Опазването на недвижимото наследство е акцент в Стратегията за развитие на културата

Документът дава насоки за децентрализация и концесия върху обекти, които са ценност

Прочетена: 185

Елица Илчева

Проектът на Стратегия за развитие на културата, за който се говори от доста години, най-после е готов и пуснат за широко обществено обсъждане. То ще протече в няколко срещи, посветени на различните секторни политики. Стартът беше данен в НДК от зам.-министър Румен Димитров, а опазването на недвижимото културно наследство бе първият разглеждан раздел, представен в резюме от арх. Елена Малеева. Всъщност докуменът, който задава посоката за следващите 10 години, е точно 100 страници, за които са работили 150 души от 27 института и организации, разпределени в няколко групи. Той представя връзките на културата с туризма, икономиката и териториалното развитие. Творческа мобилност, опазване на културното наследство и качествено образование са част от акцентите. Сред по-интересните идеи е тази за предоставянето на концесия на недвижимите ценности. Ясно е посочено, че предвидената политика е свързана с редица стратегически европейски постановки, което пък довежда до извода, че е необходимо изменение на почти всички подзаконови актове.

„За да бъде българската култура част от европейската, трябва да има промени в законодателството, децентрализация в сектора, равнопоставеност на частни, държавни и общински институции, културен туризъм и модерна материална база“, каза зам.-министър Румен Димитров. По думите му Стратегията е един изключително важен фундаментален и ключов документ, който предвижда и засилване ангажиментите на общински и областни администрации, и създаване на обществени съвети. Критики върху проекта бяха отправени още в зала, като повечето от тях предлагаха конструктивни промени, което на практика е и целта на общественото обсъждане. Експерти в областта на културата и културното наследство поставиха основни проблеми с желание те да бъдат синтезирани в идеите за развитие.

„Като се правят такива проекти, е добре да се има предвид не само какви са намеренията, но и кой ще се ангажира с изпълнението, какви специалисти има, за да осъществят набелязаното“, препоръча директорът на Националния археологически институт с музей към БАН Христо Попов. Според него реставратори и експерти по консервация в България почти няма. „Не се отпускат и нужните средства за опазване на вече разкритите обекти. В ситуация сме да купуваме модерна техника, а да няма кой да работи с нея. Не са предвидени и стимули за обучението по реставрация“, каза Попов. Той поиска бъдещата визия за развитие да запълни тази празнота. „Освен че регионалните музеи нямат нужните специалисти, с такива не разполагат и общините, на които са делегирани дейности по опазване на културното наследство“, се каза още при дискусията.

Арх. Мария Железова от Камарата на архитектите в България заяви, че местните власти не знаят какво да правят с това, което държавата им е предоставила за стопанисване. Тя даде пример с малка община край р. Дунав, която трябвало да управлява важен археологически обект, който обаче й е предоставен, без да е социализиран. Разкритите археологически ценности обраствали в трева, която от общината регулярно палели. „Сами можете да си представите какво се случва с експонатите, които биват обгаряни няколко пъти в годината“, посочи Железова. Тя отбеляза, че никой не е обяснил на чиновниците какво всъщност трябва и могат да правят и какво е категорично забранено. Затова призова държавата да изработи правила и ясни критерии с инструкции по този и подобни въпроси. Друга критика към проекта на първото му публично обсъждане беше, че няма представители на финансовите институции, които да се ангажират с изпълнението на заложените цели. Чуха се и мнения, че Стратегията не е достатъчно добре структурирана, че няма необходимата яснота кой раздел от културното наследство къде попада. Някои области, като архитектурата например, необосновано са пришити към визуалните изкуства и др.

Арх. Константин Пеев от Българския национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места – ИКОНОС, също посочи, че реставратори за археология у нас почти няма. Не се отпускат и нужните средства за опазване на вече разкритите обекти. Негови колеги уточниха, че за реставрация, консервация и социализация на археологията често се разчита само на обществени поръчки, и то когато има външно финансиране, а държавата не заделя почти нищо за тези дейности. Председателят на асоциацията на реставраторите Иван Ванев пък каза, че нищо не стимулира и не развива образованието и създаването на квалифицираните кадри в сферата, а Законът за културното наследство дава много общи и отворени критерии за включване на хора в списъка на специалистите, които могат да извършват тези работи и съответно да бъдат назначавани на подобни длъжности. Така в списъка попадали и лица с неособено големи компетенция и професионализъм. В същото време те могат да бъдат назначавани в общинските комисии, които издават разрешенията за намеси в паметници на културата от местно значение.

„Може би е по-коректно този документ да се казва за развитието на културните обекти и институции, не на културата“, заяви директорът на Софийската филхармония Найден Тодоров. „Ние забравяме, че не сме целта, ние сме средството, въпросът е какво правим за културата“, допълни той.

Представителят на Министерството на културата Венцислав Велев обеща, че ще вземе предвид всички бележки, поиска становища в писмен вид и каза, че те ще бъдат отразени в документа. Предстоят още дискусии, които да разгледат други части по професионални направления. Зам.-министър Димитров поясни, че документът и в окончателния му вариант, който ще бъде приет до месеци, ще остане отворен и ще се обновява още година-две.

Основни моменти

Дейностите ще се разглеждат като фактор за социално и икономическо развитие

България притежава значим ресурс от движими и недвижими културни ценности и като част от европейското семейство носи отговорност за тяхното опазване и представяне по възможно най-добрия начин. Към момента по реда на националното законодателство са защитени близо 40 хил. паметника, 7 от които са вписани в Листата на световното културно наследство. Политиката по опазване е обвързана и с редица стратегически документи на национално и международно ниво, като: Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г., Стратегия „Европа 2020” и „Териториален дневен ред на Европейския съюз 2020”, Препоръка на ­ЮНЕСКО за историческия градски пейзаж (2011), Препоръката на ЮНЕСКО относно опазването и популяризирането на музеите и музейните колекции, тяхното многообразие и роля в обществото, приета от 38-ата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО през 2015 г., Национална концепция за пространствено развитие 2013 – 2025 г.

Националното законодателство отчита във висока степен разпоредбите на конвенциите на Съвета на Европа и на ЮНЕСКО, отнасящи се до културното наследство, по които България е страна. От особено значение е Стратегията за културното наследство в Европа през XXI век и Препоръката на Комитета на министрите към държавите членки от февруари 2017 г., които определят приоритетните насоки за опазване, социализация и представяне на културното наследство, с което да бъде утвърдена неговата роля като фактор за социално и икономическо развитие.
Въпреки значителния напредък взаимодействието между всички участници в процесите на опазване все още не е развито в достатъчна степен, така както се препоръчва в Заключението на Съвета на ЕС, основано на участието в управлението на културното наследство (2014/С463/01). Нормативно са установени механизмите за осигуряване на териториално-устройствена защита и контрол, както и на управлението на културното наследство. Създават се условия за неговата реализация като средство за осъзнаване на собствената културна идентичност и устойчиво развитие на национално и местно ниво, включително на познавателния и културния туризъм.

Местни политики

Във все повече общини нараства активността за формиране и реализиране на местни политики в областта на движимото и недвижимото културно наследство. Реализирана е частична деконцентрация на дейностите по контрола върху опазването на културните ценности, както и частична децентрализация със създаването на общински звена в шестте района на планиране. Важен аспект е значимостта на наследството за социалната сигурност в териториите, където то се намира. В този контекст дейностите по консервация и реставрация, за археологически проучвания, по идентифициране и опазване на движимото и недвижимото културно наследство се осигуряват в значителна степен от държавния бюджет, както и от бюджетите на общините, от собственици, спонсори, дарения, по оперативни програми. В същото време средствата, необходими за финансовото обезпечаване на целия механизъм, гарантиращ опазването на културното наследство, не са достатъчни.

Бъдещето на НИНКН

Важен елемент в системата на управление на културното наследство е дейността, развивана от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Понастоящем същият е със статут на държавен културен институт с национално значение с научноизследователски и експертни функции. Със своите действия той подпомага министъра на културата при упражняването на неговите правомощия по провеждане на държавната политика в областта на опазването и популяризирането на недвижимите културни ценности. Основните функции, които законодателството регламентира на НИНКН, са свързани с: изготвяне на комплексни оценки и научно мотивирани предложения за регистрация на недвижими културни ценности; предлагане режимите за тяхното опазване; предоставяне на становища относно проекти, подлежащи на съгласуване по реда на ЗКН; разработване на планове за опазване и управление на недвижимото културно наследство; изготвяне на пилотни проекти, планови задания и експертизи в тази област; извършване на научноизследователска дейност по издирване и проучване на недвижимото културно наследство и развиване на методологията на тази дейност; извършване на специализирано документиране на недвижими културни ценности и дигитализиране на наличната информация за тях; поддържане на Национален регистър на недвижимите културни ценности и Национален архивен фонд на недвижимото културно наследство.

Основен приоритет

е социализацията на културното наследство и разкриването му като фактор за устойчиво развитие, идентичност и културен диалог. Това трябва да става с въвеждане на съвременни модели за проучване, опазване, представяне и ревитализиране на недвижимото културно наследство. Нужно е ясно определяне на правомощията и ангажиментите на различните участници в процеса. Трябва да се създадат специализирани структури с квалифицирани експерти в местните администрации. Необходимо е да се осмисли ролята на неправителствените организации и да се поощрява дейността на професионалните такива, на творческите съюзи и местните общности. Да се осигурява публичност и прозрачност в процеса на вземане на решения за недвижимото наследство. Своевременно да се отстраняват заплахите за автентичността и целостта на ценностите. Задължително е да се осигури защита на недвижимото културно наследство в процеса на устройствено планиране и инвестиционно проектиране и да се създаде национална система за мониторинг на недвижимото културно наследство.

Какво и как да се случи

✓Да се работи за засилване капацитета на областните и общинските администрации за опазването на културното наследство на съответната територия и създаване на специализирани структури на местно ниво;
✓Да се създадат обществени съвети за закрила на културното наследство като съвещателен орган към общината, както и специализирани звена за опазване в НИНКН, Министерството на културата и в общините, на чиято територия се намират такива обекти;
✓Да се разкрие потенциалът на неправителствените организации и граждански сдружения в дейността по опазването на недвижимото културното наследство и привличане на доброволци;
✓Да се привличат експерти в съответната област на опазване на културното наследство във всички нива на устройствено планиране и инвестиционно проектиране в нормативно определените случаи;
✓Да се създава и развива постоянна система за мониторинг на актуалното състояние на недвижимите културни ценности с включване на експертен потенциал извън държавните органи;
✓Да се изготвят планове за опазване и управление на недвижимите културни ценности, вписани в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство, в Индикативната листа на Р. България и на археологическите резервати.
Дейностите са:
✓Реализиране на потенциала на недвижимото културно наследство в развитието на културния туризъм и културните индустрии;
✓Насърчаване на социализирането и представянето на недвижимите културни ценности като икономически стимул за населението;
✓Подобряване на качеството и привлекателността на градските и извънградските пространства чрез интегриране на недвижими културни ценности (НКЦ); използване на спецификата на историческите ареали като движеща сила за положителна трансформация на жизнената среда;
✓Включване на недвижимите културни ценности в устройствените планове на всички нива с особено внимание към археологическото наследство;
✓Определяне на режими за опазване за всички декларирани и с предоставен статут недвижими културни ценности;
✓Интегриране на недвижимите културни ценности в музейните и културни пространства в градската историческа среда;
✓Предоставяне на концесии на недвижими културни ценности за целите на тяхното опазване и социализиране;
✓Сътрудничество между страните на Югоизточна Европа за изграждане на интегрирани културно-туристически продукти;
✓Интегриране на темата „недвижимо културно наследство” в учебните програми на всички нива на обучение в средното и висше образование;
✓Създаване на материали и програми за допълнителни занимания в началните и средните училища;
✓Въвеждане на форми за следдипломна квалификация и провеждане на тематични научни форуми;
✓Създаване на фонд към МК за организиране на научни форуми за недвижимото културно наследство на международно, национално и местно ниво;
✓Умения, обучение и трансфер на знания: традиционни занаяти и технологии и съвременни професии, свързани с културното наследство, в сътрудничество с Министерството на образованието и науката по обучителни програми;
✓Създаване на система за подготовка чрез изграждане на умения и трансфер на знания в областта на традиционните занаяти и съвременните професии, както и за трайно ангажиране на нужните строителни и занаятчийски кадри за поддържане и реставрация на НКЦ в страната;
✓Развитие на педагогиката на наследството, насочена към деца, ученици и младежи;
✓Интензифициране на научните изследвания в областта на недвижимото културно наследство;
✓Мерки за повишаване на равнището на заплащане на работещите в областта на проучването, идентифицирането, опазването и представянето на културните ценности;
✓Развитие на културните институции в сферата на културното наследство и създаване на механизъм за обективна оценка на резултатите от тяхната дейност.

Популяризиране в национален и международен план

То ще се осъществява чрез разработване на нови концепции за представяне на НКЦ чрез всички форми и технологии на комуникация; въвеждане на законови разпоредби за дигитализацията на наследството и подобреното разпространение на информация за културните ценности в интернет; актуализация на регистрите на недвижимите културни ценности в единен национален електронен публичен регистър, воден и поддържан от НИНКН; картографиране на националния регистър по региони и общини.

Предвижда се още дигитализация на архивния фонд на НИНКН с категории на дистанционен (служебен и публичен) достъп; развитие на доброволчески програми за популяризиране на НКЦ; иницииране на професионални и обществени дискусии във връзка с популяризирането на приоритетни за страната обекти на недвижимото културно наследство; стимулиране на партньорството между държава, общини и НПО и публично-частното партньорство; активизиране на трансграничното и транснационалното партньорство в областта на НКН; изграждане на мрежа от партньори с активно участие на местните общности; разработване на инструменти за обмен на иновативни технологии, методи и политики за опазване на НКН в рамките на експертни мрежи на различни нива; засилване участието на България в дейността на международните организации в областта на материалното културно наследство, както и в европейски инициативи, програми, свързани с НКН.

Николай Овчаров, археолог: С разкопките трябва да се социализират обекти и да се развива туризмът

През 2004 г. културният туризъм беше непознато животно. Когато обяснявах, че на Перперикон ще идват хиляди българи и чужденци, всички се подсмихваха. Днес там има изградена инфраструктура, построени хотели и развит регион, благодарение на които това вече е факт. Сега условията са създадени, защото е налице и цялостна промяна на мисленето на политиците, което рефлектира върху добра работа между държавата и общините, и това е от ключово значение.

Аз разбирам децентрализацията на недвижимото наследство като оторизиране на местните власти с много повече функции и задължения. Деактуването на обектите също е важно, а следващата стъпка е общините да поемат стопанисването. Това значи поддържане, но и извличане на максималната полза чрез развитието на културно-историческия туризъм. Изключително важни са европейските проекти, без тях от 2006 г. насам нищо нямаше да можем да направим.

Около 40 хил. са регистрираните археологически обекти. Препоръчвам в Стратегията да влязат плановете за разкопки и те да имат не само научна стойност, а и да допринасят за превръщането на обектите в места за културен туризъм.

Арх. Константин Пеев, Българския национален комитет на ИКОНОС: У нас няма система за съхранение

Призовавам авторите на тази Стратегия да са по-конкретни. Миналата година с поправка в закона се прокара идея по региони да се създадат звена към Националния институт за опазване на недвижимото културно наследство, които да поемат функциите по мониторинг и съхранение. Това не се случи. Не беше избран и правилният начин да се реализира, а дори където има специалисти, те не се използват.

Недвижимото наследство не е нещо, което се ражда сега, и ние ще го разкрасим с дейности по реновация. Когато се прави стратегия за опазване, трябва да има и кой да се занимава с това. Освен доклада на Сметната палата имаше проучване на Министерския съвет, а работна група извърши анализ на състоянието на системата за опазване – общият извод е, че няма такава.

В бюджета на Министерството на културата за теренни проучвания има 1,5 млн. лв. за реставрация на всички 40 хил. паметника, а връзката на наследството и туризма е изключително слаба и туристическият бизнес не отделя никакъв финансов ресурс за съхранение.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 02.05.2019. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: