Магистрали и археология

Основен приоритет на управляващите през последните две години е изграждането на магистрали в България. Страната ни е бенефициент по няколко европейски оперативни програми, финансиращи тяхното построяване. Но наред със строителството им от земните недра изниква историята, миналото на българските земи...


С изграждането на инфраструктурните проекти по Оперативна програма „Транспорт” през 2010 г. се наложи агенция „Пътна инфраструктура” да отдели средства за спешни археологически проучвания в сервитута на АМ „Тракия”, „Марица” и пътен участък Кърджали-Подкова. Осигурен беше бюджет от близо 3 млн. лв. Така заедно със строителите по терена на бъдещите магистрали работят и археолози от Националния археологически институт и музей към Българската академия на науките (НАИМ БАН), Историческия музей - Нова Загора и Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Откривателите на миналото изпълняват всички спасителни археологически проучвания, посочени от съвета за теренни археологически проучвания, в съответствие със Закона за културното наследство и Закона за устройство на територията.
Проучваните археологически обекти са от различни исторически епохи: 8000 г. пр.Хр. по време на ранния и късния неолит, през ранната и късната бронзова и желязна епоха, до късното средновековие. Находките разкриват богатото разнообразие от цивилизационни знаци, съхранили паметта за богатото културно минало на обитателите на нашите земи. Някои от тях са уникални не само за България, но и за Европа. Такива са обектите при
с. Кабиле и с. Чокоба, в сервитута на АМ „Тракия”, такива има край с. Ябълково и с. Златна ливада по АМ „Марица”, както и край с. Върхари на пътния участък Кърджали-Подкова.
Днес журналистическото любопитство ни отвежда към Южното Черноморие по автомагистрала „Тракия”. Преминаваме през огромния ритуален комплекс от късния неолит, късножелязната и римската епоха при с. Сърнево, община Раднево. Той е проучван от д-р Крум Бъчваров. Най-ранните ритуални, вкопани структури са датирани от къснонеолитния период (5400-5200 г. пр.Хр.). Те са с различни размери, но всичките съдържат няколко задължителни елемента: рога от тур или елен, малки фрагменти от нарочно строшени хромели (ръчни мелници) и голямо количество керамични съдове. Открити са и човешки кости. През късножелязната епоха тук отново се извършват ритуали.
Продължавайки по нататък по трасето на магистралата, стигаме до друг обект от новокаменната епоха, разположен в
местността Дрянова могила край с. Езеро, проучвана от Татяна Стефанова. И тук материалните останки са представени предимно в запазените вкопани структури - ров и ями, запълнени с богат археологически материал.
При километър 257 от АМ „Тракия”, северно от с. Биково, община Сливен, пред нас се разкрива ритуален комплекс от бронзовата епоха (II хил. пр.Хр.),
проучван от д-р Таня Христова. Обектът се състои от един ров (рондел) с овална форма и друг, югозападно от него. Във вътрешността на първия и извън него са разположени много вкопани структури с различна форма и големина.
В тях е открито огромно количество цели и фрагментирани керамични съдове, тежести за тъкачен стан, прешлени за вретено, каменни брадви, бронзова игла и шило, както и калъп за отливане на метални предмети. Безспорно впечатление прави и големият брой животински кости, които са свързани с извършването на жертвоприношения.
До с. Хаджимитрово, Ямболско, е разкрит ритуален яменен комплекс,  изследван от д-р Виктория Петрова. Той се отнася към периода на къснонеолитната култура (5200-5000 г. пр.Хр.). Разположен е на площ от над 12,5 дка. Проучени са над 200 ями, в които са открити цели или фрагментирани керамични съдове, костни шила и амулети, мъниста от кост, мрамор и седеф, украшения от миди и охлюви, керамични антропоморфни и зооморфни фигурки, каменни сечива и др. Непознато до момента за праисторията на Балканския полуостров явление представляват седемте комплекса от по-малки вкопавания с размери от 100 до 400 кв. м, в които, освен керамични съдове и различни сечива и украшения, са полагани черепи или рога от говедо.
Изследвано е и  антично селище от римската епоха при село Скобелево.  Тук е работил екипът археолози на д-р Христо Попов. Антиката е от типа селски агломерации с домакинства, към които принадлежат не само дворовете, но и парцели обработваема земя. Оттук произлизат голямо количество керамични, каменни и метални предмети с различно предназначение, както и многобройни монети.
На изток към град Карнобат при с. Маленово са останали материални останки от селище, отнасящо се към ранната желязна епоха (XI-X в. пр.Хр.),
проучвано от д-р Анета Петрова и доц. д-р Анелия Божкова. Намерените хромели, както и останките от овъглено зърно и плява показват, че жителите на селището са обработвали и съхранявали (а може би и отглеждали...) предимно култивирани житни растения. В селището са отглеждали едър и дребен рогат добитък, коне и свине. Част от откритите предмети са свързани с текстилното производство. В някои от тези съоръжения са намерени и следи от ритуална дейност (погребения на човек и на куче).
Следващият проучен обект е при с. Деветак
от Даниела Агре и Ани Агре. За благоприятните условия за обитаване, които са съществували тук, говорят останките от villa rustica от римската епоха, както и материалните следи от желязната, бронзовата, каменномедната и новокаменната епоха.
Селището край  с. Ябълково в сервитута на АМ „Марица” датира от края на VII и началото на VI хилядолетие пр.Хр. То процъфтява няколко столетия и претърпява три основни преустройства. Загива в средата на VI хилядолетие пр.Хр. Заради благоприятните природни фактори тук се заселват отново хора през V хилядолетие пр.Хр. Кръстоносците от четвъртия кръстоносен поход унищожават селището, в което имало и църква. Проученият от това време некропол съдържа над 200 гроба. Това е най-голямото по площ раннонеолитно селище, регистрирано досега в Югоизточна Европа. Цялата застроена площ е с приблизително овална форма, която има диаметри 2,5 на 1,5 км. Селището е най-ранното в Европа, в което медната руда е използвана за извличане на мед, за получаване на лекарства и козметични мазила.
Днес със строежа на новите магистрали пред нас се разкриват не само нови икономически и социални възможности, но и шанс да преоткрием нашата история.