София – видимата промяна

Или как расте и се развива столицата през призмата на 4 ключови за града района

Прочетена: 354

Георги Сотиров

На 17 септември всяка година честваме Деня на София. И традиционно празникът се превръща във време за равносметка за това как се развива градът, в който живеем.

Тази есен краят на управленския мандат дава основание за един обективен поглед на постигнатите резултати. Едва ли има жител, който да може да отрече факта, че в последните години столицата расте с буйни темпове, а промените в градската среда стават все по-осезаеми.

И не от вчера кметът Йорданка Фандъкова говори за това, че София далеч не е само центърът, а отделните райони с нищо не са по-маловажни за управлението. Затова и подобряването на условията за живот и работа там бе поставяно сред основните приоритети на общината.

Развитието на столицата е неразривно свързано с работата на строителния бранш. Реализацията на големите инфраструктурни проекти, обновяването на градската среда, изграждането на нови красиви сгради променят нашия град и го правят по-привлекателен за жителите и многобройните гости.

В навечерието на Шестата фотоизложба по повод Деня на строителя, която КСБ и в. „Строител“ традиционно подготвят със съдействието на Столичната община, разговаряме с кметовете на четири столични района, всеки от които със своята идентичност допринася за очарованието на мегаполиса.

Христо Апостолов, кмет на район „Красно село“: Започнахме много неща за по-добрия и подреден живот на нашите съграждани

На хората от района прави впечатление, че тази година имате нов подход към решаване на проблемите с паркирането. Използвате дори и най-малките възможности да оползотворите терени, които не стават за друго?

Да, радвам се, че нашата работа се забелязва… По принцип става въпрос за едни т.нар. джобове, които през годините са се обособили като празни пространства. Където имаше такива, изградихме паркоместа и надявам се през следващия мандат да продължим да разширяваме. Държа да подчертая – става въпрос за такива терени, които може би са оставени за зелени площи, но отдавна не са такива и просто няма как вече да бъдат, затова е по-добре да създаваме поетапно улеснения за гражданите.

От друга страна трябва да е ясно, че проблемът с паркирането тепърва ще се задълбочава, и то в целия район, със завършването на огромния инфраструктурен проект – линията на метрото. Причината е, че по нея не са предвидени паркинги. В годините назад е правено проучване с въпроса, дали жителите на района смятат, че ще имат нужда от буферен паркинг. Отговорът е бил отрицателен и това е достатъчно разбираемо. Не те, а ползващите метрото от околните квартали трябва да оставят някъде колите си.

От кабинета Ви се открояват две активни строителни площадки – на метростанция „Красно село“ и на голям затворен жилищен комплекс. Районът продължава да е един от най-перспективните за ново строителство благодарение и инфраструктурата…

Наистина инфраструктурата в района е сравнително добра, но вътрешнокварталните комуникации са доста стари и по тях ни предстои много работа. Иначе особено важните за функционирането на мегаполиса улици и булеварди, които са на наша територия, непрекъснато се обновяват – бул. „България“, тунелното преминаване под „Цар Борис III“ от бул. „Иван Евстатиев Гешов“ и после по ул. „Житница“, където строителството е на последната права преди пускането в експлоатация на подземната железница. Тази част от инфраструктурата на района беше и изпитание за нашата администрация заради отчуждаванията на терени и това, че проектът е за няколко нива на преминаване. Успяхме с леки закъснения да решим всичко. Смятам, че в средата на октомври и този важен пътен възел вече ще се ползва от нашите съграждани и гостите на столицата.

Тук искам да поясня и ситуацията с големия терен на мястото на някогашния завод „Шести септември“. По едно време там се предвиждаше реализацията на много амбициозен комплекс на турски предприемачи, но се оказва собственост на една латвийска фирма и нещата зациклиха и по тази причина стои в това си състояние… Големият затворен комплекс в съседство на общината също е частна инвестиция на собствен терен и това, което мога да кажа, е само което се вижда, а именно, че работят сериозни строители.

С какво състояние на образователната инфраструктура посрещнахте първия учебен ден?

Аз бях поканен да присъствам на откриването на няколко места и отидох на всички. Мога да кажа, че нашите училища и детски градини изглеждат прекрасно. Предстои обаче още работа по някои от сградите, като имам уверението на фирмите, че довършителните дейности в никакъв случай няма да пречат на учебните занятия.
Продължаваме с, бих казал, престрояването на 124-та детска градина, която някога е била изградена с етернитови стени. Стремим се качеството да не подлежи на каквото и да е съмнение.

Вие сте и район с много еднофамилни къщи… Как използвахте възможностите на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради?

От предложените за саниране 11 блока в момента при два работите стартират и остава 231-ви в кв. „Борово“. Столичани сигурно си спомнят, че при земетресението от 2012 г. имаше притеснения, че конструкцията му е увредена, но успяхме да докажем, че няма проблем. И съвсем наскоро ще започнем процедура за неговото обновяване.

На Ваша територия са популярният Дом на културата „Красно село“, шест храма и Арменската апостолическа православна църква „Св. Богородица“…

Културният дом „Красно село“ е емблематичен не само за района, но и за цяла София, а в началото на мандата ми осъществихме наистина огромен ремонт. Сградата стана прекрасна, работещите в нея институции сега пълнят залите и кабинетите със съдържание. Зелените площи около зданието и днес правят впечатление с многото и интересни скулптурни композиции, като и те ще бъдат обновени през 2020 година.

По отношение на църквите – те имат собствени бюджети и сами извършваха ремонти. Естествено и ние помагахме, основно за външните пространства – тротоари, бордюри и прочие.

Как си представя следващите четири години кметът на район „Красно село“?

Започнахме много неща за по-добрия и подреден живот на нашите съграждани и те трябва да бъдат завършени, както и две училища, които са включени за финансиране от Националния доверителен ЕкоФонд.

Иван Чакъров, кмет на район „Красна поляна“: Професионализмът на българския строител оформя делника на столичния град

Г-н кмете, когато се каже район „Красна поляна”, софиянци го свързват с квартал „Факултета“. Единствено по-възрастните ни съграждани се сещат за един прекрасен със своята зеленина район с двуетажни къщи с цветя. Погледнато пък през призмата на нашия вестник, при Вас и някак над София е ВСУ „Любен Каравелов”…

Естествено е да започнем с Висшето строително училище и да кажа, че то има авторитет като солидна ковачница на кадри за Вашия бранш. Само преди няколко дни в реновирания Културен дом към ВСУ стартира новата учебна година, която пожелавам да бъде успешна.

Ако говорим за училищата и детските градини, мога да кажа, че те като бази са в отлично състояние. Имаме 10 общински забавачки, които напълно готови посрещнаха своите възпитаници, а завършваме реновирането и на още една. Изцяло обновихме една от тези сгради, която беше изградена с етернитови стени.

За училищата мога да кажа, че успяхме да извършим основни ремонти на 123-то СУ „Ст. Стамболов“, 57-о спортно училище „Св. Наум Охридски”, които бяха включени в интегрирания план на общината за развитие на образователната инфраструктура, както и на 147-о ОУ „Йордан Радичков“.

На наша територия се намира и Селскостопанската академия, от която, може би малцина софиянци знаят, носи своето име „Факултета“. Като особена гордост ще спомена, че тази академия повече от 100 години е един истински инкубатор на идеи за развитието на отрасъла, който е свързан с изхранването на българското население.

Вие сам се върнахте отново към темата за кв. „Факултета“ и точно тук не мога да подмина истината, че в последните години в този квартал се случват и добри неща за цялото софийско общество. Радвам се, че от позицията на журналистическата Ви информираност Вие гледате далеч над чисто битовото – това, което прави впечатление на хората, когато видят каруца с 5 дечица в нея. Разбира се, че в „Красна поляна” живее едно компактно многолюдно население. Но именно авторитетът на нашата кметска администрация, на личните ми познания на проблемите на тези наши съграждани през годините ми дават основание да споделя различна гледна точка.

Аз съм от тези кметове на районна администрация, които всяка сутрин започват работния си ден, като преминават през своя квартал. Хората ме познават и аз ги познавам. „Факултета“ не е гето и това искам да бъде много ясно разбрано. Там живеят съвсем нормални хора, които заедно с нас наблягат на образованието на децата си. Това е моят, а и техният приоритет и според мен единственият възможен начин за преодоляване на наслоените през годините противоречия между ромите и останалите граждани на мегаполиса. Така че моят стремеж е да променяме мисленето на това население. Над 95% от ромските деца ходят в училище, детска градина и това води неминуемо до промяна на манталитета на семействата.

Твърдя, че „Факултета“ се различава от останалите ромски квартали в страната. Имаме много сериозна уседналост. Местното население обитава тези терени от 50 – 60 години. В последните години има тенденция, която сигурно ще Ви е любопитна – ромите наемат архитекти да проектират къщите им и имаме над 40 законни разрешения за строеж. Също трябва да отчетем, че с усилията на администрацията направихме така, че след 2011 г. да няма неконтролируемо разрастване.

Вашият огромен като територия и население столичен квартал се отличава и с това, че кореняците обитават 2 – 3-етажни къщи с дворчета и градинки. Как ще коментирате възможностите за ново строителство тук?

„Красна поляна” е много специфичен район. В „Западен парк“ например преобладават 3 – 4-етажни блокове и това са едни от първите по-големи жилищни застроявания в София. Тук има много зелени площи, а едни 3-метрови алеи преминават между сградите и рас­ти­тел­ност­та, като две коли трудно се разминават. Но това е квартал, който пази духа на 60-те години на миналия век, на стара патриархална София, и затова там няма да се извършва ново строителство.

От друга страна, имаме и перспективни зони за целта и нашата администрация подкрепя инвестициите. Става въпрос за терените около прословутите виетнамски общежития, които през годините създаваха проблеми и на живущите, и на нас. Признавам, че след тяхното премахване ще се открият изключително добри терени. Ние подкрепяме новите идеи в тази зона по бул. „Никола Мушанов”.

Интересни за обособяване на логистични и индустриални паркове са терените под ВСУ „Л. Каравелов”, където доста фирми купиха земя и се очаква интензивно развитие в близко време. Разбира се, всичко това ще бъде наш приоритет, когато успеем да решим и големите проблеми с инфраструктурата, защото районът пряко кореспондира с Околовръстното шосе на София, с изходите за Гърция и през Северната тангента към автомагистралите „Тракия” и „Хемус”. Ул. „Суходолска” вече се обособи като входно трасе за София от юг. Но днешното й състояние в никакъв случай не кореспондира с очакванията за добро шосе. В този аспект бъдещето на „Красна поляна” зависи много и от развитието на пътната инфраструктура.

За отбелязване е, че третият лъч на метрото ще облагодетелства Вашия район по един неповторим начин.

Ние в действителност ще бъдем обслужвани от два лъча – единият е чрез спирка „Вардар”, а другият, който сега се изгражда, по ул. „Житница” по посока „Горна баня” и връзката с жп линията София – Перник, която тангентира покрай нашата територия. На всичко отгоре изграждането на метроспирките има своите добри проекции върху обособяването и на буферни паркинги. Никак не е странно, че едно строителство води след себе си второ, то продължава в трето и т.н.

Вие, от една страна, имате един много зелен район, а от друга, публична тайна е, че той през зимата силно се замърсява от изгарянето на неекологични отпадъци. Как решавате този проблем?
Да, ние сме абсолютно зелен район. Така е започнало изграждането, както споменах, още през 60-те години със „Западен парк“, много градинки, зеленина между блоковете. Днес имаме и много газифицирани жилищни и административни сгради и вкарването на синьо гориво продължава. Що се отнася до това какво се гори в печките, чрез европейски програми вече в над 700 къщи подменяме отоплението. Нарасна използването и на климатици. Пробно поставихме на комините на 35 сгради филтри, като тенденцията е това да бъде направено и с други 150.

Прави много добро впечатление и състоянието на православните храмове тук.

