - чл. 33, ал. 1, която въвежда най-после очакваната от всички забрана за оценка на планове, графици, документация по организация на изпълнението. Т.е. есетата на тема оценка на риска, работна програма и т.н. няма да могат вече да бъдат използвани като критерии за възлагане. По отношение на минималното съдържание на проекта за договор, определено в чл. 35 - тук биха могли да бъдат направени някои бележки. Съзнаваме обаче, че в един правилник не могат да бъдат разписани или обхванати всички казуси, които един строителен договор би следвало да третира, а това би трябвало да стане в процеса по стандартизиране на документациите. Но ми се струва, че практиката налага тук да бъде разписана една ясна забрана, която касае много от фирмите от нашия сектор. Често при процедурите за обществените поръчки в проекта за договор възложителите въвеждат клаузи, които са откровено нищожни, противозаконни и дори неморални. Например при неосигурено финансиране от съответната донорска програма възложителят няма да плати на изпълнителя, или пък че ще плати, когато си получи парите от финансиращата програма. Това са така наречените клаузи pay if paid и pay when paid, които навсякъде в цивилизованите държави са забранени с нормативен акт и тяхната нищожност не подлежи на никакво съмнение. Апелът ни е - подобен текст може да бъде разписан в правилника на закона, тъй като това е един сериозно възпиращ фактор, независимо че подобни клаузи са нищожни и съобразно чл. 26 от ЗЗД, но и е възпиращ фактор за малките и средните предприятия в сектор „Строителство“ при участие в процедури за възлагане на търгове. Приветстваме възможността да се постигне по-голяма процесуална икономия чрез използването на раздел 4 от единния европейски документ за обществените поръчки, който дава възможност на възложителите да поискат от строителите да декларират съответствие с наличните изисквания и с критериите за допустимост, и тези обстоятелства да бъдат проверявани едва на по-късен етап, т.е. само по отношение на спечелилия процедурата. Смятаме, че това като цяло ще повиши експедитивността при възлагане на обществени поръчки, ще елиминира възможността за злоупотреби. В този смисъл би следвало да адмирираме разпоредбата на член 54, която дава възможност за саниране на пропуски в документация относно изискванията за лично състояние и критериите за подбор. Всеки един изпълнител ще има възможност в петдневен срок от публикуването на протокола на комисията, в която са констатирани такива пропуски, в профила на възложителите да представи допълнително документи, с които да може да удостовери съответствието си с тези изисквания. Това рязко ще намали произвола по отношение на отстраняването на участници в процедурите. Бих казал, че много се радваме на разпоредбата на чл. 104, ал. 1, която регламентира правомощията на изп. директор на АОП - като водеща фигура при разработването на стандартизирани насоки и документи. Бих използвал възможността да кажа, че Камарата е готова активно да участва в тези процеси. В този смисъл според мен е необходимо да се помисли за създаването на един регулярен форум, който да се провежда на 3 месеца. В него да участват всички участници в процеса - възложители, държавна администрация, браншови организации – да могат да обсъждат проблемите около тълкуването и прилагането на закона и да се уеднаквят практиките. Ще си позволя да изразя едно притеснение, свързано с предложените такси за обжалване на процедурите по обществените поръчки. Като цяло те са относително справедливи. Но искам да кажа, че твърдата такса от 1000 лв., въвеждана за всяка поръчка до 1 млн. лв., вероятно ще бъде непосилна за малки фирми, които участват в поръчка за 50 - 60 хил. лв. Може би трябва да се помисли за една по-диференцирана тарифа, която да осигури достъп до правосъдие и на най-малките участници. Като цяло смятам, че правилникът напълно съответства на духа на принципност и справедливост, въведен в новия ЗОП. Сега основното предизвикателство пред всички участници е прилагането на закона, за което следва да работим заедно. Малина Крумова, и.д. директор на Дирекция „Централно координационно звено“, МС: Стандартизацията ще се изготвя по сектори или по типове услуги Искам да взема отношение по някои от повдигнатите въпроси – изключително важни и добре формулирани затруднения или аспекти на прилагането на Закона за обществени поръчки (ЗОП), върху които е нужно да фокусираме усилия. Нееднократно сме коментирали, че има проблеми с качеството на проектите поради обективни и субективни причини, поради неопитност на някои проектанти, кратки срокове и т.н. Абсолютно съм съгласна, че трябва да положим повече усилия, за да се елиминират лошите практики. Когато отправих своя призив за поощряване на добрите и нетолериране на негативните дейности, всъщност визирах и организациите на проектантите и на надзорниците. В този смисъл ще бъда изключително благодарна за всякакви предложения по отношение критериите за избор на оферти и такива за избор на експерти. Важно е да подчертая и че не се предвижда стандартизацията да бъде организирана по оперативни програми. Идеята е тя да се изготви по сектори или по типове услуги. За съжаление не мога да ви гарантирам, че няма да има санкции след края на програмния период. Защото, каквато и организация да създадем на национално ниво, в крайна сметка евросредствата се контролират и от Европейската комисия. Но има фактори, които би следвало да регулират в голяма степен този процес и да не се получават болезнени ситуации, на каквито бяхме свидетели през последните няколко години. Първият е, че налагането на финансова корекция става изцяло административно производство. Веднъж определена, тя не може да бъде изменяна, освен в редки случаи, описани в Административнопроцесуалния кодекс. Вторият фактор е изцяло новият предварителен контрол в ЗОП, който, освен че е по-целенасочен, е и по-ефективен. Той обхваща всички публични ресурси, което в голяма степен ще доведе до уеднаквяване на контрола върху публичните разходи не само по отношение на европейските средства, а и за другите публични ресурси. Това би следвало да създаде капацитет от страна на възложителите и да не се прави разлика между едните и другите обществени поръчки. Дончо Барбалов, зам.-кмет на Столичната община: Важни са прозрачността и предварителният контрол Благодаря на КСБ за организирането на традиционната кръгла маса, посветена на модернизация на тръжните процедури. Но петата е по-важна, защото говорим за нов Закон за обществените поръчки (ЗОП) и правилника за неговото прилагане. Столичната община е един от най-големите възложители в страната. На годишна база от 400 до 650 млн. лв. е стойността само на обектите в капиталовата ни програма. Отделно възлагаме много текущи дейности и всичко това става по реда на ЗОП. За нас законодателната рамка в областта на обществените поръчки е изключително важна, за да можем и да подобрим ефективността на работата си. Що се отнася до конкретния закон и правилника, който се обсъжда, има два основни принципа, които са от особено значение за мен, а това са прозрачността и ефективният контрол. Чрез първия намаляваме рисковете от допускане на грешки и злоупотреби от страна на възложителите, защото се получава натиск от страна на бизнеса и на обществото. От Столичната община имаме структуриран диалог с частния сектор, за да можем максимално да чуваме другата страна и да подобряваме нашата работа. Камарата на строителите в България е активен участник в него. Превантивният контрол е важен, защото целта не е да хванем нарушение, а да го избегнем. По този начин спестяваме както средства, така и време. Друг ключов момент е възможността за по-широко използване на електронни системи за поръчки. Това, от една страна, дава прозрачност, а от друга – намалява разходите както на фирмите, така и на местните власти и ускорява времето за провеждане на процедурите. Осигурява по-голяма прозрачност, която е път за повишаване на ефективността на използване на публичните ресурси. Не на последно място се надявам инициативата за стандартизация на документи да мине успешно и все повече да използваме типови процедури. По този начин ще подобрим нашата работа и ще избегнем много от грешките. С максимална стандартизация на процесите ще намалим рисковете на системно ниво. Инж. Росен Колелиев, член на УС на КСБ: Срещата между възложители и изпълнители винаги е полезна Оценката ми за проведеното събитие е положителна. Срещата между възложители и изпълнители на обществени поръчки винаги е била полезна, тъй като се дискутират проблемите и на едната, и на другата страна. Разбира се, основната тема беше новият ЗОП. За мен той е своеобразен пътеводител, който ще трябва да се спазва през новия програмен период.   Инж. Петьо Димитров, член на Областния съвет на ОП на КСБ – София: Да се дискутират и проблемите в ЗУТ Считам, че провеждането на тази среща беше много добра идея. По този начин се прави връзка между институциите и строителните фирми. Обсъдиха се важни въпроси, касаещи новия ЗОП и правилника за приложението му. Като представител на малките фирми считам, че в бъдеще би било добре по време на подобни дискусии да се засегнат и проблемите в Закона за устройството на територията (ЗУТ). Там са големите тежести за нас. Мога да дам пример. От 90-те години до сега ни убеждават, че административната тежест се намалява. Но преди 20 години проектите, които бяха необходими за издаването на едно разрешение за строеж, бяха около 6. В момента те са 16. Инж. Таня Каменова, председател на ОП на КСБ – Перник: Най-важното е да няма корупция Тази среща трябваше да се случи, защото малките фирми по места са в незавидно положение. Не може още с обявяването на една обществена поръчка да е ясно за кого се прави. А това е нещо, с което се сблъскваме често. Дай Боже, тази практика да се преодолее занапред. Наистина най-важното е да няма корупция. И всички присъстващи подкрепиха тази позиция.     Инж. Димо Мирчев, председател на ОП на КСБ – Силистра: Големите фирми да кандидатстват за поръчки над 1 млн. лв. Масово се говори за подкрепа на малкия и средния бизнес, но с всеки следващ закон и неговите промени той се затруднява. В момента е заложено, че поръчки между 250 хил. лв. и 5 млн. лв. са на директно възлагане. Коя малка фирма може да се пребори? Трябва да се направи така, че големите компании да кандидатстват за поръчки от 1 млн. лв. нагоре. Под тази сума трябва да участват само малки и средни фирми, за да имат и те развитие.   Инж. Симеон Пешов, почетен председател на КСБ: След като договорът е изпълнен качествено и в срок, не бива да се налагат корекции на общините Ще засегна два въпроса. Единият е за предварителния контрол и съпътстващите го дейности. По отношение на качеството Камарата има своята работа, както и всеки участник в инвестиционния процес. Ако не се стремим към подобряването му, няма да постигнем успехи при привличането на средства. Добре е, че се увеличават усилията за налагане на превантивен контрол. Но имайки предвид резултатите от предния програмен период, искам да помоля и препоръчвам да не се случват нещата, които ставаха досега. След като сме минали през иглени уши и би трябвало да сме изрядни при предварителния контрол на тръжната документация, на съдържанието на договора, не би следвало никоя държавна институция - извън контракта, да прави корекция. Давам пример. По проект по ОПОС на общината се налага санкция 25% от стойността му. Причината е, че ръководителят на проекта е с опит пет години, а изискването на тръжната документация било те да са 7. Мога да цитирам няколко подобни случая. Моля ви, господа от висшите институции, нека има достатъчно превантивен контрол - бърз и качествен. Нека има иглени уши за тръжната документация. Но след като договорът е изпълнен качествено и в срок, не бива да се правят корекции, освен в съда. Дискутирал съм този въпрос с колеги от строителния бранш и изказвам не само мое становище. И следващия въпрос, който отправям към вас. И вицепремиерът Томислав Дончев, и председателят на парламентарна комисия Петър Кънев, и и.д. директорът на ЦППКОП Елеонора Николова говориха за увеличаване на дела на частните инвестиции. В банките е натрупан ресурс от над 43 млрд. лв., но той дреме и не допринася за развитие на българската икономика. А трябва да се стремим да включим в бизнеса, както и да привлечем чужди инвеститори. Така ще си оправим държавата. Но от едната страна е качеството, което е наш проблем, от другата са административните тежести. Монополът също е пречка. Не може един строител да чака три месеца във ВиК или в ЧЕЗ. Това е убийствено. Кой чужд инвеститор ще се наеме да вложи пари? И още нещо, за което се говори напоследък – еко организациите. Не може пет души в страната да поставят трима министри и 10 директори на колене при обсъждането дали проект „Х” да стане, или да не стане. Знаете ли колко жалби има за общите устройствени планове от еко организации? Всичко се спира - няма общ устройствен план, няма развитие на съответната община. И, да, всички големи проекти са съпроводени съответно със съдебни процедури. Мога да говоря и за конкретен проект, голям за България, за който еко организациите са ни блокирали. Не бива да има обжалване за всичко. Необходимо е да се въведе такса за това. На първа инстанция да се плащат 10 лв. – добре. Но нека на втората таксата да е процент от финансовия интерес. Това е конкретно предложение, което може да имате предвид при законодателните промени. Защото иначе се спира инвестиционният процес в България. Инж. Валентин Зарев, председател на секция „Проектиране и строителен надзор“: Има слабости в проектирането и надзора, по които трябва да работим Тъй като говорим само за изпълнители в строителството, искам да кажа, че има още двама участници, които почти не се споменават - това са проектантът и надзорът. В тези звена има слабости, по които тепърва трябва да работим. С една част от тях сме се заели. Трябва да спрем с критерия „Най-ниска цена“ и да се залагат икономически изгодни условия хората да бъдат правилно оценени. Да няма проектанти, които се водят в пет търга, а никой да не знае, че са там. Т.