През 2019 г. предстои изготвянето на планове за пространствено развитие, които да отразят конкретните проблеми и нужди на отделните региони

От НСОРБ поискаха допълнителни средства за ремонт на пътна инфраструктура

Прочетена: 146

Росица Георгиева

Страната ни със своите природни дадености има нужда от диференциран подход на развитие за всеки един регион. Не може да се използват еднакви политики в Дунавската равнина, Югозападна България или Черноморието. Затова през 2019 г. предстои изготвянето на плановете за пространствено развитие на районите от ниво две (Северозападен – областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен; Северен централен – Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра; Североизточен – Варна, Добрич, Търговище и Шумен; Югоизточен – Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол; Югозападен – Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска област и София; Южен централен – Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково). Тези документи очакваме да отразят проблемите на дадения регион, неговите нужди, както и средствата, необходими за развитието на конкретната територия. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова по време на форума „Европейски, национални и местни приоритети”, който се проведе в рамките на 32-рото Общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Освен министър Аврамова участие в него взеха зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, министърът и зам.-министърът на околната среда и водите Нено Димов и Атанаска Николова, министърът на земеделието, храните и горите (МЗХГ) Румен Порожанов, заместник изп. директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) Атидже Алиева-Вели, министърът на труда и социалната политика Бисер Петков и зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева. Представителите на местната и централната власт дискутираха актуални въпроси в сферата на регионалното развитие, политиката, осъществявана от МЗХГ, екологията, социалната политика и здравеопазването.

Министър Петя Аврамова представи приоритетите на програмата за регионално развитие, която ще се изпълнява в периода 2021 – 2027. Според нея ще се търсят общи решения и допълняемост на различните източници на финансиране при реализацията на отделните проекти. „По отношение на градското измерение подборът на проектите ще бъде отговорност на общините, като тези обекти ще играят ролята на интегрирани териториални стратегии за развитие”, каза Аврамова и допълни, че при оценяването ще се търси регионален подход при решаване на проблемите. Като добър пример в тази посока министър Аврамова посочи изразеното желание на две общини – Сливен и Ямбол, за осъществяване на общ проект за изграждане на четирилентов път помежду им, както и създаване на икономическа зона около новата отсечка. „Европейските регламенти предвиждат засилване на ролята на местните власти за изпълняване на приоритетите на политиката по сближаването им. Фокусът на кохезията е „Европа по-близо до гражданите”. Това ни дава възможност да се концентрираме върху специфичните нужди на точно определени територии и да изпълняваме интегрирани стратегии. През 2019 г. предстои актуализация на действащата Национална концепция за пространствено развитие, която ще даде визия за следващите години и ще определи конкретни приоритети на политиката за пространствено развитие и кои територии имат нужда от подкрепа. Тази концепция ще е основа при програмирането на следващия период 2021 – 2027“, заяви Аврамова. Тя уточни, че е важно да се намали делението на градски и селски райони. Предложеният от МРРБ проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие има за цел да се постигне оптимизиране на териториалното планиране и да се използва по-добре натрупаната обща база от информационни ресурси и капацитет.

По време на дискусията представителите на УС на НСОРБ поставиха на дневен ред проблема с качеството на републиканската пътна мрежа и поискаха осигуряване на допълнителен ресурс за поддръжката й. Бяха представени предложенията на местните власти за намиране на необходимите средства за това. Едната презентирана възможност е след стартиране на ТОЛ системата в пълен обем от парите, които Агенция „Пътна инфраструктура” получава от държавния бюджет,
100 млн. лв. да се насочват към общините.

От НСОРБ коментираха още, че един от приоритетите им е активно участие в бюджетната процедура по изработване на финансовата рамка за 2020 г. В тази връзка вече са проведени разговори с представители на Министерството на финансите. На тях е представена възможността данъчната основа за изчисляване на налога за недвижими имоти да се промени. По този начин в общинските бюджети ще влязат допълнителни средства, които могат да се насочат за обновяване на пътни отсечки. Като източник на финансови средства кметовете видяха и опцията 2% от парите, получени от данъка върху доходите на физическите лица, да влизат в местните бюджети. Тези генерирани приходи също да могат да се изразходват за ремонти. Министър Петя Аврамова заяви, че ТОЛ системата ще се изгражда през 2019 г., а на 16 август ще бъде пусната тестово. „Предвиждаме през 2020 г. тя да работи в пълен обем. Поехме ангажимент да се самоиздържаме и тогава Вие да получите подкрепа за ремонт на четвъртокласната пътна мрежа”, каза Аврамова. Тя беше категорична, че в нейно лице местните власти намират поддръжник в искането си за повече средства за рехабилитация на пътища. Петя Аврамова заяви, че НСОРБ е партньор на министерството, и изрази очакване съвместната им работа да продължи в посока подобряване на качеството на живот в България.

В рамките на форума зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“ Деница Николова отговори на въпроси за напредъка в изпълнението на програмата. „По приоритетната ос, където бенефициент са малките общини, нямаме притеснения. Всички изпълняват заложените изисквания и постигаме планираните цели. За направлението, по което финансираме ремонт на образователна инфраструктура, на базата на направения анализ смятаме, че няма риск в отчитането към ЕК”, каза Николова. Според нея като резултат от общите усилия

значително се е повишило нивото на подадените
и обработени искания за плащане.

Вследствие на това вече са постигнати голяма част както от индивидуалните междинни цели на бенефициентите, така и от етапните цели по програмата. Зам.-министър Николова посочи, че една от причините за налагане на финансови корекции на бенефициентите са откритите пропуски в критериите в обществените поръчки. „Имаме установени над 900 нередности, 642 са наложените корекции, а 98 процедури са прекратени. Делата, които водим вследствие на жалби на общините, са близо 400”, сподели Николова. Според нея общините бенефициенти по проекти за социална инфраструктура по Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“ и по Приоритетна ос 5 „Регионална социална инфраструктура“, както и тези, от които се очак­ва да подадат проекти за културна и спортна инфраструктура, осъществявани с финансови инструменти, трябва да проявяват по-голяма активност.

Заместник изп. директор на ДФЗ Атидже Алиева-Вели отчете изпълнението на обекти с финансиране от Програмата за развитие на селските райони. Тя обясни, че при

втория прием за общинската мярка 7.2
са постъпили 527 проекта на стойност 190 млн. евро.

В процес на оценка са 354. Тя обясни, че за 180 проекта, които включват ремонт на образователна инфраструктура в училища и детски градини, както и обновяване на спортни салони, административната оценка е приключила. „Кандидатите, които не са одобрени, са информирани и текат сроковете за обжалване. За проектите за ремонт на улици и въвеждане на мерки за енергийна ефективност, както и за площи за обществено ползване с финансиране от програмата оценките ще приключат до края на месеца“, каза още тя.

По време на форума министърът на околната среда и водите Нено Димов коментира, че предстои страната ни да договаря в Брюксел отпускането на допълнителни средства на още няколко общини за финансиране на програмите за качество на атмосферния въздух. „Няма как да обхванем всички, но ще се постараем да добавим и още към тези, които вече са включени в Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020” (ОПОС)“, заяви Димов. Според него следващата оперативна програма, която ще се реализира в сферата на екологията през периода 2021 – 2027, няма да бъде много по-различна от настоящата. „Със сигурност ще продължат инвестициите в сектори, като опазване чистотата на атмосферния въздух, отпадъчните води и др. Очаквам обаче да имаме опит за коренно различен подход в тяхното прилагане“, каза Димов. Министърът подчерта, че е необходимо общините да започнат да работят за прехода към кръговата икономика и адаптацията към промените в климата. Димов прогнозира, че това ще бъдат основните приоритети в новия програмен период на ОПОС. „Затова ще направим всичко възможно в следващия програмен период да осигурим ресурса, който ще подпомогне този еволюционен проект. Откакто съществува човечеството, ние живеем в линейна икономика с начало и край. Но можем да се стремим боклукът да стане началото на следващ цикъл, да бъде суровина“, заяви Нено Димов. „Ресурсът, който ще подпомогне този еволюционен проект, ще се реализира по „метода на моркова и тоягата“ – така общините ще измислят как да започне да се променя мисленето“, обясни още министърът на околната среда и водите.

С министъра на труда и социалната политика Бисер Петков представителите на НСОРБ дискутираха проблемите, които срещат при осигуряването на финансиране за реализиране на социалната политика на местно ниво. Според Петков през 2020 г. би трябвало да има нарастване средствата за осигуряване на предвидените дейности. „Въпросът с финансирането на държавно делегираните социални дейности е тясно свързан с качеството на тяхното предоставяне. Нашата цел е да го подобрим и като резултат от това – и удовлетвореността на ползвателите”, каза той. Бисер Петков обясни, че в „Бюджет 2020“ ще бъде предложено 15-20% нарастване на финансирането на услугите. Той посочи, че е притеснителен фактът, че все повече от работещите в социалната сфера са на минимална работна заплата – около 60% от заетите. „Това, което правим с проекта на новия Закон за социалните услуги, е да регламентираме стандарти за част от услугите, да допълним елемент за насочване към някои от тях и да поставим във фокуса професионалистите в този сектор. Намерението ни е в последваща разработка да въведем стандарти за заплащане, с които да гарантираме нива, които ще забавят и спрат тези негативни процеси, наблюдавани в сектора на социалните услуги“, обясни министър Петков и посочи, че този законопроект вече е между първо и второ четене в Народното събрание, но ще влезе в сила от 2020 г.

През 2019 г. предстои да бъдат обявени обществени поръчки за строителство, реконструкция и ремонт на спешните отделения в болници с над 50% държавно участие, 27 центъра за спешна медицинска помощ, 170 филиала към тях и 6 изнесени екипа. Ще бъдат закупени и 400 линейки. Предвижда се
с европейски средства да бъдат обновени 237 здравни обекта на територията на цялата страна.

Според зам.-министъра на здравеопазването Жени Начева през март ще бъдат обявени обществените поръчки, като към момента експерти на ведомството приемат количествено-стойностните сметки за извършване на дейностите. „Идеята ни е не да обявим 237 търга, а да ги обединим на областен принцип и така техният брой да бъде 28. Очакваме в рамките на 2019 г. дейностите по 70-80% от обектите да бъдат финализирани. Обявени са поръчките за доставка на медицинско оборудване. Предстои търг за мебелите в здравните центрове”, каза зам.-министър Жени Начева.

Тя подчерта, че през 2019 г. 3 млн. лв. повече се отпускат за заведенията за психиатрична помощ. „Установихме, че в последните години спрямо тези обекти не е провеждана политика от страна на принципала. Затова започнахме подготовката на съвместни разчети между екипите на здравното ведомство и Министерски съвет. На базата на подготвените документи планираме да се отпускат целенасочено средства за ремонтирането на тези здравни заведения и постепенно да подобрим условията в тях”, каза още Начева.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 21.02.2019. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.