Учреди се „Национален инициативен комитет за възстановяване на Голямата базилика в Плиска“

Идеята e мястото да се превърне в символ на българската духовна идентичност и държавност

Прочетена: 175

Екип в. „Строител“

В зала „Проф. Марин Дринов“ в Българската академия на науките (БАН) бе учредено сдружение с нестопанска цел „Национален инициативен комитет за възстановяване на Голямата базилика в Плиска“. Предметът на дейност на Сдружението е консервация, възстановяване, експониране, социализиране и популяризиране на християнски храм – Голямата базилика в Плиска, Манастирския комплекс и церемониалния път до храма. Проектът предвижда изграждане на Алея на владетелите по протежение на старинния път до Голямата базилика, както и реставрация на Източната порта на каменната крепостна стена. Идеята на инициативния комитет е мястото да се превърне в символ на българската духовна идентичност и държавност.

За председател на Управителния съвет на „Национален инициативен комитет за възстановяване на Голямата базилика в Плиска“ с пълно мнозинство беше избран акад. Стефан Воденичаров, бивш председател на БАН и бивш министър на образованието, младежта и науката в първото правителство на премиера Бойко Борисов. За зам.-председатели бяха избрани инж. Симеон Пешов, почетен председател на Камарата на строителите в България, и проф. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей. В Управителния съвет влизат още акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет, арх. Георги Бакалов, бивш председател на УС на Съюза на архитектите в България, арх. Лидия Станкова, директор дирекция в КСБ, и изп. директор на Камарата инж. Мирослав Мазнев, който ще бъде и изп. директор на Сдружението.

„Искам да Ви благодаря за тази висока чест да бъда председател на Сдружението. Радвам се, че учредяването се случва в голямата зала на БАН, защото Академията е тази, която служи за запазването на духовността“, бяха първите думи на акад. Стефан Воденичаров след избора му за председател на УС на Сдружението. Той подчерта, че живеем във времена, в които се усеща липса на национален идеал и цели и младите хора губят своите корени. „Наскоро бях в Плиска и попитах дали има посетители. Отговориха ми, че за съжаление са малко. Всички ние знаем, че приносът на България към европейската цивилизация е започнал оттам. Нека заедно да направим инициативата реалност, за да имат младите хора символ, пример и да се гордеят, че България е дала толкова много на Европа“, сподели той.

В инициативния комитет за учредяването на „Национален инициативен комитет за възстановяване на Голямата базилика в Плиска“ са още акад. Антон Дончев, проф. д-р Любен Тотев, ректор на МГУ „Св. Иван Рилски“, проф. д-р мат.н. Михаил Константинов, акад. Ячко Иванов, председател на Научно-техническия съюз по строителство в България, акад. Благовест Сендов, проф. д.ф.н. Атанас Герджиков, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, чл.-кор. Иван Гранитски, Бранимир Ботев, директор на Европейския институт за стратегически анализи, Вежди Рашидов, председател на Комисията по култура и медии в Народното събрание, арх. Юлий Фърков, арх. Христо Ганчев, доц. д-р Христо Смоленов, инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ, Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“, видни общественици и представители на научната общност, главни редактори на медии, представители на творчески и браншови сдружения и др. На събитието присъства и доц. д-р Тодор Чобанов, зам.-кмет по направление „Култура, образование, спорт и превенция на зависимости“ в Столичната община.
Началото на учредителното събрание даде инж. Симеон Пешов, който приветства участниците и подчерта
колко е важно да бъде реализиран проектът за възстановяване на Голямата базилика в Плиска.

„Не е случайно, че организирахме нашето мероприятие на църковен празник – деня, в който честната дреха на Пресвета Богородица е била положена във Влахерна“, сподели инж. Пешов. Той информира присъстващите, че в рамките на подготовката за учредяването на Сдружението са били направени две изследвания – едното е за възстановяване на архитектурната памет на базиликата, а другото анализира мотиви, аргументи и концепция за нейното реставриране.

След него думата взе проф. д-р мат.н. Михаил Константинов, бивш зам.-председател на Централна избирателна комисия. Той благодари на инициаторите за поканата и възможността да се присъедини към комитета. „Както знаете, в началото на юли се навърши 1 година от кончината на проф. Божидар Димитров, който беше инициаторът на проекта за възстановяване на Голямата базилика в Плиска“, сподели проф. Константинов. Той допълни, че проф. Димитров ще остане в историята като забележителна личност и родолюбец, истински българин, който е давал мило и драго за страната си. Срещата продължи с минута мълчание в почит на проф. Божидар Димитров.

„Тук виждам строители на материалното и духовното богатство на съвременна България. Възстановяването на културната ни памет е свято дело – ключ към безсмъртието на нацията и синовен дълг към вдъхновените творения, въжделения и послания на предците към бъдещите поколения“, заяви арх. Юлий Фърков, който е един от изследователите на Голямата базилика в Плиска. Той изтъкна, че инициативният комитет има високата чест да възроди едно съдбовно място за българската нация и държавност – там, където българите са покръстени и са приели християнския цивилизационен модел. Той допълни, че руините на укрепения манастир са разположени в североизточната част на Външния град на Първопрестолна Плиска, на около 1300 м от Източната порта на белокаменната крепост на Вътрешния град и дворците на българските владетели от VIII – IX в. „Това говори колко значим за нашата история е този обект“, каза още арх. Юлий Фърков.

Той направи и кратък исторически очерк, като даде сведения за два основни строителни периода за района на Базиликата. „Първият етап обхваща изграждането на жилищен район в рамките на Външния град, разположен на площ 23 кв. км – селище, защитено с ров и дървено оградно съоръжение, с голям кладенец за питейна вода и кръстовидна сграда, характерна за ранното църковно строителство с мемориални функции, съградена по археологически данни около средата на IX век“, посочи архитектът. Това време е свързано с един от етапите на християнизация на българското общество и оглашението на княз Борис. „Разкритите реликви, наличието на масивен фундамент в южното помещение на кръстовидната сграда ни дават основание да предположим, че храмът е посветен на Свети Мъченик Енравота – Боян (Войн) Княз Български – най-възрастния син на кан Омуртаг, обясни арх. Фърков.

Вторият период е свързан с издигането на катедралния храм – Голямата базилика, над мемориалния архитектурен ансамбъл. „Архитектурната планова и пространствена композиция е трасирана съгласно каноните на църковното строителство от диоцеза на папския Рим в годините на латинската мисия в България – между 867 – 869 г., начело с епископите Формоза Портуенски и Павел Популански“, каза още той. Арх. Юлий Фърков сподели и няколко катастрофични събития, съпътствали този период – силна земетръсна активност между 864 – 869 г., спомената в хрониките – особено опустошителен земетръс е този през 869 г. „По археологически данни храмът е преизграден от основи върху дървени пилоти“, заяви архитектът. „Възстановяването на тази историческа реликва е от изключителна важност за целия български народ“, завърши той.

„Искам да благодаря за предоставената ми възможност да съм част от този проект и преди всичко на инж. Симеон Пешов, който е основният инициатор на събитието“, каза на свой ред арх. Христо Ганчев. Той представи проучване за мотивите, аргументите и възможните подходи за реализиране на инициативата на покойния проф. Божидар Димитров за възстановяване на обекта. Според него това не е просто възстановяване на историческа сграда, а възможност за опазването на държавния и духовен символ на българския народ чрез възвръщане на функционалната и семантична значимост за Българската православна църква и обществото. „Целта е да се осигури висок професионализъм при решаването на комплексната проблематика чрез обединяване на усилията на всички необходими специалисти за консервация, реставрация, експониране и социализация със съвременни методи и средства на запазените структури, с респект към предишните реставрационни намеси като част от историята на българската археологическа и консервационно-реставрационна наука и практика“, посочи

арх. Ганчев. Той обясни, че
методическите подходи са няколко,

които са доказали своята целесъобразност и са получили висока професионална и обществена оценка. Първият е чрез анастилоза, реставрация и реконструкция на база на основание на данни, подкрепени от археологически проучвания и исторически документи. Вторият е чрез реконструкция по автентични данни с интерпретация. Следващият е чрез изграждане на защитна сграда с експониране на оригиналните структури и реализираните досега реставрационни работи. Възможен е и вариант чрез интерпретация на архитектоничната форма с традиционни материали. Друго решение може да предложи високотехнологична защитна сграда с експониране на оригиналните части и реализираните до момента консервационно-реставрационни работи. Всички тези подходи следва да респектират резултатите от археологическите проучвания, принципите на Венецианската харта, Документа от Нара относно автентичността, Закона за културното наследство и т.н.

В заключение той обобщи, че експонирането и социализацията на първата българска столица Плиска е неадекватно на стойността, която тя има за човешката цивилизация, европейската култура и националната ни история, и допълни още, че значението на духовния път „Плиска – Мадара – Преслав“ е неглижирано в културната политика на страната. „Трите археологически резервата се нуждаят от интегриран подход във връзка с осигуряване на устойчиво развитие на региона. Най-естествената и исторически аргументирана начална точка на един бъдещ мащабен проект е инициативата за възстановяването на Голямата базилика в Плиска, която има своите комплексни основания в духовен, политически, пространствен, архитектурен, методологически и икономически план, както и технически възможности за нейната реализация“, категоричен бе арх. Ганчев.

Учредителното събрание продължи с
приемане на Устав на Сдружението.

„Националният инициативен комитет за възстановяване на Голямата базилика в Плиска” ще осъществява дейност в обществена полза, изразяваща се в подкрепа на дейности за поетапно довършване на консервативно-реставрационни работи и възстановяване на комплекса. Управителният съвет на Сдружението ще трябва да се обърне към големите браншови организации в България и да ги покани да подпомогнат нашето дело. Благодаря на медиите, които също се включиха в инициативата, тяхната помощ, за да популяризираме нашата идея пред широката общественост, е изключително важна“, сподели инж. Пешов.

Организацията ще разчита освен на членски внос и на дарения. Вече е факт първото индивидуално такова от 40 хил. лв. „Главболгарстрой Холдинг“ АД ще дари 100 хил. лв., съобщи президентът на холдинга инж. Пешов. Той обясни, че голямата идея е да бъде подготвен проект, с който Сдружението да кандидатства за европейско финансиране за реализиране на дейностите, обхващащи целия комплекс. „Имаме уверение от премиера Бойко Борисов, че българското правителство също ще подкрепи инициативата ни. Готовият ни проект ще бъде представен и пред Министерството на културата“, завърши инж. Симеон Пешов.

Инж. Симеон Пешов, почетен председател на КСБ, президент на „Главболгарстрой Холдинг” АД и зам.-председател на УС на Сдружението с нестопанска цел „Национален инициативен комитет за възстановяване на Голямата базилика в Плиска”: Щастлив съм, защото имаме мисия и нейната реализация започва с учредяването на Сдружението

Днес съм щастлив, защото имаме мисия и нейната реализация започва с учредяването на Сдружението. Ще я изпълняваме с тези знатни хора, които се включиха в инициативния комитет. Още в древността знатни са наричали не тези, които са богати, а които са знаещи, можещи, умни. И тук присъстваха такива личности, всеки реализирал се и постигнал много в своята област.
Двете изследвания, които ни бяха презентирани, са наистина едно богатство за нас. Особено впечатление ми направи докладът на арх. Ганчев, който представи световната практика при възстановяване от нулата на такива архитектурни паметници. Това ни даде и отговор на въпроса има ли в международната практика примери, които да ни дадат право и морал да се заемем с възстановяването на Базиликата. Говорим до покрив с всички орнаменти и целия манастирски комплекс наоколо. Оста „Плиска – Преслав – Мадара“ съставя един сакрален триъгълник. Всичко е подчинено на сакралната геометрия. Не са случайни местата, където са изградени тези обекти. Казах, че ни предстои работа в рамките на поне три години. Ще дам за пример „Цари Мали град”, там изпълнихме реставрация и консервация на раннохристиянска църква и антична крепост. Той обаче е едно мъничко „макетче“ в сравнение с това, което ни предстои. „Цари Мали град” го направихме в следния порядък – 4 г. археологически дейности, 3 г. – подготовка на проект и кандидатстване, и 1 г. – реализация. Така че това са 7 години. В Плиска дейностите ще отнемат 3 години, защото имаме база, на която да стъпим. Има предшественици, които са оставили своя труд. Арх. Фърков вече е работил там. И нашата дейност ще е продължение на всичко, направено дотук. Бог да е с нас!

Още нещо важно искам да кажа – в Устава специално е отразено, че никой от членовете на УС на Сдружението не може със своя фирма или на свои близки, както и на свързани лица да участва в проекта. Т.е. всичко трябва да бъде чисто. Така че „Главболгарстрой Холдинг” АД го очаквайте като спонсор, но не и като изпълнител.

Акад. Стефан Воденичаров, бивш председател на БАН, председател на УС на Сдружението с нестопанска цел „Национален инициативен комитет за възстановяване на Голямата базилика в Плиска”: Важно е да има символ, пример за младите поколения

Идеята за възстановяването на Голямата базилика витае отдавна и днес беше отдадено уважение към паметта на проф. Божидар Димитров, който беше неин носител. Той неведнъж е споделял, че Ванга му е казвала, че България ще тръгне нагоре, ако се възстанови Базиликата. Тя е била основата, върху която е израствала българската държава.

Днес се каза много ясно – това е мястото, където е създадена нашата Църква, дадена е възможност за развитие на азбуката и културата ни. След като е създадена азбуката, тогава и траки, и славяни, и прабългари са станали наистина граждани на тази държава. Плиска е повлияла на единението на хората, живеещи по тези земи.

Отново ще подчертая, че е важно да има символ, пример за младите поколения, че България, която е най-старата държава в Европа, е направила толкова много във всички области. С основание да се гордеят, че са българи, и да защитават българщината.

Най-големият въпрос в момента е да се осигури финансирането, да се намерят сподвижници, които да отделят достатъчно средства и лично време. Много хора отдавна имат желание да се направи нещо, което да ни събере всички заедно, но ние разрушихме връзките помежду си. Проблемите, които се натрупаха, са в резултат на това, че не общуваме помежду си и не мислим заедно за бъдещето.

Обществото трябва да се събуди. Но това ще стане, като почувства, че има нещо, на което да стъпи и в което да вярва.

Милен Минчев, зам.-кмет на община Каспичан: Голямата базилика олицетворява най-славните години от историята ни

Мисля, че наш дълг като българи е да се грижим и да възстановим това, което са ни завещали дедите ни. Голямата базилика олицетворява най-славните години от историята ни. Там е прието християнството и се поставя началото на една нова цивилизация.

Всеки българин е длъжен да подкрепи подобна кауза. Ние като община можем да помогнем по много начини за възстановяването на Голямата базилика, която е част от Националния историко-архитектурен резерват. Но аз чувствам дълг и като физическо лице. Ако всеки един от нас го осъзнае и подкрепи каузата, тогава процесът ще се случи много по-бързо.

Юлий Фърков, архитект: Обществото трябва да се обедини
за въздигането на културната памет

Чрез в „Строител“ градите отношението към тези, които създават бъдещето на България

Виждането, че възстановяването на Голямата базилика в Плиска може да стане за три години, е реалистично, ако има една голяма подкрепа от обществото. То трябва да се обедини във въздигането на реперите на културната памет. А нейното възстановяване е ключ към безсмъртието на нацията. Културната памет е бъдеще, в което да сме единна нация.

Всеки трябва да даде своя принос за възстановяването на този обект – индивидуален, регионален, национален, за въздигане на началото. Да почете невероятното усилие на Борис I Покръстител да успее от един конгломерат да направи държавата България, която повече от 1300 г. е запазила своето име. Страна с огромен авторитет, изграден не само от историята, но и която има поглед в бъдещето.

Вестник „Строител” е медията с най-голямо доверие в нашата гилдия, защото Вие отразявате не само градежа. Със строителството ние сплотяваме народа, а Вие градите отношението към тези, които създават бъдещето на България.

Акад. Антон Дончев, писател и учредител на Сдружението: Плиска е една цивилизация, на която не сме отдали почитта, която заслужава

Голямата базилика в Плиска е израз на една цивилизация и култура. Това е дърво, израснало върху други култури. Приемайки християнството в България, проблемите от сблъсъка на прабългарската цивилизация с предшестващите я се решават и това засяга цялата културна история на Европа и света.

Плиска е една цивилизация, на която не сме отдали почит­та, която заслужава, не сме насочили достатъчно светлина към нея. Не обръщаме внимание на Първата българска държава, на кан Тервел и водената от него войска, която спасява родината ни и Европа от арабското нашествие. Не отделяме достатъчно енергия да осветим тези времена, тази цивилизация, която е важна част от европейската и световната. Ние притежаваме богатства и трябва да ги покажем пред хората. Защото тези богатства не са само наши, те са на всички.

Акад. проф. д-р Ячко Иванов, председател на НТС по строителство в България и учредител на Сдружението: Ще поема инициатива членовете на НТССБ да участват в дарителската кампания

Много е важно възстановяването на Голямата базилика в Плиска да стане факт. Както каза моят колега акад. Стефан Воденичаров, не виждам много идеи, които да обединят целия български народ. Всички трябва да възстановим самочувствието си, че и ние нещо сме внесли в ценностната система на Европа. Когато болшинството от страните, които сега управляват Стария континент, не са имали държава и закони, ние сме имали такива.

Ако възстановим тази църква, младите хора ще имат нещо, с което да се гордеят. Бъдещите поколения също ще знаят, че България е била велика, значима за Европа. Те ще си спомнят за нас и че въпреки трудностите, които изживява сега страната, сме възстановили Голямата базилика. Аз лично ще поема инициатива членовете на Научно-техническия съюз по строителство в България да участват в дарителската кампания.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 04.07.2019. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: