Бюджетът на ЕС за 2019 г. е с фокус към младежите, иновациите, малките и средните предприятия

България очаква междинни плащания в размер на 4,47 млрд. лв. европейски средства за кохезионна политика и земеделие

Прочетена: 120

Свилена Гражданска

2019 г. е ключова за развитието на Европейския съюз (ЕС). През май предстоят избори за новите членове на Европейския парламент (ЕП). От 23 до 26 май европейските граждани ще имат възможност да изберат 705 депутати, които след това ще сформират новия състав на парламента и ще определят кой ще бъде председател на Комисията. С голям интерес се очакват дебатите между водещите кандидати на политическите партии.

През годината ще продължи дискусията с ръководителите на страните в ЕС относно това как трябва да изглежда Европа в бъдеще. Очаква се евродепутатите да гласуват споразумения с Мексико и Сингапур, насърчаващи безмитната търговия. Ще продължи да се работи за превръщане на Съюза в световен лидер в производството на свързани и автоматизирани автомобили. През 2019 г. се планира да бъдат гласувани редица мерки за насърчаване на изпитванията в реални условия, като се гарантира, че технологичният напредък прави пътищата ни по-безопасни.
С предстоящото напускане на ЕС от Обединеното кралство през март Евросъюзът ще загуби държава членка за първи път в историята си. След Брекзит и европейските избори депутатите в ЕП ще бъдат намалени от 751 на 705. Друга важна тема, която ще определи бъдещето на ЕС, е приемането на Многогодишната финансова рамка (МФР) за след 2020 г. Стремежът на евродепутатите е това да се случи преди май.

Изброеното е само малка част от всичко, което предстои пред ЕП и ЕС. Затова и одобрението на бюджета на Съюза за 2019 г. бе изключително важно. След преговори и гласуване в ЕП на 12 декември 2018 г. председателят на ЕП Антонио Таяни подписа финансовата рамка на Съюза за следващите 12 месеца.

Както всяка година, в края на пролетта Европейската комисия (ЕК) внесе проект на бюджет на ЕС. Предложението за финансовата рамка за 2019 г. бе представено на 23 май 2018 г. Въз основа на документа ЕП и Европейският съвет излязоха със самостоятелни позиции. Съветът официално прие позицията си на 4 септември, а ЕП – на 24 октомври. Различията между становищата на двете институции се преодоляват в рамките на преговорен процес, известен като „помирителната процедура“. Той протече в рамките на 21 дни – от 30 октомври до 19 ноември, но не доведе до постигане на споразумение. Като следваща стъпка на 30 ноември Комисията представи второ предложение, за което ЕП и Съветът постигнаха съгласие на 4 декември.
От страна на Европейския парламент преговорите бяха водени от Жан Артюи, председател на Комисията по бюджети на ЕП, Даниеле Виоти и Паул Рюбиг, докладчици за бюджета за 2019 г. Като част от екипа на ЕП за четвърта поредна година бе определен евродепутатът Андрей Новаков от Групата на Европейската народна партия (ЕНП). От страна на Съвета преговорите бяха водени от австрийския федерален министър на финансите Хартвиг Льогер. Европейската комисия, изпълняваща важната роля на безпристрастен посредник, беше представлявана от еврокомисаря с ресор „Бюджет и човешки ресурси“ Гюнтер Йотингер с подкрепата на експерти от генерална дирекция „Бюджет“.

„Това споразумение е доказателство, че когато сме единни, можем да постигнем добавената стойност, която нашите граждани очакват. Следващата цел е изготвяне на дългосрочен бюджет за периода след 2020 г. Надявам се, че конструктивният дух и силната ангажираност на трите институции по време на преговорите по финансовата рамка за 2019 г. ще бъдат запазени и при тези дискусии. Трябва да се съсредоточим върху навременното приемане на бюджета, така че нашите учени, студенти, предприятия, земеделски стопани и региони да не изгубят средства“, е заявил еврокомисарят Йотингер в заключение.

След приключване на преговорите Европейският парламент одобри бюджета на ЕС за 2019 г. с 451 гласа „за“, 142 гласа „против“ и 78 въздържали се. Той възлиза на 165,8 млрд. евро бюджетни кредити за поети задължения (средствата, за които могат да бъдат сключени договори през дадена година) и 148,2 млрд. евро бюджетни кредити за плащания (средствата, които ще бъдат изплатени). Той е с около 3% повече спрямо финансовата рамка на Съюза за 2018 г. Близо 80,5 млрд. евро бюджетни кредити за поети задължения ще послужат за стимулиране на европейската икономика, заетостта и конкурентоспособността. Например 12,3 млрд. евро ще бъдат отпуснати за „Хоризонт 2020“ (10% повече спрямо 2018 г.), включително 194 млн. евро за ново съвместно предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии, а
3,8 млрд. евро ще подкрепят инфраструктурни мрежи чрез Механизма за свързана Европа (МСЕ).

Други 57,2 млрд. евро по линия на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) ще помогнат за намаляване на икономическите разлики както на национално равнище, така и между държавите членки.

И през следващите месеци ЕС ще подкрепя младежите по няколко начина. 2,8 млрд. евро ще бъдат насочени към образованието чрез програмата „Еразъм +“. Посредством Европейския корпус за солидарност ще бъдат създадени възможности за доброволческа дейност или работа по проекти в собствената страна или в чужбина със сумата от 143 млн. евро. Други 350 млн. евро по линия на Инициативата за младежка заетост ще подкрепят младите хора в региони, в които безработицата сред тази група е висока. За европейските земеделски стопани през 2019 г. са заложени 59 млрд. евро.

Предвидени са средства за засилване на сигурността в ЕС и извън него. Европейската агенция за гранична и брегова охрана, Агенцията на ЕС в областта на убежището и други институции, работещи в това направление, също ще получат допълнително финансиране. Бюджетът за 2019 г. ще осигури и необходимите средства за Механизма за бежанците в Турция, така че той да може да продължи да предоставя храна, образование и жилищно настаняване на тези, които бягат от войни в Сирия и на други места.

„Финансовата рамка за 2019 г. е в услуга на европейците, младежта, иновациите, заетостта, сигурността и отбраната. Предоставили сме отговори на два основни приоритета. По отношение на изследванията успяхме да отделим допълнителни 150 млн. евро, почти 11% повече, отколкото през 2018 г., за да се подготвим за бъдещето на Европа. За „Еразъм +“ добавихме допълнителни 240 млн. евро“, е споделил председателят на Комисията по бюджети към ЕП Жан Артюи от Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ).

„През 2019 г. европейските граждани, нашите институции и общини, изследователските структури, младите хора, бизнесът и малките и средните предприятия ще разполагат с много повече ресурси. Ще можем да защитим по-добре околната среда, да се борим с изменението на климата или да се справим с миграцията. Европейският парламент може да се гордее с бюджета, който имаме, защото изпълнява приоритетите ни“, е добавил докладчикът Даниеле Виоти от Прогресивния алианс на социалистите и демократите (ПАСД).

„Преди 15 години финансовата рамка все още беше 1,2% от брутния национален доход (БНД) на ЕС, а сега сме на 0,9%. Докато на национално равнище се изразходват 30-50% от БНД, ЕС остава доста под 1%. Направихме икономии в областта на предприсъединителните фондове за Турция, но също така и в други области. Това показва, че парите на данъкоплатците се използват внимателно в преговорите“, е казал докладчикът Пол Рюбиг (ЕНП).

За 2019 г. България получава над 4,4 млрд. лв. европейски средства.

„За поредна година страната ни е сред държавите, получаващи най-много спрямо вноската си. За 2019 г. очакваме междинни плащания в размер на 4,47 млрд. лв. европейски средства за кохезионна политика и за земеделие“, е заявил евродепутатът Андрей Новаков. „В резултат на бюджет 2019 г. на ЕС страната ни очаква 1,5 млрд. лв. за инфраструктура, както и над 1,5 млрд. лв. директни плащания за фермерите. Само за периода 2014 – 2018 г. България е получила над 6,8 млрд. лв. директни плащания към фермерите, а за периода 2019 – 2020 г. очакваме още над 3 млрд. лв.“, е допълнил Новаков. Според него междинните плащания по Програмата за развитие на селските райони могат да възлязат на над 1 млрд. лв., а Европейският социален фонд и

Инициативата за младежка заетост ще бъдат подкрепени с допълнителни 342 млн. лв.

С поглед след 2020 г.

Едновременно с преговорите за финансовата рамка за 2019 г. Комисията по бюджетите и тази по икономическите и паричните въпроси приеха техните позиции по новата европейска програма за подкрепа на инвестициите и достъпа до финансови ресурси през периода 2021 – 2027 г. – InvestEU. Инициативата ще замести Европейския фонд за стратегически инвестиции, създаден след финансовата криза. Двете структури одобриха направените промени в предложенията на Европейската комисия. Сред тях е увеличаване на бюджетната гаранция на ЕС до 40,8 млрд. евро, за да се мобилизират повече от 698 млрд. евро допълнителни инвестиции в Съюза. Заложено е създаването на Управителен съвет (УС), който да осигури баланс между политическия и банковия опит в управлението на програмата. Планирано е в него да участва и представител на Европейския парламент. За да се гарантира по-добра отчетност пред европейските граждани, ЕК и УС следва ежегодно да докладват на ЕП и Съвета относно напредъка.

„InvestEU ще мобилизира почти от 700 млрд. евро през периода 2021 – 2027 г.

в инфраструктурата, научните изследвания и иновациите и подкрепата за малки и средни предприятия. Това е отличен инструмент за създаване на работни места и засилване на конкурентоспособността на Европейския съюз. Програмата има за цел да насърчи приобщаващия растеж и да засили инвестициите в социалното измерение“, е казал Жозе Мануел Фернандес (ЕНП), съдокладчик за Комисията по бюджет към ЕП.

„Приехме добър текст, който бележи решителна стъпка към създаване на работни места и мобилизиране на вложения за подкрепа на растежа и засилване на сближаването. Инвестициите в устойчива инфраструктура, научни изследвания и иновации все още са недостатъчни. InvestEU може да продължи и да подобри положителната промяна, предизвикана от ЕФСИ. Програмата ще допринесе за постигането на стратегически и дългосрочни ползи за ключови области и по този начин ще се подобри конкурентоспособността на ЕС и социално-икономическата конвергенция“, е казал Роберто Гуалтиери (ПАСД), съдокладчик и председател на Комисията по икономически и парични въпроси. „InvestEU следва да продължи да улеснява достъпа до финансиране за малките и средните предприятия, секторите на културата и творчеството и дейности в областта на климата“, е допълнил евродепутатът.

Дългосрочният бюджет на ЕС

ЕП вече одобри приоритетите си за следващата Многогодишна финансова рамка 2021 – 2027 г. Евродепутатите приканват Съвета за започване на преговори по конкретните числа, както и по отделни програми. Тяхната цел е да бъде достигнато споразумение преди изборите през май, за да се избегнат забавяния и загуби на работни места по важни проекти. Те смятат, че са необходими допълнителни източници на директни приходи, които трябва частично да заместят финансирането от вноските на данъкоплатците.

Евродепутатите са за увеличаване на средствата за транспортната инфраструктура и малките и средните предприятия.

По отношение на реформирането на източниците на приходи на ЕС („собствени ресурси“) се подчертава, че сегашната система е сложна, несправедлива и непрозрачна и напълно неразбираема за гражданите на ЕС. Нов, по-опростен метод, трябва значително да намали преките вноски, основани на брутния национален доход, от държавите членки, и да гарантира адекватно финансиране на бъдещите разходи от новата МФР. Евродепутатите изискват въвеждане на допълнителни собствени ресурси, като тези основани на новото корпоративно данъчно облагане, което включва данъчното облагане на големите дружества в цифровия сектор, върху приходите от схемата за търговия с емисии и данък върху пластмасите.

Започна Румънското председателство на Съвета на ЕС

Румъния пое за първи път ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз от 1 януари. Северната ни съседка е формулирала следните приоритети – икономически растеж, конкурентоспособност, вътрешна сигурност, укрепване на общите европейски ценности и борба с расизма, ксенофобията, антисемитизма и популизма. Председателството ще трябва също така да организира преговорите за дългосрочния бюджет на ЕС.

Мариан-Жан Маринеску (ЕНП) е посочил като теми с голяма важност имиграцията, Брекзит, многогодишната финансова рамка и преформулирането на бъдещето на ЕС. „От моята гледна точка преговорите за дългосрочния бюджет на ЕС ще бъдат голямото изпитание и за Румъния, а и за ЕС, защото преформулирането на бъдещето на европейската общност изисква то да намери конкретно отражение в политики и финансиране“, е допълнил евродепутатът.

Виктор Бощинару (ПАСД) се надява, че новата визия за Европа ще изключи подходи, основани на различни скорости на интеграция, тъй като според него това ще нанесе щети на европейския проект. „Искам да вярвам, че срещата на върха на 9 май в Сибиу ще установи визия, в която основна роля имат солидарността и единството. Очаквам дискусията да ни донесе споразумение за бюджета“, е обяснил той. Бощинару предвижда нов тласък на политиката за разширяване към Западните Балкани и включване на по-прагматични елементи в отношенията с източните съседи на ЕС. Освен това той смята, че по време на румънското председателство посоката относно европейската отбранителна политика трябва да бъде точно дефинирана.

„На първо място бих искал да видя активно и интелигентно управление по три главни теми: дългосрочния бюджет, въпросите около Брекзит и европейските избори през май. Освен това ще бъде чудесно, ако Румъния даде нов старт на проектите от кохезионната политика, които биха подновили надеждите и доверието на всички европейски граждани“, е заявила Лауренциу Ребега от Групата на Европейските консерватори и реформисти. Норика Николай (АЛДЕ) изтъква, че първото ротационно председателство на Румъния идва в труден момент за ЕС и за самата страна.

„Брекзит и дългосрочният бюджет ще определят бъдещето на Европейския съюз. Предвид възхода на популизма и екстремизма в ЕС се надявам, че Румъния ще заздрави проевропейските ценности. Вярвам в способността на страната ни да ръководи председателството и ще подкрепя политически усилията за приемане на законодателни актове на ЕС“, е подчертал евродепутатът.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 10.01.2019. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: