От 2018 г. новите сгради в София ще получават Акт 16 само с осигурена достъпна среда за хора с увреждания

Росица Георгиева От 2018 г. на територията на Столичната община (СО) ще действа нова Стратегия за достъпна градска среда. Очаква се документът да бъде разгледан и приет от Столичния общински съвет (СОС) през есента. В изготвения вариант е записано, че от 2018 г. при обявяването на обществени поръчки за проектиране на обекти и сгради, ремонтни дейности, закупуване на транспортни средства или предоставяне на транспортни услуги в заданието ще има изрична клауза за прилагането на минималните стандарти за достъпност. Преди да бъде пуснат в експлоатация, всеки обект първо ще бъде оценяван дали е съобразен с тях. Новопостроени сгради няма да получават Акт 16, ако в тях не са осигурени условия за достъпност на хора с увреждания. Стратегията се отнася за абсолютно всички здания в София - публични и частни. Предвижда се да се даде шестмесечен срок от влизането й в сила на всички сгради, за да осигурят достъпност. От всички зам.-кметове на общината е събрана информация за внедрените мерки в това направление. На базата на постъпилите данни е подготвен анализ на ситуацията към края на 2016 г. и са набелязани стъпки за изпълнение на стратегията. Всяка година градският парламент трябва да приема и план за действие през годината. Постигнатото до момента Сграден фонд Общинските обекти, които са анализирани за осигурена достъпност за хора с увреждания, са разделени на спортни, културни, туристически и сгради общинска собственост. В последната група влизат общинските администрации, образователните институции за предучилищно и училищно образование, детските ясли, комплексите за детско хранене, детски кухни и раздавателни пунктове към тях, лечебните заведения и местата за предоставяне на социални услуги. Според постъпилите данни мерки за осигуряване на достъпност за хора с увреждания са изпълнени в 6 стадиона и 11 спортни зали. В структурите в сферата на културния живот на столицата са реализирани дейности за достъпността в общинските културни институти „Красно село”, „Надежда” и „Средец“, Софийска градска художествена галерия и Регионален исторически музей - София. От сградите на общинската администрация напълно достъпни са 2 обекта - на ул. „Московска” 33 и ул. „Сердика” 5. В зданието на „Оборище” 44 са въведени частични мерки. Там предстои изграждане на асансьорна уредба с финансиране от Столична община, както и извършване на ремонт на санитарните възли, като на първи етаж е предвиден един за хора с увреждания. В постройките на 13 районни администрации са осъществени СМР за осигуряване на частична или цялостна достъпност. От всички 176 общински училища в 18 е изградена подходяща среда за хора с увреждания. В останалите са монтирани отделни съоръжения. По отношение на общинските детски градини данните сочат, че от общо 199 в 85 от тях има изградена цялостна общодостъпна среда. В останалите 144 са осигурени съоръжения за улеснен достъп. Условия за хора с увреждания има и в 24 самостоятелни детски ясли и 4 комплекса за детско хранене с общо 32 раздавателни пункта. По информация, постъпила от дирекция „Здравеопазване” към СО, съоръжения за достъпност има в 28 диагностично-консултативни, медицински и дентални центрове. Напълно достъпни са 12 болнични заведения и специализирани болници за продължително лечение и рехабилитация, за които отговаря дирекцията. Всички новоизградени сгради, предназначени за предоставяне на социални услуги, разполагат с достъпна архитектурна среда. По отношение на социалните и административни услуги, които са разположени в стари сгради, при извършване на ремонтни дейности поетап­но се изпълняват мерки в рамките на възможното съобразно конструктивните специфики на съответния обект. Транспорт Данните на Центъра за градска мобилност сочат, че 770 превозни средства обслужват линиите на обществения транспорт. От тях 550 са нископодови. „Метрополитен“ ЕАД полага системни усилия за осигуряване на достъпност на станциите в столичното метро, за което има международно признание - специалната награда на Секретариата на Съвета на Европа в петото издание на конкурса за достъпност на Регионите 2015 - Les Trophees de l'Accessibilite 2015. По информация на дирекция „Транспортна инфраструктура” в София има 7322 кв. м тактилни цветни плочи с релефни елементи, които се различават от традиционната настилка и насочват хората с остатъчно зрение. По линия на текущи ремонти за обновяване на тротоарните настилки са положени още 4250 кв. м тактилни плочи. Изграждат се и други съоръжения, които улесняват придвижването - устройства за звукова сигнализация на кръстовища, регулирани със светофари. Инвестира се и в изпълнение на мерки за достъпност на пешеходни подлези, разположени на ключови кръстовища. Информация Центърът за градска мобилност публикува на своята интернет страница - раздел „Виртуални табла”, информация, указваща със символ дали превозното средство, в което се пътува, е с улеснени условия за достъп. Монтирани са и 1053 бр. електронни информационни табла с гласово оповестяване. Столичното метро също работи за подобряване условията за достъпност за хора с нарушено зрение. В края на 2016 г. е пуснато съобщение в метровлаковете, указващо крайната дестинация на конкретния влак. Такова гласово оповестяване има и на метростанция „Младост 1“, указващо дали влакът продължава към МС „Летище София“ или МС „Бизнес парк“. В някои от общинските културни институти и библиотеки се развиват информационни услуги специално за хората с увреждания, за да се подпомогне достъпът им до електронни информационни и базирани на интернет ресурси. Какво предстои Източниците на финансиране на дейностите, заложени в Стратегията, са общинският бюджет, Структурните фондове на Европейския съюз чрез съответните Оперативни програми и др. Предвидено е да има специална комисия. Тя ще е съставена от представители на администрацията на Столичната община и Направление „Архитектура и градоустройство” към СО. В комисията ще се включват и хора с увреждания, които ще правят тестове на достъпността на съответната сграда. Само след тяхното становище комисията ще може да издава одобрение, че обектът е достъпен за хора с увреждания, и съответно той ще получава Акт 16. Предлага се да се извърши синхронизиране на дейностите по изпълнение на Стратегията с дейностите по изработване на дългосрочна Визия за развитие на София и крайградските територии. Причината за това е, че СОС определя Визията като документ с дългосрочно действие, който да стои най-високо в йерархията по стратегическо планиране на Столичнта община. Албена Атанасова, зам.-кмет на Столичната община по направление „Социални дейности и интеграция на хора с увреждания“: Документът не предвижда санкции Г-жо Атанасова, в Столичната община беше създадена група, която да разработи Стратегия за достъпна градска среда. Бихте ли разказали повече за това. Идеята за разработването на Стратегия възникна в хода на работно заседание на Обществения съвет за социална политика с участието на кмета на Столичната община (СО). Членовете на този орган са представители на неправителствени и съюзни организации на хора с увреждания. Документът се отнася за всички сгради на територията на Столичната община. Неговото действие обхваща петгодишен период – от 2018 г. до 2022 г. Стратегията е разработена в изпълнение на заповед на кмета на София Йорданка Фандъкова за сформиране на работна група. В състава й са включени представители на Столичния общински съвет (СОС), както и на столичната администрация – Направление „Архитектура и градоустройство” към СО, дирекциите „Социални дейности” (в т.ч. отделите „Интеграция на хора с увреждания, програми и проекти” и „Социални услуги за деца и възрастни”), „Образование” и „Жилищно и обществено строителство, топлоенергетика и енергийна ефективност”, както и отделите „Инвестиционна дейност” към дирекция „Транспортна инфраструктура”, „Поддръжка на уличната мрежа и съоръжения” към дирекция „Транспортна инфраструктура” и „Икономически дейности, счетоводство и контрол” към дирекция „Здравеопазване”. В консултативния процес по изготвянето на документа участваха и представители на неправителствени и съюзни организации на хора с увреждания. Те бяха поканени да наблюдават процеса по планиране и разпределение на оперативната работа, както и в обсъждането на постигнатия резултат - проекта на стратегия, предхождащо внасянето му в СОС. В хода на изготвянето на документа, разбира се, беше обсъден опитът на големи европейски градове – както постиженията, така и предизвикателствата, с които все още се сблъскват те. Какви са основните моменти в новия документ? Обхватът на Стратегията се простира до рамките на правомощията на местните власти. Тя е съобразена както с европейската рамка, така и със законите и подзаконовите нормативни актове на национално ниво, регламентиращи достъпността за хората с увреждания, в рамките на ангажиментите, които се възлагат на общините. На местните администрации в обсега на предоставените им компетенции се възлага задачата да осигуряват необходимите материални условия и средства за осъществяване на социални контакти на хората с увреждания, достъпна архитектурна среда в детските градини и училищата и в обществения превоз на пътници (чрез приспособяване на съществуващите масови транспортни средства и въвеждане в експлоатация на технически пригодени за използване от лица с увреждания транспортни средства), както и специални транспортни услуги за хората с увреждания и др. Основна цел на петгодишния план е изграждане на достъпна градска среда за всички с акцент върху дейностите. Фокусът се поставя върху използването на интегриран подход. В Стратегията достъпната градска среда се разглежда като основно човешко право, упражняването на което води до повишаването на качеството на живот. Друг основен момент в документа е повишаването на ефективността на контрола при изпълнението на мерки за осигуряване на достъпна градска среда за всички. Предвижда се целите да бъдат реализирани чрез работа в следните три основни приоритетни направления. На първо място трябва да се осигури архитектурна достъпност на градската среда със статут на общинска собственост. Общинският градски транспорт и транспортните услуги трябва също да отговарят на изискванията за достъпност. Не на последно място трябва да има информация в разбираема форма за предоставяни общински услуги. Предвиждат ли се санкции за собствениците или ползвателите на сгради, в които липсват условия за подсигуряване на достъпност? Стратегическият документ не предвижда санкции. Той предлага инструменти за реализиране на целите. Това са актуализация на общинската Наредба за изграждане на общодостъпна среда в гр. София (приета през 2000 г. и актуализирана през 2002 г.), изготвяне на планове за действие към Стратегията и др. Със заповед на кмета на София е указано за всички структури в общината, включително и районните администрации, които изпълняват дейности в тази насока, да спазват изискванията по нормативните документи, свързани с етап проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна градска среда на населението, включително на хора с увреждания. Кой ще съблюдава спазването на Стратегията? Наблюдението и оценката в процеса на изпълнение на Стратегията ще се извършват от общинския експертен съвет към Направление „Архитектура и градоустройство“, като към него ще се включат и представители, излъчени от Обществения съвет за социална политика към Столичната община. При разглеждане и обсъждане и изпълнение на проекти от гледна точка осигуряване на достъпна градска среда ще участват и представители на организации на хора с увреждания. А как стои въпросът с осигуряването на достъпна среда в културните институции, които са под юрисдикцията на Столичната община? Както споменах, обхватът на Стратегията се простира до рамките на правомощията на местните власти и ресорните структури на администрацията. В това число и културните институции, които са част от Столичната община. Какво се предвижда след 2022 г.? Стратегията обхваща периода до 2022 г. След този времеви обхват би следвало да се разработи нов документ, задаващ рамката за действие за следващия петгодишен период.