Само на петнайсетина километра от центъра на столицата в източна посока вие попадате в друг свят. Независимо че Долни Лозен е квартал на София, той си е село, което обаче „бърза” да се превърне в едно от най-предпочитаните места за живеене край големия град. И определено има защо. Предимствата пред кварталите под Витоша са няколко. Първото е, че я няма сянката на планината и суровите зимни дни и нощи под нея. Долни Лозен, а и събратът му Горни Лозен също са в подножието на планина, на Лозенската планина, но тя е блага по своя характер, а и закриля жителите от усойния рилски въздух по поречието на река Искър. Няма ги острите зъбери на Витоша, слънцето грее и през зимата и не е случайно, че и на много от по-старите къщи предприемчивите лозенчани са инсталирали слънчеви колектори. Моят приятел Манчо, потомствен шофьор, който в последните години кара тежки строителни машини в Германия, където строят български фирми, с тези панели отоплява и през зимата триетажната си къща с водното парно…
Строи се в Лозен. Разбира се, и тук модата на мутробарока оставя своя отпечатък, но такъв е животът. Дори на една от кулите на нов градеж на високо стратегическо място има монтиран и часовник, заимстван като идея от старите часовникови кули в Ботевград и Трявна.
Спокойно се живее в двете села. Петли кукуригат, кучешки лай те посреща.
Кучешкият лай беше единственият признак на живот край една от незавършените емблематични сгради край София – Републиканската обединена транспортна болница. Зрелият социализъм и сериозното развитие на транспорта през 70-те години на миналия век явно са били причината соцуправниците да замислят този строеж. Изграждането на болницата започва в далечната 1975 г. и спира с идването на демократичните промени. Постройката е собственост на транспортното министерство. Всяка стая на недостроената болница е предназначена за двама лежащо болни и има общ санитарен възел. Сградата има още два подземни етажа. Отделно е проектирана административна сграда и хирургически корпус. Недовършената болница граничи с държавни имоти на Гражданска защита и на Българския червен кръст. Това е историята.
В мъгливата неделна утрин услужлив селянин ни упътва как най-лесно да стигнем до сградата, като ни обръща внимание да се пазим от АТВ-тата! Оказва се, че сокаците около строежа активно се използват от екстремните мотористи за събиране на повечко адреналин. От изкопите и насипите наоколо през десетилетията са се отъпкали добри трасета за търсачите на силни усещания.
Ние не търсехме силни усещания, защото опитите ни да влезем в двора бяха парирани от кучетата пазачи и от „Викинг-Николов”, охранителната фирма. Но то и така е видно, че се намираме пред една безперспективна сграда. Казвам безперспективна неслучайно!
Към терена от 60 дка, където се е разпрострял строежът, който по официални данни е завършен като груб строеж 16,7 процента от проекта, е имало идеи за някаква реализация, за излизане от тупика. Преди години най-атрактивното (и най-безумното според моето скромно мнение...) предложение е било 12-етажната сграда да стане затвор и в нея да бъдат настанени около 1000 затворници с тежки присъди. Идеята се е развивала с възможността там да се премести и затворническото общежитие от Кремиковци, което е било пренаселено. Лукс затвор, в самостоятелни стаи за по двама души и с отделно тоалетно помещение. Рахат за убийците, изнасилвачите и прочее от утайката на обществото.
В пресата се отбелязва, че бившият министър на правосъдието Георги Петканов е твърдял пред журналисти, че недовършената болница наистина може да стане затвор. Идеята през годините обаче се „замотава” в бюрократичните дебри и разговорите между транспортното и правосъдното министерство не водят до някакъв резултат. И слава богу! По време на правителството на тройната коалиция идеята също е дебатирана, но транспортното ведомство отказва да се раздели с имота. Междувременно терените и постройките са обикаляни и оглеждани от голям брой кандидат-купувачи, но до сделка така и не се е стигнало. През 2000 г. дори има две обяви в „Държавен вестник”, че обектът се продава…
През 2004 г. модна къща „Ирида” е предпочела футуристичния декор на недостроената транспортна болница за фон на колекцията си „Матрицата”. Манекените разходили изящни дълги рокли от сатен сред бетонните конструкции. Местните зевзеци твърдят, че това било единственото смислено нещо, което се случило след замразяването на строежа. Недостроеният комплекс допълнително допринесъл за внушението, което се стремял да постигне дизайнерският екип - за пренасяне на фешън колекцията в друго време и в друго пространство. И сигурно е успял…
Като гледам стърчащите арматури, които са подложени на ерозията вече 35 години, на откритите пространства, които също толкова години са наводнявани, водата е замръзвала, пропуквали са се свръзки… Като знам за днешния облик на железниците, които се тресат от предупреждения за стачки, като знам за непрекъснатите съкращения там и липсата на товари, т.е. за липсата на пари, като отчитам и продължаващата криза в държавата, в обозрима перспектива не мога и да си представя благоприятен изход за излизане от тази ситуация. Дори и 60-те декара не са апетитна хапка за евентуалните инвеститори, защото около Лозен земя колкото искаш. И без бетонните утежнения на недостроената болница.
След като 20 години алтернатива не беше намерена, какво остава? Да извикаме неволята. Да дойдат бомбаджиите!