Бюджет 2017 г. – консервативен и изпълним

Свилена Гражданска Невена Картулева Правителството одобри законопроекта за държавния бюджет на България за 2017 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017 - 2019 г. Приети бяха също проектобюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за догодина. Това стана по време на извънредно заседание на правителството. След него министрите на финансите – Владислав Горанов, на здравеопазването – Петър Москов, и на труда и социалната политика – Зорница Русинова, дадоха брифинг в Министерския съвет. „Ако съберем повече пари, ще ги използваме за намаляване на дефицита. Най-голямото предизвикателство беше да успеем да вместим приоритетите ни при намаляващ дефицит и запазване на данъчната система. Тези приоритети са осигуряване на средства за реформа в образованието и увеличаване на разходите в сферата на сигурността“, коментира министър Горанов. Той подчерта, че кабинетът продължава политиката за увеличаване на минималната работна заплата и от следващата година тя ще е 460 лв. По думите му бюджетът за 2017 г. е консервативен, изпълним и е съставен в условията на растящ Брутен вътрешен продукт (БВП). „Това ни дава основание да бъдем умерени оптимисти, че ще можем да изпълним плана дори и по-добре - ако прогнозите за икономически растеж (2,5%) бъдат надминати, всеки лев, постъпил допълнително в хазната, ще послужи за намаляване на дефицита“, уточни Горанов. Той посочи и че са предвидени средства за нормалната работа на държавните органи. Министър Зорница Русинова коментира, че бюджетът за ДОО цели осигуряване на започналата пенсионна реформа. С проекта се предлага от 1 януари размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ да се увеличи с един процентен пункт до 18,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г. „Предвиждаме нарастване на пенсиите с 2,4 на сто от 1 юли идната година, средният им размер за 2017 г. да бъде 341,57 лв., с 3% повече на годишна база. Планира се и увеличение на средния осигурителен доход с около 40 лв.“, обясни Русинова. Министър Петър Москов посочи, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2017 г. е балансиран и съобразен с целите, заложени в Националната здравна стратегия. „През следващата година НЗОК ще може да плати за дейности в сектор „Здравеопазване“ 247 млн. лв. повече. Има увеличение по параметрите за извънболничната, за болничната помощ, както и допълнителни пари за лекарства“, добави той. По думите му резервът на Касата ще е с 24 млн. лв. повече и правителството е приело, че може да бъде отблокиран еднократно и не по-рано от края на март 2017 г. Проектобюджетите за 2017 г., НЗОК и ДОО бяха обсъдени и по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Работодатели и синдикати приеха със забележки предлаганата финансова рамка. Българската стопанска камара подчерта, че нереформираната съдебна система, забавянето на електронното правителство и утежняването на регулациите и размерът на таксите пречат на бизнеса. От КНСБ настояват максималният осигурителен доход да стане 2800 лв. В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017 - 2019 г. са представени средносрочните икономически перспективи и приоритети на правителството, както и основните параметри на бюджетната рамка за следващата година. Те са изготвени на база актуализираната макроикономическа прогноза, заложените основни допускания, реалистичната оценка за приходите, както и при ограничаване на темпа на нарастване на разходите чрез относително задържане на националните разходи. Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017 - 2019 г. съдържа изискваната съгласно Закона за публичните финанси съпоставка на актуалната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите с тази на ЕК, като за първи път е включено и сравнение на прогнозата на МФ с прогнозата на ЕК по отношение на показателите на сектор „Държавно управление“. Очакванията за реалния растеж на БВП са той да се запази на относително стабилни нива през прогнозния период, като през 2017 г. слабо ще се забави до 2,5%, а за периода 2018 - 2019 г. се очаква постепенното му ускоряване до 2,7%. Вътрешното търсене ще бъде водещо за растежа както по линия на потреблението, така и на инвестициите. Средносрочната перспектива е обвързана със заложения приоритет за запазване на стабилността на публичните финанси и се изразява в следване на вече определените цели за продължаване на фискалната консолидация и придържане към консолидационните стъпки от пролетната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017 - 2019 година. Отчитайки еднократния ефект върху бюджетното салдо за 2016 г., тук се запазват целите за дефицита за периода 2017 - 2019 г., съответно на 1,4%, 1% и 0,5% от БВП, заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза. Приходите, помощите и даренията по Консолидираната финансова политика (КФП) за периода 2017 - 2019 г. се движат в границите между 38,4% и 37,7% от БВП. Тенденцията за лек спад през годините при очаквано нарастване през 2017 г. спрямо очакваното изпълнение на приходите за 2016 г. е в резултат на мерките за повишаване на събираемостта на данъчните приходи, промените в социалноосигурителната политика и прехвърляне на неданъчни приходи за 2017 г., разчетени в програмата за 2016 година. Общите разходи по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление от 39,8% от БВП през 2017 г. до 38,2% от БВП през 2019 г. Основната цел през периода 2017 - 2019 г. е провеждането на данъчна политика, насочена към повишаване на бюджетните приходи и намаляване на дела на сенчестата икономика. Следва се политика на запазване на ниските нива на облагане при преките данъци и прехвърляне на тежестта от преките към косвените налози. Постигането на целта за изпълнение на бюджетните приходи е свързано с поддържане на устойчиво ниво на приходите при запазване на тежестта на данъчното облагане и очакван положителен ефект от засилените действия при администриране на приходите. Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017 - 2019 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2017 г. на 460 лв. и запазване на този размер за 2018 и 2019 г. Осигурителната политика за разглежданите години предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на Държавното обществено осигуряване. За 2017 и 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с по един процентен пункт, като целта е да се намали недостигът от средства по бюджета на ДОО и субсидирането му от държавния бюджет. От 2017 г. е предвидено и увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за лицата по чл. 69 от КСО с 20 процентни пункта. Пенсионната политика предвижда от 1 януари 2017 г. постепенно да се увеличава тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула с процент, равен или по-голям от процента, определен по правилото на чл. 100 на КСО. За 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж е 1,126. От 1 януари 2017 г. необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия се увеличава с по 2 месеца всяка година до достигане на 35 г. и 8 месеца за жените и 38 г. и 8 месеца за мъжете през 2019 година. Приоритетите в проектобюджет 2017 са фокусирани върху мерки, свързани с насърчаване на реформите в сектор „Образование“, поддържане на модерни и боеспособни въоръжени сили и развитие на отбранителните способности на страната, подобряване на функционирането на системата на здравеопазването, както и изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Средствата за изпълнението й ще бъдат осигурени чрез заемно споразумение с Българската банка за развитие (ББР), се посочва в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017 – 2019 г., която е част от мотивите към бюджет 2017. В документа не е посочен точният размер на предвиденото финансиране за програмата. През октомври обаче премиерът Бойко Борисов и министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова коментираха, че подкрепата за саниране и през тази година ще бъде 1 млрд. лв. „Визията за обновяване на жилищния сграден фонд има пряко отношение към основните аспекти и изисквания на устойчивото развитие. Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради е насочена към обновяване на многофамилни жилищни сгради, като с нея се цели чрез изпълнение на мерки за енергийна ефективност да се осигурят по-добри условия на живот за гражданите, топлинен комфорт и по-високо качество на жизнената среда. Основен акцент е и създаването на условия за постигане на устойчиво интегрирано развитие на районите и общините в страната, подпомагане на икономическото и социалното развитие на трансграничните региони и намаляване на регионалните различия посредством подобряване на инфраструктурата в граничните райони, насърчаване на сътрудничеството между регионите, както и насърчаване на съвместното трансгранично сътрудничество и балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове – центрове“, е записано още в бюджетната прогноза. За функция „Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда“ по КФП за 2017 г. са предвидени разходи в размер на 2373,4 млн. лв. С тях ще бъдат финансирани разходи за интегрираното развитие на регионите и намаляване на различията, както и подобряване на тяхната инфраструктурна свързаност, модернизиране на ВиК инфраструктурата, изпълнение на Стратегията за водоснабдяване и канализация в Република България 2014 - 2023 г. За реализиране на целите в областта на образованието ще се изпълняват интегрирани мерки и действия за гарантиране на равен достъп до качествено обучение и професионална подготовка и растеж, основан на знанието и науката, и развитието на младите хора, и привличането на млади учители. Спазено е изискването средствата за отбрана за следващата година да не са по-ниски от размера на одобрения минимум за сектора в съответствие с решението на Консултативния съвет за национална сигурност при президента от 27 април 2015 г., като е осигурен ресурс за придобиване на авиационна техника и на многофункционални модулни патрулни кораби за Военноморските сили. В здравеопазването приоритетни направления и дейности остават спешната медицинска помощ, електронното здравеопазване, майчиното и детско здравеопазване, лечебните заведения за болнична помощ, както и лекарствената политика. За политиката за интегрирано развитие на регионите, ефективно и ефикасно използване на публичните финанси и финансови инструменти за постигане на растеж и подобряване качеството на жизнената среда са осигурени 2 734 500 лв. в плана на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Заложени са и 351 522 900 лв. за поддържане, модернизация и изграждане на техническа инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси и геозащита. И още - за политика в областта на подобряване на инвестиционния процес чрез усъвършенстване на информационните системи на кадастъра и имотния регистър, както и за повишаване на качеството на превантивния и текущ контрол в строителството. Планирано е Министерството на околната среда и водите да получи 20 162 900 лв. за политика в областта на опазването и ползването на компонентите на околната среда, както и 9 415 000 лв. за Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост. В проектобюджета за 2017 г. е заложено Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да разполага за политика в сектор „Транспорт“ с 213 610 900 лв. Министерството на младежта и спорта ще разполага за привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти, с 3 158 500 лв. Министерството на туризма ще разполага с 11 473 500 лв. за устойчивото развитие на туризма. Вследствие на постигната фискална консолидация нивото на публичен дълг е стабилизирано на ниско и устойчиво равнище, далеч под средното ниво за еврозоната и ЕС, както и за Маастрихтския критерий за публичен дълг към БВП, посочват от Министерството на финансите, като от там за 2017 г. не предвиждат емитиране на нов външен дълг в рамките на Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари. Предстои разглеждане и приемане на проектобюджет 2017 г. в Народното събрание. Средствата за НЗОК са 3 452 816,0 хил. лв. Проектозаконът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2017 г. предвижда 3 452 816,0 хил. лв. за приходи и трансфери. Заложените постъпления са 3 413 816,0 хил. лв., от които 2 279 730,0 хил. лв. са от здравноосигурителни вноски и 1 134 086,0 хил. лв. - трансфери за здравно осигуряване. Разчетените средства за здравноосигурителни вноски са 2 279 730,0 хил. лв., което е със 158 730,0 хил. лв. повече спрямо 2016 г. Предвидените трансфери за здравно осигуряване са 1 134 086,0 хил. лв. Разходите и трансферите са 3 452 816,0 хил. лв. Законопроектът е съобразен с приоритетите и политиките на Националната здравна стратегия, приета от Народното събрание. В нея е посочено, че е необходимо „пренасочване на финансовите ресурси на НЗОК от болничната към извънболничната медицинска помощ, с акцент върху финансирането на дейности в първичната помощ“. В сферата на първичната извънболнична медицинска помощ средствата са увеличени с 11% спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г., а по отношение на специализираната извънболнична медицинска помощ повишението е почти 5% спрямо 2016 г. За медико-диагностичната дейност се планира увеличение с над 7 млн. лв. Със законопроекта се предлагат и промени в Закона за здравното осигуряване и Закона за здравето. Увеличава се осигурителната вноска за пенсии Със законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2017 г. се предлага от 1 януари размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ да се увеличи с 1% до 18,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г. 10,5% ще се плащат от работодателя, а 8,3% - от работника. За родените след 31 декември 1959 г. предложеният размер на осигуровките за държавния фонд „Пенсии“ е 13,8%. В законопроекта се предлага от 2017 г. осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ да се увеличи с 20 на сто – до 60,8% за родените преди 1 януари 1960 г., и до 55,8% за родените след 31 декември 1959 г. За останалите осигурителни рискове не се предвижда промяна в размера на осигуровките. За фонд „Общо заболяване и майчинство“ вноската остава 3,5%, за фонд „Безработица“ – 1 процент. За фонд „Трудова злополука и професионална болест“ осигуровката е между 0,4% до 1,1% и е за сметка на работодателя. С проекта се предлага диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се да се увеличи съответно на 460 лв., 500 лв., 550 лв. и 600 лв., съобразно облагаемия им доход за 2015 г. Минималният осигурителен доход за земеделски стопани се запазва 300 лв. Без промяна остава и максималният осигурителен доход – 2600 лв. От 1 януари 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула ще се увеличи от 1,1 на 1,126. От 1 юли 2017 г. пенсиите, отпуснати през предходната година, ще се преизчислят с този коефициент, което ще ги повиши с 2,4 на сто. От 1 юли минималният размер на пенсията за стаж и възраст ще нарасне до 165,25 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва 35% от максималния осигурителен доход или 910 лв. Средният размер на пенсията през 2017 г. се очаква да стигне 341 лв. Периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане остава 410 дни. С промени в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване се създава възможност майките, които се върнат на работа преди края на отпуска за бременност и раждане, да получават 50% от полагащото им се обезщетение, докато детето навърши 1 година. Министър Владислав Горанов: Вътрешното търсене ще бъде водещо за икономическия расте Мирослав Еленков „Тази година имаме балансиран бюджет, но догодина отваряме пространство за повече разходи. Вътрешното търсене ще бъде водещо за икономическия растеж, очакваме повече хора в трудоспособна възраст да се задържат на пазара на труда”. Това каза министърът на финансите Владислав Горанов. Безработицата според него ще се понижи до 6,5% до 2019 г., но догодина ще е 7,3%. Прогнозираната за 2017 г. инфлация ще е 1,5%. „Данъчната политика няма да повлияе на потребителските цени, като повишението при акциза на тютюна е според приетия план на европейските изисквания“, напомни Горанов и определи като добра новина факта, че преразпределението на бюджета през БВП ще бъде под 40%. „Акцентите в разходните приоритети ще са в сферата на образованието, в отбрана и сигурност, като с публичните финанси ще бъдат гарантирани парите в здравеопазването. Независимо от изкушенията на политическите партии моделът на данъчна политика няма да бъде променен и за това те се разбраха преди изборите”, посочи Горанов. По думите му заради добрите фискални резултати от тази година няма да се наложи поемането на нов дълг, но ще има вътрешни емисии за погасяване на стари задължения. Финансовият министър обясни, че фискалният буфер ще остане на разположение на правителството, като с част от него ще се покрива дефицитът, а друга част ще се използва за емитиране на облигации за вътрешния дълг. КНСБ поиска максималният осигурителен доход да се увеличи на 2800 лв. Да се увеличи на 2800 лв. максималният осигурителен доход, за да се вдигне максималната пенсия на 980 лева от 1 януари 2017 г., поиска президентът на КНСБ Пламен Димитров при обсъждането на параметрите на бюджет 2017 г. в Националния съвет за тристранно сътрудничество. „Очакваме двойно увеличение на парите, свързани с мерките за пазара на труда (тази година те са 73 млн. лева)“, заяви позицията на синдиката Димитров. „Бюджет 2017 като проект изглежда по-добре от тазгодишния, но това не означава, че нямаме критики, въпреки че дава повече възможности за провеждане на политики”, коментира синдикалният лидер. Като притеснителна определи той ситуацията, според която икономическата активност трябва да бъде подкрепена от вътрешното търсене, но това не е заложено в разходните политики. Според работодателите има задържане на ръста на доходите „Най-големият проблем е, че няма хора за работа, а в проектобюджет 2017 има задържане на ръста на доходите“, смята Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). По думите на представителя на работодателската организация прогнозата в проекта за финансовия закон е реалистична, що се отнася до повишаването на БВП, нивото на заетост и ръста на компенсациите на заетите. „Смятаме, че планираното увеличение на приходите е постижимо, възможно е да бъде по-амбициозно, но се придържаме към по-предпазлива прогноза“, посочи Велев. От бизнеса подкрепят и данъчната политика, липсата на увеличение на минималните осигурителни доходи, както и запазването на максималния осигурителен доход. Според Велев административните мерки като повишаване на минималната работна заплата няма да доведат до развитие на икономиката на България. Необходими се повече средства за образование, считат от АИКБ.