Има ли светлина в тунела за незавършените емблематични сгради на соца -2

В мъгливата софийска делнична утрин незавършеният строеж на института по педиатрия изплува сякаш от декори на филма „Сталкер“ на руския режисьор Андрей Тарковски. Припомням си мотиви от литературния първообраз на филма, научно- фантастичната повест „Пикник край пътя“ на писателите фантасти Аркадий и Борис Стругацки, припомням си мисията на сталкера, на водача, който не бива да има користни цели при осъществяването на целите си. Неговото щастие е да прави другите щастливи

Призрачните декори над бул. „България” обаче са си един истински строеж, и то в центъра на София, в огромната територия, заета от клиники, институти, лаборатории и други сгради на Медицинска академия. Ролята на сталкера по неволя изпълнявам самият аз в битността ми на журналист, който отдавна помни. И е свидетел на бързото изграждане на тази сграда – на Научния институт по педиатрия, както все още личи на поостарялата като самия строеж табелка. Бързо изграждане до един момент, когато демократичните промени в страната, инфлационните срутвания, политиканстването на гърба на нуждаещите се превърнаха и този строеж в паметник на прехода.
И забележете как светкавично е преустановена всякаква строителна дейност! Редовете с тухли по балконите свършват на средата, почти до края, почти до тавана, на метър от следващия трегер... Сякаш неутронна бомба е измела работниците. Обикалям наоколо с фотоапарата. Мъртвило. Дори няма кой да те попита какво снимаш. Ей така, от любопитство. Старият пазач е толкова стар и заслужил ветеран, че дори не си прави труда да ме удостои поне с поглед. Снимам, снимам. Сериозен проект, професионален градеж, личи си, че бетонът е бил екстра качество.
Докато „джапам” из калта покрай порутената ограда на замразения строеж, в обектива ми попадат още „мили родни картинки” в двора на тази най-българска здравница. И се връщам назад в годините, може би в 2003-а, когато се появи изненадващата информация, че в този именно двор на Медицинска академия ще се строи българо-американска университетска болница. Радост за лекари и пациенти!
Болницата щяла да е културен институт на американската медицина, в нея ще се работи и лекува по US образец. В многопрофилната болница, която ще се строи с пари от Харвардския университет, ще се лекуват пациенти от Близкия изток, Балканите, дипломати на работа в България и обикновени българи. Ще бъдат довършени двете недостроени клиники - по вътрешни болести и тази, за която сега иде реч, по педиатрия. Парите за строежа - 85 млн. долара, и за оборудването ще бъдат инвестирани от университета в Харвард...
Напразни очаквания, напразни надежди, които се изпаряват след всяка правителствена промяна. Година по-късно - ново двайсе! Министерският съвет одобрява проект по изграждане на нова педиатрична болница. Проектът по преструктурирането на СБАЛ по детски болести е на базата на споразумение за кредит между България и Банка Австрия Кредитанщалт. Новата сграда ще разполага със 150 легла и ще замени съществуващата Специализирана болница за активно лечение по детски болести (СБАЛДБ). Годишно в нея се лекуват около 5000 деца. Сградата й обаче е амортизирана - строена е преди 67 години. Великолепна идея!
Новата сграда на болницата ще бъде издигната в карето между бул. „България” и бул. „Акад. Иван Гешов”, до сегашната Инфекциозна болница. Само за информация – нашият строеж е точно зад тази болница! Самата Инфекциозна болница до декември на въпросната година ще бъде пребазирана в нови корпуси, които се намират на територията на Военномедицинска академия. Започват тежки дебати в Народното събрание, има обвинения за наличие на конфликт на интереси и корупционни практики, и както можете да се досетите, пак нищо.
Точно тогава по-паметливите се сещат, че на територията на Медицинска академия има една стара детска болница в строеж, която трябваше да е направена преди много години (това е нашата...). Изчислили, че за довършването й са необходими 22 милиона евро, което е наполовината на това, което се предвижда за описаната по-горе фантастична австрийско-българска идея.
И на жълтите плочки се сещат, че когато един проект се нуждае от ратифициране в парламента, според българската конституция Народното събрание е необходимо да даде разрешение за почване на преговори за сключване на това споразумение. А такова е нямало. И се доказва, че има един куп законови нарушения и един куп неща, които правят впечатление, че работите не са съвсем наред. От законова гледна точка.
И така вече 20 години строежът на Научния институт по педиатрия продължава да бъде любимо място на... безпризорни кучета и на клошари. Но не и любим обект на държавата! Не бива да се заблуждаваме, че общината или пък самата медицинска институция може да се справи подобаващо с този проблем.
В условията на криза магистралите са много важни. За да бъдат те ефективни обаче, по тях трябва да пътуват хора. Здрави и прави българи и българки с децата си.
Има ли кой да влезе в ролята на сталкера, на водача, за да направи децата на България щастливи?