Само преди 10-ина години районът около храма „Св. св. Петър и Павел” беше непроходима джунгла, а сега е чудесно парково средище.
Но ако позволите, накрая на това интервю за уважавания от мен в. „Строител” ще обобщя, че сложният във всяко едно отношение столичен район „Красна поляна” се развива благодарение на няколко неща – на съпричастността на хората, на грижата на Столичната община и на нашата администрация и не на последно място – на професионална работа на българските строители.

Инж. Димитър Димов, кмет на район „Надежда“: Оставаме зеленият квартал на столицата, без от това да страда огромният ни потенциал за развитие

Инж. Димов, след стартирането на проекта за реконструкция на 26 училища и детски градини, за който нашият вестник писа, бихте ли ни казали какво друго е направено или предстои в сферата на образователната инфраструктура?

Район „Надежда“ има изключителен шанс за промяна на образователната среда – общо 11 сгради на територията на района са част от проекта „Изграждане, основен ремонт на 26 училища и детски градини на територията на Столичната община“, финансиран от ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“. Размерът на инвестицията за нашия район е около 17 млн. лв.

Прекият ефект от модернизираните сгради е за над 1200 деца в детските ни градини и над 3000 ученици, които влизат в изцяло нова среда през 2019/2020 г. Предстои ремонт и в 102-ро ОУ „Панайот Волов“, където учат още 350 деца. Желанието ми за развитие на образователния сектор в „Надежда“ не се ограничава с този европейски проект. През последните години изградихме 3 нови сгради за детски градини.

Радвам се, че заедно с екипа на зам.-кмета на Столичната община Ирина Савина успяхме да отговорим на нарастващите нужди на едно от най-перспективните училища в столицата – 63-то ОУ „Христо Ботев“ в кв. „Требич”. През последните години там отчетохме огромен интерес към високото ниво на образователната услуга. След внимателен анализ и добра координация вече реализираме проект за разширение на съществуващата сграда чрез пристройка на две надземни и едно подземно ниво. Това ще осигури 9 нови учебни стаи.

При наличие на целево финансиране ще успеем да развием потенциала на квартал „Требич“. В момента там се проектира ново образователно заведение с три групи за малчугани.

В останалите детски градини основно реновираме площадките за игра. През последните години бяха реализирани и над 20 нови.

Когато поглеждам към „Надежда“ – това, което заварих през 2007 г., и визията на района днес, виждам една истинска промяна във всички аспекти – инфраструктура, озеленяване, образователна среда, комуникация с гражданите. Искам да подчертая, че това е екипен резултат – благодарение на отличното взаимодействие с кмета на София Йорданка Фандъкова, зам.-кметовете Дончо Барбалов и Ирина Савина, както и с председателя на Постоянната комисия за децата, младежта и спорта в Столичния общински съвет Татяна Георгиева. Големите проекти водят със себе си сериозни отговорности и подготовка.

URBiNAT е един интересен международен проект, свързан с опазването на околната среда, в който успешно се включи и район „Надежда”. Разкажете за него.

Проектът URBiNAT свързва по естествен път нашия район с темите за здравословен и активен начин на живот.

Екипът вече започна работа по приоритетите – намиране на природосъобразни решения в четири области: енергия, вода, зеленина и храна. В края на януари 2019 г. София беше домакин на международна работна среща с участието на над 80 експерти от градовете партньори. Обсъдихме възможностите за реализация на идейните предложения и споделихме добри практики.

Бюджет от 1,2 млн. евро от Столичната община се насочва към част от нашия район, която е в непосредствена близост до „Зеления здравословен коридор“ – по линията от транспортен възел „Надежда“ през „Надежда 2“ и жк „Лев Толстой“ до жк „Свобода“.

„Надежда“ е един от най-старите столични райони – първите къщи са построени някъде през 1905 г. от заселници железничари. Днес сте с население близо 80 000 души и жилищното строителство продължава с високи темпове. Как според Вас се отразява това на квартала?

Северна София има огромен потенциал за развитие и той трябва да бъде използван рационално. Големите транспортни обекти – скоростната тангента и Западната дъга, развиха тази част на града и ние успяваме да използваме новата инфраструктура пълноценно.

Наскоро проведохме обществено обсъждане за изготвяне на задание на подробен устройствен план на бул. „Рожен“. Този нов път ще свързва булеварда със Северната тангента и ще улесни значително придвижването към центъра на жителите от „Требич”, „Илиянци” и Нови Искър. Продължението ще осигури и пряка транспортна връзка на София с републиканската мрежа.
Жилищното строителство при нас наистина е интензивно, справките ни показват, че всяка година се появяват нови 2000 апартамента и около 20 000 кв. м складови помещения. Районът се развива, развиваме се и ние, като отделяме специално внимание на комуникацията с гражданите. Приветствам създаването на сдружение „Заедно сме Надежда“. От години общувам с тях и вярвам, че енергията и градивните идеи имат пряк ефект върху новия облик.

Едва ли има район в София с 6 трамвайни, 6 автобусни линии и с 3 спирки на метрото. В какво състояние са вътрешнокварталните улици в покрайнините – „Илиянци” и „Требич”?

Столичната община непрекъснато работи за увеличаване броя на екологично чисти превозни средства за обществения транспорт и нулеви емисии. Близо 90 на сто от автобусите и тролеите в мегаполиса вече са подменени, кандидатствахме за 218 млн. лв. по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ за закупуването на нови 82 електробуса, 30 тролея и 25 нови трамвая.
През настоящата година извършихме основен ремонт на ул. „Грудово“ в кв. „Требич“, като предстои реновирането на тротоарите около 63-то ОУ „Христо Ботев“, както и завършването на около 2000 кв. м настилка по вътрешнокварталните улици в „Требич“ и в „Илиянци“.

Докато сме на тази тема, бих искал да отбележа, че категорично приветствам перспективните планове за разширение на метрото в посока „Илиянци“. То е своеобразен транспортен гръбнак при развиване на нови територии за урбанизация.

Да поговорим и за грижата на Вашата администрация за младите хора – строителство на спортни площадки, фитнес на открито и др.

Осигуряването на възможностите за спорт за подрастващите е наш приоритет. Тази есен ще открием нов обект в кв. „Свобода“, инвестиция на Българския футболен съюз по програма FIFA FORWARD. Изградени са три игрища за мини футбол. Площадките са произведени според всички международни изисквания за професионален терен (с изключение на размерите), настилката отговаря на стандартите на ФИФА и е изработена от оторизирани от световната централа производители, а комплексът разполага и със собствен паркинг. Обръщаме внимание на двигателната активност на открито – практиката показа, че този тип площадки са много посещавани, и затова изградихме една тип „лостова система“ до бл. 65 в жк „Лев Толстой“ и две на територията на Северния парк. Имаме и комбинирани за футбол и баскетбол в „Надежда 1“, по две в „Надежда 2“ и „Надежда 3“. Направили сме игрищата за футбол в 171-ва ДГ „Свобода“, 15-а ДГ „Чучулига“ и в 101-во СУ „Бачо Киро“.

В момента започваме интересна кампания „Аз съм Надежда“. Заедно сме Надежда!“, с която искаме да обърнем внимание на подрастващите, че новите придобивки трябва да се пазят.

Популярни сте като зеления район на столицата, как се борите да задържите тази титла?

Въпреки темповете на развитие на градската среда аз не позволих да бъдат застроени междублокови пространства и зелени площи, а също така запазихме границите на Северния парк. В момента реализираме мащабен ремонт там и вход откъм ул. „Народни будители“. Близо 3,5 млн. лв. е инвестицията от бюджета на Специализирания общински приватизационен фонд в цялостната промяна. Прибавихме две детски площадки, една зона за активен отдих – с 3 маси за тенис, 3 за шах, пейки за настолни игри, осветление и канализация, електрозахранване. Завършихме и пълната промяна на главния вход на парка.

Милко Младенов, кмет на район „Люлин“: Инвестираме в иновативни модели за изграждане на инфраструктурата 

Преди пет години в интервю за нашия вестник Вие казахте: „Имам и една може би малко футуристична идея, която при определени обстоятелства може да бъде реализирана. Става дума за използването на плоските покриви на някои от нашите сгради за монтиране на фотоволтаични панели…“

През последните години акцентирахме, и то по разбираеми причини, върху въвеждането на мерки за енергийна ефективност на сградите на училища и детски градини. За нас това е от особена важност поради една основна причина – че се генерират икономии, което в контекста на делегираните бюджети на тези учебни заведения означава спестени пари. А те могат да се инвестират в модерни интерактивни кабинети, нови пособия и др.

Първият обект, който санирахме съвместно с Националния доверителен ЕкоФонд (НДЕФ), е 56-о СУ „Проф. Константин Иречек“, вторият – 90-о СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“, и в момента – 79-о СУ „Индира Ганди“. Интересен факт за 79-о училище е, че на практика то представлява не само първото на територията на София, а и първото в България с проект с интервенции, които отдавна са традиция в Германия, а и в почти цяла Западна Европа. Става въпрос за това, че физическите мерки за енергийна ефективност (топлоизолации, хидроизолации, подмяна на осветление и отоплителна система, саниране) биват допълнени с екипи от ползватели на сградата (ученици и учители), които се обучават по определен модел. По този начин със своето поведение те допринасят за повишаване на икономиите и намаляване на разходите към комуналните дружества. Визуално това представлява грижа за всеки един отделен топло- и електроуред и осветително тяло чрез контролиране на температурата и осветеността в едно помещение посредством действията на ползвателите. Като цяло е изключително иновативно и интересно и съм сигурен, че ще бъде нещо, с което ще се гордеем не само ние като район, също и Столичната община, а и ще бъде напредък за българското образование като цяло.

Няма как да не споменем, че предстои изграждането на две спортни зали в дворовете на 56-о СУ и 79-о СУ. Освен че ще задоволят и най-претенциозните нужди на директори и учители, те ще могат да се използват и от живущите в района при определени от директорите на по-късен етап начини на стопанисване. Като дългогодишен спортист винаги съм бил радетел за това да се отделят повече средства за съоръжения и площадки, за реновирането и изграждането на нови такива, защото физическата култура в синхрон с духовната е най-доброто за децата ни и новите поколения.

А какво е положението в детските градини?

На територията на район „Люлин“ има 18 детски заведения, като сградите на 7 от тях бяха от т.нар. етернитови, азбестови конструкции. Ние си поставихме за цел да ги реконструираме и в действителност това бе равносилно на ново изграждане. Знаете, че единственото, което остава от старите сгради, е тяхната конструкция. Тя допълнително се укрепва и наново се изграждат абсолютно всички преградни и външни стени. Прави се хидроизолация на покриви, топлоизолация по фасадите, подменят се дограми, както и ВиК, отоплителни и електрически инсталации.
Тези проекти изискват около една година за реализация и огромен ресурс от Столичната община. В момента ремонтираме 31-ва ДГ „Люлин“, която е четвърта такава след 32-ра ДГ „Българче“, СДЯ 128 „Слънце“ и 35-а ДГ „Щастливо детство“. Така че ни остават само още три. Тяхното реновиране би било приоритет за следващо управление.

Тук е мястото да споделя, че вече имаме готов проект за нова детска градина в кв. „Филиповци“. След конструктивно обследване на съществуващата се оказа, че разходът, който трябва да се поема от общинския бюджет, е изключително голям и е по-целесъобразно да проектираме и изградим ново здание. Проектът предвижда градината да бъде много модерно съоръжение с абсолютно всички мерки за енергийна ефективност и така желаните от мен като алтернативен енергиен източник фотоволтаични панели на покрива на сградата, което трябва да е бъдеще в реновирането и изграждането на всички нови обекти публична собственост.

Енергийната ефективност намери сериозна поддръжка с Националната програма за многофамилните жилищни сгради.

Говорейки за енергийна ефективност, ще споделя, че активността на етажните собствености в голяма степен не оправда очакванията ми, защото считах, че като най-голям район не само в София, а в цяла България, ще имаме и най-много санирани блокове. Все пак успяхме да обновим пет жилищни блока и семействата, които живеят там, са изключително доволни. За съжаление обаче към момента ресурсът на програмата е изчерпан. Очакваме нова, но най-вероятно тя няма да е със 100% безвъзмездно финансиране.

След края на изпълнението на всеки проект поех една собствена инициатива – да изобразяваме портрети на национални герои върху фасадите на вече санираните сгради с идеята това да се превърне в традиция – един своеобразен начин да почетем паметта на предците и да съхраним българския дух.

Нека да кажа и няколко думи за проектите, които спечелихме с европейско финансиране. Разбира се, започвам със санирането на училища с НДЕФ, което анонсирахме в началото на интервюто.

Горд съм, че тази пролет заедно с колегите от НДЕФ представихме проекта за 79-о СУ „Индира Ганди“ на конференция в Хайделберг, Германия. Там стана въпрос за нещо много интересно, т.нар. енергийни общества. Това са сдружения от хора, семейства, които вследствие на конкретни действия придобиват автономен статут по отношение на енергийната осигуреност на техните сгради и домакинства. Много бих искал това да е следващата стъпка, по която бихме могли да разработим нещо пилотно именно на територията на район „Люлин“. Към момента този модел работи в по-слабо населени места в Западна Европа. При нас експериментално можем да опитаме в квадрат от няколко жилищни сгради например.

Как върви осигуряването на подземната инфраструктура в района?

През изминалите години успяхме да реализираме проект в три етапа за изграждане на канализация в т.нар. местност Сливница. Тази година приключихме и третия етап от канализацията, която е обещавана на живущите повече от 40 години. Изградихме и нови водопроводни мрежи с приблизително същата дължина – 2 км. Успоредно с това на практика асфалтирахме изцяло наново и улиците.

Освен че е най-големият в столицата, район „Люлин“ има редица предимства в инфраструктурно отношение. Метро, входно-изходни трасета, тролейбусно и трамвайно движение, велоалеи…

Може би нямате само море, но пък плувните Ви басейни са повече от привлекателно място за хората от мегаполиса…

За мен „Люлин“ е привилегирован район, въпреки че последните години акцентът пада върху нашия конкурент по големина „Младост“. Хората тук са обезпечени с абсолютно всичко, което е необходимо в столица на европейска държава. Естествено средствата за цялостна поддръжка на сегментите на публичната дейност са в постоянен дефицит. Това е минус за един кмет, защото дори и да иска да направи много неща, той трябва да се съобразява с финансовата рамка. Освен многото изградени булеварди сме първи и в ползването на метро. Миналата година метростанция „Сливница“ празнува 20-годишнина като първата изградена метростанция в Република България. Знаете също, че булевард „Царица Йоана“ ще бъде продължен към промишлената зона на Божурище. Също така вече имаме изготвен проект за пробива на бул. „Петър Дертлиев“, който ще свързва жк „Люлин“ с магистрала „Струма“ и Околовръстния път, и съвсем скоро ще започнат и строително-монтажните работи.

И последно, но не по важност е, че благодарение на европейски програми и на Столичната община подменихме автопарка на градския транспорт.

А има ли нещо, което Ви липсва?

Район „Люлин“ е ощетен откъм паркове и въпреки че сме повече от 200 хиляди души, нямаме самостоятелен парк. В този смисъл още през 2013 г. по моя идея стартирахме урегулирането на един ареал, който е в непосредствена близост до Западния парк с цел да го превърнем в предпарково пространство, западна порта, както го нарекохме ние. Този проект е изключително важен за мен и съм сигурен, че е много важен и за „Люлин“. Той ще предостави непосредствен достъп до близката зелена територия. Идейният проект, който разработихме, е иновативен със заложени пешеходни алеи, велотрасета, детски площадки, площадка за стрийт фитнес.

Все пак и тук можем да се похвалим, че имаме повече от 220 междублокови пространства, които сме запазили, независимо че на много места реституцията е изиграла своята роля. Последните години изградихме над 30 нови детски и спортни площадки. През 2019 г. продължаваме с реализацията на още 13 и 2 нови футболни игрища. Друго важно действие е, че защитихме подробния устройствен план за местност Люлин център, който предвижда зелена зона в самия център, където част от земите за съжаление отдавна са реституирани.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 19.09.2019. Категория Общини, Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of