Приключи разработването на третата стъпка от Визията за развитие на София до 2050 г.

Прочетена: 127

Росица Георгиева

Приключи разработването на третата стъпка от Дългосрочната визия за развитието на София и крайградските райони до 2050 г. Експертен екип е извършил 18 проучвания, обхващащи различни направления. Изследванията са част от набавянето на актуална информация за състоянието на града. По време на обследването на „Градска среда” са разработени тематични карти, които дават възможност за анализ на различни характеристики, като застрояване спрямо квартала, гъстота на населението, концентрация на определени типове жилищни сгради, източници на отопление и др. На базата на получените резултати предстои да бъдат формулирани препоръки при планирането в София.

В няколко броя на в. „Строител” ще Ви представим резултатите от проведените 18 проучвания

и направените изводи, като първо ще се спрем на състоянието на градската среда и пешеходната свързаност на отделните типове обекти. Важна част от изследването по темата разглежда концентрацията на жилищни сгради и това какви типове здания има в София, а също и как са разпределени те в различните пространства. Според получените данни жилищата в части от най-многолюдните комплекси, като „Люлин“, „Надежда“ и „Дружба“, имат по-малка разгъната застроена площ (РЗП) в сравнение с други, като „Гоце Делчев“, „Слатина“, „Редута“ и „Манастирски ливади“. Най-висока концентрация на жители има в комплексите „Люлин“, „Младост“, „Надежда“, „Дружба“, „Овча купел“, „Студентски град“, „Слатина“ и кварталите в район „Подуяне“. Предполага се, че в „Манастирски ливади” и „Витоша” например има голям брой необитаеми жилища, което е знак, че южните части на града имат капацитет да привлекат още повече хора. Териториите на югозапад от центъра, заключени между булевардите „Цар Борис III“, „България“, „Околовръстно шосе“, и в непосредствената им близост имат също високи стойности на гъстота на населението. Предвид актуалното продължаващо жилищно строителство в това направление и недотам ефективно запълнената РЗП, главно в „Манастирски ливади“, тези територии трябва да бъдат третирани със завишено внимание в бъдещото развитие на града, включително тяхното социално обслужване и транспортно-комуникационни връзки. По отношение на местообитанията се отчита, че общо 13 вида панелни конструкции са изградени на територията на столицата, най-популярните от тях са едропанелни от тип БС 69 СФ/УД/ и „Земляне“ 2-64 /2-68/. Последните две съставят почти изцяло блоковете в три от най-големите комплекси – „Люлин“, „Овча купел“ и „Младост“, които предоставят дом на общо 379 700 жители. Следователно тези типове едропанелно жилищно строителство заслужават завишено внимание в анализите на жилищната среда и в определянето на политиките за бъдещето на София. В рамките на

проучването на градската среда в столицата е направен
анализ на пространствената концентрация на населението

по възрастова структура. С много малки изключения при хората на 65+ години се отчита концентрация в центъра и около него. От друга страна, най-много деца (0-14 г.) са в „Орландовци“, „Филиповци“, „Факултета“ и „Христо Ботев“. Това е така поради доминиращата популация на ромско малцинство. „Манастирски ливади“, „Драгалевци“ и териториите по протежението на бул. „Симеоновско шосе“ също отчитат сравнително по-високи стойности на броя на децата от останалите квартали в града. По отношение на населението в трудоспособна възраст между 15 – 64 години може да се забележи тенденция на обособяването му в периферията на София – в най-големите комплекси „Люлин“, „Младост“, „Надежда“, „Дружба“, „Овча купел“ и „Студентски град“. Проучено е и разпределението на населението според образователен ценз. Териториите с най-висока концентрация на жители без никакво или само с начално образование отново са „Орландовци“, „Филиповци“ и „Факултета“. От друга страна, тенденцията е хората с висше образование (повече от 50%) да избират квартали за живеене на юг и югоизток от центъра. Прави впечатление, че ориентацията юг-югоизток се запазва и когато става дума за по-отдалечените райони на София, като „Манастирски ливади“, „Бояна“ и „Драгалевци“, които са с най-високи показатели в това отношение, както и комплексите „Младост“ и „Дружба“. В най-общ план може да се констатира, че повечето от тези територии се приемат за атрактивни в контекста на жилищния пазар на София и са разположени до емблематични паркове (Южен, Борисовата градина или в полите на Витоша).

По време на проучването е разгледано и пространственото разположение на
административните и бизнес сгради.

Тук се обособяват няколко ясно очертани основни тенденции. Концентрацията на тези видове здания е изразена в центъра, Бизнес парк „Младост“, протежението на бул. „Цариградско шосе“ и югозападната част от бул. „Околовръстно шосе“. Струпването на сградите е в посока юг и югоизток за сметка на западните, северозападните и северните територии на града. От друга страна, търговските сгради изглеждат по-равномерно разпределени в София. Свързаните с културата пък са предимно събрани в центъра с единични изключения като „Младост 4“. Относно зданията за социално обслужване (вкл. за социални грижи, здравни и детски заведения и такива за образование) може да се отбележи, че те са сравнително равномерно разположени в целия град. Разглеждайки локацията на сградите за производство, логистика и инфраструктура, може да се отчете, че тяхната концентрация е предимно в периферията на града. Все пак е важно да се отбележи, че при изчисленията на процентната РЗП на тези типологии, много от тях са в северните, северозападните и западните територии на града.

Експертите, подготвили доклада за градската среда в столицата, разглеждат и пешеходната обвързаност между зданията с различни функции – за образование, болнични заведения и местоположението на спирките за масов градски транспорт. Главната цел е да се постави основа на развитието на управлението на пешеходната инфраструктура. Анализите ще служат за формулирането на конкретни изводи и препоръки в следващите стъпки от изготвянето на Визия за София. Като резултат от събраните данни става ясно, че голям процент от живущите в кварталите на столицата имат пешеходен достъп до детски заведения, училища и спирки на градския транспорт на по-малко от 400 м от дома си. В рамките на същия периметър 67,9% имат детска градина, 49,7% – училище, и 89,4% – спирка. За запазване и подобряване на тези резултати е необходимо осигуряването на пешеходна инфраструктура в кварталите със засилено жилищно строителство. На база данните от последното преброяване на Националния статистически институт от 2011 г. става ясно, че от всички 1 127 756 жители на София 765 822, или 67,9%, живеят на 400 м от детска градина, а още 318 141, или 28,2% – на 800 м. Статистиката и пространственото разпределение на обектите спрямо местоживеенето на хората показва, че 96% от тях обитават жилища, разположени на 12-минутна разходка до най-близкото детско заведение. На не по-далеч от 1200 м до обект от същия тип живеят 31 469, или 2,8%, и едва 12 324, или 1,1%, са по-далеч от 1200 м. По отношение на пешеходната достъпност до училища 560 445 души, или 49,7%, пребивават на 400 м, а други 483 367, или 42,9% – на 800 м, от училище. На по-малко от 1200 м живеят още 72 635 (6,4%) и едва 11 309 (1%) са на пешеходно разстояние, по-дълго от 1200 м. С оглед на факта, че родителите ползват автомобилите си, за да возят децата до училищата през първите учебни години, е необходимо да продължи детайлното проучване на придвижванията и подобряване на достъпа до образователните институции, за да се избегне генерирането на допълнително количество трафик в пиковите часове на деня.

Началните и основни учебни заведения са общо 79

в рамките на град София, като от тях 3 са начални и 76 – основни. Те са концентрирани главно в центъра и прилежащите квартали. В отделни части от жилищни райони, като „Люлин”, „Младост”, „Овча купел”, както и в „Западен парк” и „Гео Милев” началните и основните училища са на пешеходно разстояние от над 1200 м. Въпреки ниския процент на граждани, които отстоят от учебно заведение на разстояние, по-дълго от 1200 м, е необходимо да се продължи с активната политика за подобряване на пешеходната достъпност до тях. Така на практика „Кръстова вада“, „Бояна“ и други по-малки квартали, разположени в тази част на града, са обслужвани единствено от частни детски заведения. Прави впечатление, че те са концентрирани основно в южните комплекси и новоизграждащите се такива – „Манастирски ливади – Изток и Запад“, „Малинова долина“, „Кръстова вада“, „Витоша“, централни зони от града и някои от панелните квартали. В допълнение частните услуги са основно в зони, в които има голямо търсене и съответно цените на имотите са по-високи от средните за столицата, което с оглед концентрацията на живущи може да бъде отправна точка за изграждане на нови детски заведения в споменатите жилищни единици. Това обаче трябва да става внимателно, с направа на детайлен анализ на демографията на кварталите, тъй като може да е необосновано да се влагат средства, ако няма достатъчно ползватели, което важи най-вече за по-периферно разположените
райони.

Според изследователите

София е доста добре обслужен пространствено с детски заведения

и ако съществуват някакви по-съществени проблеми с тази система, то те са породени от други специфики, като недостиг на свободни места, ниско качество на предлаганата услуга, генериране на засилен автомобилен трафик, високи цени и др.

При училищата ситуацията е малко по-различна. Това може да бъде обяснено с факта, че след определена възраст учениците започват да се придвижват самостоятелно до тях. Началните и основни учебни заведения са концентрирани главно в централната градска част и прилежащите й квартали. Останалите училища са разположени разпръснато в структурата на града, но е важно да се отбележи, че в части от големи райони, като „Люлин“, „Младост“, „Овча купел“, както и жилищните комплекси „Западен парк“ и „Гео Милев“ няма начални и основни училища или те са на пешеходно разстояние повече от 1200 м. С оглед на големия брой хора, обитаващи тези територии, и факта, че за изминаване на подобно отстояние с дете са нужни над 20 минути, се предполага, че подобна пространствена конфигурация генерира сериозно количество трафик – основно автомобилен, в определени часове от деня. Прави впечатление, че доста от периферните квартали – „Горубляне“, „Абдовица“, „Димитър Миленков“, „Бенковски“, „Илиянци“, „Филиповци“, „Суходол“, части от вилните зони, разположени в подвитошките територии, и южните райони – „Кръстова вада“, „Витоша“ и „Манастирски ливади – Изток“, нямат обекти на средното образование на пешеходно отстояние, по-малко от 1200 м. С оглед спецификата на този вид услуга, а именно, че тя се използва от младежи между 14 и 18 години, е належащо да се осигури удобен и редовен градски транспорт до описаните жилищни територии. Необходимо е той да е максимално съобразен с графика на учениците, за да бъде осигурено удобно извозване от и до образователните заведения. Спирките на градския транспорт са сред обектите, които привличат най-засилен пешеходен трафик от и до тях. Изследването анализира пространственото разпределение на спирки спрямо демографското покритие в определени райони. Без временните и закритите общият им брой в София е 1893 според данните, предоставени от Центъра за градска мобилност с актуалност към 25.10.2018 г. От анализа става ясно, че 1 008 131 (89,4%) души живеят до 400 м от спирка, а още 115 938 (10,3%) обитават сгради на 800 м от такава. Това значи, че общо 99,7% от жителите имат спирка на градски транспорт не по-далеч от 12 минути пеша от дома си. Освен пешеходната достъпност има и други фактори, които оказват влияние за ползването на транспорта, като честотата на преминаване, скоростта на придвижване, състоянието на превозните средства, връзките между отделните линии, видовете превозни средства и др. За районите с висока концентрация на население, като „Младост“, „Люлин“, „Надежда“, „Красно село“ и „Дружба“, е видно, че освен периферно те са добре обслужени откъм брой спирки и линии и вътрешноквартално. Поради тенденцията за пространствено развитие през последните години в отделни части от „Триадица“, „Лозенец“ и „Студентски“, съществува необходимост от подобряване на транспортното им обслужване. Анализът показва, че

повечето метростанции имат удобна връзка с други видове градски транспорт,

през които преминават голям брой линии – „Лъвов мост“, „Стадион Васил Левски“, „Сердика“, „Младост I“, „Витоша“, „Опълченска“ и др. За някои метростанции, като „Жолио Кюри“, „Ломско шосе“ и „Джеймс Баучер“, има по няколко спирки, обслужвани от 1 или 2 линии, на по-малко от 400 м разстояние. „Мусагеница“ и „Младост 3“ имат най-близки спирки на наземен транспорт извън 6-минутния периметър (400 м), но са на под 800 м от тях. Това трябва да бъде синхронизирано и с още един важен фактор, а именно – качеството на пешеходните маршрути между спирките на публичния транспорт и училищата.

При проучване на достъпността на парковете
в столицата

става ясно, че те са сравнително равномерно разпределени на територията на града. В някои от панелните жилищни комплекси липсват такива, но при тях фокусът може да се насочи към локалните градини и пространствата между сградите. В жк „Люлин“ и жк „Младост“ обособяването на нови входове, съответно към Западен парк и „Въртопо“, е достатъчно начало за осигуряване на достъп до зелени площи, преди да се мисли за създаване на нови. Направено е проучване на достъпността до същите паркове през техните формални и неформални входове. От това става ясно, че достъпът до Западен парк откъм „Люлин“ е единствено през неформални входове и затруднени условия, което предполага изследване на възможностите за създаване на формален вход и „отваряне“ на парка към района. С оглед, че „Люлин“ е един от най-големите квартали по население в столицата, в момента той е изолиран откъм достъп до прилежащия му градски парк. Чисто пространствено „Въртопо“ е от важно значение за районите „Младост“ и „Витоша“. След направения анализ за достъпност става ясно, че достигането до него е само през неформални входове. Ако бъде отчетен и големият брой жители, обитаващи прилежащите квартали, е логично да се продължи работата в посока за неговото облагородяване. В този ред на мисли може да бъде взета предвид и северната му част, която би обслужила и свързала пешеходно „Мусагеница“ и „Дървеница“ от запад с „Младост 1“ от изток. Хората, които имат пешеходен достъп до парковете Западен и „Въртопо“ през неформални входове, са 74 958, което е още един аргумент за предприемане на описаните по-горе действия.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 14.03.2019. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Don`t copy text!
%d блогъра харесват това: