Тема

Живот на магистралата

„Там, където спират магистралите, е пустиня. А там, където има магистрала, има и живот.” Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на студентите от Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков” в София


Наистина има „живот” на магистралата, особено ако си наблюдателно момче и имаш смелостта да спираш на непозволени от закона за движението по пътищата места... Особено там, където мощни баварци и мерджани фучат с 200 и отгоре километра. Магистралата обаче не е само движение, скорости и лукс на четири автомобилни гуми. Магистралата е начин на живот. За да разберем този начин на живот, ще се опитаме да пропътуваме в предновогодишната нощ трасето от София до Пловдив...
Естествено, първата ни „спирка” е в предпланините на Ихтиманска Средна гора, на бензиностанцията на вилна зона Побит камък. Гледката е приказна – зеленото на боровете силно контрастира с появилия се в последните година-две жилищен комплекс насред полето. Гръмкото име „Сentral Park” явно е недостатъчно да привлече интереса към тотално изкупуване на апартаментите, но пък отдалеч личи майсторството и на архитекти, и на строители да облагородят пустите трънливи ниви на селяните от близкия Нови хан...
Вакарел ни посреща в мъгла, но след малко слънцето се усмихва, за да можем на спокойствие да разгледаме тази знакова „детелина”, известна с една от най-шумните полицейски акции. Тук е и първата кола на „Пътна помощ”, едно вакарелско BMV с колесар и един пишман монтьор в него. Човекът си е само драйвър и нищо не отбира от автомобилни двигатели. Ако имате неблагоразумието да го потърсите за техническа помощ, ще я получите под формата на учтиво вдигане на рамене и с поканата да ви откара до сервиз. И сега – внимание! Най-близкият, според него, майстор не е във Вакарел, което е на два километра, а чак в Ихтиман - на 20... Цената е просто на око, защото километражът му „предвидливо” не работи. Лев на километър, 20 лв.
за качване на колата на колесара, 15 - за сваляне. 55 лв. за 20 минути работа. Ако искаш...
След стръмното спускане надолу ви препоръчваме да слезете за малко от магистралата и да починете в с. Мухово. На центъра му все още се прави прочутата леща чорба с много див планински чесън и истински джоджен от двора на собственика.
За да продължите бодри към бензиностанцията срещу с. Калугерово, но не за да сипвате бензин... Не и да опитате тяхната шкембе чорба. Конфекция, от избеленото американско шкембе, никакъв вкус, трици... Но ви препоръчваме да си купите от домашно приготвените буркани с царска туршия и лютите чушлета. Огън са. А ако сте любител на домашната гроздова, само попитайте. Продават я скришом, но си заслужава! 50 градуса и само от грозде. Доказана марка. Но не дегустирайте дори и капачка, защото надолу към Пазарджик започват изпитанията. Първото е свързано с многото кръпки по асфалта, друсането и с това, че всички карат в най-лявата лента, която е относително гладка. На моста над р. Марица внимавайте. Една от честите изненади е заледеният път. Високата скорост и неразумното боравене със спирачките може да ви прати в мантинелата. Както често се случва...
Доброто попадение на магистралата е „Макдоналдс”. Биг мак, капучино, моля! Чисто, топло, уютно. Този „мак” пред Пазарджик има голям паркинг, който е със „стратегическо специално използване”. Наличието на турски ТИР паркинг и турски ресторант е причина да не водите малки деца наоколо. А и вие, ако сте със слаби нерви, продължете по магистралата... Защото гледката е, меко казано, неприятна. От кабините на тировете често-често изскачат мургави хубавелки, които току-що по бързия начин са заработили по някое и друго евро. Шофьорите са ларж мъже...
Тепетата на Пловдив са пред нас. Но преди това намалете скоростта. Има една отсечка от магистралата, която е без мантинели. В условията на Варшавския договор тя е била предназначена за резервен аеродрум, ако военновъздушните сили е трябвало да се предислоцират някъде... Сега за летище тук трудно може да се говори, пътническите лайнери е невъзможно да бъдат „доведени” за аварийно кацане, не дай си боже! А за военните – то май имаме самолети и ресурс само за единия парад по Гергьовден. За сметка на това накрая задължително има кола на КАТ с вдигнат капак на багажника. Позната катаджийска хватка, но внимавайте все пак със скоростта. Знаците категорично изключват, че се движите по магистрала.
А ако отляво видите щраусовото стопанство, това е знак, че сте пред Пловдив. „Альошата” си е там... Преди това обърнете внимание на огромните предприятия вдясно. В плодородните тракийски нивя трайно и здраво се настаниха халетата на производители на хладилници и друга бяла техника, на цигарен монопол, на вносители на тежка строителна механизация. Какво да се прави? Като унищожихме след демократичните промени селското си стопанство, сега ще пълним новия хладилник със зеленчуци от... Гърция, Турция или Македония. Диалектика.
Или все пак да бъдем малко оптимисти. Нова година е. В космополитния Пловдив, където мирно съжителстват всякакви религии, мнозина се кълнат и вярват в Бога  Слънце. Не само защото  почитта към Слънцето е в основата на множество други култове и религии, развили се през хилядолетията и които имат важно място в духовността на народите, обитаващи в днешно време средиземноморските страни и Европа... Затова не се изненадах, когато на празничната трапеза в града под тепетата един кулинарен успех надмина очакванията ми...

„И ако „Тракия” е пътят на българския туризъм, то „Струма” е пътят за българските стоки”, продължава министърът пред студентите от ВТУ „Тодор Каблешков”. Обяснява, че магистралата от София до ГКПП Кулата, която е част от европейския коридор, свързващ Централна Европа с Беломорието, е най-големият приоритет на Европа. „И докато другите правителства бягаха от пътя през Креснеското дефиле и той удобно беше изваден заради птички, гущерчета и змии, ние сега поемаме този риск и ще строим цялата магистрала”, казва уверено Плевнелиев. „Докато Брюксел прекроява TEN-T мрежата (основните европейски коридори) и дори ги съкращава, ние увеличаваме европейските коридори през България”, заявява министър Плевнелиев. „Ужасно е тежко, ужасно е трудно, трябва много работа, но ще успеем. Важно е българите малко повече да си повярваме, че можем!”, слага точка на изказването си министърът.