КСБ и БАВ събраха експертите от ВиК сектора за осма поредна година

Предстоящата 2019 г. ще е ключова за изпълнението на проектите по ОПОС и ПРСР

Прочетена: 98

Екип в. „Строител“

За осма поредна година Камарата на строителите в България (КСБ), Българската асоциация по водите (БАВ) и вестник „Строител“ събраха експертите от ВиК сектора на Националната конференция „Оперативна програма „Околна среда“ и Програмата за развитие на селските райони в периода 2014 – 2020“. Форумът се проведе в зала „Средец“ на „София хотел Балкан“. Домакини на събитието бяха инж. Илиян Терзиев, председател на Управителния съвет (УС) на КСБ, и инж. Иван Иванов, председател на УС на БАВ.

Конференцията откриха Атанаска Николова, зам.-министър на околната среда и водите, д-р Лозана Василева, зам.-министър на земеделието, храните и горите, и кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова. В откриващия панел участва и главният директор на ГД „Оперативна програма „Околна среда“ в МОСВ Валерия Калчевa. Сред гостите на форума бяха зам.-председателят на парламентарната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения Станислав Иванов, зам.-председателят на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Александър Ненков, Любомир Пейновски, член на УС на КСБ, изп. директор на КСБ инж. Мирослав Мазнев, инж. Иван Моллов, зам.-председател на ОП на КСБ – София, членове на УС на БАВ, представители на общини, ВиК дружества и други фирми. Традиционно събитието събра над 150 експерти от ВиК сектора.

Презентации направиха Иванка Виденова, директор на Дирекция „Водоснабдяване и канализация“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), д-р инж. Дочка Василева, експерт „Стратегически инвестиции“, Звено за координация, Фонд на фондовете, и Донка Йорданова, експерт Дирекция „Развитие на селските райони“ в Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ). Презентация представи и Анастасия Стоименова от „Геострой“ АД, генерален партньор на събитието. Тя запозна присъстващите с успешно изпълнени проекти на компанията във ВиК сектора.

„За осми пореден път успяваме в края на календарната година да съберем бизнеса и институциите, за да отчетем заедно какво е реализирано до момента по ОП „Околна среда” (ОПОС) и по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Да направим и равносметка за допълнителните инвестиции в отрасъл ВиК, извън ОПОС и ПРСР, както и да набележим всичко, което ни предстои за водния сектор на България. На всички ни е ясно, че ни очаква много работа. През изминалите няколко години работихме по подготовката на мащабните инвестиции за ВиК инфраструктура. Следващата 2019 г. е критична за програмния период и трябва да преминем към действие, към реализация с бързи темпове. Браншът иска нещата да се случат и разчитаме, че институциите ще работят това да стане по най-добрия начин. Именно за тази цел на форума сме поканили представители на ресорните министерства и Столичната община, които имат отношение към инвестиционния процес“. Това каза при откриването на конференцията инж. Иван Иванов, председател на УС на БАВ, който бе и модератор на откриващия панел на събитието. Инж. Иванов прочете поздравителен адрес от председателя на парламентарната Комисия по околната среда и водите Ивелина Василева до председателите на УС на КСБ и на БАВ и до участниците в конференцията.

„За мен е изключително удоволствие възможността да взема участие в откриването на Осмата национална конференция „Оперативна програма „Околна среда“ и Програмата за развитие на селските райони в периода 2014 – 2020“, организирана от Камарата на строителите в България и Българската асоциация по водите. Форумът се наложи като едно от най-значимите за водния и строителния сектор събития, което събира широк кръг от експерти – от най-високо ниво на държавната и местната власт, строители, проектанти, представители на консултантски фирми и вносители на материали“, каза инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ. Той подчерта, че предстоящата година е ключова за програмния период 2014 – 2020 г. и по-специално за проектите по ОПОС. По думите му през 2019 г. се очаква да стартират големите водни проекти.

Инж. Терзиев заяви, че българските строителни фирми са натрупали сериозен опит през предходния период, както и управляващите органи на оперативните програми. „Научихме много уроци, като например, че стандартизацията на тръжните документи е от изключително значение. Няма как да не припомня, че Камарата съвместно с Министерството на околната среда и водите и Оперативна програма „Околна среда“ разработихме стандартизирани типови документи за водните проекти по „ОПОС 2014 – 2020”. Надяваме се, че те ще направят много по-лесни и прозрачни процедурите във ВиК сектора и ще допринесат за успешната реализация на предстоящите значими за страната ни обекти“, посочи Терзиев и допълни, че необходимо условие за успеха на програмата е завършването на водната реформа, на която форумът трябва да обърне внимание.

„Разбира се, ние знаем, че средствата, необходими за развитие и управление на водния сектор, са много повече, отколкото предвидените по европейските програми. Надявам се, че днес една от темите, които ще станат предмет на дискусии, ще бъде свързана именно със стратегията и възможностите за финансиране на сектора. Сигурен съм, че както и досега конференцията ще постави най-актуалните проблеми и ще очертае перспективите за развитие на сектора. Убеден съм, че форумът ще бъде много полезен за всички участници в процеса на модернизиране на водния сектор в страната”, каза още председателят на УС на КСБ.

„Благодаря за поканата, за мен е чест и удоволствие да съм за поредна година с Вас. Подобряването на качеството на живот на българските граждани, запазвайки баланса между съхранението на околната среда и икономическото развитие, е основен приоритет на МОСВ. Затова и усилията ни са насочени към модернизация и изграждане на нова екологична инфраструктура. Тя е важен фактор за високото качество на живот на гражданите“, заяви зам.-министър Атанаска Николова и припомни, че основен финансов инструмент за инвестиции в екологична инфраструктура е ОП „Околна среда“, като най-голям ресурс е предвиден в сектор „Води“ – 2,3 млрд. лв. Тя подчерта, че през периода 2014 – 2020 г. оперативната програма финансира ВиК сектора чрез прилагането на нов подход: една обособена ВиК територия – един ВиК оператор – един проект.

„През 2016 г. с финансиране, осигурено от ОПОС, Министерството на околната среда и водите започна подготовката на 14 регионални прединвестиционни проучвания (РПИП). Дейностите по разработването на документите за 6 от тези обособени територии вече са финализирани, включително и със становище на експертите от инициативата JASPERS. За останалите 8 РПИП предстои приемане на финалните доклади. Още през летните месеци Управляващият орган (УО) на ОПОС публикува покана за подаване на проектни предложения към 14-те ВиК оператора, които са и основните бенефициенти през този програмен период. Крайната дата за приемане на предложения е 23 април 2019 г. За ускоряване и подпомагане на процеса за подготовка на качествени проекти УО на ОПОС организира текущи консултации и работни срещи с бенефициентите, които основно целят да се изчистят всички слабости в проектната документация още в най-ранния етап, а именно на оценката“, информира Николова. Тя обясни, че за да се направи по-точна равносметка за напредъка по изпълнението на политиките на МОСВ и на постигнатите резултати по ОПОС, трябва да се разшири хоризонтът на оценка. Според нея статистиката за размера на инвестициите, броят на сключените договори и изплатените средства е важна, но по-същественото е ефектът от тези проекти.

„Нашите прогнози са, че след реализирането на инвестициите в рамките на ОП „Околна среда“ за целия програмен период ще се подобри качеството на живот на над 3,5 милиона български граждани“, посочи зам.-министърът. Николова информира, че обявените процедури по ОПОС възлизат на 99% от общия бюджет по програмата. Сключените договори за безвъзмездна финансова помощ са 99 бр. на обща стойност 1,37 млрд. лв., или близо 40% от ресурса на ОПОС. През 2018 г. е отчетен двоен ръст на разплащанията в сравнение с 2017 г. „От началото на програмния период до сега на бенефициентите са разплатени над 400 млн. лв., което е 11,6% от бюджета на програмата. Управляващият орган продължава стриктно да следи да не допуска забавяне по отношение на възстановяването на направените от бенефициентите разходи“, подчерта Атанаска Николова.

Зам.-министърът представи данни и за Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), което е другият важен финансов инструмент за прилагане на политиките на МОСВ, насочен предимно към местните власти. „През 2018 г. в сектор „Управление на водите“ по ПУДООС са сключени 33 договора за изпълнение на екологични проекти на общини за 38 млн. лв. Това са 21 договора за колектори и канализации и 12 контракта за малки водоснабдителни обекти. В рамките на тези проекти до края на годината ще бъдат изградени 100 км нова ВиК мрежа – около 61 км канализация и 37 км водопроводи“, съобщи тя. В края на изказването си Атанаска Николова призова институциите и бизнесът да си партнират в преодоляването на един общ проблем – подготовката на кадри в строителството и ВиК сектора. „Факт е, че интересът на младите хора към тези трудни и отговорни инженерни специалности намалява. Мерките, които предприемат учебните заведения, държавните институции и бизнесът, са фрагментирани, до голяма степен некоординирани и неефективни. Затова призивът ми е да работим заедно и да направим тези специалности привлекателни, да гарантираме на младите хора кариерно развитие и реализация. Надявам се с активното участие на КСБ и БАВ тези професии да станат атрактивни, да осигурим стажове, стипендии и възможности за професионална реализация. От името на МОСВ заявявам готовност за сътрудничество в тази посока. Заедно ние ще инвестираме в бъдещите ни успехи и ще постигнем основната си цел – подобряване на качеството на живот на българските граждани“, завърши Атанаска Николова.

„За мен е привилегия да участвам в откриването на Осмата национална конференция на Камарата на строителите в България и Българската асоциация по водите. Инициативата на КСБ и БАВ за провеждането на този форум спомага за консолидирането на строителния бранш и всички заинтересовани страни във ВиК отрасъла. Тази проява предизвиква интереса на обществеността, защото тя дава публичност на постигнатото в сектора до момента и всички могат да се запознаят с резултатите. В същото време в рамките на конференцията се поставят и важни за всички граждани въпроси, проблеми и предизвикателства с цел да се намерят правилните и разумните решения с мисъл за идното поколение и за околната среда“, каза д-р Лозана Василева, зам.-министър на земеделието, храните и горите. Тя посочи, че в стратегията за развитието на ВиК отрасъла за периода 2014 – 2023 г. основните мерки за подобряване на качеството на питейната вода са изграждане на пречиствателни станции и подмяната или рехабилитацията на остарялата водопроводна система, както и че нуждите от инвестиции във ВиК инфраструктурата са огромни, особено на територията на селските райони. Д-р Василева допълни, че през настоящия програмен период ПРСР дава своя принос за справянето с проблемите на ВиК инфраструктурата и за постигането на финансово, технически и екологично устойчив ВиК отрасъл.

„За 2014 – 2020 г. са заделени над 127 млн. евро по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ на ПРСР. Тези средства дават възможност на общините да инвестират в изграждане, реконструкция и рехабилитация на водоснабдителните системи и съоръжения, като приоритетно се финансират проекти, които се реализират в населени места с установено лошо качество на питейната вода и с чести аварии по мрежата. Към момента в Държавен фонд „Земеделие“ са подписани 49 договора за финансова помощ с общините на стойност от близо 125 млн. евро. С тези инвестиции се цели да се подобри качеството на живот, като се осигурят по-добри водоснабдителни услуги в малките населени места“, сподели зам.-министър Василева. От думите й стана ясно, че Програмата за развитие на селските райони в периода е договорена на 60%, или над 1,6 млрд. евро. Към 1 ноември 2018 г. разплатените средства са над 680 млн. евро.

„В заключение бих искала да пожелая на строителите да продължите да работите все така успешно за нашите населени места, за да продължат те да добиват все по-европейски облик. Безспорно строителният бранш е този, който се е доказал като устойчив във времето. Успех в реализацията на проектите и нека всички заедно да си сътрудничим за решаването на проблемите на сектора“, допълни д-р Лозана Василева.

„Искам да благодаря на вестник „Строител“ и КСБ за организацията на това събитие и за поканата, защото за всеки кмет въпросите, свързани с осигуряване на достатъчно средства за реализиране на проектите за ВиК мрежата, са много голямо предизвикателство. Това са едни от най-важните проблеми на всяко населено място, които са доста по-сериозни в големия град. ВиК проектите са най-тежките, най-скъпите и винаги са огромно предизвикателство за изпълнителите, гражданите и администрацията. Всичко, което правим и ни предстои, изисква огромна мобилизация, ресурс, организация и търпение от страна на хората“, каза кметът на София Йорданка Фандъкова пред участниците в конференцията. Тя подчерта, че осигуряването на качествено водоснабдяване, екологично отвеждане и пречистване на водата е стратегическа задача на Столичната община. През последните 10 години СО е инвестирала над 500 млн. лв. във ВиК инфраструктурата на града, но все още има много квартали, където е необходимо изграждането на канализация, тъй като София се разраства много бързо. „Когато станах кмет на СО, на 30% от територията на общината нямаше изградена канализация. Осигурихме възможните инвестиции чрез няколко източника. На първо място чрез инвестиционната програма на концесионера „Софийска вода“ АД. Възползвахме се максимално от програма ИСПА от предприсъединителните фондове, от ОП „Околна среда 2007 – 2013“ и ­ПУДООС. Използвам случая да благодаря на МРРБ и на Управляващия орган на ОПОС, защото без екипна работа с тези институции нямаше да се справим“, сподели Фандъкова. Тя отчете, че от 2009 г. до сега са построени над 200 км ВиК мрежа, но въпреки това степента на развитие на тази инфраструктура продължава да е крайно недостатъчна. „Ресурсът по ОПОС в настоящия програмен период е голям, но в същото време не стига за всички общини и ние се състезаваме за всеки един лев. По предварителни разчети на експертите, за да изградим канализационна мрежа навсякъде в София, са ни нужни над 2 млрд. лв.“, коментира кметът и поясни, че в тази сума не са включени средствата за отчуждаване, които също са сериозни. Йорданка Фандъкова отбеляза, че не само парите създават трудности, но и самите отчуждителни процедури, които са тежки и доста дълги.

„За да продължим да изграждаме ВиК мрежа в районите, където тя липсва, разчитаме изключително много на „ОПОС 2014 – 2020“, както и на останалите възможни източници, включително на средства от бюджета на Столичната община. По наши разчети парите, които може да осигурим от различни източници до 2025 г., са около 800 млн. лв.“, поясни тя. Йорданка Фандъкова съобщи още, че СО е на финала на изготвянето на Регионалното прединвестиционно проучване, което е необходимо условие, за да кандидатства общината за финансиране от ОПОС. Предстои да бъде разгледан списъкът с проектите в Столичния общински съвет. С подготвеното РПИП СО ще може да кандидатства за максималния размер на средствата по ОПОС, който е 400 млн. лв. „Ние ще направим всичко възможно да подадем навреме качествени проекти. За останалите средства, които са ни необходими за ВиК инфраструктурата, отново ще разчитаме на инвестиционната програма на концесионера, както и на ПУДООС. В момента в София се изпълняват доста проекти с финансиране от тези източници в кварталите „Симеоново“, „Бенковски”, „Модерно предградие”, Горна баня”, местност Сливница в район „Люлин”, „Горубляне“, „Овча купел”. Ще продължим да си сътрудничим с КСБ по темите, свързани със сроковете, качеството на изпълнение и капацитета на фирмите, защото обектите винаги срещат предизвикателства. Надявам се, че в следващите години ще можем да изпълним амбициозната програма на СО, за да осигурим по-чиста околна среда в нашия град“, каза още кметът на СО Йорданка Фандъкова.

Всички презентации, направени на конференцията, са публикувани на сайта на в. „Строител“ https://vestnikstroitel.bg/news/194182_osma-nacionalna-konferenciya-na-bav-i-ksb-prezentacii/

Валерия Калчева, главен директор на ГД „Оперативна програма „Околна среда“ в МОСВ: 13 проекта са в процес на изпълнение по Приоритетна ос „Води”

Благодаря за възможността да участвам в Осмата годишна конференция на КСБ и БАВ. Аз ще допълня представената информация за Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ („ОПОС 2014 – 2020“) от зам.-министъра на околната среда и водите Атанаска Николова.

Бюджетът на „ОПОС 2014 – 2020“ е около 3,5 млрд. лв., които са разпределени в няколко основни приоритетни области – подобряване на ВиК инфраструктурата, екологично управление на отпадъците и опазване на биоразнообразието. Оперативната програма финансира и мерки за превенция и управление на риска от наводнения, а също и такива за подобряването на качеството на атмосферния въздух.

Към момента сме обявили процедури за над 3,4 млрд. лв., или за 99% от бюджета на „ОПОС 2014 – 2020“. Стартиралите процедури са общо 35. През 2018 г. сме изплатили 219 млн. лв. на бенефициентите (6,3% от ресурса на ОПОС), което е два пъти повече от изплатените през 2017 г. От началото на програмния период с натрупване
изплатените средства възлизат на 403 млн. лв.,
или 11,7%. Може да се похвалим и с няколко приключени инфраструктурни проекта. Те не са много на фона на ресурса, който предоставяме по „ОПОС 2014 – 2012“, но отчитайки спецификата на ВиК проектите, можем да ги определим като успех, защото от момента на проектната идея до тяхната финална реализация минават средно 5 години. Към момента са завършени новите пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) в Раднево и Банско, реконструкцията на ПСОВ на Враца, а също и на ПСОВ Шумен. В тези населени места е доизградена и ВиК мрежата.

Предстои да бъде въведена в експлоатация ВиК мрежата в Долна Митрополия като част от съвместния проект за воден цикъл с община Плевен. Беше открита и пречиствателната станция за отпадъчни води в Тервел.

Общо 13 проекта са в процес на изпълнение по Приоритетна ос „Води“.

Те са финансирани по процедури „Ранни ВиК проекти, компонент 1 и 2“ и втора фаза на проектите, чието изпълнение е стартирало през предходния програмен период. Едно задание е все още в процес на оценка, това е проектът за изграждане на ВиК инфраструктура на обособената територия на „ВиК“ ЕООД Смолян“ на стойност 69 млн. лв.

По Приоритетна ос „Отпадъци“ 26 договора са в процес на реализация. Те са на обща стойност на безвъзмездната финансова помощ от 216 млн. лв. Сключени са процедурите за изграждане на компостиращи инсталации и такива за предварително третиране на отпадъци. 16 проекта са на етап оценка. Те са на стойност 334 млн. лв., като това число включва и големия проект на

Столичната община за изграждане на инсталация за оползотворяване на RDF гориво на стойност 179 млн. лв. При него оценката на национално ниво приключи и в края на октомври беше одобрен от Европейската комисия.

В рамките на Приоритетна ос 4 „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“ имаме 4 проекта на стойност 6,9 млн. лв. за противодействие на свлачищните процеси с бенефициенти общините Луковит, Сливен, Агенция „Пътна инфраструктура“ и МРРБ. Други 7 проекта са в процес на оценка на стойност 54 млн. лв.
По процедура „Мерки за въвеждане на решения за превенция и управление на риска от наводнения“ се финансират мерки за ремонт на язовирни стени. Засега имаме 5 проекта на стойност малко над 5,5 млн. лв.

Какво предстои през следващата година?

Както вече беше споменато, 2019 г. ще бъде ключова за водните проекти по оперативната програма, а и за строителния бранш като цяло. Фокусът ще бъде върху оценката на регионалните ВиК проекти, които предстои да получим в рамките на крайния срок за кандидатстване – 23 април 2019 г. Имаме уверението от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че няма да получим всички 14 в последния ден, а ще има определена етапност при подаването. Казвам това, защото е важно и с оглед на последващо търгуване на обществените поръчки – респективно изпълнение на строително-монтажни работи.

Друго, което планираме за следващата година, е
обявяване на процедура за изграждане на ВиК инфраструктура в Столичната община.

Активно се работи в момента по подготовката на Регионалното прединвестиционно проучване (РПИП) с подкрепата на експерти от инициативата JASPERS, които оказват помощ на бенефициента и Управляващия орган (УО) за разработване на документите. Очакваме проектът да е голям по смисъла на регламента – тоест на стойност над 50 млн. евро. Документите се разработват с известно забавяне спрямо всички останали РПИП и съответно се изисква изключително стриктна организация както от страна на бенефициента, така и от страна на УО, за да бъдат изпълнени всички планирани инвестиции в рамките на крайния срок за допустимост на разходите по ОПОС – декември 2023 г.

За 2019 г. сме планирали и няколко малки процедури. Едната е за „Изпълнение на демонстрационни/пилотни проекти в об­ласт­та на управлението на отпадъците“ на стойност 9,8 млн. лв. Друга е „Екосистемно-базирани решения за превенция и управление на риска от наводнения“ на стойност 9 млн. лв.

Предстои реализацията на проекти по процедура „Мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух“, които не са инфраструктурни, но са с изключително значение за качеството на живот на гражданите.

Напредъкът по ОПОС не е само цифри, той се измерва в резултати и най-вече в подобряване на условията на живот на всички, които се възползват от инфраструктурата, чието изграждане финансираме. Над 3,5 млн. български граждани ще се облагодетелстват от мерките, които ще се реализират в рамките на ОП „Околна среда“.
За финал ще кажа, че добрата реализация на всяко едно начинание на оперативната програма има три основни стълба. Първият е партньорство с всички заинтересовани страни и бенефициенти, други институции и браншови организации. Вторият е активен диалог с всички тях. И не на последно място – ние от ОПОС сме далеч от мисълта, че знаем и можем всичко, затова разчитам изключително много на опита, който може да бъде споделен и предаден от всички наши партньори.

Иванка Виденова, директор на Дирекция „Водоснабдяване и канализация“ в МРРБ: Регионалните прединвестиционни проучвания за 14 области са готови

Благодарна съм за възможността да участвам в Осмата национална конференция ОП „Околна среда“ и „Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020“. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) вече няколко години работи върху Регионалните прединвестиционни проучвания (РПИП) в страната. От тях зависи и реализирането на едни от най-важните проекти във ВиК отрасъла.

В България има 16 административни области, които могат да бъдат бенефициенти по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“. Условието е на тяхната територия да функционира само един ВиК оператор. Сред тези региони е Смолян, където през изминалия оперативен период беше направено и първото пилотно регионално прединвестиционно проучване. Тяхното ВиК дружеството вече кандидатства, за да подпише договор като бенефициент по програмата за проект на стойност 69 млн. лв. Друг пример, който искам да дам, е свързан със Столичната община, която ще разчита на близо 400 млн. лв. за голям ВиК обект.

Искам да подчертая, че в 14 области в страната техническото задание на РПИП беше изготвено от МРРБ с подкрепата на инициативата JASPERS. При тях договорите с ВиК операторите бяха подписани още през 2016 г. Едновременно с това стартира и работата по обследване на ВиК инфраструктурата им. Бяха проверени всички пречиствателни станции, водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения. Набелязаха се обектите, които трябва да се изградят, за да се постигне пълно съответствие с двете директиви на Европейския съюз в областта на питейните и отпадъчни води. Става дума за всички агломерации с над 10 000 е.ж., които на територията на тези области са 51. Планирано е през следващия програмен период в други 116 агломерации с е.ж. между 2000 и 1000 също да бъдат извършени строителни дейности.

Една от териториите, на която искам да обърна най-голямо внимание, е Бургас. Там се очертава инвестицията в подобряване на ВиК мрежата да е за над 385 млн. лв. Очаквам в най-скоро време да започне и същинското реализиране на проекта от страна на ВиК оператора. За момента са подготвени регионалните прединвестиционни проучвания, анализът на разходите, на ползите, както и документите, свързани с екологичното законодателство. Извършва се всичко, което се изисква от Европейския съюз по отношение на един наистина значим и голям инфраструктурен обект. Тук трябва да отбележа, че повечето проекти в страната ще бъдат на стойност, която е под дефинираната от оперативната програма и Европейската комисия, и ще бъдат разглеждани и одобрявани в България. До момента се очертава само този в Бургас да бъде одобрен от експертите в Брюксел.

Важно е да се знае, че по оперативната програма се предвижда във всички тези региони да бъдат изградени над 800 км водопроводна мрежа, а също така да се реконструира канализацията и да се изградят нови пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ).

Една от новите ПСОВ ще се намира в Шумен. За нея вече е обявена обществена поръчка от ВиК оператора.

В редица други области в страната също ще бъдат изградени обекти, като за някои от тях ще трябва да се провеждат градоустройствени процедури, а също така да се изготвят подробни устройствени и парцеларни планове. Както знаете, говорим за сложно законодателство, отнемащо време.

В тази връзка искам да посоча, че е изключително важно взаимодействието с местните власти, защото всички процедури, свързани с устройственото планиране, определено зависят от общинските и областните администрации. Тук ключова ще е подкрепата, която ще предоставя ВиК операторът в качеството си на бенефициент. Естествено, ще е важна и работата на местната власт, за да може максимално бързо да приключат устройствените процедури и да има възможност за издаване на строителни разрешения и за тези подобекти, които са зависими от това планиране. Такива обекти са голяма част от отвеждащите водопроводи до населените места, част от колекторите. Това са ключови проекти, които попадат извън регулация.
В рамките на 14-те административни области се очаква индикативният брой на обществените поръчки да бъде 193. Надявам се процедурите да се извършат максимално бързо.
Убедена съм, че всички заинтересовани страни ще подходят оперативно и целесъобразно и ще се вместим в начертаните срокове. Предвид факта, че идейните проекти са готови, предполагам, че ВиК дружествата ще успеят да попълнят формулярите за кандидатстване в срока за подаване на предложенията, който е април 2019 г.

Извън информацията за тези 14 територии ще посоча и няколко нови области, които през изминалите 2 години успяха да се консолидират. При тях беше взето решение всички общини да станат членове на областни асоциации по ВиК. Това им дава възможност също да бъдат бенефициенти по програмата. Говорим за близо 1 млн. души, които ще получат подобрение на услугите. Имаме амбицията много подробно за тях да бъдат разписани мерките за постигане на съответствие както в областта на питейните, така на отпадъчните води. Нашето желание е самото строителство на всички тези обекти да започне максимално рано.

Чрез финансовите инструменти могат да се увеличат парите от ЕС

На организираната от КСБ и БАВ конференция участниците се запознаха с различни възможности за финансиране на публични инвестиционни проекти

Темата на конференцията е много важна и актуална, сподели представител на Фонд на фондовете (ФнФ). Професионалната общност се запозна в детайли с финансовите инструменти и работата на Фонд на фондовете, като се обедини във виждането, че това е бъдещето за осигуряване на средства за инфраструктурни проекти, тъй като грантовете по оперативните програми ще стават все по-малко. По различни причини ЕС насочва средства в други приоритетни области, определят се нови критерии на финансиране. Така че България няма да може да разчита винаги на безвъзмездна помощ от ЕС, ще бъдат необходими нови модели, които да се ползват, за финансиране на инфраструктурни проекти. На този етап необходимостта от инвестиции във ВиК сектора е огромна, като Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) осигурява само част от тях. Въпросът е откъде ще се вземат останалите пари. Именно тук е ролята на финансовите инструменти.

Какво представляват те?

Това са специализирани финансиращи схеми, съфинансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Кохезионен фонд, Европейски фонд за регионално развитие, Европейски социален фонд и др.). Също така се разполага с национално съфинансиране от държавния бюджет.

Изключително важно е и привличането на частен капитал и експертиза. Всеки един от Европейските структурни и инвестиционни фондове финансира оперативни програми, а всяка оперативна програма може да задели част от собствения си ресурс, който да използва за финансови инструменти. В предишния програмен период 2007 – 2013 г. финансови инструменти са използвани по инициативата JESSICA по ОП „Регионално развитие“ и JEREMIE по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“. Това са първите успешни финансови инструменти. През настоящия програмен период вече има 4 оперативни програми, заделили средства от бюджетите си за финансови инструменти: ОП „Развитие на човешките ресурси“, ОП „Околна среда“, ОП „Региони в растеж“ и „Иновации и конкурентоспособност“. Всички те са съсредоточени в един Фонд на фондовете (ФнФ), който предоставя централизирано управление на тези финансови инструменти. В момента
бюджетът, с който Фондът разполага от оперативните програми, е около 1,2 млрд. лв.

Над половината от него – около 600 млн. лв., вече са договорени и са в процес на изпълнение. Фонд на фондовете се управлява от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД, което е държавно търговско дружество, създадено преди три години с принципал Министерството на финансите.

Чрез привличане на частни инвеститори и капитал България може да удвои финансовия ресурс, който достига до крайните получатели, в случая ВиК операторите. От общия ресурс, който е по оперативните програми (1,2 млрд. лв.), до крайните получатели във всички сектори ще могат да достигнат около 2,6 млрд. лв. Фонд на фондовете сключва оперативни споразумения с финансови посредници. Това са банки, финансови институции, фондове, инвестиционни или лизингови дружества, които изпълняват и управляват инструмента от името на фонда. Чрез тях средствата достигат до крайните получатели. Основните цели на ФнФ са ефективно управление на финансовите инструменти, икономия от мащаба и изграждане на експертиза на национално ниво, както в публичния, така и в частния сектор.

Кои са предимствата на финансовите инструменти?

Те спомагат за реализирането на финансово устойчиви и целесъобразни проекти. Това са икономически жизнеспособни проекти, които имат възможност да генерират приходи в дългосрочен аспект, но нямат достатъчно средства за инвестиции в началото и предвид преобладаващо публичната полза рядко могат да привлекат капитал на свободния банков пазар. Тук се намесват финансовите инструменти. Те стимулират частния сектор за участие в публични политики, като мобилизират и експертиза от него, която е изключително важна, и така спомагат за постигане на целите на Кохезионната политика. Финансирането става под формата на заеми и гаранции, капиталови и квази-капиталови инвестиции. За ВиК проектите са възможни само заеми и гаранции, извън частта с безвъзмездна финансова помощ (БФП) по ОПОС. Те също дават възможност за възвръщаемост на инвестициите, т.е., когато заемите са върнати от крайните получатели, фондът може да използва тези средства и отново да ги вложи в нова ВиК инфраструктура след години.

Фондът се опитва да допълни възможностите за инвестиции, които безвъзмездната помощ и частният сектор предоставят.

Конкретно за ВиК сектора има финансови инструменти по Приоритетна ос „Води“ на ОПОС. Фондът е сключил оперативно споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която е избраният финансов посредник за изпълнението и управлението на финансовия инструмент във ВиК сектора. Налични са около 230 млн. евро, които ще бъдат разпределяни като заеми (по-голямата част) и гаранции. Заемите ще бъдат давани директно на допустимите ВиК оператори от ЕБВР, а гаранциите – на търговските банки за покриване на кредитния риск. Така всъщност има допълнително привлечено финансиране от търговски банки. В края на тази и началото на следващата година се очаква да бъдат издадени и първите писма за намерения за финансиране от ЕБВР. С тези писма ВиК операторите могат да кандидатстват за финансиране и пред Управляващия орган на ОПОС. ЕБВР ще осигури тяхната част от съфинансирането, което е необходимо за проектите. Крайният срок за усвояването на средствата е декември 2023 г.

ВиК операторите са принципно крайните получатели, но те трябва да са консолидирани, да имат подписан договор за експлоатация с Асоциацията по водоснабдяване и канализация и завършени регионални прединвестиционни проучвания. Проекти са допустими за агломерации с над 10 хил. еквивалент жители, които включват дейности, отговарящи на условията на Приоритетна ос „Води“ на ОПОС – разходи за проектиране, надзор, строително-монтажни работи, машини и съоръжения и т.н. Има и други дейности, които могат да бъдат финансирани, като разходи за подобряване на енергийната ефективност, намаляване на общите загуби на вода, оптимизация на оперативните разходи на ВиК и др., т.е. има редица възможности, от които ВиК операторите могат да се възползват. Недопустими дейности са рефинансиране на задължения и мостово финансиране на безвъзмездна финансова помощ.

Какви са основните параметри на заемите?

ЕБВР може да отпуска инвестиционни заеми и оборотни такива до 30%, които са свързани с инвестиционните дейности. Има два транша на финансовия инструмент – единият е от ФнФ, а другият е от ЕБВР. Двата транша са равни. Колкото пари идват от Фонд на фондовете, толкова идват и от банката. Кредити се отпускат от 1 до 15 години и могат да са с гратисен период до 3 години. Размерът им е до 15 млн. евро. В някои случаи може да се направи изключение чрез споразумение с банката. Обезпечението типично става чрез собствени приходи и банкови сметки. Няма изискване спрямо материални активи за обезпечение на кредитите. Средствата от транша на Фонда се получават без лихви и такси. Относно гаранциите – ЕБВР ще избере и сключи договор с избрани търговски банки. Те ще бъдат нейни партньори и ще предоставят гаранциите по финансовите инструменти, които ще са за дългосрочни инвестиционни заеми и ще имат покритие от 80% от размера на главницата, като трябва да се отбележи, че няма да има такси за ВиК операторите. Условията за кредитите и гаранциите, предлагани от ЕБВР, са по-добри, по-дългосрочни и по-гъвкави, отколкото търговските банки могат да предложат в момента. А и няма голям интерес от страна на търговските банки да финансират ВиК инфраструктурата, защото за тях е трудно да прогнозират риска.

Как може Звено за координация към Фонд на фондовете да е от полза за ВиК операторите?

Звеното за координация към Фонд на фондовете осъществява координация между заинтересованите страни – министерствата, управляващите органи на оперативните програми, общините, асоциациите по ВиК, ЕБВР, ЕИБ, за да подпомага подготовката, финансирането и изпълнението на проектите. Също така може да дава информация и съвети за възможни източници на финансиране, както и да осъществява подкрепа в процеса на разработване и реализация на проектите. Най-общо казано, то е точка за контакт по всякакви въпроси, свързани с финансирането и изпълнението на ВиК проектите. На официалната страница на ФнФ (www.fmfib.bg) може да се получи допълнителна информация.

Донка Йорданова, експерт Дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХГ: Финансирането по публичните мерки на ПРСР е 100%, не е необходимо бенефициентите да търсят допълнителни източници

По Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) беше обявен прием за проекти за изграждане, реконструкция, рехабилитация на водоснабдителни системи и съоръжения в малките населени места. Първоначално бюджетът, който беше определен, бе в рамките на 85 млн. евро. Бяха подадени повече от 113 проекта на обща стойност в размер на 279 млн. евро. Можем да кажем, че това е най-високият бюджет, който е определян за прием по тази подмярка. Въпреки това тези средства не достигнаха, тъй като интересът от страна на кандидатите беше много голям и на 12 септември 2018 г. бюджетът беше увеличен с още 42 млн. евро. Към настоящия момент има сключени 49 договора, вече завършва договарянето на проектите. В момента се провеждат процедурите за избор на строители от нашите бенефициенти – общините. Можете да видите кои са бенефициентите, както и каква е стойността на обектите на интернет страницата на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) в рубрика „Публичност по подмерките от ПРСР 2014 – 2020”.

Проектите бяха на стойност до 3 млн. евро за водоснабдителни системи и съоръжения. При нас в сравнение с другите програми финансирането е 100%, т.е. не е необходимо бенефициентите да търсят допълнителни източници. Когато има 100% финансиране, няма как да се създаде гаранционна схема, защото няма нужда от такава.

За тези малки общини, които получават средства по нашата програма, възникват други казуси във връзка с изпълнението на проектите. По време на първия панел на Осмата национална конференция, организирана от КСБ и БАВ, бе зададен въпрос как ще се справят строителите при реализацията на всички тези обекти. В тази връзка, при нас получаването на авансово плащане се осъществява чрез сравнително лесен механизъм, а именно чрез запис на заповед от общините.

Тук възниква другият казус – какво се прави след получаването на авансовото плащане и как да се изплащат средствата по проектите, за да не поставят в затруднение и забавяне изпълнителите?

В тази връзка ние предприехме действия и през септември тази година Министерският съвет прие постановление, според което на нашите бенефициенти – общините, с които има сключени договори по програмата, ще се предоставят безлихвени кредити. Те се дават за извършването както на междинни, така и за окончателни плащания към изпълнителите на проектите. Специално за водоснабдителните проекти при обявяването на обществените поръчки могат да се заявяват до две междинни плащания от общините за периода на изпълнение на дейностите по проектите.

Подават се документите в ДФЗ, предоставя се този безлихвен кредит на общината, а тя задължително го изплаща по сметката на строителя. След това чрез безвъзмездната помощ Разплащателна агенция си урежда отношенията с общината и връща средствата към Министерството на финансите. Считаме, че това ще улесни процеса и ще доведе до значително по-бързо изпълнение на проектите.

През 2018 г. обявихме втори прием на проекти по мярка 7.2 от ПРСР. По нея бяха включени всички дейности, които не бяха допуснати в първия прием – детски градини, училища, професионални гимназии, улици, мерки за енергийна ефективност, спортни площадки, физкултурни салони. Общият бюджет за всички тези дейности е 100 млн. евро. Както виждате, той е много по-малък, отколкото за водоснабдителните системи допустими за подпомагане по по-предходния прием. В заключение бих искала да добавя, че Управляващият орган на ПРСР е осигурил отварянето на приеми по подмярка 7.2 за целия наличен бюджет, вследствие на което не се предвижда през следващата година да бъде отворен нов прием за ВиК проекти. Мисля, че сме подсигурили възможност обектите да се изпълнят и да не натоварваме бизнеса.

Инж. Анастасия Стоименова, мениджър „Инфраструктура и логистика“ в „Геострой“ АД: Строим, трупаме опит и се готвим за предизвикателствата на новите РПИП

Строим, трупаме опит и се готвим за предизвикателствата на новите регионални прединвестиционни проучвания (РПИП). С това послание започна своята презентация инж. Анастасия Стоименова – мениджър „Инфраструктура и логистика“ в „Геострой“ АД. И тъй като, както тя отбеляза, подобно твърдение би подхождало на повечето големи строителни компании в България (и не само), се ангажира да покаже различния, индивидуален облик на „Геострой“ в рамките на своето изказване.

За начало беше подбран кадър със знакови дати и цифри от историята на компанията – от основаването през 2005 г. с персонал от 5 души до днес със 750 служители и над 100 изпълнени обекта. Среден темп от десет проекта годишно, който „Геострой“ се надява най-малкото да запази.
От обектите, изпълнявани от компанията през 2018 г., бяха подбрани само два:
• Метродепо „Земляне“, където „Геострой“ е лидер в Обединение „Геометро Земляне“;
• Автомагистрала „Струма“, лот 3.3, където „Геострой“ е партньор в Обединение „Струма – Лот 3.3“.

И двата проекта се финансират по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“, като участъкът от АМ „Струма“ се изпълнява съгласно договорните условия на FIDIC, Жълта книга.

Освен чисто техническите параметри на съоръженията бяха посочени и някои любопитни факта, неизвестни за широката публика, като броя на доставените по проекта за депо „Земляне“ метровлакове (двадесет, от които 11 вече са налични в гаражното хале) или ангажиментите на строителя на АМ „Струма“ да опазва хабитата на животинските видове по трасето на магистралата.

За по-малко запознатата с профила на компанията аудитория инж. Стоименова се върна към 2015 г. – годината на десетия юбилей, и се спря на знакови екологични проекти, които обвърза с темата за околната среда и условията на живот, предмет на Оперативна програма „Околна среда“, присъствал във всички предишни презентации на събитието.

Освен двата обекта, изпълнени по „ОПОС 2007 – 2013” – РСУО Габрово и Трявна и Претоварна станция – Казанлък, изпълнени от обединения с лидер „Геострой“, внимание беше отделено и на изградената от „Геострой“ АД по иновативна технология на ММТЕК Япония ПСОВ на територията на рудник „Елаците”. Този финансиран от „Елаците-Мед“ АД и изпълнен по ноу-хау на японската компания проект е плод на дълготрайните партньорски отношения на компанията майка с технологичната компания от Япония.

Това партньорство е продължено с разработването на пилотния проект „Зелена ръжда“. Той е изпълнен в рамките на меморандум между „Геотехмин“ ООД и ММТЕК и е реализиран от „Геострой“ на територията на ПХП Бухово в периода 2014 – 2016 г. Изцяло иновативният проект за очистване на замърсени с тежки метали води беше посочен като илюстрация на девиза на компанията „С иновации и опит, ръка за ръка градим заедно бъдещето“.

В допълнение към вече изнесените факти за натрупания с годините опит в изпълнението на сложни и разнородни по естество проекти беше посочен първият особено значим като сложност и реализация обект на още младата тогава компания – КЕТ – 3, на територията на рудник „Елаците”. Строително-монтажните работи по него са изпълнени в самата чаша на рудника и в условия на непрекъснат рудодобив.

Към тези т.нар. меки умения в портфолиото на „Геострой“ (опита и иновациите) беше добавена тежестта на материалните ресурси – строителна механизация и оборудване, които позволяват на екипите на компанията да прилагат на практика натрупаните знания и опит и дръзновението да опитват нови предизвикателства.
В заключение инж. Стоименова отново подчерта, че за работещите в „Геострой“ девизът на компанията е не просто красива фраза, а изпълнен с истинско съдържание факт, и прикани проектанти, строители и институции да се уверят в това на практика, като изберат „Геострой“ за свой партньор.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 22.11.2018. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Don`t copy text!
%d блогъра харесват това: