Туризмът в разгара на летния сезон – надолу, нагоре и бавно напред

Трета порция законодателни промени влиза в парламента, които целят намаляване на административната тежест за бизнеса

Прочетена: 80

Елица Илчева

На туризма това лято не му тръгна по вода. Поне така изглеждаше в края на юни, когато се заговори за сериозна кpизa в черноморските курорти. Стряскащи новини за празни плажове и „бягство“ на българите към Гърция изпълваха емисиите. От ресорното ведомство не отричаха притесненията дори за провал на сезона. Постепенно през юли вълната притеснения утихна, а през август се появиха официални данни на Националния статистически институт (НСИ), който не отчете сериозни проблеми и дори ocвeтли, че гopнитe твъpдeния не отговарят на реал­ност­та.
Положителни резултати и на север, и на юг

Макар че лятото мoжe дa се кoмeнтиpa в цялocт едва през есента, вече е ясно, че дори да говорим за спад, той ще е пренебрежимо лек и идва cлeд пepиoд oт тpи гoдини нa cтaбилeн pъcт. Според официален анализ, публикуван преди дни на страницата на Института за пазарна икономика (ИПИ), който се базира на данните на НСИ, цифрите сочат положителни резултати.
Само за юни в страната над 1 млн. са пренощувалите лица в местата за настаняване с десет и повече легла, като се отчита увеличение от 4% в сравнение с юни на 2018 г. От тях 408 187 са български граждани и 620 597 чужденци, като нарастването е съответно 4,9% и 3,5%. Средствата, които са постъпили през шестия месец на годината, възлизат на 205,4 млн. лв.

Въпреки прогнозите през юни положителни резултати отчитат и двете най-големи области по Черноморието – Варна и Бургас. На север пренощувалите лица в местата за настаняване с десет и повече легла са били 201 385, което представлява нарастване с 0,7%, а приходите от нощувки са на стойност 51,1 млн. лв. На юг 330 014 е броят на курортистите, което прави ръст от 6,1%. Приходите от реализираните там нощувки достигат до 91,6 млн. лв., което е увеличение от 6,7% спрямо предходния юни.

Летният туризъм е по-зависим от чужденците

По-сериозно взиране в детайлите дава основание на ИПИ да твърди, че лeтният тypизъм y нac e в пъти пo-зaвиcим oт чyждeнцитe. Peгистрираните граждани на други държави ca пeт пъти пoвeчe oт бългapитe в Бypгac и oceм пъти повече във Bapнa. Paзликaтa в пpиxoдитe e oщe пo-гoлямa – 7 пъти в Бypгac и 10 пъти във Bapнa.

Освен това общaтa кapтинa зa юни 2019 г. (cпpямo юни 2018 г.) пoкaзвa paзличнo paзвитиe в двете oблacти. B Бypгac нaпpимep ce нaблюдaвa cпaд нa нoщyвалите бългapи с 22 xил. души (-7,1%), кoйтo oбaчe e изцялo кoмпeнcиpaн oт pъcт пpи чyждeнцитe oт 35 xил. нoщyвки (+2,2%). Ceвepът e в пpoтивoпoлoжнaтa cитyaция – cпaд нa нoщyвкитe пpи чyждeнцитe във Bapнa – c близo 48 xил. (-5,3%). Ha ceвep oбaчe въпpeки лeкия cпaд във Bapнa в paмкитe нa 1500 пo-мaлкo нoщyвки нa бългapи (-1,3%), то в Бaлчик, Kaвapнa и Шaблa, които са към област Добрич, ръстът пpoдължaвa вeчe тpeтa гoдинa – oт 51 xил. нoщyвки пpeз юни 2016 г. дo 81 xил. пpeз юни 2019 г.

Бягство към Гърция няма

От Института за пазарна икономика отгoварят и нa въпpocа дaли бългapитe мacoвo ca избягaли към Гъpция? „Дaннитe зa пътyвaниятa нa наши гpaждaни в чyжбинa пoкaзвaт, чe пpeз юни 2019 г. в пocoкa юг ca отишли 135 xил. бългapи, кoeтo нaиcтинa e cepиoзeн pъcт cпpямo пpeдxoднитe 3 – 4 гoдини. Bъпpeки тoвa имaйтe пpeдвид, чe пpeди кpизaтa (2008 – 2009 г.) тeзи пътyвaния пpeз юни ca дocтигaли и нaд 180 xил. – пpoвoкиpaни и oт гoлeмия бpoй нa командировки към южнaтa ни cъceдкa тогава. Tpябвa и сега дa ce oтчитa, чe нe вcички посещават Гъpция зa пoчивкa – 75 xил. oт тeзи 135 xил. ca пocoчили изpичнo тaзи пpичинa, дoкaтo дpyгитe ca отбелязали или „cлyжeбнa“ или „дpyгa цeл“, пише в документа.

Oбщaтa кapтинa пo­кaзвa, чe пpeз юни 2019 г. пo Бъл­гap­cкo­тo Чepнoмopиe ca пpe­нo­щy­вaли 146 xил. наши съ­на­род­ници. C дpyги дyми, род­ните тypиcти и на север, и на юг са повече кaтo бpoй от тeзи, кoитo пътyвaт към Гъpция пpeз юни.

Средствата за реклама – според броя посетители

На фона на всички тези цифри пред представители на бизнеса в Приморско преди седмица министър Николина Ангелкова обяви, че държавата ще насочва средствата за реклама на туризма според броя на регистрираните в местата за настаняване. „Фактор за засилване притока на повече посетители към България ще бъде и подготвяният механизъм за стимулиране на организирания туризъм чрез насочена реклама. Той ще бъде основно за крилата на сезона – май, юни, септември, и ще се базира върху броя регистрирани туристи в местата за настаняване“, е казала Ангелкова, цитирана от пресцентъра си. За разработването на механизма е проучен опитът на силни държави в този сектор, като Хърватия, Гърция, Малта и др.

Как ще се осигури реално отразяване на нощувките, дава отговор наближаващото вече стартиране на Единната система за туристическа информация (ЕСТИ), която ще заработи от 1 октомври. Както в. „Строител“ писа, чрез нея хотелиерите ще подават данни за регистрираните си гости в реално време в Националната агенция за приходите и в МВР. Целта е държавата да получава бързо и в пълнота информация за броя на туристите и къде са отседнали. Така се прави опит да се намали сивият сектор, а възможността да се насочва рекламата в една или друга посока е допълнителен бонус. Важно е да се знае, че до 1 октомври бизнесът и общините са в преходен период, а след това законът предвижда санкции за всеки, който не се спазил новите разпоредби.
На последното заседание на Националния съвет по туризъм, което се проведе в курорта Златни пясъци, с основна точка в дневния ред – проекта за Годишна програма за национална туристическа реклама за 2020 г., министър Ангелкова съобщи, че рекламата за тази година е 11 млн. лв. „Отчитайки случващото се в сектора и сериозната международна конкуренция, за 2020 г. се надяваме на по-голям бюджет, в момента се уточняват детайлите“, анонсира тя и заяви, че се работи не само по отношение на изискванията на целевите пазари в топ 10, но и на перспективните – САЩ, Китай, Япония, Индия, Южна Корея, Близкия изток, които изискват по-специфични подходи.

„Програмата включва разнообразни канали. Извън туристическите изложения, онлайн рекламата, която заема ключово място, ще предложим и конкретни стъпки за подкрепа на организирания туризъм с допълнителни средства за промотиране“, поясни още Ангелкова.

Трети ремонт на закона за 2019 г.

Докато статистика и хотелиери броят пари и нощувки, държавата гласува трети за годината ремонт на Закона за туризма. В одобрения от Министерския съвет пореден проект се казва, че поправките са „от съществено значение за по-добрата регулация на туристическия сектор и за повишаване качеството на туристическите услуги“. Според правителството ще се „оптимизират процедурите по регистриране на туроператори и туристически агенти, както и по категоризиране и сертифициране на туристически обекти, като се облекчава редът за издаването на временни удостоверения, намаляват се сроковете за разглеждане на документи и др“.

На среща с бранша в Приморско и министър Ангелкова разясни, че с измененията „продължава реализацията на политиката за намаляване на административната тежест за бизнеса“.
С промените е обхваната и „необходимостта от регламентиране на статута на националните курорти“. Разширява се правната уредба по отношение на критериите и изискванията към дейността на територията им, като се предвижда възможност за обособяване на функционални зони в тях. Това е наречено „продуктово зониране“, а какво точно означава, ще се решава от общинските съвети, към които е съответният курорт. В новите текстове в закона, визиращи статута на националните курорти, е повишена отговорността на местните консултативни съвети по туризъм с участие на бранша, които ще играят все по-важна роля за устойчивото развитие на отрасъла и ще вземат решения с 2/3 мнозинство.

С решения на общинските съвети местните власти ще могат да обособяват зони за различен вид туризъм в националните курорти. Идеята е от няколко години, а през последната за нея се заговори отново покрай битката срещу шума, завършила със законодателни промени, приети окончателно през юни, които увеличават санкциите за шум на открито до 12 хил. лв. През 2018 г. министър Николина Ангелкова обяви, че ще поиска курортите да бъдат „извадени“ от поправките в закона, а в началото на лятото се съгласи да се определят зони, за които те не важат. Сега новите изменения предвиждат да могат да бъдат обособявани функционални зони в 42 курорта, които са определени като такива с национално значение. Сред тях са планинските Боровец и Пампорово и балнеологичните Велинград, Сандански, Хисаря, Старозагорски минерални бани, както и Албена, Златни пясъци, Слънчев бряг, „Св. св. Константин и Елена”, и др.

Забележителностите влизат в регистър

Ако промените бъдат приети, ще има и нов регламент за вписванията в специален регистър на туристическите забележителности, туристическите фестивали и събития, „които имат висока степен на привлекателност за туристите“. Как ще се води въпросният регистър, ще бъде записано в отделна наредба. За момента остава да се изясни как обектите и събитията ще бъдат оценявани като привлекателност за туристите и от кого. Ще има и задължения за тези, които ги стопанисват. „Създаването на нов национален регистър на туристическите забележителности, фестивали и събития не само ще засили интереса към тях, но и ще насочи по-голям финансов ресурс за развитието им“, категорична е Ангелкова.
Липсата на кадри остава ключов проблем

Бармани, сервитьори и камериери традиционно и тази година не достигат. Кадрите, които се наемат, са или много млади, или на възраст над 40 г. Именно това са и възрастовите групи, според проучване на сайта Rabota.bg, които заминават да работят основно по гръцкото море.

Браншът е категоричен, че трябва да се направи мост между образование и бизнес за добра преценка колко и какви кадри точно ще са нужни. Последните дни ректорът на Висшето училище по мениджмънт във Варна доц. д-р Тодор Радев призовава да бъде открит филиал на ВУМ в Несебър. Предложението му е свързано с отдавна известния за всички, работещи в този бранш, факт, че туризмът ни губи от липсата на обучителен център за кадри. Според доц. Радев Несебър има капацитет, за да реализира тази цел, защото общината е с най-големия леглови фонд и се е оформила като меката на летния туризъм в страната.

Димитър Германов, кмет на Приморско: Приморско е модерна европейска община и привлекателна дестинация

С ОП на КСБ – Бургас, си партнираме отлично в дух на взаимно уважение и респект към професионализма

Г-н Германов, в разгара на летния туристически сезон какво показват цифрите до момента относно броя на гостите? Какви са тенденциите спрямо 2018 г.?
За съжаление тази година има спад в броя на реализираните нощувки. Тенденцията се дължи на това, че сезонът започна по-късно. Силно се надяваме с мероприятията, които сме предвидили в областта на културата и спорта през септември, в комбинация с хубаво време да компенсираме този спад. През 2019 г. ще заложим на българските традиции с провеждането на Национални фолклорни празници „Приморска перла“, Национален фолклорен събор „Китен и приятели“. В програмата ни са включени още Ултракрос триатлон „Лъвско сърце“, офроуд събор, кръг от републиканското първенство по подводен риболов, както и такъв от републиканското по ветроходство и др.

Развитието на туризма е свързано с това на инфраструктурата – пътища, хотели, комплекси. Кои са най-значимите проекти, реализирани в общината?
През последните 8 години успяхме да изпълним немалко проекти в посока подобряване на инфраструктурата не само в град Приморско, но и в останалите населени места. Изградени са няколко нови детски и спортни площадки, подходът към плаж Северен е с нов облик. С европейски средства построихме исторически музей, обновихме няколко читалища. Не на последно място – подменихме подземната инфраструктура и асфалтирахме част от най-натоварените улици.

Какви проекти предстои да бъдат реализирани до края на годината?
Само след месец ще бъде даден старт на един изключително важен за нас проект, финансиран с държавни средства. Става въпрос за кръстовище в северната част на града, което е силно натоварено през летните месеци, тъй като оттам преминава голям поток от хора и автомобили в посока Северен плаж, „Перла“ и тракийското скално светилище Бегликташ. По него е предвидена и подмяна на подземната инфраструктура, асфалтиране, изграждане на детска площадка и зона за отдих. Наред с този обект ни предстои и строителството на кръгово кръстовище на входа на Приморско, цялостен вътрешен ремонт на детската градина, обновяване на читалището в с. Ново Паничарево, както и реконструкция и преустройство на сграда, която е паметник на културата и се намира в същото село. Тази къща бе закупена преди време от общината и след неколкократни опити за осигуряване на средства за поддържането й преди около месец подписахме договор за финансиране по Програмата за трансгранично сътрудничество INTERREG – ИПП „България – Турция 2014 – 2020“. В проекта е записано, че ще има промяна на предназначението на постройката в посетителки център.

Кои са обектите, които сте изпълнили или ще бъдат стартирани със собствени инвестиции?

Наред с обновяване на улици и ВиК инфраструктура със средства от бюджета ни бяха изградени и няколко спортни площадки, футболно игрище и рампа за скейтборд. Част от политиките на общината е осигуряване на подходящи условия за развитие на нашите деца с грижа за тяхното здраве.

Разкажете повече какви проекти осъществявате за развитие на ВиК инфраструктурата в Приморско.

Активно работим в тази насока. В момента в процес на изпълнение е проект за ремонт, реконструкция и разширение на пречиствателната станция за отпадни води в Китен. Целта е да се реши един от наболелите за всички морски общини проблем – пречистването на огромен обем отпадни води през летните месеци, когато натоварването на съоръженията от този тип е наистина сериозно.

Съвсем наскоро приключихме и проект, касаещ изграждане на нова канално-помпена станция в най-старата част на Приморско. Основна дейност от него бе и подмяната на водопровод и канализация по няколко улици. Почти навсякъде подземната инфраструктура е изключително остаряла и амортизирана и не е предвидена за разрастващите се населени места. Ето защо важно направление от нашата работа е поетапното й подновяване след осигуряване на нужното финансиране.

Как привличате инвеститори и какво още може да се направи, за да стане Приморско по-атрактивна дестинация?

Привличането на чужди вложения предвижда наличието на определен обем от условия, като подходяща инфраструктура, обучени кадри, административни услуги и други. Стратегията за развитие на общината е ориентирана към постигане на тези условия и голяма част от проектите, които изпълняваме или са в процес на подготовка, са именно в тази посока.

Работите ли по проекти за повишаване на енергийната ефективност (ЕЕ)?

Подобряването на ЕЕ на обществените сгради и уличното осветление е процес, който започнахме преди 7 – 8 години. Първият проект от този тип бе свързан със саниране на сградата на СУ „Никола Вапцаров“ в Приморско. Наред с топло- и хидроизолацията обновихме и отоплителната инсталация на училището, което доведе до значителен спад в сметките през зимата.
Подобрена бе и енергийната ефективност на две от детските градини на територията на общината, три от читалищата и Дома за възрастни хора с увреждания в с. Ясна поляна. В момента се извършва саниране на основното училище в с. Ново Паничарево.

Предстои провеждането на местни избори през есента. За какво не Ви стигна времето? Какви трудности продължават да са на дневен ред за Приморско?

Най-актуалните проблеми на общината са свързани с по-добро здравеопазване, създаване на условия за развитие на местния бизнес, подобряване на пътната и ВиК мрежа на всички населени места, привличане на европейски средства за реализиране на брегоукрепителни дейности на територията на Приморско и Китен, разширяване и модернизация на съществуващо пристанище в общината и прилежаща инфраструктура към него или изграждане на ново. За да постигнем всичко това, невинаги само времето е определящо. Съвкупност от различни фактори и най-вече постоянна и целенасочена екипна работа е разковничето да бъдат разрешени тези проблеми. Освен това въпросът, свързан със здравеопазването, е от компетентността на държавата и в нашите правомощия е само да настояваме за неговото разрешаване.

Кой е най-големият Ви успех за Вас като кмет?

Това, че в рамките на двата ми мандата Приморско се превърна в модерна европейска община и привлекателна туристическа дестинация. Промяната е видима.

Как работите с Областното представителство на Камарата на строителите в България в Бургас?

С ОП на КСБ – Бургас, си партнираме отлично в дух на взаимно уважение и респект към професионализма.

Какви биха били приоритетите Ви, ако Ви изберат за нов мандат?

Евентуален следващ мандат би продължил по естествен начин постигнатото дотук и бих го надградил. Приоритетите ми са свързани с приключване на инфраструктурните проекти, за които вече имаме осигурено финансиране, и търсене на средства за нови такива. Отново ще се фокусирам върху тенденцията за провеждане на отговорна социална политика, подпомагане на развитието на културата и спорта чрез различни школи и кръжоци с цел създаване на трайни навици в младото поколение. Всичко това ще осигури още по-добри условия за живот в общината, за да бъде тя привлекателно място за населението й, както и любима туристическа дестинация за посетителите.

Катя Вълчева, кмет на Китен: Жителите на Китен се радват на ремонтите на техническата инфраструктура

Подготвили сме проект за централната градска част на стойност 760 хил. лв.

Г-жо Вълчева, разкажете ни как се развива Китен?

Китен е едно малко, но изключително красиво населено място по Южното Черноморие, което се намира близо до Бургас и спада към община Приморско. През зимата има приблизително 1200 души постоянно пребиваващи, а лятото достига до 35 хил. души. Такъв е капацитетът на базата за предоставяне на туристически услуги. Предлагаме разнообразни възможности за настаняване – имаме както къщи за гости, така и хотели от висок клас, които са разположени на морския бряг, най-разнообразни заведения за хранене. По принцип Китен е място, което се предпочита за семейни почивки, и тук ни посещават много млади хора с деца. Дейността на кметство Китен е основно насочена към добрата организация на летния сезон и е свързана с подобряване на инфраструктурата – улици, детски площадки, места за забавление, озеленяване, нови градинки. В тази посока работим.

Как реализирате тази дейност, на европейски или собствени средства разчитате основно?

Тази дейност се изпълнява основно със собствени средства, предимно по стопански начин. Ние самостоятелно не можем да кандидатстваме по европейските програми, затова за по-големите дейности разчитаме на проекти, по които бенефициент е община Приморско. Искам да подчертая, че за мен като градоначалник най-важни са вижданията на хората, които постоянно обитават населеното място. Преди да предприема каквито и да е действия, се правят обществени обсъждания. Населението казва кои са приоритетните точки и се работи по тях. Обновяваме улици – през моя мандат 11 пътни трасета са ремонтирани изцяло. По тях са подменени подземните комуникации, въздушните мрежи, водопроводът. Асфалтират се и се правят бордюри и тротоари. Имаме 3 нови детски площадки. Обособяваме зелени площи. Стесняваме тротоарите за сметка на пътното платно, за да може да се паркира от двете страни, защото хората масово идват с автомобили. Стараем се един турист, избирайки Китен, да се чувства добре – да има къде да паркира колата си. Работим в тази посока – да удовлетворим вижданията на нашите съграждани и многобройните ни гости по отношение на инфраструктурата, като я подобрим.

Споменахте приоритетите си като градоначалник. Предстоят местни избори, през изминалия мандат какво успяхте да реализирате, кои са Вашите успехи и за кое не стигна времето?

Моите наблюдения са, че хората са много доволни от това, че им се обновяват улиците, тъй като те са били асфалтирани преди 25 години и бяха в много лошо състояние, а някои дори нямаха асфалт. Всеки иска мястото, в което живее, да е чисто и обновено. Оказа се, че нашите съграждани се радват на ремонтите на техническата инфраструктура. Сега на дневен ред е централната градска част. Имаме подготвен проект на стойност 760 хил. лв. Надявам се да успеем със съдействието на община Приморско той да влезе за финансиране по оперативните програми. Искахме да кандидатстваме самостоятелно за него, но се оказа, че за да участваме в такъв проект, населението ни трябва да е 3 хил. души. Такова е изискването за участие по европейските програми.
Не ми достигна времето, за да работя за проектирането на крайбрежна алея. Оказа се, че това е тромава процедура, особено когато касае съседни имоти – собственост и на държавни предприятия – има обжалвания, има забавяне от близо година в кадастъра. Не ми стигна време и да се уредят документите за брегоукрепването и свързването на двата плажа на Китен. Това е една отсечка от 700 м, за която предстои да се издаде разрешение за строеж. Но има и свлачищни процеси и преписката се прехвърляше между институциите , така времето мина. Това обаче бих поела като бъдещ ангажимент.

Как се справяте със съоръженията за водна инфраструктура?

Община Приморско кандидатства като бенефициент за обновяване на пречиствателната станция в Китен – ПСОВ Китен, която приема отпадните води на Китен и Приморско. Сега вече се работи по нея. Проектът е на стойност 21 млн. лв., като собственото участие е 10%. Той ще бъде финализиран в края на годината. Дейностите протичат в срок и качествено. Изпълнител е „Джи Пи Груп” АД.

Имате ли нужда от обновяване на ВиК мрежата в Китен?

Да, в населеното място. Затова наблегнах на инфраструктурните обекти – правим улица по улица, като се сменя всичко, включително и ВиК мрежата. Все още има места, където стават аварии.

А образователната инфраструктура – училища и детски градини?

Детската ни градина преди 4 години беше ремонтирана по европроект и санирана – в много добро състояние е. Нови са и съоръженията. Училище нямаме – децата пътуват до Приморско.

Как задържате хората тук?

Трудно, защото няма достатъчно работни места. Ако ги има, те са с недобро заплащане. За младите хора няма работни позиции, които да ги удовлетворят. А и през зимата за младежите е прекалено спокойно, липсва социален живот.

Проблемът с кадрите е повсеместен. Как спасявате туристическия сезон?

В сферата на туризма се разчита на сезонни работници, които идват от различни части на страната. Има и чужденци.

Как гражданите комуникират с кмета?

Комуникацията ни е постоянна и ежедневна – използваме всички канали, вкл. новите – вайбър, месинджър.

За какво Ви търсят най-често?

По всякакви въпроси – кой къде е паркирал, къде не е изхвърлен боклукът – предимно битови неща.

Какви са целите и приоритетите за един нов мандат?

Дооформяне на цялостната инфраструктура, има още улици за ремонт. Тази година открихме една отсечка от 100 м, която беше пешеходна, но се ползваше за паркинг. Това се хареса на хората. Така че вървим в тази посока да отваряме пространства за хората. Но това са процедури, свързани с частни собственици, които трябва да се съгласят да се мине през имотите им, да се направят проекти. Нещата не стават бързо и с магическа пръчка. Всяка година аз давам на гражданите ни отчет в снимки, който пращам на всяко едно домакинство. Това са около 340 семейства и снимките ги комбинирам с коледна картичка. Например при първия отчет описах какво е направено – улици, градинки и други. За втората година включих и културните събития, които се проведоха. Това е отчетът ми за свършеното през годината.

Освен морето и туризма, какво предлага Китен на своите гости?

Имаме музей, на единия му етаж сега е разположена експозиция с екзотични риби. Постоянно се провеждат и събития – много фестивали, гостуващи концерти, групи. Има и 23 парка, които се харесват и ползват. В 2 от тях са обновени детски площадки, монтирани са нови съоръжения, осветление, направени са цветни алеи.

Какво е положението със сигурността?

На много високо ниво е. Има командировани полицаи през лятото. Те приемат сигналите на гражданите. Има и пункт с приемна. Като цяло Китен е спокойно място, което предлага много добри условия за почивка.

Кажете няколко думи за себе си, Вие сте първата жена кмет на Китен.

Работя от много години в общината. Преди да ме изберат за кмет бях три мандата секретар на кметството. На предходните избори през 2015 г. разликата между мен и опонента ми беше в рамките на 7 гласа. Радвам се, че показах, че жена може да се справи с работата и дори по-добре от един мъж. По професия съм счетоводител. Преди се занимавах със семеен бизнес – имахме къща за гости и място за хранене. Аз съм една от всички в Китен, смятам, че познавам проблемите на хората тук. Надявам се и те да ме припознават. Не знам дали ще бъда кмет още един мандат, но гледам философски и знам, че ако е за добро, ще ми се случи.

Георги Икономов, кмет на Банско: Имаме специална инвестиционна програма, за да станем целогодишен курорт 

Няма да спрем да настояваме за уплътняване на ски зоната и ще дойде ден, когато ще постигнем успех

Тези дни край Несебър се появи билборд на Световната купа по ски за жени на 25 и 26 януари 2020 в Банско. После стана ясно, че имате подписан партньорски договор за взаимна реклама с морската община, как се роди идеята и защо я намирате за ценна.

Тя е на общинския съветник от Несебър Атанас Терзиев, който дойде на крака при нас, за да я предложи, и ние с радост я приехме. Ще работим на разменни начала – през лятото край морето ще се рекламира Банско като зимна дестинация, а пък още от ноември тук ще тече брандинг на ваканциите в Слънчев бряг и Несебър. Това е нещо на пръв поглед незначително, което обаче е показателно колко малко е нужно, за да помагат общините на бранша и да бъдат полезни на бизнеса. Следващата ни стъпка в тази насока ще бъде реклама с билбордове в София. Освен близо 2-та милиона жители на столицата там непрестанно има туристи от други държави, които идват за по един уикенд, както и много световни компании. Така че ще привлечем вниманието не само на българите, но и на доста чужденци.

Това лято много се говори за отлив на туристи от морските курорти, как върви сезонът при Вас?

Може би и тук имаше лек спад на посетителите, но през юни. Сега нещата са коренно променени, като през втората половина на юли и август хотелиерите са много доволни, градът е с рекорден брой гости. Но моята теза е, че броят на клиентите на даден хотел зависи от това как се менажира самият той.

Вярно ли е, че руските туристи в Банско значително са намалели?

Банско този сезон изгуби посетителите си не само от Русия, но и от Турция. Но това не е голяма беда. Както вече споменах, моето желание е да насочим рекламата основно към българите. За мен това е най-ценният пазар.

Преди повече от година Вие отправихте апел към бранша Банско да се отдалечи от имиджа на евтин курорт. Срещахте ли разбиране и дали се направи нещо в тази насока?

Факт е, че не цените гонят посетителите. Решаващи за избора на място са отношението към клиента и доброто обслужване. Най-висококатегорийният хотел при нас например е най-пълен. И да, аз не искам Банско да е евтин курорт.

Лично Ваша беше амбицията към визитката Ви да се прибави и летен курорт. Това вече май е факт, какво следва оттук-нататък?

Ние всъщност работим за това да бъдем целогодишен курорт. Банско е много известен ски център, който добива вече световна популярност покрай състезанията от международен ранг, но ни липсва реклама за летен курорт. А Банско преди всичко е дух и история, традиция и природа. И в този смисъл, освен че много стриктно изпълняваме плановете си за развитие на инфраструктурата, което е наше задължение, ежегодно подготвяме и богата фестивална и културна програма. В последната включваме и всички самодейни състави, които никак не са малко, както и художници, поети, писатели. Правим демонстрации на занаяти и традиционни обичаи, като връзката на местните жители с туристите е удоволствие и за двете страни, което за мен като кмет също е много важно.

За развитието на летния туризъм имаме специална инвестиционна програма, която предвижда създаване на малки площадчета в града, облагородяване на улички, създаване на арт пространства. Защото зимата хората се съсредоточават на пистите и в хотелите, но през лятото те са навън, което значи, че трябва да им предоставим една привлекателна среда, да поддържаме изрядна чистота и красота. Сега покрай джаз фестивала който е най-голямото лятно събитие тук вече 22 г., една изключително успешна ковашка работилница от наши момчета – „Айрън Брадърс“, които имат десетки чуждестранни клиенти направи в самия център невероятно шоу по време, на което изкова с огън и чук като подарък за града камертон с внушителни размери и пиано, с които ще украсим някое кътче. Всяко лято – и в момента – Великотърновският университет провежда тук скулптурен симпозиум, като произведенията, които излизат от ръцете на художниците, също остават за нас. Това пак са малки неща, които ни помагат да подобряваме средата.

По време на джаз фестивала неговият организатор д-р Емил Илиев сподели, че има идея за строителство на конгресен център. Как планирате да се изгради той?
Много пъти съм казвал, че не всичко е работа на общината, има достатъчно силни хотели, нека да я реализира бизнесът тази идея. В туристически град като нашия не бива всичко да се насочва към общината. Не съм привърженик на тази формула, защото за съжаление или не местната власт и държавата не са добри стопани. Не е функция на общината да създава неща, които после трябва да поддържа, като харчи ресурс. Ако браншът иска да предоставя допълнителни туристически услуги – нека с частна инициатива да създаде условия за тях.

Кои са по-сериозните инфраструктурни обекти, по които работите това лято, и всъщност как успявате да организирате строителните фирми, така че да не се пречи на туристите?

Наистина е много сложно да се намери време, в което да не се пречи на никого. Но това не ни спира. До 10 дни ще започне ремонт на езерото в градския парк, за което получихме целева помощ от държавата почти 1 млн. лв., ще обновим и алеите, така че догодина ще имаме още едно привлекателно ново пространство.

Обявили сме процедура за изграждане на околовръстния път, който е акцент в инвестиционната програма на общината. Това е един много важен обект, който чака няколко години. С новия участък целият обход ще бъде свързан в пръстен, тоест ще може туристите, като идват например от Драма, без да влизат в центъра, да стигнат до ски зоната. Там също имаме одобрено от правителството целево финансиране от 1 млн. лв., а Общинският съвет отпусна и 200 000 лв. от собствени приходи.

Започнахме и ремонт на няколко вътрешни улици, който се осъществява с финансиране от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Три от пътните артерии са в Банско, една в Добринище. Те ще бъдат с нов асфалт, тротоари и осветление, а където е възможно, ще има зеленина. Общата стойност на проекта е близо 2 млн. лв. Всеки момент ще обявим поръчка и за изграждане на последен етап от ул. „Пирин“, част от която обновихме през 2018 г. За третия етап ни забавиха съгласувателни процедури, защото тя е част от групов паметник на културата. После имаше и обжалване, но най-сетне нещата ще стартират. Очаквам до края на 2019-а да подменим подземната инфраструктура и да я покрием, а догодина да я завършим изцяло.

Надвиха ли Ви, г-н кмете, зелените в борбата за втора кабинка?

Не знам как да Ви отговоря. Убеден съм, че ние няма да спрем да настояваме за развитие на ски зоната и ще дойде ден, когато ще постигнем успех. И нека е ясно, че не е само кабинка, а става въпрос и за допълнителни писти и съоръжения, разбира се, в рамките на определената от държавата ски зона, която е извадена от границите на парка като буферна. За последното решение на съда, което фактически блокира окончателно намеренията на инвеститорите и желанието на общината за развитие, можем да спрягаме много и различни конспирации, но официално фактът е факт, постановлението е негативно за Банско и аз настоявам, че оттук-насетне трябва промяна в нормативната уредба. Става въпрос за поправки в 4 закона, с които – подчертавам – без да се вреди на природата, да не се пречи на хората и развитието на регионите. Това не е валидно само за нашия курорт. Знаят ги в Министерски съвет кои са тези закони, знаят ги и в ресорните министерства. Когато узрее моментът за промени, те ще се случат.

Наскоро МС одобри промени в Закона за туризма, които касаят националните курорти, а Банско все още не е обявено за такъв. Пречи ли Ви това?

Ние действително сме изключени от това да сме национален курорт, защото като такива са определени селищни образования, специално създадени за целта, а ние все пак сме преди всичко град. За мен това не е от голямо значение, важното е да се случват останалите неща.

Владимир Георгиев, кмет на община Самоков: На път сме да затворим пълен цикъл на туристическо предлагане

Правят се големи инвестиции за реновиране и разширяване на съществуващите хотели

Г-н Георгиев, тази година курортът Боровец става на 122 години. Достолепна възраст на търсено място за зимен и летен туризъм от хора от всякакви възрасти… С какви нови инвестиции посрещате предстоящия зимен сезон?

Имаме страшно много идеи и ако те се реализират, Боровец ще изглежда по различен начин и със сигурност ще може да се сравнява с доста световни курорти. Разбира се, ще започна с желанието на общината да оправи инфраструктурата, от което има най-голяма потребност. Основно става дума за водопроводните и канализационните системи. Вече имаме проекти и одобрено финансиране от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), като обхванахме 70% от големите хотели. Най-сериозният проблем на Боровец са различните видове собственост – държавна, общинска, частна, паркова част в НП „Рила“, имаме републиканска пътна мрежа, и всичко това предполага определени съгласувания, които се проточват във времето и ни забавят. Но ще кандидатстваме по ПУДООС за втори и трети етап за изграждане на канализационната система, а както е известно, Боровец отдавна има пречиствателна станция за нея.

Общината проведе международен конкурс за идеен проект на централната част на Боровец. Какво следва сега?

Той беше спечелен от международна компания и вече имаме договор за работен проект. В него са включени централното ядро на курорта, т.нар. златен триъгълник, където са съсредоточени паркиранията, които с реализацията на проекта в значителна част ще се регулират. Хората от строителния бранш много добре знаят за този проблем през зимата, за връзките между пистите и лифтовите съоръжения, потоците пешеходци и автомобилите…

За развитието на Боровец ние разчитаме и на помощ от държавата. Пътят от Самоков към курорта е добър, но не е така с шосетата от селата Радуил и Бели Искър, които също са много важни, защото при тежки зимни условия например се минава през с. Бели Искър. За поддържането именно на тази отсечка разчитам на държавата. Имаме идеи и възможности да се изградят допълнително и велотрасета, и туристически пътеки, с което Боровец ще получи още по-добър вид. И не на последно място са спортните съоръжения в курорта. Концесионерът „Бороспорт“ влага непрекъснато средства в това направление.

Преди началото на миналия сезон 4-седалковият лифт „Мартинови бараки“ беше заменен с 6-седалков експрес с иновативна технология и със значително увеличение на скоростта и капацитета. Новият достига до 3 хил. души на час – над три пъти повече от стария лифт.

Пистата по биатлон и ски-шанцата също имат крещяща нужда от реновиране, от инвестиране в тях. Съществуват проблеми и с електрозахранването, и заради необходимостта от пречиствателно съоръжение за питейна вода.

Това са най-важните неща, които с подкрепата на държавата и с нашето активно участие трябва да реализираме, ако искаме курортът да придобие напълно нов облик.

Кажете няколко думи за това как се поддържат хотелите, ресторантите, както и обществените сгради и останалата съпътстваща инфраструктура към общината, която касае развитието на туризма?

През последните години много добро впечатление правят големите инвестиции за реновирането на по-старите хотели, тяхното разширение. Емблемата на Боровец – хотел „Рила“, например изцяло обнови леговата база, като преди това построи нови конферентни зали, плувен басейн, общи части и т.н. Ремонтира се фоайето, СПА комплексът, студиата, апартаментите и стаите – този зимен сезон „Рила“ ще посреща гостите си по съвсем различен начин. Големи вложения се правят в хотел „Еуфория“ в местност Широка поляна. Там се строи закрит плувен басейн и конферентни зали. Хотел „Ястребец“ разширява ресторантската си част и общите площи… Всичко това се отнася в значителна степен и за много други места за настаняване.
Ние не искаме курортът да се презастроява, затова съм доволен, когато виждам, че се набляга на реновирането на старата база, където усещането за уют, колорит, съпричастност с околната среда носи друга, по-интимна атмосфера, която нашият съвременник, независимо от коя държава идва, търси, предпочита и за която плаща…

Разбира се, в цялата община има и други мащабни инвестиции, които са показателни. Като пример само ще посоча открития съвсем наскоро комплекс „Белчински Извор“, който е на много високо ниво, с минерални басейни и се явява нова престижна туристическа и СПА дестинация на община Самоков. Заедно с вложенията, които общината направи в културната инфраструктура по европейски проекти като „Цари Мали град“, Шишманово кале, Чакърова поляна, където се провеждат и много фестивали, сме на път да затворим един пълен цикъл на туристическото предлагане през цялата година – зимен и летен туризъм, културен и фестивален и СПА с минералните извори.

Община Самоков развива и селата, и местностите в подножието на планината – Говедарци, Мала Църква, Мальовица. Актуална тема ли е строителство на къщи за гости?

Навсякъде в региона има голям потенциал в това направление, за което говори броят на строителните разрешения, които издаваме. Например на Мальовица общината няма и 1 кв. м собственост. Всичко там е или на държавата, или на БТС и няма как да помагаме на инвеститорите… Пътят също е републиканска мрежа и отговорност на държавата.

Накрая ще Ви попитам и за това как усвоявате европейски средства и успяхте ли да изпълните обекти по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради?

По европейски програми инвестициите възлизат на близо 60 000 000 лв. По ОП „Региони в растеж“ (ОПРР) например реновирахме жилищни блокове, обекти от образователната инфраструктура, административната част на общината, сградата на полицията… Със собствени средства направихме улично LED осветление в града и във всичките 24 села на общината. Самоков, както и Боровец, са изцяло газифицирани, дори и едно от селата ни. Това има няколко измерения – екология, щадене на горския фонд, чист въздух… Ще газифицираме и къщите за гости. Естествено всичките ни усилия в тази насока имат и чисто икономическо измерение за хората.

Като член на УС на Националното сдружение на общините в Република България заявих веднъж, че инвестициите в енергийната ефективност в планинските населени места ще дадат много по-големи резултати, отколкото в тези от равнината. При нас отоплителният сезон е минимум шест месеца в годината. Приветствам държавата за нейното отношение към енергийната ефективност в различните й проявления. За качественото саниране освен конструктивното укрепване, освен икономическите ползи за гражданите се вижда и различна, нова естетика в градската среда.

Непрекъснато повтарям своята теза – средата, в която живеем, независимо къде е, в града или в селата, тя възпитава. И за да подчертая колко е важно това за мен, ще Ви дам един пример – ние нямахме възможност да кандидатстваме за реконструкция на централната градска част по ОПРР поради ограничения от Брюксел. Информирах Общинския съвет за това и започнахме дейностите със собствени средства – променихме обстановката около музея, читалището, голямата чешма, джамията и нашите културни и исторически туристически обекти. Това беше първият етап. Сега вървят строителни работи около автогарата, около статуята на козела, а третата част ще бъде реконструкцията на ларгото.

И така се превръщаме във все по-жив град и заедно с Боровец, с Мальовица, с Белчин и Говедарци – в познато и търсено място от гражданите на Европа и на света.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 22.08.2019. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: