Прекрасната като комуникация ул. „Суходолска“

Дали им е хрумвало на градоустройващите органи, че след завършване на магистрала „Люлин” знаковата улица „Суходолска” ще стане най-пряката връзка с центъра? От Гърция през Драгичево, после малко по Околовръстното, направо по бул. „Стамболийски” и хоп – на жълтите павета. Красота. Бързина. Ефективно овладяна градска среда. Сигурно не им е хрумвало, защото иначе поредицата правителства след демократичните промени трябваше най-после да извадят от тлеещата жарава горещия картоф, наречен кв. „Факултето”, и всичките съпътстващи проблеми на големия ромски квартал. Включително и гласоподавателския... Защото това жилищно образувание се разрасна именно след 1989 г., когато селското стопанство беше практически ликвидирано, а в промишлеността се вихреха РМД-тата. И работа за нискоквалифицираната ромска маса по села, паланки и малки градчета не остана. А София започна да нараства...
Впрочем малцина знаят, че името на този квартал идва от намиращия се тук Земеделски факултет, сега Селскостопанска академия. Далновидни общинари от далечното минало с основание са издигнали на края на града, извън регулацията, този храм на науката с едничката надежда в него да творят наука. И дори имат световно постижение – кръстосали тибетски як с нашенска крава и получили... един звяр с височина 2 метра и половина... Но за науката друг път, сега само припомняме откъде идва името „ФакултетО”, не факултетА, както изисква българската книжовна норма. Защото образованието на ромите е терра инкогнита, независимо от нароилите се през последните две десетилетия ромски правозащитни организации с неясно финансиране. Или ясно! За тях самите, не за ромите.
Затова нашият репортаж започна именно от сградата на Селскостопанската академия, надявайки се наивно, че надолу, към центъра на българската столица, поне нещо ще напомня на импозантната сграда, строена преди повече от 50 години? Всуе.
Надолу, по „Суходолска”, първо разбираш защо са ти високи сметките за тока. Разходите за поддържане на елмрежата в квартала далеч не е същата, както в „Красно село”, да речем. Колко ли струват тези бетонни стълбове с монтираните на максимална височина електромери? Отговор не очакваме, но явно това е единственият начин да се спре бракониерското прикачване към жиците.
И стигаме до... трасето на железопътната линия от София за Гърция. Тези дни народът бе зарадван с нова хубава новина - през 2014 г. от София до Бургас ще се стига с влак само за 3 часа. Обновяването на жп линиите Пловдив-Бургас, Септември-Пловдив и Димитровград-Свиленград щяло да позволи в края на 2013 г. скорост на влаковете от 130 до 160 км в час. В недалечно бъдеще и перспективите за пътуване на юг са очарователни. Скорост, скорост... Дали обаче това е възможно? Лично аз силно се съмнявам. Причините са няколко – липса на политическа воля (тук живее многобройна маса избиратели и да им се наруши рахатлъкът, си е чиста загуба на гласове...), над 80% от хората във „Факултета” са собственици на земята, районът не попада в никаква регулация, няма и кадастрална карта. Реалността е още по-лоша.
Наскоро НК „Железопътна инфраструктура” искаше да построи някакви шумозаглушителни екрани от двете страни на трасето или на проблемния участък от около 800 метра да построи тунел. И двете идеи бяха с благороден замисъл – предпазване на местното население от шума на преминаващите многотонажни влакови композиции – и пътнически, и товарни състави, изключване на ситуации с трагични последици и разбира се – да се увеличи скоростта на влака до максимално допустимата за това трасе – над 80 км/ч, и да се гарантира безопасността на пътниците.
Качихме се на едно „Дезиро” от Централна гара до Перник и точно преди прелеза на въпросната „Суходолска” ядно засвириха спирачките и влакът намали скоростта си до разрешените с нарочен знак 25 км/ч! Сякаш за да дадем възможност на пътниците да се любуват на тази „мила родна картинка”. Постоянно пътуващи по тази линия ни предупредиха да не си показваме фотоапарата през прозореца, защото ловките момченца от маалата като едното нищо ще уцелят с камък я фотографа, я прозореца на лъскавия влак. Както нееднократно се е случвало.
Тук ще добавим, че линията към Югозападна България е строена в края на XIX век, а земите на селяните са отчуждени с указ на княз Фердинанд. Заселването на тази част от София започва през 20-те години на миналия век. За да се стигне до днес, когато в гетото вече живеят около 30 хил. души.
В интерес на истината голяма част от къщичките са вдигани по времето на социализма, когато режимът не е бил толкова затегнат и е била достатъчна една скица, за да започнеш да строиш. Проблемът идва от последните години с пришълците от страната, които търсят своя си начин на живот. И го намират в противоречие на законите, където е записано, че на отстояние 6 метра от линията не трябва да има нищо - тази земя е придатък към жп линията. Пак за сигурност и на живеещите, и на пътуващите. Всичко е напразно. Трасето на линията сега е пътят на ромите от прелеза към края на гетото, защото друго място за пешеходците просто тук няма. И влакът ще продължава да се движи с 25 км/ч при възможност да развие 95.
Ние слязохме на Горна баня от „Дезирото” и после отново тръгнахме по „Суходолска”... Чистници са хората тук, само чакат да пекне слънцето, за да извадят килимите на въздух. Любители и на телевизията са тези нашенци, нищо че антените аха да съборят бидон-вилите им.
По-паметливите сигурно ще си спомнят за един Закон за реституцията на земята, в който нямаше никаква грижа за хората без земя. Такива бяха мнозинството от ромите в България, които до този момент работеха в ТКЗС-тата, там им бяха заделили по някоя стая накрай селото, с 500-600 м двор, където те, щат-не щат, размахваха неумело мотиките, но изкарваха и домати, и чушки, и картофи. После дойде демокрацията, земята на село се върна в реални граници и... запустя. Ромите загубиха препитание и подслон и попълниха гетата на големите градове.
А иначе българите от „Суходолска“ припомнят, че по-рано са се разбирали отлично с местните роми, преди да надойдат „брат`чедите” от провинцията...
„O, tempora, o, mores”, припомняме си възклицанието на Цицерон от първата му реч против Катилина.
О, времена, о, нрави в XXI век на българската столица...