Арх. Юлий Фърков, специалист по консервация и реставрация на недвижими културни ценности: Археологическите проучвания на Голямата базилика в първопрестолна Плиска датират отпреди 120 години

Възстановяването на културната ни памет е ключ към безсмъртието на нацията

Прочетена: 148

На 2 юли т.г. в зала „Проф. Марин Дринов“ в Българската академия на науките бе учредено сдружение с нестопанска цел „Национален инициативен комитет за възстановяване на Голямата базилика в Плиска“. Предметът на дейност на Сдружението е консервация, възстановяване, експониране, социализиране и популяризиране на християнски храм – Голямата базилика в Плиска, Манастирския комплекс и церемониалния път до храма. Проектът предвижда изграждане на Алея на владетелите по протежение на старинния път до Голямата базилика, както и реставрация на Източната порта на каменната крепостна стена. Идеята на инициативния комитет е мястото да се превърне в символ на българската духовна идентичност и държавност. В предишен брой един от учредителите на „Национален инициативен комитет за възстановяване на Голямата базилика в Плиска“ – арх. Христо Ганчев, разказа в интервю за „Строител“ какво отличава този проект от множеството реализации на частично или пълно възстановяване на археологически обекти. Днес наш специален гост е арх. Юлий Фърков, също съучредител и специалист по консервация и реставрация на недвижими паметници на културата.

 

Архитект Юлий Фърков е роден през 1946 година. Завършва магистърска степен по „Архитектура“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) – София. През годините работи по различни проекти за консервация, реставрация, анастилоза, адаптация и експониране на паметници на културата из цялата страна, като Антияна вила Армира край Ивайловград; Епископска базилика в Сандански; Късноантична и средновековна крепост Перистера в Пещера; Късноантична и средновековна крепост на хълма Хисарлъка – Акропола на Пауталия. Зад гърба си има богата изследователска работа и селекция от публикации. Носител е на множество награди и отличия.

 

Арх. Фърков, Вие сте един от учредителите на „Национален инициативен комитет за възстановяване на Голямата базилика в Плиска“. Разкажете ни малко повече за историята на археологическите изследвания на обекта?
Археологическите проучвания на Голямата базилика в първопрестолна Плиска датират отпреди 120 години. Има наистина впечатляващи научни резултати от археологическите кампании през годините, които са дело на изтъкнати български археолози и интердисциплинарен изследователски екип от специалисти.
Руините на Голямата базилика са въведени в научно обръщение от унгарския пътешественик и изследовател Феликс Каниц при неговата кратка екскурзия до старините при село Абоба (дн. Плиска) през 1878 г. Тогава той забелязва, че в края на каменната улица от източната порта съществуват развалини от няколко сгради с хубав материал, който говори за монументалния им характер.
Под егидата на Руския археологически институт в Цариград Карел Шкорпил и Фьодор Успенски в резултат на теренно археологическо изследване през 1899 – 1900 г. разкриват огромен църковен архитектурен ансамбъл. Карел Шкорпил извършва архитектурно заснемане на плановата композиция, фрагменти и детайли от архитектурния ред и пластична декорация. Той изказва предположение, че това е манастирът, в който се е оттеглил от престола княз Борис-Михаил, Покръстител.
Археологическото изследване, проведено от проф. Кръстьо Миятев през 1935 г., със 101 сондажа установява местата на основните сгради на манастира, като го определя като седалище на Българската архиепископия от втората половина на IX век. Под научното ръководство на проф. Стамен Михайлов през 1966, 1969 – 1970 г. пък се разкрива сакралната каменна алея около Голямата базилика, две масивни стълбищни клетки, пристроени към нартекса от север и юг, параклис с олтар и кръщелна (баптистерий).
Проучванията продължават и през 1971 г., когато археологическото изследване е насочено към манастирския двор северно от базиликата. В периода 1972 – 1973 г. под научното ръководство на проф. Станчо Ваклинов и проф. Тотю Тотев се провеждат серия сондажи за изследване основите на базиликата, които установяват наличието на два строителни периода, или както експертите го наричат – „две базилики“. Особен научен интерес представлява разкриването на останки от кръстовидна култова сграда под Светия олтар.
Тук е важно да отбележа, че в научната литература за хронологията и характера на кръстовидната сграда се води дискусия. Едни от авторите допускат, че това е езически храм. Тезата е на проф. Станчо Ваклинов и проф. арх. Стефан Бояджиев. Други колеги в лицето на доц. Павел Георгиев и проф. Тотю Тотев са на мнение, че е християнски храм, предшественик на Голямата базилика – впечатляваща приемственост на култовите традиции.
През 1973 – 1978 г. начело с доц. д-р Павел Георгиев започва цялостно изследване на манастирския ансамбъл, на всички археологически структури. Между 1978 – 1980 г. е проведено такова и в рамките на Голямата базилика като подготвителен етап за косервационно-реставрационни работи по проекти на видния български реставратор и родолюбец арх. Теофил Теофилов.
Така стигаме до 1991 г., когато са направени допълнителни археологически проучвания в манастирските дворове от север и юг във връзка с установяване на по-ранни градежи, свързани с архитектурния ансамбъл около кръстовидната сграда.

Какво показват всички тези археологически изследвания?
Археологическите изследвания установяват два периода в градоустройствената еволюция на култовото място в рамките на Външния град на първопрестолна Плиска.
Първият строителен период представлява селище, защитено с ров и дървено оградно съоръжение, с голям кладенец за питейна вода и кръстовидна сграда, характерна за ранното църковно строителство – с мемориални функции, съградена по археологически данни около средата на IX век. Време, което е свързано с един от етапите на християнизация на българското общество и оглашението на княз Борис (852 – 889 г.), което писмените източници отнасят към 857 – 858 г.
Разкритите реликти, наличието на масивен фундамент в южното помещение на кръстовидната сграда дават основание на авторите на археологическото изследване да предположат, че е посветена на „Свети Мъченик Енравота – Боян (Войн), Княз Български” – най-възрастния син на кан Омуртаг (посечен през 833 година). Паметта му Българската църква отбелязва на 28 март. Мартириалният архитектурен ансамбъл включва и живоносния източник – Свещения кладенец. Разполагането на презвитериума на катедралния храм, свещената трапеза за евхаристийното тайнство, олтарните двери и синтронът върху останките на мартириума на първия християнски мъченик, както и на Свещения кладенец в южния кораб пред митаториума е символ на приемственост и развитие на култовите традиции.
Вторият строителен период е свързан с изграждането на катедралния храм – Голямата базилика, над мемориалния архитектурен ансамбъл. Архитектурната планова и пространствена композиция е трасирана съгласно каноните на църковното строителство от диоцеза на папския Рим по време на латинската мисия в България между 867 – 869 г. начело с епископите Формоза Портуенски и Павел Популански – едноапсидна, кораби без галерии, четириколонен предвходен портик към атриума от запад.
На известен етап след 870 година настъпва промяна в плановата и пространствена композиция на катедралния храм – триапсиден олтар с пристрояване на пастофориите, премахване на предвходния портик, към притвора двустранно са пристроени две стълбищни клетки, изграждане на притвор от север – параклис, увенчан с гроб – олтар, мавзолей на княза – покръстител, както и кръщелна – баптистерии от юг. Тази промяна на строителния канон на храма се свързва с преориентацията на княз Борис към Константинополската патриаршия, съгласно решенията на църковния събор от 28 февруари 870 г. Катастрофични събития съпътстват този драматичен период – силна земетръсна активност между 864 – 869 година, спомената в хрониките – особено опустошителен земетръс е този през 869 година. По археологически данни храмът е преизграден от основи върху дървени пилоти. Триредовият опус микстум е заменен с петредови тухлени пояси от смесената квадрова зидария.

Вие сте един от защитниците на идеята за възстановяването на Голямата базилика в Плиска. Защо тя е толкова значима за България?
Възстановяването на културната памет е свято дело – ключ към безсмъртието на българската нация, синовен дълг към вдъхновените творения на предците, към бъдните поколения родолюбци!
Архитектурното изследване на археологическите паметници е неделима част от изследователската работа на водещ археолог, архитект, геодезист, художник – реставратор, епиграф, технолог и сътрудници. Процес, в който пласт по пласт, квадрат по квадрат се разкриват превратностите на съдбата, реликтите на съзиданието и разрухата, погромите от освободените стихии – война, огън, безразличие. Творчески процес който обединява научните резултати на интердисциплинарния екип и със средствата на архитектурната графика и новите дигитални технологии ефектно се включва в научно обръщение. Външната консумативна графична чисто художествена страна на архитектурната реконструкция е измамно привлекателна. Тя е само приятна фасада на научния процес, в сянката на която протичат години на търпеливо събиране на отломките на историята на археологическия паметник. Научно следствие, което по пътя на индукцията и дедукцията, подобно на ефектна криминална сага възстановява първообраза на сломената архитектурна творба, функционалната схема, предназначението, датировката, сценария на ежедневието, на празниците и ритуалите, в които се редуват животът и смъртта. Процес, в който хипотетичните представи постепенно отстъпват място на научно обоснован мисловен холографски образ на архитектурната конструкция – виртуален мост на времето между ежедневието на изследователския екип и творческите пориви на предците.

Ще се опитам да я обясня, като напомня една древна индийска притча с много положително послание, илюстрация на емоционалните мотиви на творческите усилия на колегите за възстановяване на нашето културно наследие, в които археологът е prima inter pares – „пръв между равни!”:
„Да дадем на децата от 1 до 101 години (по думите на големия френски психолог Жаж Пиаже) безкористно, с много обич Корени и Криле – корени, за да знаят своя Род и Родина, своя произход, поуките от Историята на родната земя на кръстопът; Криле – за да летят в безбрежието на Любопитството, творческото Въображение и Вдъхновение, бягащите хоризонти на Интуицията, търпимост на Идеите, уважение към Другостта на Другите!
Жива Старина, тлеещи въглени, разпалващи огъня на безмерното Родолюбие!“
Също така искам да отбележа, че една от причините да проявя интерес към изследването на Голямата базилика в Плиска беше и една моя среща с големия български строител инженер Симеон Пешов. Запознах се с него благодарение на колегата д-р Веселин Хаджиангелов – археолог и директор на Регионалния исторически музей в Самоков и Мисия „Бъдеще за Белчин”. Още тогава ми направи впечатление, че инж. Пешов е изтъкан от родолюбие, съхранил е паметта на пространствената сакралност на предците. Благодарение на него се реализира уникалния за нашата страна проект „Цари Мали Град“. Тогава той ми разказа една история за мястото и как е реализирал една своя мечта, инспирирана от озарения учител по история, любов към знанието и завръщането към корените на род и родина.
С инж. Симеон Пешов ни свързва и преклонението пред вдъхновените творения и строителното майсторство на Предците, Заветите, кодирани в „Каменните книги” на Памет Българска”. Когато разбрах, че той има идея да се възстанови и Голямата базилика в Плиска, нямаше как да остана безучастен.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 03.10.2019. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: