Новата Национална жилищна стратегия ще даде възможност да се решат редица проблеми в сферата

Сградният фонд у нас се нуждае от енергийно обновяване

Прочетена: 91

Росица Георгиева

През септември 2015 г. по време на Срещата на върха по устойчиво развитие в Ню Йорк Организацията на обединените нации (ООН) прие нова програма за развитие, наречена: „Да преобразим света: Дневен ред 2030 за устойчиво развитие”. В документа бяха формулирани 17 глобални цели за развитие и в частност 11-ата: Устойчиви градове и общности. Първата от поставените 10 конкретни задачи към нея е: „До 2030 г. да се осигури достъп на всички до адекватни, безопасни и достъпни жилища и базови услуги и да се обновят гетата и бедните квартали.“ По-късно, през октомври 2016 г. в Кито, Еквадор, по време на третата глобална конференция на ООН за жилищни политики и устойчиво градско развитие (Habitat III) се събраха представители на над 167 държави, които водени от желанието да възродят глобалния ангажимент за устойчива урбанизация, приеха Новия градски дневен ред. Същата година в рамките на Холандското председателство на Съвета на ЕС на 30 май 2016 г. бе приет Пактът от Амстердам, който установи Градския дневен ред на ЕС.

„България като страна по тези международни споразумения е поела ангажименти за постигане на поставените цели, но към момента степента на изпълнението им е незадоволителна.

Общините от своя страна нямат жилищен фонд и финансови ресурси, с които да осигурят алтернативно настаняване на нуждаещите се. Обособилите се бедни квартали често са неурегулирани и без необходимата инфраструктура. За решаването на тези проблеми е необходимо приемането на дългосрочна и прагматична национална жилищна политика, подкрепена с целево финансиране. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е в процес на разработване и обсъждане на нова Национална жилищна стратегия (НЖС), която би следвало да покаже политическата воля за осигуряване на правото на достъп до жилище и обновяване на бедните квартали.“ Около тези изводи се обединиха участниците в Третия национален жилищен форум, организиран от „Хабитат България“. Той се реализира в рамките на проект Build Solid Ground, който се изпълнява по програма Development education and awareness raising (DEAR) на Европейската комисия. Партньори на събитието бяха Френският институт в България и „Винербергер Груп”.

В конференцията участваха Даниела Ушатова, ръководител екип „Общински услуги и финанси“ в Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), Мартина Тодорова от дирекция „Жилищна политика” в МРРБ, Минчо Бенов, национален директор на „Хабитат България“, Никола Мобек, аташе по институционално и техническо сътрудничество в Посолството на Франция у нас, и много други експерти.

„Проектът на Националната жилищна стратегия, който беше публикуван за обществено обсъждане, не адресираше истинските проблеми на т.нар. сегрегирани зони. Надявам се в подобрената версия на документа да намерим отговор на въпроса как ще решим жилищните затруднения на хората в тези зони и как да преодолеем бедността“, акцентира Даниела Ушатова. Тя бе категорична, че местните власти без помощ от страна на държавата няма как сами да се справят с разрешаването на предизвикателствта, свързани с настаняването на нуждаещите се. Ушатова посочи, че
всички български общини вече са изработили нови устройствени планове,
на базата на които те ще се развиват в идните години. „Следващата стъпка на подкрепа на държавата към населените места и хората, живеещи в неурегулирани квартали, трябва да е подготовката на достатъчно гъвкави инструменти за включването на тези зони в регулационните планове и подкрепа за изработването на подробни устройствени планове“, допълни още експертът от НСОРБ.

Мартина Тодорова коментира състоянието на жилищния сектор в България. По думите й той се характеризира с висок дял на частните недвижимости, които съставят 98% от съществуващия сграден фонд. Средностатистическата задоволеност в България е 550 жилища/1000 човека. Отчетени са още влошена достъпност до дом и неразвита жилищно-финансова система, осигуряваща възможности за придобиване на такъв – на собственици или наематели (особено за младите семейства и хората с ниски доходи). Данните сочат още, че съществуващият фонд е лошо поддържан, което поражда рискове от конструктивни проблеми. Сградите в България са с ниска енергийна ефективност и топлинен комфорт. Това от своя страна създава нездравословни условия на обитаване.

Поради което е
необходимо масово обновяване на съществуващия жилищен фонд
и повишаване на неговата използваемост, както и осигуряване на социални домове за уязвимите групи чрез ново строителство или чрез адаптиране на съществуващите обекти.

„В последните години се забелязва и увеличаване на броя на собствениците, които не могат да покриват разходите за жилищата си, което също довежда до влошаване на състоянието на сградите“, подчерта експертът от МРРБ. Друга негативна характеристика е, че голям процент от апартаментите са недонаселени, а други – пренаселени. Освен това жилищните сгради са неравномерно разпределени на територията на България. Констатирано е още, че съществуващите и новостроящите се социални места за настаняване са сравнително малко. Беше посочено и че има по-висока концентрация на маргинализирани групи в периферните райони на градовете и селата. Един от основните проблеми там е незаконното строителство. В тази връзка Сдружение с нестопанска цел „Инициатива за равни възможности” представи информация за издадени заповеди за премахване на незаконно изградени строежи на базата на подадени данни от 162 общини. За периода от 2012 до 2016 г. са разписани общо 2000 заповеди за разрушаване на незаконни строежи.
Очакванията са всички посочени проблеми да бъдат преодолени с

Националната жилищна стратегия до 2030 г.,
която ще определи посоката на развитие на сектора. Целта е да се осигури сграден фонд с качествени енергоефективни и безопасни жилища. Чрез новия документ ще се предприемат промени в сферата на управлението и поддържането на зданията, както и конкретни действия за оптимизиране на използването на съществуващия фонд и свеждане на необитаемите жилища до минимум.

Специфична цел 1 на НЖС е подкрепа за възстановяване на липсваща техническа документация на сградите, за паспортизацията им и за изпълнение на предписаните мерки от техническия паспорт. Планирана е и помощ за конструктивна устойчивост, ако обновяването не ангажира повече от 50% от стойността на ново строителство. Стратегията включва и приоритизация на разходването на публични средства. Това ще стане чрез въвеждане на критерии за допустимост и диференцирана подкрепа – например съобразно постигнато ниво на енергийна ефективност.

Сред критериите, определени като социални, са допълнителна подкрепа за енергийно бедни, за икономически изостанали райони и т.н. Като инструмент за превенция и облекчаване на енергийната бедност в НЖС е записано и
продължаване на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС).

По данни на МРРБ към началото на април 2019 г. по НПЕЕМЖС са обновени 1669 обекта, по 138 се изпълняват строително-монтажни работи и за други 100 се очаква подписване на договор за инженеринг/СМР.

По време на дискусиите бе обърнато внимание и на стартиралия обществен дебат за необходимите изменения в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). Предлагат се промени в текстовете на нормативния акт, с които да се въведат: задължение за периодична поддръжка на сградния фонд; прецизиране правата на общото събрание; регулиране отношенията при управлението на ЕС от различен характер; регламентиране отговорностите на собствениците на необитавани имоти; засилване ролята и функциите на професионалното управление, както и въвеждане на изисквания за лицата, предоставящи тези услуги; повишаване ролята на местните власти в прилагане на ЗУЕС.
Минчо Бенов акцентира върху данни на Световната банка, според които 50% от дълготрайните материални активи в света са жилища, незаконните постройки, които са извън стопанския оборот, възлизат на 10 трлн. долара. До 2030 г. се очаква да възникнат 1393 града с население над 500 хил. души. По думите на Бенов, за да бъде удовлетворен гладът за домове в глобален план до 2030 г., е необходимо да бъдат строени 96 150 жилища всеки ден, а нужните парични ресурси са между 3 и 5 трлн. долара на година.

На форума беше представена и
програмата РОМАКТ.

Тя се финансира от Европейската комисия и Съвета на Европа. В България се провежда от 2013 г., като към настоящия момент са включени 33 общини.

Програмата е реализирана и в Румъния, Италия, Унгария, Чехия и Словакия – в общо над 130 общини. От 2018 г. се изпълнява само в Румъния и България.

Целта на РОМАКТ е въвеждането на мерки за изграждане на капацитет в местните власти, които трябва да развиват и провеждат политики, стратегии и услуги, насочени към етнически общности. В 33-те общини е направена оценка на нуждите. Установено е, че инфраструктурните проблеми се очертават във всички населени места като водещи и на общините са предложени решения. Сред идентифицираните дейности са ремонти на улици и тротоари, обособяване на спортни площадки, поставяне или подмяна на улично осветление, почистване на нерегламентирани сметища, осигуряване на контейнери и др. Част от администрациите успяват да отделят и собствени средства и да подсигурят проектно финансиране.

Като добри примери за реализирани дейности по програмата бяха посочени Септември, Бойчиновци, Брацигово, Ботевград, Добрич, Самоков, Пещера, Никола Козлево, Твърдица, Шумен, Тунджа, Бяла Слатина и др. Община Септември е предприела реконструкция и ремонт на улици в ромските квартали, почистено е нерегламентирано сметище и са изградени бетонови джобове за поставяне на съдове за отпадъци. Чрез експертна помощ, осигурена от програма РОМАКТ, е направено геодезическо заснемане и картографиране на терена на ромския квартал в града, като това е първа стъпка за узаконяване на къщите.

В Брацигово е изградена подпорна стена за спиране на свлачище в ромския квартал, премахнато е нерегламентирано сметище, построени са детски и спортни площадки и е монтирано улично осветление. Направено е и геодезическо картографиране и парцелиране с цел узаконяване на жилищата. В с. Исперихово са реализирани нов водопровод, улици и тротоари. Благодарение на РОМАКТ в Бойчиновци са сменени водопроводи и ремонтирани улици, подновено е улично осветление. Освен това са почистени и нерегламентирани сметища около ромските квартали, поставени са и 20 контейнера за битов отпадък в 10 населени места в общината.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 22.05.2019. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Don`t copy text!
%d блогъра харесват това: