Да съхраним каменоделската школа в България

Георги Сотиров Ренета Николова Професионалната гимназия по каменообработване в с. Кунино е създадена през 1920 г. с идеята за „осъвременяване на каменоделието” и задоволяването на нуждата от висококвалифицирани специалисти в тази област на бързо развиващата се икономически нова България. Поради наличието на суровина наоколо, както и разпространения каменоделски поминък у местното население и железопътната линия от София за Русе и Варна, за място е избрано това врачанско село. То е разположено сред красива природа, с надвиснали над школото скални масиви. Училището е създадено със съдействието на чешкото каменоделско училище в гр. Хоржице. Първите занятия започват през 1921 г. От създаването на учебното заведение до днес почти всички професионалисти в обработката на камъка в България са получили образованието си в Кунино. По-голяма част от тях са скулптори, архитекти, строители, каменоделци и други специалисти в бранша, прославили се с професията си в България и по целия свят. Монументално-скулптурните обекти в Шумен, Панагюрище, Стара Загора, Шипка, Червен бряг, художествено-архитектурната украса на София – сградите на ЦУМ, Президентството, на Министерския съвет, бившия хотел „Балкан” (сега „София хотел Балкан”), катедралните храмове, паметниците и каменните паркови украси в България и в чужбина представят част от славната история на училището. Професионалната гимназия по каменообработване в Кунино е уникална школа, единствена по рода си на Балканите, която дава една вечна като камъка, винаги актуална и ценна професия… Нашите читатели сигурно си спомнят, че през пролетта на т.г. наш екип посети училището във врачанското село и се срещна с неговия директор Стефан Стефанов. „Каменоделството е една от най-значимите професии. По принцип света го има, защото го е имало камъка и хората са знаели да го обработват. В исторически, в културен план тази професия винаги е актуална, независимо от кризи, възходи или падения на държави, империи, култури, цивилизации... Вечно търсена професия”, декларира пред нас директорът. Занаятът каменоделство, свързан със създаване на сгради, структури и скулптури от камък, съществува още от зората на цивилизацията. Камъкът като строителен материал се използва за съграждането на много от устойчивите древни паметници, артефакти, катедрали и градове в широка културна палитра. Световноизвестните продукти на каменоделството включват Тадж Махал, великанските глави на Великденските острови, египетските пирамиди, гръцкия Партенон, Стоунхендж… Да си припомним Фидий – скулптор и архитект от V в. пр.Хр. Негови са внушителните скулптури на Атина в Партенона и на Зевс в Олимпия. Или Праксител – един от най-известните елински ваятели от IV в. пр.Хр. Той е създал знаменитата статуя „Хермес с младия Дионис”, която се намира в Олимпийския музей, и „Момчето от Маратон”… За всичко това си говорехме в навечерието на Деня на строителя с инж. Николай Таков и Рачко Кисьов от Сдружението „Зидаро-каменоделски еснаф Възраждане” (ЗКЕВ), което си е поставило силно амбициозната, но и високоблагородна задача да помогне училището в Кунино отново да заблести като „перла в короната” на българското образование. „Трябва открито да говорим за проблемите на това уникално училище. Добре е да се знае, че то е единственото на Балканския полуостров и второ в Европа” – започна нашият разговор инж. Таков. Учредителите и членовете на Сдружението са родолюбиви българи, интелигентни хора – юристи, бизнесмени, строители, за които каузата на училището в Кунино е много важна. Защото зад нея прозира желанието да се възродят стари занаяти, да се обучат наследници на майсторите строители, които са прославили и прославят строителното майсторство на народа ни. Кунино е и наша грижа, и наша отговорност, е позицията на инж. Таков. Мнението ми е, че различните обучителни курсове по каменоделство трябва да се провеждат в училището, а не от разни самозвани фирми. „В Кунино има материалната база за обучение, подготовка, битови условия и т.н. Говорим за пораснали момчета, които в училището могат да получат нов занаят – платен и търсен. Аз съм строител и лично твърдо подкрепям политиката на Камарата на строителите в България (КСБ), с която съм свързан от нейното създаване, по отношение на образованието, на квалификацията и преквалификацията на работещите в строителния бранш. В този смисъл училището в Кунино се явява естествен център за нови строители, отчитайки спецификата на предметите, които се изучават там, и на възможните професии, които се усвояват. Но от Кунино излизат готови строители – убеден съм в това – и те веднага си намират работа във фирмите. С други думи, те са част от нас“, категоричен бе инж. Таков. С екипа на вестника от Сдружението споделиха идеята Камарата на строителите в България чрез областните представителства в страната да предложи по едно дете след основното му образование, което има творчески заложби, социално слабо или сирак, оставено на произвола на съдбата, и да му предложи да живее и учи в Кунино. В гимназията се изучават две специалности, които са близки, но не се покриват. Едната е „Скулптура”, другата е „Каменоделство”. В перспектива в голямата, но зле поддържана база могат да се открият специалности, които да работят с метал. Това би разширило приема на още ученици. И би запълнило още една ниша в строителния бранш. Разговорите ни с представителите на Сдружението продължиха дълго. Усещаше се, че на една маса стоят съмишленици. Защото открай време нашият вестник е навсякъде, където се подготвят професионалистите за бранша – училища, професионални курсове, строителни ВУЗ-ове. Навсякъде, където се усеща загриженост, отговорност и воля за нещо по-добро. Както е и тук, при срещата ни със Сдружение „Зидаро-каменоделски еснаф Възраждане”. От гостите научаваме и подробности, които в никакъв случай не трябва да са реалност в образователната ни система… Сдружението е поело грижата за изхранването на 10 младежи. Представете си – в ХХI в. Тези млади хора след завършване на училището, ако не влязат във ВУЗ, ще имат осигурено работно място от дарителите на сдружението. Това – продължителната грижа на дарителите, е забравена практика, свързана с традициите на старите строители на България. През ХVIII в. например младите хора така са изучавали занаята – чиракуване, калфа, майстор. И после именно такива квалифицирани строители са били отговорни при изграждането на Божиите храмове, на възрожденските къщи и т.н. И още разсъждения – учениците от Каменоделското училище печелят непрекъснато национални конкурси, техни произведения красят не един или два площада в страната. И какво от това, възкликваме ние… Наскоро на един пленер във Варна, който се проведе в Морската градина, пак възпитаници от Кунино станаха носители на най-престижните награди. Миналата и по-миналата година – пак. Куриозното е, че Сдружението е осигурило превозването на обемистите и тежки изходни материали – на камъка, с който младите хора от врачанското село работят. Творят. Училището дори няма автобус, за да превози учениците си за някакво участие в конкурс. Имат мотокар. Но пък вече нямат и кариера, откъдето да вземат камъка за работа. „Топлината на камъка“ – вестник „Строител“, бр. 15 от 2016 г. Едно училище под могъщите скали на Врачанския Балкан, които са надвиснали над жп линията и над сградите на утрешните майстори. Накъдето и да погледнеш, суровостта на гледката смайва, природата доминира със своята първична сила. Кунино е особено място. Уникалните скални образувания наоколо, природните паметници са големият плюс за региона и за гимназията. За разлика от другите средни училища тук учениците много рано възмъжават, стъпват здраво на краката си. „Те идват при нас 13 – 14-годишни, а си тръгват на 17 – 18 г. като утвърдени професионалисти, с изградена ценностна система на творци, които познават естетиката при обработката на камъка, а детството им сякаш остава на заден план. Допирът им с камъка – с тази относително тежка материя, ги прави силни. Впрочем камъкът обича интелекта, но в професията се прилагат и определени усилия, като се проявява характер. Калява се духът”, категоричен е директорът Стефанов. Учениците от самото начало на обучението разбират за какво са тук, в подножието на скалите, на Балкана. И какво трябва да правят по-нататък, срещайки се с камъка, като го опознават. Работата с масивния камък е едно връщане към традициите, към завещаното от първите майстори – каменоделци и скулптори, чиито произведения продължават да носят наслада за душата и ума на хората. Това е тенденция, която се наблюдава в цял свят. Работа за интериора на дома – камини, вътрешни стълбища, колонади, дори мебели. За екстериора на дома – това са фасадите на къщите, а архитектите все по-често разработват техните сгради с елементи и на творческото кредо, за което се готвят в професионалната гимназия. Става дума за конзоли, епители, колони, вази, балюстради, фонтани, чешми, каскади, дори масивно цялостно строителство на даден дом от камък. Скъпо, но вечно. Отначало е трудно. Като се каже „камък”, човек си представя нещо тежко, студено, твърдо и немислимо за някаква обработка. В процеса на обучение приемаш камъка като свой приятел, като започнеш „да събличаш” обвивката му и да правиш с него това, което душата ти диктува. Сърцето следва един учестен ритъм, който ръцете повтарят с чука и длетото. И наистина ставаш свидетел на нещо на пръв поглед неразбираемо – от каменния блок бавно, удар след удар пред теб оживява бюстът на Ботев или на Яворов, извисена статуя на голо тяло или приказен ансамбъл от фигури. Школото учи младите хора да преминават с открити сърца през трудностите на неживата материя, да усетят топлината на камъка, когато изпод ръцете им се ражда чудото… Рачко Кисьов, председател на УС на Сдружение „Зидаро-каменоделски еснаф Възраждане“ (ЗКЕВ): Строителният бранш има нужда от квалифицирани хора Трябва да се има предвид, че училището в Кунино подготвя уникални по своя характер специалисти, които веднага след дипломирането си започват работа. Било като каменоделци, от които много от строителните фирми имат нужда, било като помощници на действащи скулптори. Каменоделското училище е емблема, синоним на строителството. Никак не е случайно, че по време на Възраждането, а и след това представители на този занаят са строели църкви, манастири и параклиси, в които още се усеща духът на българщината. И тези сгради са здрави и красиви след толкова много години живот, изложени на превратностите на времето. Затова заставаме зад традициите, които са създадени в Кунино, и апелираме обществеността да ни подкрепи. Училището не е само! Гражданското общество няма да позволи тази обетована земя под Врачанския Балкан да се превърне в пустиня, както е на много места в страната с училищата. Много от тях спират благородното си дело донякъде по обективни причини – липсата на деца, отдалеченост от големи селища и прочие. Тук не е така. Странното е, че училището не е имало възможност да кандидатства по никакви европейски програми, защото е подведомствено на Министерството на културата. А целевите средства са се насочвали към други учебни заведения…     Инж. Николай Таков – член на УС на ЗКЕВ: Като строители не можем да позволим това уникално училище да изчезне Защо решихте да се обърнете към в. „Строител”? Какво е състоянието на Каменоделското училище в Кунино към момента и кои са основните проблеми, които стоят за разрешаване пред него? Една среща с директора на гимназията Стефан Стефанов стана повод да проявим интерес. Това беше преди две години. Посетихме училището и онемяхме. В буквален смисъл. За рушащите се сгради сега не искам да говорим, но когато разгледахме какво има вътре... Повярвайте, натъкнахме се на уникални неща – отделни скулптури, композиции и прочие, неповторими със своя чар, професионализъм, естетика. И всичко това на фона на неповторимото величие на Врачанския Балкан… И точно тук се роди идеята по някакъв начин да помогнем за възраждането на това училище. То функционира като пълен пансион за децата, защото все пак е отделено от големите градове наоколо. Ето първия проблем – приемът на нови ученици. Не че няма желаещи, но родителите, като доведат за първи път децата си и като видят при какви условия ще учат и живеят, хващат влака за обратния път към дома. И с основание. От друга страна, тези ученици, които остават и започват учебната подготовка, никак не са случайни. Остават децата с призвание. Истинските таланти, които могат да усетят дамара на камъка, топлината на камъка, които от мъртвата материя могат да сътворят чудеса – портрети, торсове, различни видове паметници, композиции и т.н. Та група съмишленици отново отидохме в училището, за да разберем как и с какво можем да бъдем полезни. Срещнахме се с училищното настоятелство. За съжаление не намерихме общ език. Затова се принудихме да създадем Сдружение „Зидаро-каменоделски еснаф Възраждане“. С него работата потръгна и лека-полека със съдействието на колеги строители и на приятели започнахме да се грижим за подобряването на материално-техническата база на гимназията. В КСБ направихме няколко срещи – с председателя на Управителния съвет инж. Светослав Глосов, с неговия заместник – инж. Николай Станков, с изп. директор – инж. Иван Бойков, и осигурихме финансова подкрепа, с която ремонтирахме покрива на общежитието, който течеше дори когато не вали… Водата се просмукваше през всичките четири етажа на сградата и колегите от бранша могат да си представят, че това е едно истинско бедствие за конструкцията. Да не говорим за условията на живот на самите ученици – нещо, което добре се вижда, като съпоставим снимките отпреди и сега. След това с набраните от Сдружението средства отремонтирахме едно от жилищните помещения, в което младежите ще живеят при прекрасни условия. Сега правим нова столова, защото старото помещение е огромно и не е рентабилно да се влагат средства в него. Защо разказваме толкова подробно? Защото се получи нещо интересно и благородно според нас. Един ден в двора на училището се събрахме много приятели – някои дойдоха със семействата си, посадихме нови дървета, подредихме наоколо и сега визията е съвсем различна. Да не пропусна – организирахме и финансирахме абитуриентския бал на випуска в хотел „Маринела“ в столицата. Поехме всичко – от обувките и чорапите до вратовръзките и аксесоарите и на момчетата, и на момичетата. Беше празник! Истински празник. Какви са намеренията Ви за бъдещето на училището? Ние всички сме сериозни хора, с опит в различни сфери и сега търсим начини да спечелим проекти по оперативните програми и да осигурим европейско финансиране. Приемаме и дарения, като средствата ще бъдат изразходвани само за училището, и то по най-прозрачен начин. Ясно заявявам: всичко, до лев, ще е на светло. В това училище през годините са се подготвяли онези стари зидари, които са построили и нашите църкви и катедрали, мостовете, шосетата и възрожденските къщи. Между впрочем, ние ще се опитаме догодина във Велико Търново да направим и паметник на старите зидари – на майсторите, които съхраниха строително-архитектурните традиции на България. А учениците от Кунино са именно техните следовници. Все пак да изясните откъде идват големите проблеми на това училище? От общинското ръководство, от образователното ведомство, от отговорното Министерство на културата (МК)? Общината по никакъв начин не може да помогне, защото училището не е общинско. МК отпуска бюджет на база броя ученици. Когато младежите са малко, и парите са малко и не стигат за заплати и осигуровки на педагогическия състав, за поддръжка на сградите, обновяване на материалната база и учебните пособия, за храна и т.н. Получава се омагьосан кръг. Все пак става дума за около 100 – 110 момичета и момчета, които там са на пълен пансион – от понеделник до неделя и отново. МК не съдейства училището да работи по европейски проекти, за да излезе от ситуацията. В училището нямат пари за най-важното в учебния процес – камъка, с който работят. Преди години каменоделците са имали собствена кариера, откъдето са идвали големите късове, които после са се превръщали в скулптури, но и това е минало. Слава Богу, че в последните години с неимоверните усилия на директора Стефан Стефанов, който самият е учил в Кунино, училището се е запазило до известна степен. Наистина, „параграф 22” – малко ученици, малко пари от бюджета на МК... Но все пак това не е обичайно средно училище, то е уникално не само за България, а и на Балканите. Каменоделското училище е единственото на Балканския полуостров и второ в Европа. Тази година то ще чества своята 95-а годишнина. Мисля, че много малко са професионалните училища с такава забележително дълга история. В Кунино учебната година не завършва с връчване на дипломи на 24 май – Деня на българската просвета и култура, както е нашата традиция. Това става месец по-късно, на Еньовден, когато е празникът на старите зидари. Традиция, която се спазва от създаването на училището преди толкова много години – връчване на дипломите с венци от билки. В нашата държава взе да става ясно, че истината за обучението на подрастващите трябва да бъде именно в професионалните гимназии, откъдето да излизат подготвени за живота или за ВУЗ-овете млади таланти. Именно. И да оставиш едно такова училище на капризите на времето и природата е, меко казано, недалновидно. Всички от строителната практика виждаме колко неподготвени кадри излизат от ВУЗ-овете и за които трябва доста време фирмите да загубят, за да ги направят конкурентоспособни. Какво друго Ви прави впечатление в Кунино? Сигурно няма да повярвате, но ще допълним само един факт към казаното дотук. В гимназията има 10 ученици, чиито родители не могат да им платят дори храната – закуска, обяд и вечеря, говорим за 20-ина лева седмично. Нещо повече – на абитуриентския им бал можа да си позволи да дойде само един родител на едно от завършващите деца. На фона на различните конкурси, които МК провежда и където призьори са неизменно възпитаниците на това училище, липсата на достойно финансиране е необяснима. Разбирам, че целта на Вашето Сдружение е да се спаси от разруха и закриване едно учебно заведение, доказало се през почти вековната си история и произвело много и много талантливи скулптори и каменоделци. Да, в училището се изучават двете специалности – „Скулптура” и „Каменоделство”, които са много близки по начин на работа и като подготовка. Втората специалност директно произвежда кадри за строителството, а практиката показва, че такива хора все по-трудно се намират. Важно е и чрез вестник „Строител“ като отговорна медия да ангажираме гражданското общество да не позволи това уникално училище да изчезне от картата на образованието в България. Затова и усилията ни са насочени към възраждането му. Убеден съм, че това е възможно. Но трябват общи усилия. Вестник „Строител” ще бъде медиен партньор в благородната инициатива на Сдружение „Зидаро-каменоделски еснаф Възраждане“. Ще потърсим и позицията на Министерството на културата. Ще популяризираме кампанията за набиране на средства за ремонт на материалната база на гимназията.