КСБ обсъди напредъка в работата по проекта за алтернатива на лот 3.2 на АМ „Струма”

Екип на в. „Строител“ Камарата на строителите в България (КСБ) проведе кръгла маса, на която бе представен напредъкът в работата по проекта за алтернативен вариант за преминаване на лот 3.2 на АМ „Струма“. Събитието се състоя в Централния офис на КСБ. Във форума участваха, инж. Николай Станков – председател на КСБ, инж. Иван Бойков – изп. директор на КСБ, инж. Симеон Пешов, почетен председател на КСБ, инж. Светослав Глосов – почетен председател на КСБ, инж. Дончо Атанасов – председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), инж. Асен Антов – съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството, проф. д-р инж. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), проф. д-р Любен Тотев – ректор на МГУ „Св. Иван Рилски“, проф. Николай Добрев – зам.-директор на Геологическия институт при БАН, проф. д-р Радослав Наков, директор на Геологическия институт при БАН, д-р Николай Иванов – председател на Сдружение „Българска браншова асоциация Пътна безопасност“, Владимир Тодоров, председател на УС на Българската асоциация на пострадали при катастрофи, инж. Павел Диковски – председател на Българска браншова камара „Пътища“, проф. Румен Миланов, катедра „Пътища“ към УАСГ, доц. д-р Стефчо Стойнев, ръководител катедра „Хидрогеология и инженерна геология“ при МГУ „Св. Иван Рилски“, доц. д-р Анна Ганева, директор на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН, инж. Тодор Тодоров, изп. директор на Сдружението на пътните инженери и консултанти, инж. Любомир Симеонов, управител на „Пътпроект-2000“ ООД, инж. Йордан Прашанов – главен проектант на разработката за алтернативен вариант на лот 3.2, арх. Петър Диков, зам.-председател на УС на Български форум за транспортна инфраструктура, проф. Добрин Денев (УАСГ), Пепа Моллова, Българска асоциация за селски и екологичен туризъм, доц. д-р Симеон Ананиев, председател на УС на Сдружение „Клъстер Зелен товарен транспорт“, и други. „За пореден път се събира най-сериозната научна, инженерно-техническа и проектантска мисъл на страната, за да дискутира проекта за лот 3.2 на АМ „Струма“. През последните седмици той е приоритет номер 1 за инж. Дончо Атанасов. Благодаря на всички за подкрепата“. С тези думи инж. Симеон Пешов посрещна присъстващите. Той припомни, че след първата кръгла маса в Университета по архитектура, строителство и геодезия, посветена на проекта за преминаването на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле, КСБ инициира нуждата от разработването на нови варианти, за да се намери алтернатива на дългия 15 км тунел. „Беше доказано, че той е много рисков по редица показатели. Има и доклад по този въпрос. Камарата на строителите в България възложи на гръцки експерти да направят екологична оценка, сравнявайки дългия тунел с варианта с габарит Г-20 с къси тунели.“ Инж. Пешов подчерта, че въпреки по-добрите резултати в полза на вариант Г-20 по настояване на екологичните организации и на Европейската комисия се е наложило да се търси друга алтернатива, а именно „Източният вариант“. „Еколозите не спират атаката. Тезата им е да се затвори Кресненското дефиле и да се превърне в пешеходна туристическа зона, а платната на магистралата да се вдигнат горе. Това е тежък вариант. Трябва да се направят две детелини допълнително, баирите ще бъдат разрушени, гората също ще пострада. Строителите имат интерес и двете платна да са горе, но държавата ще трябва да осигури допълнително между 600 млн. лв. и 1 млрд. лв. Предстои най-тежката битка при обществените обсъждания“, допълни инж. Симеон Пешов. Той призова за обединяване на всички ангажирани страни около „Източния вариант“ в подкрепа на държавата. Инж. Асен Антов представи напредъка по процедурата за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за лот 3.2. „След като през тази година беше допълнено заданието на оценката, заради новия „Източен вариант“ се проведоха консултации по обхвата и съдържанието на ОВОС през ноември. Консултантът по ОВОС обработи получените коментари и предложения. В момента заданието на оценката е в последна фаза на нанасяне на корекции и в началото на 2017 г. ще бъде внесено официално в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на здравеопазването.“ Инж. Антов посочи, че това ще е ключов момент от процедурата по Оценка на въздействието върху околната среда за лот 3.2. „Заданието ще бъде разгледано от двете министерства, след което ще продължи работа по изготвяне на самия доклад по ОВОС и оценки за съвместимост. Най-тежките етапи по процедурата предстоят – разглеждането и одобрението на доклада по ОВОС и оценката на качеството от страна на МОСВ, разбира се, и обществените обсъждания. АПИ изготви много подробни графици за развитието на процедурата по ОВОС, съпътстващите процедури, както и тези за получаване на разрешение за строителство“, заяви инж. Антов. Очакванията му са около средата на 2017 г. да има решение по ОВОС за лот 3.2 на АМ „Струма“. „Подкрепата, която ни оказваше Камарата на строителите в България до момента и всички присъстващи експерти, беше изключително важна и полезна. От 2014 г., когато започна инициативата за преразглеждане на идейния проект за лот 3.2 на АМ „Струма“, институциите получаваха непрестанна подкрепа от Камарата. Това ни помогна подготовката на проекта да стигне до този етап. Надявам се това да продължи и през новата 2017 г., защото атаките към лот 3.2 ще продължат. Има хора, които не осъзнават, че ще е катастрофално за страната, ако лот 3.2 не се реализира в този програмен период и точно затова ролята на КСБ е ключова“, посочи още инж. Асен Антов. Според инж. Дончо Атанасов обществеността не е запозната в пълнота с възможните алтернативи за преминаване през дефилето. Още повече, че се срещат манипулативни изявления и некоректно представена информация, с което се подвеждат гражданите. Въпреки това проведеното социологическо проучване за проекта показва, че хората са се убедили, че т.нар. Източен вариант е най-разумен за реализация, и съответно са дали своята подкрепа. „Няма как да продължаваме да държим Кресненското дефиле в това състояние. Ще представяме проекта с неговите предимства, давайки си сметка, че от технологична гледна точка е ужасно труден. Плаши ме реализацията на лот 3.2 не толкова от техническа или организационна гледна точка, а заради необходимото време. Затова Агенцията изготвя, и то ускорено, графика по реализацията на проекта“, заяви инж. Атанасов. „Гарантирам Ви, че ще направя всичко възможно реализацията на лот 3.2 да стане национална кауза. Ако това не се случи, АЕЦ „Белене“ и КТБ ще ни се видят рай“, каза още той. „Изключително съм благодарен на Камарата на строителите в България за огромната помощ в работата по намирането на вариант за лот 3.2 на АМ „Струма“. Заедно трябва да реализираме проекта. Истината е, че сме извън времето. Източното трасе трябва да го направим за три години, а един сезон трябва да оставим за E-79“, завърши инж. Дончо Атанасов. Проф. д-р Любен Тотев подчерта, че групата опоненти, която спъва реализацията на АМ „Струма“ в Кресненското дефиле, трябва да бъде спряна. „Държавата трябва да застане в ролята си в лицето на Прокуратурата и нещата да се решат“, коментира той. На свой ред арх. Петър Диков каза, че „Източният вариант“ е стигнал до едно добро и разумно равнище на проучване и е достатъчно качествен, за да може да бъде защитен. „Трябва да се съсредоточим в проблемите на трасето, което е по дефилето, и да направим предложения, които да докажат, че това трасе работи. Необходимо е да се опишат и мерките, с които ще се подобри екологичната ситуация в дефилето. Важно е да докажем с ясни технологични и екологосъобразни решения, че това е адекватният вариант. Проектът трябва да стартира най-късно догодина, защото иначе ще го платим всички ние“, посочи арх. Диков. Той цитира и тревожна статистика относно пътнотранспортните произшествия в района. „От 2013 г. до 2015 г. в отсечката от Кулата до Благоевград има 40 загинали при ПТП и 282 ранени, а само в участъка на дефилето за три години има 172 катастрофи, при които 15 човека са убити и 82 ранени“, допълни той. „Заради черната статистика без никакво колебание и съмнение ние се включихме в подкрепа на „Източния вариант“, каза Владимир Тодоров. Според него районът на Кресненското дефиле е най-критичният участък в България по отношение на катастрофи. „Акцентът върху проекта трябва да е, че той ще намали жертвите и ще спаси човешки животи. Затова ние подкрепяме предложения проект. Мисля, че това е оптималният вариант. Благодаря на всички Вас, които се обединихте около тази идея, защото това показва, че здравомислещите хора милеят за човешките животи“, каза още председателят на Българската асоциация на пострадали при катастрофи. Инж. Йордан Прашанов, главен проектант на разработката за алтернативен вариант на лот 3.2: Някои екологични организации пак не са удовлетворени Необходимо беше да се изработи вариант с преминаване на магистралата извън Кресненското дефиле т.нар. Източен вариант. Идеята е съществуващият път през дефилето да се ползва като еднопосочно дясно платно с две ленти по посока юг към Гърция. Другото платно – от Симитли до Кресна, трябва да бъде изнесено в източна посока по изцяло нов терен. Наша задача беше да проектираме и обход на Кресна, който ще е с дължина около 5,5 км. След това движението ще се включи отново по съществуващия път в посока южната ни съседка. Между двете платна ще се създадат напречни връзки за циркулиране на местното движение и за отбиване на МПС при аварийни случаи, за да се осигури възможност за прехвърляне на трафика от едното платно в другото. „Източният вариант“ засяга защитени зони, но този проблем го елиминирахме, като направихме съоръжения на две нива. Въпреки това някои екологични организации пак не са удовлетворени – те искат пътят изобщо да не преминава през дефилето. Особеното при „Източния вариант“ относно лявото платно е, че той преминава през един пресечен терен. Това налага изграждането на съоръжения – тунели и виадукти. Предвидени са 5 тунела, два от които са с дължина под 400 м, а останалите 3 са около 1000 – 1100 м. По-дългите тунели ще трябва да имат втора тръба за аварийни ситуации. Ще се построят 10 виадукта с обща дължина 1800 м, които са сравнително ниски и могат да се реализират по традиционните методи. Но има седем броя, които са със значителна обща дължина от около 3 км, които изискват нова система за строителство. Трябва да се направят и поне 14 други съоръжения - пътни подлези, надлези, мостове над малки реки. Вариантът е на фаза предпроучване и предстои да се направи идеен проект.