[caption id="attachment_187853" align="alignleft" width="400"] През юни министър-председателят на Македония Зоран Заев и министърът на транспорта и съобщенията дадоха старт на строителството на магистралата „Ранковце – Крива Паланка“[/caption] Министерството на транспорта и съобщенията на Македония е изготвило проект за национална транспортна стратегия (НТС) за периода 2018 - 2030 г., който е обявен за обществено обсъждане през май т.г. Основните цели на документа са осигуряване на икономическа устойчивост при разработването, управлението и поддръжката на транспортните системи, подобряване на безопасността на движението, разработване на мултимодален транспорт, изграждане на инфраструктура в съответствие с европейските стандарти като част от единната мрежа в региона и др. За постигането на тези задачи са разписани 132 дейности, които трябва да се направят до 2030 г. В тях е предвидено осъществяването на редица обекти или мерки, касаещи промяна на нормативната уредба и внедряване на новите технологии. В документа е подчертано, че приемането на Македония в Европейския съюз (ЕС) е неизменно свързано с интегрирането на инфраструктурата й с тази от региона. Източниците на финансиране на проектите са от държавния бюджет, средства - от ЕС, както и от кредити от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). След 12 години е заложено македонската национална система да е съставена от интегрирани пътен, железопътен, въздушен и градски транспорт. Те ще бъдат планирани, изградени, управлявани, експлоатирани и поддържани в съответствие с международните стандарти и добрите практики, както и с националните правила и разпоредби, които са напълно съгласувани с директивите на ЕС. Чрез предоставяне на транспортни услуги за хора и стоки, които са безопасни, устойчиви и конкурентни по отношение на цената и качеството, отрасълът ще е катализатор за социално-икономическото развитие на страната, се посочва в документа. Македонската мрежа ще бъде изцяло интегрирана в европейската TEN-T. За постигането на тази цел е записано, че трябва да се изгради изцяло жп Коридор 8 до 2030 г., както и редица магистрали и скоростни пътища до края на 2025 г. Една от задачите, касаещи подобряване на устойчивостта на околната среда, е намаляване на емисиите на CO2 в сектора с 5% през 2025 г. и със 7% през 2030 г. Сред заложените резултати е спад на жертвите по пътищата с 50% за период от 10 години. Ще се въведат и различни информационни технологии и системи с цел предоставяне на услуги, като закупуване на билети, планиране на маршрута, онлайн информация и др. Сред целите е и увеличаване дела на жп транспорта, като за пътническия трябва да нарасне със 70% през 2025 г. и с 200% през 2030 г., а за товарния - съответно със 150% и с 200%. Съществуващата транспортна инфраструктура обхваща 14 256 км пътища и 696 км железопътни линии. В документа е припомнено, че предишната стратегия за сектора е за периода 2007 – 2017 г. Някои от обектите, заложени в нея, са прехвърлени за завършване през новия период 2018 - 2030 г. Сред тях е Коридор 10, който бе планиран за приключване в периода 2007 – 2011 г. Той включва изграждането на магистрала от Демир Капия до Смоквица, който е 28 км, а бюджетът му е около 218 млн. евро. Трасето бе открито през април 2018 г. Средствата са осигурени като безвъзмездна помощ от ЕС - 70 млн. евро и заеми от ЕБВР и ЕИБ. Отсечката има по три ленти за движение във всяко платно, два тунела от повече от 1 км. [caption id="attachment_187854" align="alignleft" width="400"] В последните години са обновени 10 жп гари по Коридор 10 със средства от ЕС и от националния бюджет[/caption] Строителството на магистралния участък Дреново – Градско с дължина 15 км е текущ обект, който се планира да бъде завършен през 2019 г. Приключването на цялото трасе е заложено за 2020 г. През тази година са рехабилитирани Смоквица – Гевгелия (10 км) и Куманово - Миладиновци (23 км), а до няколко седмици ще e готов и ремонтът на Неготино - Демир Капия (9 км). И трите отсечки са част от Коридор 10. В стратегията за периода 2007 – 2017 г. е заложено развитие на Коридор 8, но изпълнението на част от обектите по него продължава в момента. Основният проект е изграждането на нова магистрала „Кичево - Охрид“ с дължина 57 км и с бюджет от 374 млн. евро. Дейностите по него стартираха през 2014 г. На последната инспекция на строителството, която бе на 10 юни т.г., министърът на транспорта и съобщенията на Македония Горан Сугарески е информирал, че работите трябва да приключат до 31 юни 2021 г. През юни т.г. бе дадено начало на изграждането на магистралата „Крива Паланка – Ранковце“, която е около 22 км и струва близо 58 млн. евро. Тя бе планирана да започне през 2016 г. и да е готова през 2018 г. Изграждането на магистралния участък Гостивар - Кичево с дължина 42 км е предвидено да бъде реализирано чрез концесия и публично-частно партньорство (ПЧП). Това все още не е станало факт. В момента се подготвя проектът за строителство на трасето. Реализацията на магистрала „Миладиновци – Щип“ започна през 2014 г., като трябваше да приключи до 2017 г. Новият срок за завършване е септември 2018 г. В проекта на НТС за периода 2018 – 2030 г. се отбелязва, че забавянето на реализацията на пътни обекти от документа за предходния период се дължи на не добре подготвена техническа документация с надеждна оценка на риска на проекта, неправилно планиране на времето за обявяване на търга за строителните работи, лоша координация между различните участници в процеса на осъществяване на предложенията и др. През изминалия период са инвестирани средства в частична рехабилитация на жп линия по Коридор 10 и за изграждане на нова жп линия на Коридор 8 в частта между станция Куманово и гара Беляковце (около 31 км), която се планира да е готова през 2019 г. Също така продължава работа по строителство на участък от Коридор 10-d между станция Битоля и гранична гара Кременица с дължина 16 км (граница с Гърция). [caption id="attachment_187855" align="alignleft" width="400"] Министърът на транспорта и съобщенията Горан Сугарески проверява строителните работи по изграждането на магистрала „Кичево – Охрид“, която трябва да е готова през юни 2021 г.[/caption] Предвидено е през периода 2018 – 2030 г. да се доизгради жп линията по Коридор 8, източна част, която е Куманово – граница с България. Подробни проекти са одобрени за отсечките Беляковце до Крива Паланка и от Крива Паланка до границата с България, както и за жп линията в западната част от Кичево до границата с Албания. Коридорите на основната TEN-T мрежа в Македония са номер 8, който е в посока североизток-югоизток, и 10 и 10-d север-юг. Пътната инфраструктура по протежение на Коридор 10 е 195 км и е в посока Сърбия към Гърция. Коридор 8 свързва Адриатическо с Черно море и територията на страната и има обща дължина от 298 км. Само 37% от пътната инфраструктура по протежението му са на нивото на магистрала в съответствие със стандартите. Коридор 10-d започва във Велес, минава през Битоля и достига до Гърция. Той е 117 км. (Фиг. 1 – Пътната мрежа по Коридори 8, 10 и 10-d). Има 14 пресичания на границата със съседните страни чрез пътната мрежа - 3 с Гърция, 3 с България, 2 със Сърбия, 2 с Косово и 4 с Албания. Жп Коридор 8 в посока изток-запад през Македония е 339 км, като досега са построени 152 км. Няма жп връзка с България и Албания. Съществуващата жп линия Скопие (гара „Гьорче Петров“) - Тетово - Гостивар - Кичево е 103 км. Участъкът между Кичево и албанската граница, който е дълъг около 63 км, все още не е построен, но се разработват подробни проекти. Частта от жп линията в източната част на Коридор 8 - между гарите Куманово и Беляковце, е в процес на изграждане. Подробен проект и търг се подготвят за участъка между гарата Беляковце и границата с България. Цялата дължина на източната част на жп линията е около 89 км от Куманово до границата с България. Жп линията от гарата „Гьорче Петров“ (Скопие) до границата с Косово е 32 км и ще свързва с жп мрежата на съседната страна. Съществуващата жп линия Велес - Щип - Косани е около 86 километра и източната й част завършва в гара Кичево. Пътническите влакове минават през 94 по-големи и по-малки жп гари, а основните станции са разположени в големите градове, като Скопие, Куманово, Тетово, Гостивар, Кичево, Велес, Неготино, Гевгелия, Прилеп, Битоля, Щип и Кочани. Жп гарите в Куманово, Щип и Неготино са разположени много далеч от центъра на града, т.е. от 3 километра до 5 км. Това разстояние прави станциите трудно достъпни за пътниците. Жп гарата във Велес се намира в гъсто населен район и около 1,5 км жп линии преминават през градската зона, което не е добро решение по отношение на безопасността на движението, както и във връзка с въздействието върху околната среда. За да се промени това, ще бъде направен анализ какви мерки трябва да се вземат. Жп линията от Коридор 10 е единична, електрифицирана, с две наскоро възстановени секции Табановец - Куманово (11,6 км) и Миравци - Смоквица (12,5 км). В проекта на национална транспортна стратегия на Македония е обърнато внимание и на развитието на интермодалността и връзката с големите пристанища на съседните държави. Посочено е, че достъпът до това в Дуръс, Албания, е само чрез пътен участък и той е с две ленти за движение, няма връзка между жп мрежите на двете държави. За това е изключително важно да се направят подробни проекти, за да се осигури по-добрата свързаност, което ще се отрази добре и на икономиките на страните. Също така е нужно да се работи и за развитие на жп връзката с пристанището в Солун, Гърция, чийто терминал за контейнери е дълъг 550 м и широк 340 м. На база предпроектно проучване и анализ на предимствата и недостатъците за разработването на стратегически мултимодални транспортни възли в Македония се предлага развитието на интермодален терминал в Трубарево, близо до Скопие, като оптимално място. В първата фаза трябва да се изгради основна инфраструктура, като железопътни линии, достъп до терминал, товарна платформа, паркинг за камиони и коли, малки складове и съоръжения за предоставяне на услуги като управление на митнически станции. На тази фаза капацитетът на терминала трябва да е такъв, че да осигурява около 6000 - 8000 TEU на година (TEU - мерна единица, отговаряща на един 20-футов контейнер, която често се използва за измерване на капацитет на товар на кораби и терминали). Във втория етап може да бъдат създадени повече или по-големи хранилища или нови специализирани зони за различни услуги, ако са необходими такива. Мултимодалността на пътническия транспорт се осигурява и на двете летища в Скопие и Охрид. Това в столицата е близо до пътната част на Коридор 10 (Е-65 и Е-75) и 8 (Е-850 и Е-871). Жп линията от Коридор 10 е на разстояние от около 4 км от аеродрума, но няма жп транспортна връзка с основната пътническа станция в град Скопие, която е на около 20 км. Летището в Скопие има много добро местоположение, за да стане важен логистичен и транспортен кръстопът не само за държавата, но и за целия Балкански регион. Охридският аеропорт е предимно ориентиран към туризма и има пътна връзка с югозападната част на града. Планираната железопътна линия по Коридор 8 минава близо до летището в Охрид и би било възможно свързването й с него. В обсъждания проект на национална транспортна стратегия на Македония е записано, че са необходими 3704 млн. евро за периода 2018 - 2030 г., за да се реализират всички предвидени дейности. За периода 2018 – 2020 г. са нужни 629, 28 млн. евро, или 209,8 млн. евро годишно, за 2021 – 2025 г. – 1653,7 млн. евро, или 330,7 млн. евро годишно, а за 2026 - 2030 г. - 1420,50 млн. евро, или 284,1 млн. евро годишно. Сред пътните обекти, които ще се осъществяват през следващите 12 години, са:  Изграждане на 13 км нова магистрала от Скопие до границата с Косово – 100 млн. евро;  Изграждане на 57 км магистрала от Кичево до Охрид по Коридор 8 – 420 млн. евро;  Изграждане на 42 км магистрала от Гостивар до Кичево по Коридор 8 – 400 млн. евро;  Изграждане на 9 км магистрала „Требенище – Струга“ по Коридор 8 – 50 млн. евро;  Изграждане на 40 км скоростен път Щип – Радовиш – 160 млн. евро;  Изграждане на 34 км от пътя Градско – Прилеп – 135 млн. евро;  Изграждане на 15 км скоростен път Крива Паланка - границата с България по Коридор 8 – 100 млн. евро;  Изграждане на 30 км скоростен път Струмица - границата с България по Коридор 8 – 130 млн. евро;  Откриване на нови гранични пунктове с България, Гърция, Албания, Косово и Сърбия - 300 хил. евро;  Изграждане на 28 км магистрала в участъка Тетово – Язинце – 120 млн. евро;  Изграждане на 28 км от магистрала в отсечката Кочани – Щип - 100 млн. евро. Сред жп проектите са:  Изграждане на 88 км от трасето Куманово - границата с България от източната част на Коридор 8 – 500 млн. евро;  Изграждане на 16 км жп участъка Битоля - границата с Гърция, част от Коридор 10-d – 20 млн. евро;  Изграждане на 17 км участък Скопие - границата с Косово – 30 млн. евро;  Изграждане на 63 км участък Кичево - граница с Албания от западната част на Коридор 8 – 500 млн. евро;  Предвидено е увеличение на капацитета на граничен пункт Табановце със Сърбия от Коридор 10 – 1 млн. евро, като се направят допълнителни коловози;  Изграждане на жп връзка Кичево - Топлоцентралата „Осломей” – 25 млн. евро;  Изграждане на жп връзка Битоля - Топлоелектрическата централа РЕК Битоля – 20 млн. евро. Сред другите транспортни проекти, предвидени за периода 2018 – 2030 г., са:  Реконструкция на пристанището на Охридското езеро – 500 хил. евро;  Обновяване на автобусите в градския транспорт – 30 млн. евро;  Обновяване на транспортните средства в жп отрасъла – 40 млн. евро;  Корекция на инфраструктурни обекти за подобряване на достъпа на хората с намалена подвижност до обекти от жп гари, пътна мрежа, паркинги и др. – 30 млн. евро.