Новата фасада на дома на Яворов е ново начало за литературните музеи

Елица Илчева Все отнякъде трябва да се започне. Така министърът на културата Вежди Рашидов отговаря на въпроса защо ремонтът на къщата музей „Пейо Яворов” на ул. „Г. С. Раковски“ №136 започва от фасадата при трагичното състояние вътре. До емблематичната за София сграда от седмици са изправени строителни скелета, а ден след ден новата външност привлича погледи и овации на стотици минувачи. „Козметичната“ работа по зданието, което съчетава съществуването на обществена институция в частен имот, ще приключи до 16 май, обещава неговият собственик – бизнесменът Васил Панчев, който финансира обновлението. Така за Нощта на музеите на 21 май домът на поета, който символизира драматичното му съжителство с Лора Каравелова, ще грейне осветен и с нова премяна. И вече няма съмнения - според министър Рашидов до месец-два трябва да бъде осъществена и замяната, чрез която държавата да поеме собствеността от Васил Панчев. Той е придобил имота в началото на тази година, но по думите му е готов да го върне на държавата срещу символична размяна. Вече е одобрена и идеята, след цялостната реставрация, на третия етаж да се настани управлението на Националния литературен музей, който в момента обитава не много комфортен апартамент над музея на Пенчо Славейков в съседната жилищна кооперация. Всъщност годините на безвремие и бездействие по отношение на сградите - музеи, са прекъснати със смяната на директора на институцията, под чието управление са 11 домове на поети и писатели и отдел „Фондове и литературно наследство“. На 21 март на поста след конкурс е назначен поетът, главен редактор на списание „Будител“ и създател на кръга със същото име – Пламен Георгиев - Крайски. Пред в. „Строител“ той сподели, че още в концепцията си за управление акцентира върху ремонтите на всички нуждаещи се от обновление обекти. Категоричен е, че не може да се говори за духовен живот там, където всичко тъне в разруха, а опазването на паметта означава и опазване на недвижимото културно наследство. Когато седнал на бюрото си, Крайски установил, че в устройствения правилник на институцията къщите дори не съществуват и ако това се чете буквално, излиза, че никой не може да се грижи за тях. За десет дни намерил собственика на най-застрашената, а защо не и най-красивата от тях – дома на гениалния Яворов. „България е толкова малка, че е несериозно да се каже, че си търсил някого и не си го открил. От години се говори, че собствениците на тази сграда са неоткриваеми, но истината е, че е липсвала инициатива. Когато влязох при управителя на „Дом Яворов“ – дружеството, което притежава зданието, погледът му сякаш казваше – „откога ви чакам“. На следващия ден заедно отидохме при министър Вежди Рашидов и бързо се разбрахме, че най-доброто решение е замяна на имота и връщането му на държавата“, разказва Пламен Крайски. Панчев пък сам предложил да даде начален старт на обновлението, като за своя сметка ремонтира фасадата. Строителните дейности, които се извършват от наетата от него софийска фирма „Билдинг инженеринг“ ООД, започнали със заснемане на състоянието, за да може при следващите стъпки да се връща автентичният вид. Подменени са керемидите на покрива, оградата, предстои и поставянето на охранителни камери. Четири прожектора ще осветят прясно боядисаната фасада, както и паметника, издялан от врачански камък от скулптора Иван Блажев. Ще бъдат засадени нови растения и дворът ще добие привлекателна визия. Пространството между музея и сградата на СДС ще бъде превърнато в изложбена площ на открито със стендове за 10 - 15 картини. Оградата е свалена под нивото на очите, за да могат минувачите да възприемат пълния блясък на тази сецесионова постройка. Спасяването на къща „Яворов“ трябва да се прави детайл по детайл, смята главният уредник Иво Милтенов. Той насочва вниманието към огромна пукнатина в стаята, която е ползвана за хол от обреченото на драматична любов семейство. Тя стои някак символично точно между портретите на Яворов и Лора. Останалите стени също са напукани и сякаш подсещат, че сградата може да рухне всеки момент. Милтенов разказва, че бижуто е строено от незнаен архитект за малко популярния, но видимо заможен столичанин Васил Беленски. Къщата е започната през 1899 г. и е градена 4 години, а Яворов и Лора са наели втория етаж през 1912 г. На следващата 1913 г. в нея дъщерята на Петко Каравелов слага край на живота си, а поетът прави първия неуспешен опит да я последва в смъртта. Черната прокоба тегне над дома и след 9 септември, когато наследници на Беленски са избити, защото член на семейството бил началник на едно от полицейските управления в София. Сродниците пък се разселили из цяла България. По закона за едра градска недвижима собственост, който действал по онова време, е одържавена една четвърт идеална част. През 1963 г. на втория етаж се създава музеят, а след промените къщата отново е реституирана и започва серията от препродажби. „Интересно е, че никога не е бил оспорван статутът на пребиваване на музея и всички притежатели са изразявали обществена нагласа, че той ще бъде опазен, но никой не е обявил публично как ще стане това, както и истинските си намерения за него“, споделя Милтенов. Той е категоричен, че сградата сега е опасна, и смята да подкрепи началника си в намерението му да предложи на МК музеят да затвори за посетители. Едната теза е, че потъва, другата, че е притиснат от бетонната плоча, залепена през 1963 г. заедно с широко стълбище в задната част, в която не е влизано от много години. В разрушителния период от историята на къщата са вписани и две глоби на Софийската община, които обаче така и не били платени, защото паднали, след като местната власт не внесла административните такси в съда. През 2007 г. тогавашният собственик – фирмата „Екуест“, която чисти София, прави проект за укрепване. Той е на стойност 500 хил. лв. и предвижда бетонна обвивка отвътре. Съществуващият проект ще бъде дарен на Министерството на културата, но при всички случаи ще се прави и ново обследване, за което тепърва ще се търсят средства. По думите на министър Рашидов целият ремонт би струвал 3 - 4 млн. лв., но това не е проблем. Рашидов заяви: „Такава къща с такава история няма цена. Ако трябва, ще я ремонтираме на няколко етапа, но трябва да стане". Според Крайски пък възможностите за финансиране не са много, дори е само една – целево от държавния бюджет. А дотогава ни остава да се радваме на избеления силует на Яворов и на станалата видима емблема с инициалите на човека, построил сградата. Освен по дома на Яворов вече се работи и за възстановяването на къщата на Христо Смирненски, която също тъне в разруха на ул. „Овче поле” 116. Главният й уредник Соня Кирицова обаче е горда с току-що изготвения проект за цялостна реставрация от ЕКСА АД, платен с 10 хил. лв. от Министерството на културата. Буквално преди дни – на 5 май, той е внесен за съгласуване и виза в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Преди 2 години ведомството е отпуснало средства за спасителен ремонт на покрива и той е изцяло подновен. Според Кирицова къщата на Смирненски е в далеч по-добро състояние от дома на Яворов, макар външно видът й да стряска и да говори за пълна забрава. Цифрите също потвърждават, че е права. За реставрацията ще бъдат необходими около 250 хил. лв., а прогнозите са ремонтът да започне още това лято и до една година да бъде завършен, тъй като ведомството на Рашидов е обещало да осигури финансирането. Проектът предвижда реставрация на оригиналното разположение и възстановяване на битовата експозиция, но и обособяването на модерен посетителски център в малката сграда в дъното на двора. Двете стаи, които е обитавало семейството от 1916 г. до смъртта на поета през 1923 г., са малка кухня и обща спалня, където са работили и двамата братя. Интересен факт е, че в кухнята бащата, който бил сладкар, произвеждал количества дребни изкушения, които продавал в района. „Тази постройка няма особена архитектурна стойност, но след реставрацията ще стане много красива. Проектът предвижда изключително минимална намеса, която се прави, за да се осигури достъп за хора с увреждане. Ще бъде запазена дървената дограма на прозорците. Смятам, че това е правилният подход, защото в противен случай се измества исторически и културен пласт“, споделя Кирицова. Зданието става музей през 1959 г. Последно е обновявано през 1963 г., а преди това е дострояван вторият етаж, където е изградена зала с документална експозиция. „В онзи контекст на епохата – тя е била за партийна пропаганда. Идеята ни е сега да използваме това експозиционно пространство, което не е свързано с живота на поета, като мултифункционално – за временни експозиции. За вътрешната сграда в двора, която е красива, масивна и едноетажна, идеята е да се направи мултимедиен център. Предвидено е място за провеждане на лекции, семинари и конференции, като така ще се финансира музеят. Там ще има стъклени стени, които ще правят видими за посетители работните места на реставраторите на книги. „Търси се иновативен подход, за да се привлече интерес. В днешно време не са много хората, които се насочват към музея само за да видят битовата експозиция“, обяснява идеите си директорът Пламен Крайски. В плановете за реализация на Националния литературен музей до 2020 г. е и обновяването на дом паметника на Елин Пелин в с. Байлово, на 40 км от София. „Голяма болка ми е този музей. Останахме безпаметен народ. Всеки за себе си уж има паметта, но когато се съберем – сякаш я губим. През 1977 г., когато по повод 100-годишнината от рождението на писателя се откриваше музеят, работех в БАН и отидох на събитието. От тогава нищо не е пипнато. Къщата се съхранява от общината, експозицията е държавна. Говорих с кмета, който има сериозни амбиции да развива селището като културен туристически център, да разработим проект по европейска програма. Имаме желание в двора да направим привлекателен кът с героите на белетриста“, разказа Крайски. Сред проблемите на институцията е и осигуряването на подходяща сграда за фондохранилище, тъй като сегашното помещение не върши работа. Румяна Пенчева, завеждащ отдел „Фондове и литературно наследство”, обясни, че на съхранение при тях са ръкописи, книги, фотографии и вещи на писатели, които нямат къщи музеи. Сред тях са Алеко Константинов, Найден Геров, Фани Попова - Мутафова, Пеньо Пенев, Георги Кандиларов. В момента се работи по дигитализацията на архивите на Николай Лилиев, Елин Пелин, Фани Попова - Мутафова и се очаква тя да приключи до края на годината. Що е то НЛМ Националният музей на българската литература (НМБЛ) е създаден на 1 януари 1976 г. като самостоятелна юридическа личност на бюджетна издръжка към Комитета за изкуство и култура със задача „да издирва, събира, съхранява, проучва, обнародва и показва веществените и документални паметници, свързани с цялостната история на българската литература от основаването на българската държава до наши дни и в бъдеще”. От 1992 г. името на музея се изменя в Национален литературен музей (НЛМ). Комитетът за изкуство и култура, респективно Министерството на културата не осигурява самостоятелна сграда на новосъздадения музей и до 1982 г. той функционира само на базата на филиалите си. Впоследствие са придобити помещения за фондохранилище на бул. „Дондуков” №95-Б и апартамент, находящ се на втория етаж на ул. „Г. С. Раковски” №138, закупен от Министерството на културата за административните нужди на НЛМ. Към момента на създаването на НЛМ негови филиали стават мемориалните къщи на територията на София: къща музей „Иван Вазов”, къща музей „П. К. Яворов”, къща музей „Петко и Пенчо Славейкови”, къща музей „Никола Вапцаров”, къща музей „Христо Смирненски”, къща музей „Димитър Димов”, къща музей „Николай Хрелков”. До 1989 г., към Националния литературен музей са присъединени още къща музей „Емилиян Станев” – Велико Търново, къща музей „Елин Пелин” – с. Байлово, къща музей „Георги Караславов” – кв. „Драгалевци”, както и къща музей „Панчо Владигеров” в София, кв. „Лозенец”. След 1989 г. по Закона за реституцията от НЛМ е отнета сградата на музей „Н. Хрелков” в „Горна баня”. Къща музей „Георги Караславов” е деактувана като държавна собственост и върната на наследниците. През цялото време на своето съществуване къща музей „П. К. Яворов” се е помещавала в частна собственост и е плащан наем за два етажа. В момента музеят заема само средния етаж на къщата. Васил Панчев, управител на „Дом Яворов“: Не съм искал да късам билети, търся морално удовлетворени Г-н Панчев, защо се наехте да ремонтирате фасадата, след като взехте решение да отстъпите къщата на държавата? Изобщо не съм имал намерение да късам билети. Има знакови сгради в България, които трябва да принадлежат на обществото. В крайна сметка за себе си искам моралното удовлетворение. Като минавам след време оттук, да се чувствам добре. А това, че ще се хвърлят едни относително дребни пари, няма значение. Колко дребни пари струва това толкова добре видимо освежаване на фасадата? Тръгнах с идея за 25 хил. лв., но ще станат 30 - 40 хил. лв., защото, както се досещате, излязоха много неща, които не се виждаха с просто око. Подменихме керемиди, улуци, направихме шпакловки и замазки. Ще обновим и градинката. Действаме в детайли. Обработваме изгнилата дограма със специални материали, които да я съхранят до по-мащабния ремонт. Надяваме се, че той предстои. Т.е. правим красива опаковка и съзнавам, че това не е съвсем както искам да бъде. Но дето се казва, ще я напарфюмирам къщата, преди да я върна. Правя го с надеждата това да стимулира и държавата, и различните организации на поети и писатели – всеки да направи нещо този музей да дава добър пример и за други подобни обекти. Дали е приложим в днешни условия проектът за реконструкция, който обявихте, че ще дарите? Той е възложен от предишните собственици и с него се предлага да се укрепи сградата, като се намалят с по 10 см вътрешните обеми. Но този проект е за над половин млн. лв., а и тук няма възможност за тежки конструктивни дейности. Затова ще се работи бавно. Според мен трябва да се махне бетонната плоча, която е сложена върху гредореда над втория етаж. Мисля, че тя натиска сградата и я мачка, докато я накара да рухне. Вторият етаж буквално се сгъва, защото и дървото гние и губи качества. Решенията на тези въпроси не са по силите на частен предприемач – защото няма мотивация. Защо купихте имот, който не може да Ви служи? Имам възможности, а мой приятел ме посъветва да го направя тъкмо с идеята да измъкнем тази прекрасна сграда от административната каша, в която е вкарана нарочно, вероятно за да се изчака да рухне. Не е за говорене какво се е случвало с нея през годините - имало ипотеки, препродаване на едни и същи хора, блокиране на сделките от други. Аз съм малко по-независим, не се влияя от мнението на хора, които за мен са със съмнителен морал, и не се притеснявам да действам. Купих я с тежести 300 хил. лв., които са съвсем нереални. Какъв имот очаквате да Ви бъде предоставен за размяната? Нямам големи очаквания, съгласен съм да бъде кон за кокошка, защото разберете – не гоня финансов ефект.