е., ако фирмата спечели един търг, на втория няма да може да подпише, защото специалистът не е на разположение. Отделна тема са обособените позиции. Казва се, че може да се участва в една особена позиция. Дали имаш 10 състава, или имаш 1 състав – все едно. Как така? Ако разполагам с толкова хора, защо да не участвам в повече позиции? Според мен има противоречие в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от правилника и трябва да го обсъдим. Инж. Иван Бойков, изп. директор на КСБ: Нека гледаме на закона като на добро начало Ще рамкирам няколко въпроса. Единият е частен - спорихме много по него. Това са ин хаус поръчките, които губят смисъл по новия закон, тъй като праговете се вдигнаха много и не си заслужава да се правят такива процедури. Още повече че субективният фактор там е основен - никой не може да каже на какви цени, как се случват нещата и какво трябва да се прави. Това е привнесена чужда разпоредба, която няма почва в България. Още повече че не е ясно колко общини имат фирми за строителство. За услугите има резон - главно по чистота, но за нашия сектор - не е правилно. Другият въпрос е за административната тежест. В момента сме в кореспонденция с три структури, които се занимават с малкия и средния бизнес и с намаляване на административната тежест в строителството – две групи, които представляват европейски структури, и една национална. Водили сме разговори и със Световната банка, и с Европейската инвестиционна банка. Нашето виждане е, че е необходим нов Закон за устройство на територията (ЗУТ). От там извират таксите, административните тежести. Сблъскват се две позиции - едната е напълно либералната на някои предприемачи, които искат да могат да правят всичко. Но строителството в цял свят е регламентирано, тъй като представлява обществен интерес и опасност, ако не се спазват определени норми и разпоредби. Важен е балансът. Предложихме и някои дребни мерки като мълчаливото съгласие. Обикновено се слагат разрешителни режими без срокове и без уговорки. Но няма регламентирани срокове и отговорности за административното лице. Изготвили сме доста предложения. Но с всеки нов закон, който регламентира част от строителството, идва и административна тежест – например по Закона за управление на отпадъците, който не се прилага, но ако се приложи, в България ще стане страшно. Той е направен, преди да се създадат условия да се спазва. Серия закони водят до административни тежести и изисквания към строителя, съответно се отразяват върху цената и пречат на инвеститорите. Трябва да се преразгледа цялото законодателство и изобщо структурата на ЗУТ. На два състава на парламента сме предложили три законопроекта. Има раздел за малките фирми и административната тежест - какво се изисква за един малък обект, какво се изисква за голям. Сега няма значение дали ще пуснеш в експлоатация къща или завод. Броят на документите е един и същ. Да не говорим, че се ходи от една администрация в друга, няма кореспонденция между тях, няма електронна връзка, няма и капацитет. Третият въпрос, който и колегите повдигат тук, е дали този ЗОП ще реши проблема с корупцията или по-скоро със сивата икономика. Това всъщност е фундаментална тема – за разделяне на администрацията от политическото ръководство. Сигурен съм, че текстовете в новия закон са добри. Част от идеите ни са залегнали в него - главно електронните търгове и досиета на обекти, публичността на информацията по закона, по приложенията му. И от там нататък ще дойдат решения на повдигнатите въпроси. Нека гледаме на закона като на добро начало. Важно е да се събираме по-често и да обсъждаме тези теми. По отношение стандартизацията на процедурите - в напреднала фаза сме с ОПОС. Представили сме нашите виждания, имаме два договора за инженеринг и за строителство, които колегите обсъждат в момента.