България има нужда от нови ядрени мощности

Валентин Стоянов е завършил „Право” в СУ „Св. Климент Охридски”. В периода 2002-2003 г.
специализира като стипендиант по „Право на Европейския съюз” и „Международни икономически организации” в Университета в Хамбург. Работил е във финансовия сектор. Понастоящем е главен съветник към парламентарната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм.

Г-н Стоянов, като че ли паниката от случващото се с АЕЦ „Фукушима-1” не се отрази на японците, но се пренесе в останалата част от света. Инцидентите в централата пренасочиха ли бъдещето на ядрената енергетика и как?
След 2001 г. в глобален мащаб се говори за т.нар. ядрен ренесанс. И в момента по света се изграждат десетки ядрени блокове, а много повече са в проект. Разбира се, инцидентът във „Фукушима” породи много въпроси и за съжаление създаде паника, но истината е, че стратегически решения не трябва да се взeмат под натиска на моментни настроения. И в България някои политици и „специалисти”, а и медийни групи, се опитаха да експлоатират страха на хората, но личното ми мнение е, че подобни акции са обречени на провал, тъй като нашето общество е достатъчно разумно и познава добре ползите от ядрената енергетика.
Трябва да е ясно, че тук няма нито Чернобил, нито Фукушима. Ще коментирам част от техническите параметри на АЕЦ „Козлодуй” и проекта за АЕЦ „Белене” на база на сравнителна таблица, разработена от Агенцията за ядрено регулиране. Както действащите два хилядника на АЕЦ „Козлодуй”, така и проектът за АЕЦ „Белене” са на много по-добро техническо ниво и същевременно са поставени при несравнимо по-благоприятни природни и сеизмични фактори в сравнение с АЕЦ „Фукушима” (проектирана в далечната 1965 г.). Съпоставки с „Чернобил” пък са по-скоро некоректни.
Конкретно по отношение на техническата част трябва да се каже, че нито „Чернобил”, нито „Фукушима” са разполагали с допълнителни дизел генератори, които да подават захранване в случай на авария. „Козлодуй” обаче разполага с един общостанционен (за двата блока) и един мобилен генератор, докато при „Белене” по проект има два (по един за всеки блок). На второ място е важен въпросът за обвивката (т.нар. кънтейнмънт), каквато „Чернобил” никога не е имал, а при „Фукушима” тя е крайно недостатъчна (технически е известна като MARK-I, мокър басейнов тип). За сметка на това при „Козлодуй” имаме единичен железобетонен кънтейнмънт с вътрешна метална обшивка, а при „Белене” проектът е за двоен железобетонен кънтейнмънт с вътрешна метална обшивка и втори външен, пак железобетонен. И пак от гледна точка на сигурността – нито „Чернобил”, нито „Фукушима” разполагат с уловител за стопена активна зона, т.нар. стопилка, която медиите коментират през последната седмица.

Не се ли подценява фактът, че въпреки силното земетресение единствено „Фукушима-1” пострада, а останалите АЕЦ в Япония са невредими?
Факт е, че въпреки изключително екстремното земетресение (над 9-а степен по Рихтер) нито една от другите ядрени централи в Япония не пострада. Вече е ясно, че причина за инцидента във „Фукушима” е 14-метровото цунами – нещо, което е напълно немислимо както в Козлодуй, така и в Белене. Земетресение от подобен мащаб също не се е случвало в Европа. Струва ми се, че при сегашната ситуация трябва да се вслушваме в мненията на експертите – и ядрени енергетици, и сеизмолози, и специалисти от Института по метеорология и хидрология към БАН. Точно сега не е време за игри със страховете на хората и за политическо говорене. Българските ядрени блокове – съществуващи и проектирани, отговарят на най-високите стандарти за безопасност. Това се потвърждава и от общо 25-те проверки по OSART, проведени от Международната агенция по атомна енергия. През последните седмици стана ясно, че нашите блокове са едва ли не най-проверяваните в света, а на България най-често се размахва пръст. Изглежда малко съмнително.

Въпреки емоционалните реакции по света, доведе ли инцидентът до решения за временно спиране или категорично отказване от проекти за строителство на АЕЦ?
През последните две седмици всички по-големи страни препотвърдиха ангажиментите си към развитие на ядрена енергетика. Тук визирам и САЩ, и Русия, и Франция. Тоест подобни решения са стратегически и изискват дългосрочно мислене. Конкретно в Европа през последните години има подчертано възраждане на ядрената енергетика. Нови АЕЦ се строят в държави като Франция, Финландия и Словакия, а проекти има почти навсякъде в Европейския съюз.
Швеция, която е известна като ядрен скептик, отмени мораториума за строителство на АЕЦ, наложен преди 30 години. Италия също прекрати мораториума, наложен през 1986 г. Швейцария замрази, но само временно, изграждането на три ядрени блока на своя територия. Малко е известно, но около 40% от тока в алпийската държава е от АЕЦ.
Най-коментиран е случаят с Германия. Миналата година беше решено удължаване експлоатацията на 17-те АЕЦ там със средно по 12 години. Под натиска на събитията правителството отново наложи временен мораториум. Въпреки едва тримесечния срок на този мораториум, за седмица цената на тока в Германия скочи с 24% (!). Подложена на критики и от социалдемократите, и от своите съпартийци – християндемократите, канцлерката Меркел препотвърди ангажимента на страната към развитие на ядрената енергетика. Примерите в тази насока са много, както в Западна, така и в Източна Европа. Не виждам причина да не сме част от тази тенденция.

В България се стигна до спор трябва ли изобщо да се изгражда АЕЦ „Белене”. Има ли резон в публичното говорене против нови ядрени мощности?
На страната ни й трябват нови ядрени мощности по ред причини. Една от тях е, че в близкото десетилетие от експлоатация ще излязат почти половината от сега съществуващите електрогенериращи мощности в България. Според проекта за енергийна стратегия, който вече беше приет от Министерския съвет, между 2010 и 2015 г. от експлоатация ще бъдат изведени общо 2175 MW стари блокове, основно на ТЕЦ. Това представлява между 1/4 и 1/5 от всичко, с което разполага страната ни – общо около 9700 MW.
По-голямото предизвикателство обаче идва след това. През 2017 и 2019 г. изтичат лицензите съответно на V и VI блок на „Козлодуй”. Това означава, че трябва да вървим към изграждане на нови мощности. Разбира се, в публичното пространство се говори за удължаване експлоатационния период на двата хилядника в „Козлодуй”, но това зависи основно от конструктора, а както е известно, моментните интереси на руската страна са в посока към построяване на „Белене”.
Няколко думи за цената на електроенергията. Без АЕЦ ни чака много сериозен ценови удар, който ще засегне както битовите потребители, така и предприятията. Тук на първо място трябва да се отбележи, че новите правила на ЕС относно големите горивни инсталации (ТЕЦ с мощност над 50 мегавата) значително ще оскъпят произвежданата от тях енергия, тъй като централите ще бъдат принудени да правят сериозни инвестиции за покриване на екологични изисквания. Наред с това и търговията с емисии ще се отрази негативно върху ТЕЦ, защото на замърсителите ще се наложи да плащат за отделяния въглероден двуокис. Това в крайна сметка също ще рефлектира върху цената на тока. През последните седмици пък се покачват и котировките на петрола. Вече се говори и за съществен ръст в цената на природния газ, тъй като формулата, по която тя се определя, отчита ценовите движения на петролните продукти. Като се вземе предвид и наблюдаваното вече поскъпване на въглищата в глобален мащаб, може да се окаже, че използването на фосилни (изкопаеми) горива ще доведе до съществено оскъпяване на електроенергията в близко бъдеще. И още нещо – до 2020 г. делът на възобновяемите енергийни източници трябва да достигне 16% от брутното крайно потребление на енергия у нас. Те имат много предимства, но основният проблем при тях е, че цените на произведената енергия в пъти надхвърлят тези на тока от АЕЦ.
Тоест не само не виждам резон в изказванията против развитие на ядрена енергетика в България, а смятам подобни изказвания за безотговорни и обслужващи определени интереси. Личното ми мнение е, че ядрената енергия трябва да е поне 40-50% от общата енергия, добивана в страната.

Как би се отразила централа в Белене на страната ни икономически?
Тази тема заслужава цял отделен разговор. Няма да коментирам въп-роса за работните места, тъй като всеки е наясно с огромния ефект на подобен проект върху заетостта в страната. Няма да коментирам и големия мултиплициращ ефект за националната икономика от инвестиция в размер на няколко милиарда. Разбира се, част от средствата ще бъдат използвани за вносно оборудване, но около една трета от тях ще бъдат насочени към български компании – основно в строителния бранш.
По-скоро ще се спра на няколко теми, които се коментират сравнително рядко. Много е важно да се отбележи, че АЕЦ с два реактора от поколение III+ има 60 години живот, през който непрекъснато ще е в състояние да произвежда евтина и базова електроенергия. Относително ниската й цена ще е от голяма полза за българските потребители, но ще прави и икономиката ни по-конкурентна спрямо стопанствата на държави с по-скъпа енергия. От тази гледна точка трябва да е ясно, че положителните ефекти от нова ядрена централа няма да са само за строителните компании за времето на изграждането, а ще са дългосрочни и ще са за цялото общество. Впрочем евтината енергия, добавена към квалифицираната работна ръка и ниския корпоративен данък от 10%, звучи като добра реклама на България в качеството ни на инвестиционна дестинация.
Друг аспект, който често се пропуска, е свързан с ползите за бюджета. Една АЕЦ с два хилядника може да осигурява годишни приходи в размер на десетки милиони под формата на данъци и осигуровки.
Така че работни места, приходи за бюджета и евтина енергия може накратко да бъдат обобщени като основни предимства от нови ядрени мощности. Бенефициенти ще сме всички – пряко или косвено.

Обяснете по-подробно как българското законодателство регламентира изискванията за сигурност, и в същото време за ефективност, на големи енергийни проекти като този в Белене?
От първостепенна важност тук е Законът за безопасно използване на ядрената енергия. Той беше допълнен през есента на миналата година и отразява най-добрите практики и стандарти за сигурност, заложени в международното право и това на Европейския съюз. Други важни актове са Наредбата за осигуряване безопасността на ядрените централи, Наредбата за основните норми за радиационна защита, Наредбата за осигуряване физическа защита на ядрените съоръжения и много други.
Не трябва да забравяме, че страната ни развива ядрена енергетика от 4 десетилетия и това е причина за големия ни опит в тази сфера. Освен с адекватна нормативна уредба разполагаме и с квалифициран персонал, както и с добра научноизследователска база. Всичко това са фактори в полза на ядрената енергетика в България.