Предлагат 378,1 млрд. евро за кохезия след 2021 г.

По-слабо развитите региони ще продължат да се възползват от значителна подкрепа от ЕС

Прочетена: 100

Мирослав Еленков

Над 12% увеличение на средствата за кохезионна политика след 2021 г., с което бюджетът става 378,1 млрд. евро, е одобрила Комисията по регионално развитие (КРР) на Европейския парламент (ЕП). Това съобщи председателят на Комисията по бюджет в ЕП Жан Артюи. Увеличението на сумата се отнася за средствата за „икономическо, социално и териториално сближаване“ (Европейски фонд за регионално развитие, Кохезионен фонд и Европейски социален фонд). Предложението е внесено от евродепутатите Андрей Новаков (България) и Констанце Крел (Германия). Артюи участва в конференция на тема „Бюджет на ЕС и многогодишна финансова рамка на Съюза – калейдоскоп на европейските инвестиции днес и утре“, която се проведе в Брюксел.

„Комисията за регионално развитие одобри позиция, която е основа за преговори със Съвета. Последователните действия на КРР доведоха до това, че се запазват нивата на финансиране, особено за страните, които получават подкрепа за догонващо развитие, в т.ч. и България“, коментира за вестник „Строител“ председателят на КРР на ЕП Искра Михайлова.

Цел на проведената конференция бе да запознае представители на медиите от различни европейски държави с бюджета на ЕС и с многогодишната финансова рамка (МФР) като инструменти за изпълнение на политиките на ЕС, които допринасят за обновяването или възстановяването на градовете и регионите, както и за изработването на нови политики, които са от полза за всички граждани на ЕС. В събитието участваха евродепутатите Констанце Крел, Ян Олбрихт, Изабел Томас, Клаус Веле – генерален секретар на ЕП, Джауме Дук – генерален директор на Генерална дирекция „Комуникации“ и говорител на ЕП, Рафаела де Марте – ръководител на отдел „Медийни услуги“ в ЕП.

„Едно от важните решения, които бяха приети в Комисията по регионално развитие в ЕП, е, че всеки един от регионите в ЕС може да кандидатства за средства за проекти, финансирани от Кохезионния фонд. Мисля, че това е много важно, защото така се показва солидарност“. Това каза евродепутатът от Германия Констанце Крел. „По-слабо развитите региони ще продължат да се възползват от значителна подкрепа от ЕС, като съфинансирането ще е до 85%“, посочи още тя. По думите на Крел, предложението на КРР ще позволи на регионите да се включат в борбата срещу изменението на климата. „30% от предвидените ресурси са предназначени за тази кауза”, допълни Констанце Крел.

По време на събитието бяха представени и редица
успешно реализирани проекти в различни държави

със средства от бюджета на ЕС. България представи развитието на софийското метро. Д-p Aнгeл Джopгoв, зaм.-диpeктop нa yпpaвлeниe „Инвecтициoннa дeйнocт” в „Meтpoпoлитeн” EAД съобщи, че са готови пpoeктите зa нoви 10 км мeтpo и 9 мeтpocтaнции от третия лъч на метрото в Coфия, зa който ще се търси финансиране през cлeдвaщия пpoгpaмeн пepиoд 2021 – 2027 г. Едното разширение от линия 3 на столичната подземна железница щe бъде пo бyл. „Bлaдимиp Baзoв“, където ще се изградят 3 станции. Останалите 6 спирки ще са по отклонението на третия лъч, което ще е от жк „Гeo Mилeв“ дo зала „Apeнa Apмeeц“ и бyл. „Цapигpaдcкo шoce“ в близocт дo Тhе Маll. Paбoтaтa пo пpoдължeниeтo нa тpeтия мeтpoлъч ce oчaквa дa cтapтиpa пpeз 2021 г.
„Възложили сме изготвянето на идейни проекти и зa oщe двe мeтpocтaнции в жк „Люлин“ дo Софийския околовръстен път. За тях все още не е ясно дали ще успеем да осигурим финансиране, но такова ще се търси от възможните източници. Реализацията на тези обекти е много важна, защото с изграждането на двете метростанции не само ще обезпечим транспортните нужди в района, но ще стане възможно и paзшиpявaнeто нa бyл. „Цapицa Йoaнa“, подчерта експертът от „Meтpoпoлитeн” EAД. От думите му стана ясно, че се планира и продължаване нa линиятa oт „Бизнec пapк София“ в жк „Mлaдocт“ дo Cимeoнoвcкия лифт.

Д-р Джopгoв информира още участниците в конференцията, чe строителството нa първите два етапа от третата линия на столичната подземна железница се изпълнява в cpoк и мeтpocтaнциитe от бyл. „Патриарх Евтимий“ дo жк „Kpacнo ceлo“ щe бъдaт oтвopeни дo eceнтa нa 2019 г. Kъм мoмeнтa тe ca гoтoви нa 80%. Проектът се изпълнява по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“. Общата стойност на Етап 1 е 398,18 млн. евро, oт кoитo 273,52 млн. евро са от ЕС, а на Етап 2 е 101,95 млн. евро, oт кoитo 57,26 млн. евро са от ЕС.
Oт пpeдcтaвянeтo му cтaнa яcнo oщe, чe cpeднaтa cкopocт нa движeниe нa мeтpoтo в Coфия e 38 км/ч в чac пик, дoкaтo зa aвтoмoбилитe тя e дo 24 км/ч. Линиите на столичната пoдзeмна жeлeзница извозват дo 30 xил. дyши нa чac. Очаква се дo 2027 г. мeтpoтo в столицата дa дocтигнe 67 км и съответно да бъдат спестени 270 xиляди чaca днeвнo нa cтoличaни, а вредните емисии да са с 90 xил. тoнa по-малко.

По време на конференцията бе засегната и темата
за предстоящите европейски избори.

„Това ще бъдат най-важните избори за Европейски парламент от десетилетия насам“, заяви директорът на дирекция „Комуникации“ и говорител на ЕП Джуаме Дук. „Предизвикателствата пред ЕС този път са много. До голяма степен бъдещето на Съюза зависи от вота на гражданите на ЕС, поради което е изключително важно те да бъдат информирани и да гласуват“, посочи Дук пред журналистите. Той призова именно представителите на различните медии да бъдат обективни в мисията си да информират гражданите на ЕС, особено в контекста на разпространението на фалшиви новини и дезинформацията в интернет пространството. Според него разпространението на фалшиви новини вече е много мащабен проблем и стои на дневен ред постоянно през последните години.

По думите на говорителя на ЕП евровотът, който ще се проведе между 23 и 26 май 2019 г., е ключов поради няколко причини. Една от най-важните е, че това ще бъдат първите избори за ЕП след излизането на Великобритания от ЕС. „Освен това този евровот ще бъде първият след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Това ще са и първите избори за ЕП, след като се случиха много международни събития с държави като Русия, Турция както и в Близкия Изток“, коментира Дук. Като друга причина за важността на тазгодишния евровот той посочи това, че има противопоставяне между тези, които подкрепят задълбочаването на европейската интеграция, и другите, които искат да спрат тези процеси. „Те не са за излизане от ЕС, след като видяха какво се случва около Брекзит, но не искат повече евроинтеграция“, заяви Дук.

Говорителят на ЕК завърши с това, че не е важно само кой ще събере мнозинство в ЕП, а и кой ще бъде наследникът на Жан-Клод Юнкер като председател на ЕК.

Андрей Новаков, евродепутат от групата на ЕНП: Новините за България са положителни

Страната ни ще получи 8% повече средства за периода 2021 – 2027 г.

Г-н Новаков, Комисията по регионално развитие (КРР) в Европейския парламент (ЕП) прие Вашия доклад за бъдещия бюджет на ЕС и Многогодишната финансова рамка. Разкажете повече за предложенията в документа?

В КРР в ЕП бе одобрен Общият регламент с разпоредбите за осемте фонда на ЕС, които ще трябва да се прилагат при изпълнението на бъдещата кохезионна политика след 2021 г. В този доклад, на който имах честта да бъда съвносител, а по-късно ще съм преговарящ с ЕК и Съвета на Европейския съюз, е заложено значително увеличение на парите за кохезионна политика – с над 40 млрд. евро. Ако вземем Кохезионния фонд, който е от изключителна важност за България, средствата за него от 41 млрд. евро стават 46 млрд. евро, или има около 12% повишение. Такова увеличение предвиждаме реципрочно и по останалите фондове, така че финалната сума за кохезия да нарасне до 378,1 млрд. евро. Това означава, че и средствата, с които се финансират традиционни за ЕС политики, като изграждане на пътища, жп линии, тунели и друга инфраструктура, не само че няма да изчезнат, каквато фалшива новина имаше, но и ще се увеличат. Предложението на ЕК е парите за България да се повишат с 8% спрямо това, с което разполагаме в момента, или с почти 2 млрд. лв.

От европейския бюджет за кохезионна политика се отделят най-много средства – повече от 30% от него. Най-големите фондове за кохезия са Европейският фонд за регионално развитие и Европейският социален фонд, на които кметове, малки и средни предприятия и, разбира се, строителният бранш може да разчитат.

Отново ще подчертая, че европейското финансиране няма да спре и това ще даде възможност да се осигурят средства за ключови проекти, които са залежали и не могат да бъдат изпълнени в последните 30 години, каквито, за съжаление, има и в България. Те ще могат да бъдат довършени с подкрепата на Съюза.

За мен бяха важни няколко неща. Първото е да изменим предложението на ЕК така, че да повишим процентите на съфинансиране за проектите, изпълняващи се по програмите на ЕС. С други думи, отново Съюзът да плаща 85% от всеки проект в региони, които са слабо развити. Държах тази цифра да залегне в нашия доклад, тъй като знам, че за много от българските общини дори и тези 15% собствено финансиране са проблем да бъдат осигурени – дали през националния, или през общинския бюджет, което ги спира да изпълнят даден проект.

Какво следва от тук нататък след като Комисията по регионално развитие в ЕП прие вашия доклад?

Процедурата изисква, след като получихме мнозинство и подкрепа в КРР, и то значителна, да се пристъпи към гласуване в пленарна зала. Това най-вероятно ще се случи на 14-и февруари. Получих уверение от представители на Румънското председателство на Съвета на ЕС, че те имат готовност веднага да започнем преговори по някои от главите, по които имаме повече съгласие – като програмирането и мониторинга. Моята основна цел е преди да се разпусне този Европейски парламент да се даде колкото се може повече яснота на бенефициентите за многогодишната финансова рамка след 2021 г., особено за регионите.

Те трябва да знаят, че следващият програмен период 2021 – 2027 г. няма да закъснее, както стана с настоящия 2014 – 2020 г. Още от зимата на 2021 г. бенефициентите да са запознати колко точно е осигуреното европейско финансиране и при какви условия и съфинансиране могат да получат такова за проектите си, да са наясно с изискванията на оперативните програми и критериите за допустимост. Всичко това е необходимо, защото както изискваме от местните власти, а и от държавите членки да има предвидимост и планове занапред, така и ние трябва да им предоставим такива.

Затова моята най-важна задача е да се боря с времето и още през пролетта да можем да отговорим на тези въпроси. Едва ли ще приключим преговорите дотогава – по-скоро не, но значителна част от регламента може да бъде завършена.

Кои очаквате да бъдат проблемните точки, по които може да има несъгласие между преговарящите страни?

Има няколко такива теми, които вече се появиха. Първата е свързана с една от моите идеи, която е подкрепена и от моя съдокладчик Констанце Крел – Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) отново да е под шапката на кохезионната политика. Имахме голям спор по този въпрос. Аз съм убеден, че това трябва да се запази, тъй като ако вземем например България и Програмата за развитие на селските региони, виждаме, че чрез нея малките населени места успяват да реализират проекти. Те нямат достъп до друго финансиране и това е единственият им шанс за подкрепа от ЕС. Според някои колеги селските райони са абсолютен еквивалент на земеделие и щом там хората имат поминък, те нямат нужда от нищо друго. Аз не подкрепям това мнение и ще отстоявам докрай позицията си, че ЕЗФРСР трябва да е под шапката на кохезионната политика и да се подчинява на нейните правила. Предполагам това ще е тема, по която ще има сериозен дебат, тъй като разширяваме обхвата на целия общ регламент за фондовете.

Втората проблемна точка вероятно ще бъдат условията, с които ЕК би могла да замразява плащания, да изисква допълнителна информация преди да направи паричните трансфери. Има много различни предложения, като това всички правомощия за спиране на плащанията да са на ЕК. Аз лично считам, че отговорността за спирането на плащания трябва да е в ЕК, която да доказва правотата си по даден казус, но в същото време Комисията да не може да спира плащания, а само да изисква поемането на ангажименти. От своя страна страните членки да подписват договори за изпълнението на тези ангажименти до изясняване на обстоятелствата около причините за възникването на даден казус, като това трябва да е ограничено по отношение на обема средства, а не да се прилага за всички суми. Наблюденията ми показват, че когато има някакъв спор между ЕК и български институции, потърпевши са крайните бенефициенти.

Разбира се, има и други неща, които са на дневен ред, като това колко пари да се трансферират от фондовете към някои инструменти на ЕС. Аз не съм против прехвърлянето на средства, но трябва да намерим правилните съотношения. В настоящия програмен период 2014 – 2020 г. бюджетът на Кохезионния фонд е над 70 млрд. евро., но за бъдещия той ще бъде намален до 41 млрд. евро, или ако се приемат нашите предложения, ще е около 46 млрд. евро. След като е почти наполовина, нека да редуцираме и трансферите от него към всички останали инструменти.

Ако трябва да обобщим – новините за България са положителни. Напреднали сме толкова, че да гарантираме ранния старт на следващия програмен период 2021 – 2027 г. От друга страна, ЕС се изправя пред нови предизвикателства, като миграционна политика и тероризъм, и трябва да се отделят много средства за отбрана и сигурност. Това е важно и аз го подкрепям, но не бива да става за сметка на традиционните политики на ЕС, каквато е кохезионната, и да спираме инвестициите в инфраструктура. Оказва се, че колкото и да се дигитализира нашата икономика, все още имаме нужда от бързи влакове, широки магистрали, големи пристанища и повече летища. За мен беше важно да отстоявам позицията да не загърбваме тези ключови инвестиции в транспортна инфраструктура.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 31.01.2019. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: